Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица, 07.07 . 2021 година
РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на 30.06 две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИТА Г.
при секретаря Т.Йорданова
,като разгледа докладваното от
съдията Г. АНД № 391 /20 г.по описа на
БРС ,за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
жалбата на К.Д.М. *** и с ЕГН **********
против наказателно
постановление №20-0243-001088 от 11.11.2020 г. на Началника на
РУП-гр.Берковица, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, предл. първо от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като излага
доводи за недоказаност на нарушението.В съдебно заседание чрез пълномощника си доразвива доводите,изложени в
жалбата и моли НП да бъде отменено.
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.
От събраните писмени
и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разгледана по
същество се явява основателна.
В обстоятелствената
част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган
е приел за установено, че на 07.11.2020
г. 19.05 ч. в Община Берковица на път трети клас -817 км.3+000 с посока
на движение от с.Боровци към с.Гаганица водачът
е управлявал товарен автомобил „Дачия
Докер ” с регистрационен №ЕН6548КН,като вследствие несъобразена скорост спрямо профила на пътя-прав участък с наклон при
спускане от дясната му страна по посоката му на движение излиза диво животно /сърна/ и водачът не е в състояние да спре пред
предвидимо препятствие и я блъска –диво
животно –сърна. При така установената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че
жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179
ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер
от 200 лв.
На жалбодателя е
вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП - при движение с
„несъобразена скорост” спрямо профила на
пътя-прав участък с наклон .
Разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение
,която да бъде съобразена с всички посочени в законовия текст фактори, за
да могат да спрат или намалят при възникване на опасност.
АУАН е подписан
от актосъставителя, от свидетелите по акта и от нарушителя без възражения. Препис от АУАН е връчен на нарушителя на същата дата - 07.11.2020г.,
което е удостоверено с подписа му.
Въз основа на
АУАН е издадено Наказателно постановление 0243-001088 от 11.11.2020 г. на
Началника на РУП-гр.Берковица .
Съдът като
съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на
ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по
съставянето им, намира, че същите страдат от пороци и са незаконосъобразно
издадени.
За да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесния случай
водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки се с интензивността
на движението, профила на пътя да е създал непосредствена
опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност да е причинил ПТП,
което се изразява в «блъскане на диво животно -сърна на пътя». Актосъставителят
е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е нарушил следната материална
разпоредба – чл.20 ал.2 от ЗДвП, а
административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата разпоредба.
Съществен съставомерен елемент при това адм.нарушение с
оглед на ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая ,обаче
би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.-наказващият
орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв начин, тъй като
обвързана единствено с профила на пътя, което не вменява на водачите управление
при допустима максимална скорост, внася неяснота и поставя под съмнение дали
действително реализираната от М. като водач на автомобила скорост е била
«несъобразена». При липса на конкретна
величина на скоростта, необосновано актосъставителят и наказващият орган са
направили това заключение. Поради това съдът приема, че нарушението по чл.179
ал.2 пр.1 от
ЗДвП изобщо не е доказано и правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е установена изобщо скоростта, за да
се прави извод,че същата е несъобразена. Задължително,за да се приеме,че
скоростта на движение на едно превозно средство е несъобразена във всички
случаи, на първо място следва да се установи величината й и едва тогава тази
скорост да се сравни с наличността на отрицателно действащите фактори, които
затрудняват или застрашават безопасността на движението и които в случая са
посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление –профил на
пътя.
На следващо място ,съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл.
20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.В АУАН и НП е посочено единствено,че
водачът не се е съобразил с профила на пътя-
прав участък с наклон.В АУАН и НП е посочено ,че нарушението е извършено в 19,05часа.От
обясненията на жалбоподателя се установи,че
това е станало вечерта по тъмно
автомобила на жалбоподателя е бил единственото превозно средство на пътя.Освен
това същият твърди,че сърната е излязла неочаквано на пътя и се е блъснала в
автомобила на жалбоподателя.Всичко е станало много бързо и неочаквано и не е
имало време за реакция.
При липса на пълно описание на елементи от обективна
страна на конкретно извършено деяние, което органът субсумира като нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, не може да се извърши правилна и адекватна преценка дали в
действителност такова нарушение е извършено. Това от една страна сочи на
нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено
такова, доколкото ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга
страна обуславя и извод за недоказаност на твърдяното нарушение не само от
обективна, но и от субективна страна.
Съдът е длъжен да установи и прецени не само наличието на релевантни от
обективна страна обстоятелства, но и тези от субективна, т.е. има ли виновно
поведение на водача. За да е адекватна обаче съдебната проверка, тя следва да
се уповава единствено и само на релевираните в АУАН и НП факти, които, ако са
непълни или недостатъчни, ограничават тази проверка. В този случай съдът намира,че следва да отмени акта на
наказващия орган, като постановен в нарушение на императивни правила на ЗАНН,
както и поради недоказаност на претендираното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Предвид
санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се
извлича по тълкувателен път от данните по преписката.
При това
положение само на това основание следва да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК.
Водим
от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Районен съд гр.Берковица
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление №20-0243-001088 от 11.11.2020
г. на Началника на РУП-гр.Берковица , с което на К.Д.М. *** и с ЕГН ********** на
основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ пред
Административен съд – Монтана по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: