РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 110

 

гр. Пловдив, 15 януари 2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА                           

                  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2882 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от С.М.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Н.К., против Решение № 260281 от 28.09.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІ н.с., постановено по АНД № 1577 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 36-0000066 от 30.01.2020 г. на и.д. Началник на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД “АА”) гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., за извършено нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решение на ПРС и издаденото НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ (РД) АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.М.А., срещу НП № 36-0000066 от 30.01.2020 г. на и.д. Началник на РД “АА” гр. Пловдив, с което на А. е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лв., за извършено нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 272757 от 20.01.2020 г., съставен от Д.Р.Б.– инспектор към ОО “АА” гр. София. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 18.01.2020 г., около 01:35 часа в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ № 91, в административната сграда на І РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, след оказано съдействие на основание докладна записка с рег. № 432р-1030/20.01.2020 г., е установено, че на 18.01.2020 г. около 01:35 ч., на територията на гр. Пловдив, като водач на лек автомобил “Дачия”, модел „Лоджи“ с рег. № ***, от категория М1, лична собственост, обозначен, оборудван и маркиран като работещо такси, съгласно разпоредбите и изискванията на Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, осъществява таксиметров превоз на два броя пътници, без да отговаря на изискването да притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община – Пловдив, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 34/06.12.1999 г., което било установено и след извършена справка в информационния масив на електронна система „Удостоверение “Водачи на лек таксиметров автомобил“ към ИА „АА“.

Така установеното в АУАН деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е отбелязано още, че са изследвани обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

7. За да потвърди процесното НП, Пловдивският районен съд е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Подробно е обоснован извода, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационната жалбата са идентични с тези наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

9. В допълнение във връзка с наведени в касационната жалбата доводи е необходимо да се съобрази още следното:

- Посочването на мястото на извършване на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП, доколкото определя компетентността на административнонаказващия орган да разгледа съответната административнонаказателна преписка с оглед разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН (която предвижда, че административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението). В този смисъл отбелязването в акта и НП, че нарушението е извършено „на територията на гр. Пловдив“ е напълно достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, т. 3 (в приложимата редакция) и на  57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, за посочване на мястото на извършване на нарушението;

-  Представянето на компютърна разпечатка, от която освен хотелът, датата на отпътуване и имената на касационния жалбоподател, не се установява нито кой и в какво качество я е издал, нито кога жалбоподателят е бил настанен във въпросния хотел, не може да обоснове извод в желаната от него насока. Освен изложеното следва да се добави, че по делото липсват каквито и да било доказателства за действително извършено плащане за предоставената на С.М.А. услуга по настаняването му в хотел „ЙОНИКО ТЕРМАЛ“. Дори обсъжданото твърдение (за настаняване на А. в посочения хотел) да бе доказано по несъмнен начин, това обстоятелство отново не би било достатъчно да обоснове извод, че същият не е бил в гр. Пловдив на 18.01.2020 г. в 1,35 часа, още повече, че с. Минерални бани, обл. Хасково се намира на 55 км от гр. Пловдив и пътуването между двете населени места е с времетраене приблизително 1 час и 13 минути;

- Нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН изисква актът за установяване на административното нарушение да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съответно в чл. 40, ал. 3 ЗАНН е предвидено, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, които не са очевидци, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което би могло да опорочи издаденото в тази връзка НП. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

10. Тези съображения обосновават крайния извод, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против С.А., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.  

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260281 от 28.09.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІ н.с., постановено по АНД № 1577 по описа за 2020 г. на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                       

 

                                                                                           2.