Определение по дело №31/2020 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 92

 

гр. Пловдив, 21.02.2020 г.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА

                 

 

 

 

 

     след като разгледа   докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 31/2020 г. по описа на АС-Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството по делото е било образувано във връзка с жалба на „*“ ЕООД срещу определение № 29 от 09.01.2020 г., постановено по ЧНД 112/2019 г. по описа на Окръжен съд – *, с което е било потвърдено постановление на Окръжна прокуратура – *за прекратяване на наказателното производство по досъд. пр. № 24/2017 год. по описа на РУ – *, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК.

     В жалбата се прави искане определението на Окръжен съд – * да бъде отменено, ведно с постановлението, а делото да се върне на прокурора със задължителни указания за приложение на материалния закон и привличането на конкретно лице.

     Окръжна прокуратура – *е била надлежно уведомена за подадената жалба, но не е ангажирала становище по същата.

     Като съобрази становището на страните и прецени наличните по делото доказателствени материали, Пловдивският апелативен съд намери за установено следното:

     Досъдебно производство № 24/2017 г. по описа на РУ гр.*е било образувано на 19.06.2017 г., по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК за това, че в периода от 19.05.2014 г. до месец септември 2016 г. в гр. * в качеството си на длъжностно лице /*,* на Община * или друго длъжностно лице от Общинска администрация на Община */ е нарушил и/или не е изпълнил служебните си задължения при прекратяване на договор № 4/14.04.2008 г. за експлоатация на общинско депо в местността „*“ в с. *, като е нарушил чл. 45 от ЗАП и чл. 87 от ЗЗД, като е издал заповед № 193/27.05.2014 г. на основание чл. 44 от ЗМСМА за забрана на достъпа на външни лица до депото и с това е ограничил достъпа на търговското дружество „*“ ЕООД – гр. *, с цел да набави за другиго облага и причини другиму вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за общината или дружеството, подписало договора /постановлението за образуване на л. 1-3, том І от досъд. пр./. С постановление от 19.12.2019 г. на Окръжна прокуратура – *наказателното производство по делото е било прекратено /постановлението на л. 10-18 от ЧНД № 31/2020 г. на ОС-*/.

ЧНД № 112/2019 г. на *окръжен съд е било образувано във връзка с жалба на „*“ ЕООД срещу цитираното прокурорско постановление от  19.12.2019 г.

 С определение /л. 22-30, от делото на окръжния съд/ от 09.01.2020 г. по ЧНД № 112/2019 г./, Окръжен съд – * е потвърдил прекратителното постановление на прокурора. С определението си, първата инстанция е приела, че жалбата се явява допустима и се е произнесла по нея по същество, като я е отхвърлила като неоснователна.

Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд, разглеждащ ЧНД № 112/2019 г., е следвало да остави жалбата на ЕООД срещу постановлението да прокурора без разглеждане и да прекрати производството по делото по следните съображения:

На първо място е важно да се установи дали е налице легитимация на жалбоподателя да обжалва постановлението на прокурора, според това дали има качеството на пострадал от престъплението по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК. Като се съобрази общият предмет на престъпленията по глава VІІІ от НК - против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, както и непосредственият обект на това по чл. 282, ал. 1 от НК, съобразно раздела, в който се намира - престъпения по служба, следва да се приеме, че нито общият, нито непосредственият обект на процесното престъпление сочат на защита на индивидуална правна сфера. Отделно от това конкретното деяние по чл. 282, ал. 1 от НК не предвижда престъпен резултат, който да засегне права на физическо или юридическо лице или причиняването на вреди на такива лица, а правната квалификация на обвинението не е била изменяна в досъдебното производство. От обективна страна, престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК не изисква причиняването на съставомерни обществено-опасни последици, нито непосредствено засягане на чужда правна сфера, защото е престъпление по служба, от което не могат да настъпят вреди за конкретно физическо или юридическо лице. В случая липсва и формулирано обвинение, което да сочи на причиняването на съставомерни имуществени щети на конкретно физическо или юридическо лице, което е съответно на правната квалификация на обвинението. Това е логично след като с процесното престъпление не се стига до причиняване съставомерни обществено-опасни последици. Освен това и във фактическата рамка на обвинението, така както е било формулирано от държавното обвинение, липсват твърдения ЕООД пряко и непосредствено да е претърпяло неблагоприятно изменение в имуществената си сфера и то в следствие на престъпната дейност по чл. 282, ал. 1 от НК. Евентуално би могло да се касае за пропуснати ползи, които изобщо не са съставомерни по коментирания престъпен състав.

Въз основа на горното следва да се приеме, че в случая жалбоподателят няма активна процесуална легитимация да подава жалба срещу прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. 

По изложените съображения въззивната инстанция намери, че с определението си,  първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по ЧНД № 112/2019 г., образувано по реда на чл. 243, ал. 5 и следв. от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като остави жалбата срещу прекратяващия прокурорски акт без разглеждане, наместо да я разглежда по същество.

Ето защо, при извършената служебна проверка на атакуваното определение, се установиха основания за неговата отмяна след като жалбоподателят, сезирал първия съд не се явява процесуално легитимиран съгласно ал. 4 на чл. 243 от НПК да обжарва постановлението за прекратяване, след като от престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК не може да има пострадало лице по смисъла на НПК. Независимо от обстоятелството, че производството по делото е започнало по сигнал да ЕООД, то не е придобило право на жалба срещу него, поради което и жалбата му е следвало да се остави без разглеждане.

Независимо от горното, жалбоподателят разполага с процесуална възможност да поиска отмяна на постановлението за прекратяване по пътя на йерархичния прокурорски контрол, по реда на чл. 200 от НПК.

Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 29 от 09.01.2020 г., постановено по ЧНД № 112/2019 г. по описа на *окръжен съд, като вместо това ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „*“ ЕООД срещу постановление от 19.12.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – *, с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 24/2017 г. на Районно управление – гр. *(преписка вх. № 414/2017 г. на Окръжна прокуратура – *), водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НПК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. 

Настоящето определение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

 

                               2.