Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./31.05.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Снежана Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14806 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от С.Ц.Д.
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 100 лева – частичен иск от общо 2531,15 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахования при
ответника по застраховка „Каско”със застрахователна полица №
47042017803000046/30.04.2020 г., лек автомобил марка „Мерцедес” модел „МЛ 350”
с ДКН В 3938 НН, собственост на ищеца, изразяващи се в увредени облицовка
предна броня и решетка предна броня средна, вследствие от реализирано на
29.09.2020 г. застрахователно събитие – при маневра ищецът е увредил автомобила
в отрязан пън на дърво, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 18.11.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 405 от КЗ.
Твърди се, че на 30.09.2020 г.
ответника е уведомен за застрахователното събитие и след извършен оглед е
съставен Опис на претенция № 51-04000-03901/20/30.09.2020 г. Посочва се, че за
щетата е определеното и заплатено застрахователно обезщетение е в размер от
624,83 лева. Поддържа се, че реалната стойност на дължимото обезщетение е в
размер от 3155,98 лева, поради което счита, че застрахователят дължи на ищеца
още 2531,15 лева.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по
чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че
увредените елементи на автомобила не са за подмяна, а само за боядисване.
Поддържа се, че за процесната щета е правилно определено застрахователно
обезщетение в размер 810,50 лева, като на ищеца са реално изплатени 624,83
лева, тъй като сумата 185,67 лева е приспадната за дължимата последна вноска по
застрахователната премия. Твърди се, че обезщетението е определено по експертна
оценка по изрична договорка между страните, поради което претенцията е
неоснователна.
Направено е искане за
отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни
разноски.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковата молба. Допуснато е изменение
на предявения частичен иск, чрез неговото увеличаване до размер от 2169,31
лева.
В съдебното заседание, ответникът
не изпраща процесуален представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие реализирано на 29.09.2020 г. – при маневра ищецът е увредил автомобила в
отрязан пън на дърво, между страните е съществувала действаща застраховка
„Каско” по застрахователна полица № 47042017803000046/30.04.2020 г. по
отношение на лек автомобил марка „Мерцедес” модел „МЛ 350” с ДКН В 3938 НН,
както и че вследствие събитието са последвали увреждания на облицовка предна
броня и решетка предна броня средна върху застрахования автомобил, за което при
ответника е съставен Опис на претенция № 51-04000-03901/20/30.09.2020 г., по
която на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение за щетата в размер
от 624,83 лева.
Не е спорно, а и от представения по делото доклад
по щета № 470420202045932 се установява, че от определеното от ответника
застрахователното обезщетението в размер от 810,50 лева е приспадната сумата от
185,67 лева, представляваща последна вноска на застрахователната премия по
застраховаката.
От неоспореното от
страните заключението по възложената съдебно - автотехническа експертиза, на
което съдът дава вяра, тъй като е пълно и основано на обективни данни се
установява, че общата стойност на щетите на процесния лек автомобил, ведно с
труда поотделно и като обща сума по средни пазарни цени, изчислени
на база предлаганата цена в три сервиза с европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 и три сервиза без такъв сертификат е в размер от 2979,81
лева.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Според
чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността
на предявения иск изисква ищецът да докаже: 1) наличието на валидно
застрахователно правоотношение, 2) настъпването на застрахователно събитие,
представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие,
3) вида и размера на причинените от събитието щети, 4) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
По делото не е спорно, че между страните е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по сключен застрахователен
договор „Каско” за лек автомобил марка „Мерцедес” модел „МЛ 350” с ДКН В 3938
НН и в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, вследствие, на който на
застрахования лек автомобил са причинени щети по облицовка
предна броня и решетка предна броня средна. Посоченото обуславя извода, че са
налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Спорен
между страните е въпросът за размера на причинените от застрахователното
събитие щети. Съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва
от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 от КЗ във връзка с чл.
387
ал. 1 от
КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл.
400 ал. 1 от
КЗ –
в този смисъл Решение
№ 167/11.05.2016 г. по т. д.
№ 1869/2014 г. на ВКС, II т.о., актуално и след влизане в сила
на Кодекса
за застраховането от 01.01.2016 г. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата действителна стойност – в този смисъл Решение № 6/02.02.2011
г.
на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. В тази връзка, клаузата
на общите условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на
Кодекса за застраховането. Дори и застрахованият да е заявил
изплащане на обезщетение по експертна оценка, то това не може да доведе до
отричане на възможността причинените щети на застрахованото имущество да бъдат
възмездени в размер на действителната им стойност. В
тази връзка следва да бъде съобразено, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск, каквото разрешение на въпроса е дадено в Решение №
155/05.12.2016 г., т. д. № 1092/2015 г., ВКС, II т.о. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя
задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, достатъчно по
размер за възстановяване на автомобила в състояние годно за обикновената му
употреба.
Съобразно заключение по
извършената съдебно – автотехническа експертиза, средната
пазарна стойност на щетите към момента на събитието е 2979,81 лева. След приспадане на заплатената от
застрахователя сума от 624,83 лева и
последната вноска на застрахователната премия в
размер от 185,67, дължимото обезщетение възлиза в размер от 2169,31 лева, в
рамките на който размер е претендираната с иска сума. В тази връзка
неоснователно е възражението в направено с отговора на исковата молба, че
увредените детайли е следвало само да се боядисат, а не да се подменят,
доколкото в самия опис-заключение застрахователят сам е посочил, че процесните
детайли на автомобила са за подмяна.
По
изложените съображения и при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
съдът приема,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020
г., до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени
доказателства за сторени от ищеца разноски, както следва: сумата от 50 лева за
държавна такса, сумата от 36,77 лева за държавна такса за увеличението на иска,
сумата от 100 лева за депозит за вещо лице и сумата от 460 лева за адвокатско
възнаграждение. По тези съображения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 646,77 лева, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски, от които сумата от 86,77 за държавна такса, сумата от 100
лева за извършената съдебно – автотехническа експертиза и сумата от 460 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано" № 5 да заплати на С.Ц.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2169,31 лева /две хиляди сто
шестдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка
„Каско”със застрахователна полица № 47042017803000046/30.04.2020 г., лек
автомобил марка „Мерцедес” модел „МЛ 350” с ДКН В 3938 НН, собственост на
ищеца, изразяващи се в увредени облицовка предна броня и решетка предна броня
средна, вследствие от реализирано на 29.09.2020 г. застрахователно събитие –
при маневра ищецът е увредил автомобила в отрязан пън на дърво, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2020 г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано" № 5 да заплати на С.Ц.Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 646,77 лева /шест стотин четиридесет и шест лева и седемдесет
и седем стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :