Решение по дело №160/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по оспорване на Д. Г. Д. от [населено място] срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Хасково да се произнесе по молба с рег. индекс 94 Д-8934-1 от 22.01.2024г. за издаване на заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ.

В жалбата и уточнението към нея (л.61) се сочи, че с молба с рег. индекс 94 Д-8934-1 от 22.01.2024г. оспорващата поискала да бъде издадена заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през поземлен [имот номер](УПИ ХХ в кв. 39 от [населено място]), с оглед осигуряване на достъп до собствения на жалбоподателката имот с № 77195.518.96, за който имот се отреждал УПИ III в кв. 39 по плана на [населено място]. В предвидения срок административният орган не се произнесъл по молбата, поради което бил сформиран мълчалив отказ. Излагат се доводи, че последният е незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон. В тази връзка се сочи, че оспорващата реално е лишена от правото на достъп до собственият си имот. Според действащия към момента ПУП, за осигуряване достъп до собствения на жалбоподателката имот била предвидена [улица] до о.т.22, но община Хасково бездействала да извърши отчуждаване на площа на улицата от имот с ид.№ 77195.518.95. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗУТ оспорващата поканила собствениците на [ПИ] за сключване на договор за преминаване през техния имот и на която покана последните не се отзовали, от което следвало че не са съгласни да сключат договор по направеното им предложение. Следователно налице били основанията на чл.192, ал.2 от ЗУТ за осигуряване достъп до имота й по административен ред, като друго техническо решение било явно икономически незаконосъобразно.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения мълчалив отказ. В съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия моли жалбата да бъде уважена, съответно да бъде отменен мълчаливия отказ и върната преписката с указания за продължаване действията на административния орган. Претендират се разноски.

Ответникът - Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител, в открито съдебно заседание и в писмено становище ангажира мнение за наличие на хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК – влязъл в сила административен акт, поради което административният орган не дължи произнасяне, а жалбата е недопустима. Алтернативно в случай, че съдът счете жалбата за допустима се моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег. индекс 94Д-8934-1 от 22.01.2024г. депозирана до Кмета на Община Хасково(л.5), от Д. Г. Д. е поискано да се определи цената на правото на преминаване през имот с № 77195.518.95,кв.39 по плана на [населено място] което да заплати по посочена сметка и издаване на заповед по реда на чл. 192, ал.2 от ЗУТ, с която се осигури достъп до собствения й имот с № 77195.518.96 за който се отрежда УПИ XIII в кв. 39 по плана на [населено място]. В молбата е отразено, че със същата се прилагат: нотариален акт, нотариална покана, протокол на нотариус и скица предложение.

В 14 - дневният срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ ответникът не се е произнесъл по тази молба.

Жалбата срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Хасково сформиран по молба рег. индекс 94Д-8934-1 от 22.01.2024г. до съда е подадена на 06.02.2024г. чрез Община Хасково и заведена с рег. индекс 94Д-8934-1#1 от същата дата.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните по делото. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, вписано в списъка по чл. 401, ал.1 от ЗСВ за съдебен район Хасково, разполагащо с необходимата компетентност, което е отговорило в пълнота на поставените му задачи и подробно е обосновало изводите си. Предвид това, за съда не възниква никакво съмнение в правилността на приобщеното по делото, без оспорване от страните, заключение по допуснатата и изготвена съдебно-техническа експертиза заключение, ето защо и го кредитира изцяло, като ще го обсъди по-долу в мотивите на решението си.

По делото е представено и предходно искане рег. индекс 94Д-8934-2 от 23.12.2023г. на оспорващата(л.14), с което е сезирала Кмета на Община Хасково за издаване заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ за осигуряване достъп до имота й. Видно от приложеното адм.дело № 1298 от 2023г. по описа на АдмС-Хасково, с определение № 207 от 11.01.2024г. е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д. от [населено място] срещу мълчалив отказ на Кмет на Община Хасково да се произнесе по молба с рег. индекс 94Д-8934-2/23.10.2023г. за издаване заповед по чл. 192, ал.2 от ЗУТ. и е прекратено производството по същото дело.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Възражението на ответника за недопустимост на жалбата, поради наличието на основанията на чл. 27, ал.2, т.1 от АПК съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Предпоставките за допустимост на производство пред съда са регламентирани в чл. 159 от АПК, а не в чл. 27, ал.2, т.1-т.6 от АПК. Последната разпоредба в действителност регламентира необходимите предпоставки за допустимост на депозирано искане до административен орган за издаване на административен акт. В този смисъл хипотезите й са неотносими към преценката на съда относно това допустимо ли е провеждане на съдебно производство или не. Същевременно жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Както жалбата, така и оспореният акт не са оттеглени. Съгласно чл. 159, т.6 и 7 от АПК жалбата или протестът следва да се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то следва се прекрати, ако по оспорването има постановено решение или има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Т.е. трябва да е налице субективен и обективен идентитет на двете дела, които да са висящи пред същия съд или едното да е решено.

Несъмнено спорът по настоящото адм. дело № 160/23024г. и вече приключилото адм. дело № 1298/2023г.по описа на АдмС-Хасково е между едни и същи страни, но предметът на двете дела е различен, тъй като се обжалват отделни, нееднакви административни актове – по настоящото производство се оспорва мълчалив отказ на Кмета на Община Хасково формиран по искане на жалбоподателя, с рег. индекс № 94Д-8934-1 от 22.01.2024г. а по предходно образуваното такова – Мълчалив отказ на същия административен орган, но формиран по друго искане, а именно с рег. индекс 94Д-8934-2 от 23.10.2023г. Обстоятелството, че двете искания по които са сформирани двата мълчаливи отказа почиват на едно и също правно основание – издаване на заповед по чл. 192, ал.2 от ЗУТ, не води сам по себе си до извода, че е налице идентичност в предмета на двете дела. Това е така, тъй като предметът на делото се идентифицира с оспореният административен акт, а той в случая както вече бе посочено е различен. Наред с това по оспорване срещу обжалвания в настоящото производство акт липсва влязло в сила решение, с което въпросът да е решен по същество, а и а.д.№ 1298/2023г. на АдмС-Хасково понастоящем не е висящо. Предвид това и доколкото по изложените по-горе съображения според настоящият съдебен състав не е са налице отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата въведени с чл.159 от АПК и са налице положителните такива, то оспорването се явява допустимо пред съда. Дали пред административният орган е била налице хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК е въпрос по същество на спора и същият ще бъде разгледан по-долу в мотивите на решението.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

В случая безспорно е сформиран мълчалив отказ по депозираното от оспорващата заявление с рег. индекс 94 Д-8934-1 от 22.01.2024г., тъй като Кметът на община Хасково не се е произнесъл по същото в законоустановения срок. По своята правна същност мълчаливия отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите,когато административният орган не се произнася по подадено до него искане. При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт.

Съгласно чл. 192, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установения начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1.

Следователно и доколкото имота на жалбоподателката и имота през който иска да й бъде осигурен достъп се намират на територията на [населено място], то обжалваният акт се явява издаден от материално и териториално компетентен орган.

По материалната законосъобразност на акта:

Няма спор между страните, че Д. Г. Д. и Д. Г. Д. са имена на жалбоподателката. Същото се установява и при сравнение имената и ЕГН-то й в приложените към преписката нотариални удостоверявания.

В чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е уредена хипотеза, при която с едностранно властническо волеизявление - заповед на кмета на общината, при кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, е възможно да се учреди сервитут за преминаване през чужд имот. Предпоставките са – липса на съгласие на собствениците на господстващия и служещия имот и липса на друго икономически по - целесъобразно решение за осигуряване на достъп до господстващия имот.

Установява от материалите сдържащи се в административната преписка, и конкретно от приложените скици и от приетото без оспорване от страните заключение по допуснатата, и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че имота на жалбоподателката с № 77195.518.96 по КК на [населено място] находящ се в кв. 39 по плана на града с административен адрес: [населено място] [улица], няма пряк достъп до улица, както и че същия граничи с: [ПИ], [ПИ], [рег. номер].518.201, ПИ77195.518.90, ПИ77195.518.93 и [ПИ].

Жалбоподателката иска достъп до имота й да бъде осигурен през съседния на имота й ПИ с № 77195.518.95, кв.39 по плана на [населено място]. Не е спорно и че между собствениците на последния съгласно Скица на СГКК, [населено място](л.12 от а.д. № 1298/2023г.) и Д. Д. не е постигнато съгласие по чл.192 ал.1 от ЗУТ - от материалите съдържащи се в преписката и в приложеното приключило адм.дело № 1298/2023г. се установява, че на същите е връчена нотариална покана от жалбоподателката, с предложение за сключване на договор за учредяване право на преминаване като няма данни такъв да е бил сключен. Липсата на съгласие за сключването му може да се изведе и от молба рег. индекс 94Г-5879-1 от 03.02.2023г. депозирана до Кмета на Община Хасково от един от собствениците на ПИ с идентификатор № 77195.518.95 по плана на [населено място](37), депозирана след връчването на нотариалната покана. Следователно първата предпоставка по чл.192, ал.2 от ЗУТ в случая е налице.

От изготвената експертиза се установява също, че съгласно действащия план за регулация одобрен с влязла в сила заповед № 904/14.08.2009г., в [ПИ] е нанесена улица - тупик с осови точки 33-32 с дължина 19.30 и ширина 4.50 метра. От уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание се установява и че искането на жалбоподателката по заявлението й от 22.01.2009г. и приложените към него документи изцяло кореспондира на влезлия в сила регулационен план одобрен със заповед № 904/2009г. Т.е искането на жалбоподателката да й се осигури достъп до имота й през ПИ с [идентификатор] е чрез ивица с площ 86 кв.м., която изцяло попада в контура на процесната улица-тупик съгласно действащия регулационния план одобрен със Заповед № 904/14.08.2009г., предвидена за реализиране в служещия имот. В засегнатия имот видно от заключението по СТЕ и приложенията към нея е предвидено застрояване на многофамилна жилищна сграда, като проектираното трасе - ивица на преминаване, през която жалбоподателката иска да осъществява достъп до имота си по никакъв начин не засяга нито предвиденото застрояване, нито вече реализирания строеж. Изграждане на други постройки на основно или допълващо застрояване в засегнатия имот(извън посоченото) не се установява да е разрешено, като според вещото лице с искането на жалбоподателя не се влошават условията за застрояване на служещия имот с [ПИ]. Видно е от експертизата, че с предоставяне на достъп по поискания начин не би се стигнало и до препятстване на установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти с оглед одобрения проект на ПУП-ПР за част от кв.39 по плана на [населено място], тъй като макар по-голямата част от имота да попада в парцелХ на кв.39- отреден за обществено жилищно строителство и е предвидено застрояване на многофамилна жилищна сграда, това не се отнася за частта от имота попадаща в процесната предвидена улица-тупик.

Същевременно от приетото заключение на вещото лице се установява, че към настоящия момент е налице и друг алтернативен вариант за право на преминаване до ПИ с [идентификатор], а именно през ПИ с [идентификатор] – чрез ивица със средна ширина 3.35 метра и дължина 33.45 метра, която не е нанесена в ИРП от 1931г., в КиРП от 1979г., в КиРП от 1989г., в КК от 2006г. и в изменението на плана на регулация от 2009г.

Този достъп обаче в случая се явява икономически по-нецелесъобразен, тъй като осигуряване достъп до господстващия имот през [ПИ] би засегнало 86 кв.м. от последния представляващи 10.86 процента от общата площ на засегнатия имот, а преминаване през [ПИ] би засегнало 112 кв. от последния, представляващи 23.53% от общата му площ. Ето защо, както е приело и вещото лице в изготвената СТЕ, икономически най-подходящо в случая би било осигуряване на достъп до имота на Д. Д. да се осъществи именно през съседния й [ПИ], който е най-прекият достъп и това технически възможно решение е изцяло в съответствие с предвижданията на действащия регулационен план.

Предвид гореизложеното кумулативно са налице юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот. Като не е стигнал до този извод, а мълчаливо е отказал да учреди исканото право на преминаване, ответникът е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Наред с това, съдът не споделя твърденията на ответната страна, че при подаване на процесното искане пред Кмета на Община Хасково е била налице и хипотезата на чл.27, ал.2 т.1 от АПК, водеща до недопустимост на искането. Това е така, защото предметът на административно производство, по предходно издаденият мълчалив отказ, има друг предмет – заявление рег. индекс 94Д-8934-2 от 23.10.2023г., с приложените към него документи, което е различно от заявлението по което е формиран оспорвания в настоящото съдебно производство мълчалив отказ. Наред с това ако беше считал, че заявлението е недопустимо за разглеждане ответникът би се произнесъл с изричен отказ да го разгледа по същество по чл.197 от АПК, а не с мълчалив отказ да се произнесе по подаденото искане, което както се посочи по фикция представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание, т.е. съставлява акт по същество по подаденото искане.

По изложените съображения съдът намира разглежданата жалба за основателна. Оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, а делото като преписка върнато на Кмета на Община Хасково за произнасяне с надлежен акт, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. При новото разглеждане на искането на жалбоподателката административният орган следва да съобрази факта, че правото на преминаване е възмездно право, поради което следва преди издаване на акта си да процедира първо по реда на чл. 192, ал.6 от ЗУТ, като цената на правото на преминаване по ал. 2 се определи по реда на чл. 210 от ЗУТ и преценката за издаване заповедта за учредяване право на преминаване се извърши и въз основа на това дали е заплатено същото след определянето му по посочения ред.

Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи на 1390лв, от които 10.00 лева дължимо внесена държавна такса, 380 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице (л. 80 и л.116), и 1000.00 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024г.(л.62-гръб).

Водим от горното и на основание чл. 173 ал. 2, вр. чл. 172 ал. 2 предл. ІІ- ро от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Хасково да се произнесе по молба с рег. индекс 94Д-8934-1 от 22.01.2024г. за издаване на заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ.

ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община Хасково за ново произнасяне по депозираната от Д. Г. Д. от [населено място] молба с рег. индекс 94 Д-8934-1 от 22.01.2024г. за издаване на заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д. Г. Д., с [ЕГН], от [населено място] сторените по делото разноски в размер на 1390.00 лева(хиляда триста и деветдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.