Определение по дело №252/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК е и образувано по искова молба на “. Б. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Възраждане", пл. „С. Н." № 7, чрез адв. И. Г. И. насочена против И. К. А., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. „Т. А." № 57, . 3.

Сочи се в исковата молба, че на основание сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 44 от 01.06.2010 г. “. Б. е предоставило на Д. Д. А., с ЕГН *, в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер на 21 000 евро.

Неразделна част към този договор били и Погасителен план (съгласно т. 23.3) и Общи условия (съгласно т. 23.1).

Договорът бил сключен за срок до 27.05.2045 г., до когато е крайният срок за погасяване на кредита, а първата вноска е била дължима на 27.07.2010 г., съответно последната - на 27.05.2045 г.

Твърди се, че солидарни длъжници по същия договор били Н. Д. А., с ЕГН *, и „ГД Комерс 2009" ООД, с ЕИК *********.

Освен това, предоставеният кредит по Договора бил обезпечен с поръчителството на ответника И. К. А..

Твърди се също, че солидарните длъжници са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по Договора в пълен размер -главница, лихви, комисионни и разноски.

Договорът освен това бил обезпечен и с вписана в полза на банката ипотека върху недвижим имот, собствен на кредитополучателя Д.Д. А., подробно описан.

Поддържа се, че посоченият кредит бил надлежно усвоен чрез превод по посочената в Договора сметка, открита на името на кредитополучателя.

Твърди се, че кредитополучателят Д. Д. А. не е бил неизряден при изпълнеине на задължението си заплащане на дължимите месечни вноски по договора за кредит още от падежа на първата дължима вноска по кредита - 27.07.2010 г., която била в размер на 149,51 евро, като посочената вноска била заплатена изцяло едва на 24.08.2010 г. - почти месец по-късно.

Затова и банката начислявала лихви върху забавените плащания, както било уговорено между страните.

В резултат на забавата на 11.04.2011 г. кредитополучателят Д. Д. А.е отправил до Банката Искане с вх. № 252/11.04.2011 г. за предоговаряне на условията по кредита, което след преговори било удовлетворено и на 21.04.2011 г. бил сключен Анекс № 1/21.04.2011 г. към Договора.

Анексът бил подписан между „УниКредит Б. , от една страна като кредитор, и от друга страна от кредитополучателят Д. Д. А., от солидарните длъжници Неделка Д. А., „ГД Комерс 2009" ООД и И. К. А., като поръчител.

Неразделна част от Анекса са Погасителен план и Общи условия, подписани от страните по същия.

С Анекса страните са постигнали съгласие и са признали, че дългът по Договора към датата на подписването на Анекса (21.04.2011 гХ е бил в общ размер от 21 449,57 евро (видно от т. 2 от Анекса), както следва: 20 872,35 евро - редовна главница; 26,78 евро - неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата; 122,87 евро - начислена, неизискуема лихва; 427,57 евро - просрочена и изискуема лихва.

Съгласили се, че крайният срок за погасяване на кредита е идентичен с уговореното в Договора и е 27.05.2045 г. (т. 7 от Анекса), падежът на всяка анюитетна вноска също е идентичен с уговореното в Договора, а именно: 27-мо число от всеки месец (т. 7.2 от Анекса).

Страните уговорили и другите параметри на споразумението си в анекса.

Твърди се, че още на 27.04.2011 г. (падежът на първата дължима вноска след Анекса), нито кредитополучателят, нито който и да било от солидарните длъжници извършил дължимото плащане в размер на 23,09 евро.

Същото било извършено едва на 29.06.2011 г. - след повече от 2 месеца.

Впоследствие са били извършени само следните плащания, както следва: на 29.06.2011 г. - сумата от 127,62 евро; на 15.07.2011 г. - сумата от 51,05 евро; на 16.08.2011 г. - сумата от 137,83 евро; на 28.09.2011 г. - сумата от 102,09 евро; на 24.11.2011 г. - сумата от 51,05 евро; на 02.12.2011 г. - сумата от 140,38 евро; и на 30.12.2011 г. - сумата от 0,20 евро (последното погасяване на кредита).

Посочените суми са били отнесени за погасяване на дължимата вноска с падеж 27.04.2011 г., както и за частично погасяване на задълженията за застрахователни премии, периодични такси и наказателни лихви, но не са били достатъчни за погасяване на дължимите договорени месечни вноски за лихви с падежи: 27.05.2011 г., 27.06.2011 г., 27.07.2011 г., 27.08.2011 г., 27.09.2011 г., 27.10.2011 г. и 27.11.2011 г., както и за погасяването на лихвите, начислени съгласно т. 4.2 и т. 4.3 от Анекса.

По този начин, към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 13.03.2012 г. просрочените погасителни вноски били общо седем, а именно: месечните вноски с падежи 27.05.2011 г., 27.06.2011 г., 27.07.2011 г., 27.08.2011 г., 27.09.2011 г., 27.10.2011 г. и 27.11.2011 г.

Твърди се, че според т. 17 от Договора, във връзка с пар. 6 предложение второ от Анекса, при неизпълнение на всяко едно от задълженията Кредитополучателя по договора или по ОУ, неплащане на което и да е парично задължение по кредита, ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие, по преценка на Банката, стават предсрочно изискуеми.

При неизпълнение “. Б. има право да обяви едностранно, без предизвестие, част или целия дълг за предсрочно изискуем.

На 20.12.2011 г., след като кредитополучателят не е бил заплатил 7 последователно дължими погасителни вноски, Банката, на основание т. 17 от Договора, упражнила правомощието си да направи целия кредит предсрочно изискуем.

На тази дата отразила в счетоводната си система транформирането на кредита в предсрочно изискуем.

Размерът на вземането й се състоял от неиздължената част от кредита (сбор от неплатените анюитетни вноски: главници и лихви) и начислените наказателни лихви съгласно т. 4.2 и т. 4.3. от Анекса.

На 12.03.2012 г. на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, “. Б. подала в Районен съд - Б. Заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, основаващи се на извлечение от счетоводните книги на Банката и произтичащи от горепосочения Договор за банков кредит срещу: Д. Д. А., с ЕГН * (кредитополучател); Неделка Д. А., с ЕГН * (солидарен длъжник); „ГД Комерс 2009" ООД, с ЕИК ********* (солидарен длъжник); И. К. А., с ЕГН * (поръчител), да заплатят, както следва: (1) сумата от 21 449,57 евро, представляваща дължима неплатена главница; сумата от 1 849,13 евро, представляващи дължима договорна лихва за периода от 27.05.2011 г. до 11.03.2012 г.; законна лихва върху главницата от 21 449,57 евро, считано от 12.03.2012 г. до окончателното издължаване; сумата от 911,37 лева, дължима държавна такса в заповедното производство; и сумата от 1 086,82 лева, дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

По подаденото заявление било образувано частно гражданско дело № 783/2012 г. на по описа на Районен съд Б., по което били издадени Заповед за незабавно изпълнение изп.лист в полза на “. Б. срещу посочените длъжници и за горепосочените суми.

Въз основа на същите банката ищец образувала изпълнително дело № 1028/2012 г. по описа на ЧСИ рег. № 795.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в PC - Б. постъпило Възражение по смисъла на чл. 414, ал. 1 от ГПК от страна на ответника И. К. А., с ЕГН *.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, към 13.03.2012 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК), в полза на „УниКредит Б. , с ЕИК *********, по отношение на И. К. А., с ЕГН * (поръчител) съществуват следните вземания по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 44/01.06.2010 г. и Анекс № 1/21.04.2011 г. към същия, обективирани в Заповед за изпълнение № 2167 от 13.03.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 783/2012 г. по описа на Районен съд Б., а именно: сумата от 21 449,57 евро, представляваща дължима неплатена главница; сумата от 1 849,13 евро, представляващи дължима договорна лихва за периода от 27.05.2011 г. до 11.03.2012 г.; законна лихва върху главницата от 21 449,57 евро, считано от 12.03.2012 г. (подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното издължаване; сумата от 911,37 лева, дължима държавна такса в заповедното производство; сумата от 1 086,82 лева, дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното производство; които вземания И. К. А. дължи солидарно с Д. Д. А., с ЕГН *, Н. Д. А., с ЕГН * и „ГД Комерс 2009" ЕООД, с ЕИК *********.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът е представил такъв чрез процесуалния си представител адв.Росица Иванчева.

В същия предявеният иск се оспорва по основание и размер.

На първо място се оспорва твърдението в исковата молба, че за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем, е достатъчно наличието на обективното обстоятелство - неизпълнение на определен брой погасителни вноски от длъжника -и отразяване на предсрочната изискуемост в счетоводната система на банката.

Твърди се от страна на ответника, че в случая не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като: 1/ липсва решение на банката за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем; 2/ липсва обявяването му от ищеца за предсрочно изискуем като задължителната законна предпоставка, съгласно разпоредбите на чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.17 от процесния кредитен договор за трансформация на кредита в предсрочно изискуем.

Поддържа че, се разпоредбата на чл.17 от договора не предвижда уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита при настъпването на определени обективни обстоятелства, а урежда правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на неизпълнение на една или повече погасителни вноски.

Обявяването по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не може да се извършва с депозиране на молба /заявление/ по чл.410 вр.чл.417, т.2 от ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезиране на съда по реда на ГПК.

Както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент - обявяването й, има значение за определяне на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам - началната дата на наказателните лихви.

Поддържа се също, че непредставянето на доказателства за изрично уведомяване на главния длъжник и на поръчителите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е основание за неиздаването на заповед за незабавно изпълнение в хипотезата, когато в договора няма уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита при определени условия.

Аргументите за това произтичали не само от тълкуването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, а и от клаузата на чл.17 от процесния кредитен договор, обвързващ страните, а именно:

Страните били уговорили, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по Общите условия и/или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, банката има право да обяви целия кредит или част от него за предсрочно изискуеми, т.е. предвидени били две хипотези по преценка на банката.

Формулировката на чл.17, изр.2 от договора била не императивна, а диспозитивна, доколкото бил използван термина „банката има право да обяви", като изброяването на двете хипотези има алтернативен характер.

Това тълкуване на договора налагало извод, че за банката-кредитор съществува възможност да упражни различни по обем права във връзка с трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, като е задължена да обяви това на длъжниците. Уведомлението на банката, доколкото касае упражняване на правото й в една от двете хипотези /обявяване на пълна или на частична предсрочна изискуемост на кредита/, доколкото касае също промяна в уговорения между страните падеж на задължението, следва да бъде получено от адресата.

Последният следвало да бъде уведомен, че дължи и следва да заплати незабавно всички или част от сумите по договора, тъй като в договора не се предвижда настъпване на незабавна и автоматична изискуемост на всички задължения при наличие на случай на неизпълнение.

Уведомлението било свързано с изискването длъжникът да бъде поставен в известност, че банката е упражнила потестативното си право да трансформира целия кредит или част от него в предсрочно изискуем, поради което той дължи връщането му изцяло или частично, а не на отделни вноски с първоначално уговорени падежи.

При наличие на уговорка за обявяване, длъжникът не можел да предполага, че кредитът е станал изцяло или частично предсрочно изискуем, след като е предвидена само възможност на банката да го обяви за такъв.

Освен горното се поддържа, че при издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение с правно основание чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК, районният съд не е съобразил нередовността от външна страна на представения документ -извлечението от счетоводната книга на ищеца:

С него не било удостоверено усвояването на отпуснатия кредит, движението по сметката на длъжника по договора за банков кредит до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита.

От факта усвоен ли е кредита и до кога са изплащани дължимите месечни вноски съдът прави извод за осъществяване на материалноправната предпоставка, от която настъпва предсрочната изискуемост на остатъка от кредита.

В случая представеното „извлечение от счетоводна сметка" не съдържало осъществяването на материалноправната предпоставка за допуснато просрочие на вноска по главница от кредита и/или начислените лихви – по отделно договорени и наказателни - за някой от договорените падежи, поради което не съставлявало редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, ал.1, т.2 от ГПК, обосноваващ издаването на заповед за незабавно изпълнение на основание същата разпоредба.

Възразява се и че банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем в нарушение на чл. 22 от договора за ипотечен кредит, съгласно който спорове между страните се решават с преговори и постигане на съгласие и след като се установи, че това е невъзможно, спора се отнася до съда.

Банката била нарушила задълженията си по договора за ипотечен кредит като е поискала издаване на заповед за изпълнение, без преди това да е уведомила поръчителя за наличието на просрочени задължения, налагащи трансформацията на кредита в предсрочно изискуем и от кога, с което е нарушила задълженията си по чл. 22 от договора за ипотечен кредит, тъй като е предприела процедура по принудително изпълнение, без да е потърсила възможност за споразумение.

Освен това от извлеченията за движението по банкова сметка № *6332 било видно желание/намерение на основния длъжник, както и на солидарния длъжник Неделка Д. А., да продължат изпълнението на задълженията по ипотечния кредит, тъй като в периода от 29 юни до 02 декември 2011 г., т.е. само 18 дни преди отразяването в счетоводните книги на банката на кредита за предсрочно изискуем на 20 декември 2011 г., са внасяни суми за погасяване на кредита.

Твърди се, че общият размер на седемте просрочени вноски от 27.05.2011г. - 27.11.2011г., въз основа на които е поискано издаване на заповед за изпълнение, е 823.69 евро (видно от погасителния план към Анекс 1) или 1611 лв. съгласно фиксирания курс на БНБ за евро-лев.

За същият период, между 29 юни до 02 декември 2011 г. били внесени по ипотечния кредит общо 1195 лв.

Следователно, към 20 декември 2011г. неиздължени и изискуеми са били 416 лв. или 212.70 евро, което представлявало просрочие на една вноска и частично на втора.

Освен това, никъде в договора за ипотечен кредит, нито с Анекс 1, не е договорено, че трябва да се правят отделно други вноски (за застрахователни премии, периодични такси и наказателни лихви) освен посочените в погасителния план. Освен в погасителния план, на друго място няма посочени други суми и други падежи.

В чл. I от договора за ипотечен кредит изрично е записано, че Кредитополучателят връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове и в съответствие с общите условия.

В т.19.1 от Общите условия, при които Уникредит Булбанк предоставя ипотечни кредити на физически лица, горната информация се определя в погасителния план към договора.

Предвид посочените разпоредби в сумите, посочени в погасителния план към Анекс 1 са включени и застрахователни премии, периодични такси и наказателни лихви.

Освен това никъде в договора за ипотечен кредит и Анекс 1 към него не било договорено, че сумите, внесени по кредита, ще се превеждат за погасяване на други задължения, освен за вноските по ипотечния кредит съгласно погасителния план. Поръчителят не се е съгласявал на подобно разпореждане от страна на банката, нито от страна на главния длъжник, нито на солидарните длъжници.

Не на последно място не било ясно и как е определен размера на застрахователни премии, периодични такси и наказателни лихви, на какво основание се дължат и как са начислени.

Затова и недоказано било твърдението, че освен внесените след подписване на Анекс 1 суми по погасителния план, има отделно и други суми за застрахователни премии, периодични такси и наказателни лихви, към които е трябвало да се насочат получените от кредитополучателя пари, поради което не са погасени седем месечни вноски.

Поддържа се, че били просрочени не седем, а една цяла вноска и втора частично, което навеждало на извод за временни затруднения на длъжника, а не за окончателната липса на възможност или липса на желание за изпълнение.

Налице били всички индикации, че е било възможно постигането на съгласие, както е предвидено в чл.22 от договора и скорошно получаване от страна на банката на останалите 416 лв., както и на последващите вноски.

Не на последно място банката е имала и друга възможност да погаси изискуемата сума, тъй като съгласно чл. 9.3 от договора за ипотечен кредит, тя е блокирала три вноски, които е могла да използва, за да погаси забавените задължения в размер на 416 лв.

На самостоятелно основание се поддържа, че плащанията, направени на каса при ответника от втория солидарен длъжник по настоящия кредит - Неделка Димева А., в периода 26.08.2011 г. - септември 2012 г., били в общ размер на 5 495 лв.

Те неправомерно били отнесени от банката по сметка № *1864, обслужваща втори, потребителски кредит на Д.Д. А. - Договор за банков потребителски кредит № 43/01.06.2010 г. по който ответникът и Н. Димева А. не били солидарни длъжници, вместо да обслужат настоящия ипотечен кредит, по който сме солидарни длъжници и за погасяване на който кредит са били предназначени от вносителя им Н. Д. А..

Въпреки, че във вносните бележки като вносител било посочено името на Д. Д. А., в периода на тези вноски същият е отсъствувал от страната ни, а волята на действителния вносител, чийто подпис е положен в тях -Н. Д. А., е да погасява задължението си като солидарен длъжник по процесния ипотечен кредит.

Ангелов е подписал Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 43/01.06.20 Юг. и Анекси към него, по които той е единствен длъжник и няма други задължени лица като солидирани длъжници или поръчители.

Твърди се, че той е напуснал България на 25.07.2011 г., т.е. в периода, когато са извършени плащанията по договора за потребителски кредит, август 2011г. - септември 2012 г., той не е бил в страната.

След тази дата, обаче, са правени вноски на каса по горната сметка.

Очевидно било, че А. не е имал възможност за внася тези суми по кредита на каса.

Подписът за „вносител", положен във вносните бележки, бил на солидарния длъжник по ипотечния кредит Н. Д. А., която не е страна по договора за потребителски кредит, а само по договора за ипотечен кредит.

Тя нямала интерес да внася за погасяването на потребителския кредит, а целяла да внася суми по ипотечния кредит в качеството й на солидарен длъжник.

Поддържа се, че същата била подведена, тъй като при внасянето на сумите тя е разчитала на служителите на банката, че й дават да подпише вносна бележка за внасяне на сумите по ипотечния кредит, но имала волята и намерението да погасява собственото си задължение като солидарен длъжник по процесния ипотечен кредит.

Поддържа се , че в случай, че банката не била пренасочила по свое усмотрение сумите плащани от А. за задължение, което тя няма, ипотечния кредит и до този момент щял да бъде обслужван и нямало да има основание за започване на принудително изпълнение.

Вместо това, банката без никакво основание е използвала нейните средства за погасяване на чуждо, недължимо от нея задължение, с което е предизвикала предсрочна изискуемост на ипотечния кредит.

Предвид горното размера на задълженията по ипотечния кредит следва да се намалят с погрешно отнесените от банката по потребителския кредит на Д. А. 5 395 лв.

На самостоятелно основание се възразява за изтекла давност на поръчителството по смисъла на чл.147 ЗЗД.

Главният длъжник не е възразил на заповедта за изпълнение и се е съгласил, че е налице обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.е. с трансформацията на кредита на 20 декември 2011г.

Следователно, по отношение на главния длъжник банката е упражнила правото си на предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита на 20 декември 2011г. От тогава започва да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който бездействие на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността на поръчителя.

Банката е предприела срещу поръчителя И. А. действия по събиране на вземането чрез подаването от нея на молба до съдебния изпълнител за започване на изпълнително дело едва на 11 юли 2012г.

Спрямо поръчителя И. А. е предприето действие по принудително изпълнение - опис на движими вещи, насрочен на 05.03.13г. - едва през м.януари 2013 година, т.е. спрямо него са предприети действия по събиране на вземането след повече от 8 месеца след като по отношение на главния длъжник вземането е било обявено за предсрочно изискуемо.

Страните ангажират писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си по иска, като е допусната и изслушана и съдебно-икономическа експертиза.

Приложено е служебно ч.гр.д. № 783/2012 г. по описа на РС Б..

Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор по факта, че страните са обвързани от договор за банков и ипотечен кредит № 44/01.06.2010 г., по който ищцовата банка, в качеството си кредитор е отпуснала при условията на договора на Д. Д. А. от гр.Б. сумата от 21 000 евро, а ответникът, в качеството му на поръчител, е приел условията на договора, задължавайки се в това му качество наред с длъжника и още двама солидарни длъжници.

Няма спор, че този договор е бил анексиран с анекс № 1/21.04.2011 г., като условията на анекса също са били приети от ответника, който го е подписал отново в качеството на поръчител.

За спора в настоящето производство решаващият състав се счита длъжен да акцентира върху клаузата на чл.17 от договора за кредит, съобразно който стръните са приели, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по общите условия и/или при неплащане на което и да е парично задължение по кредите, правото за ползване на неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг ипотечен кредитен инструмент между Банката и Кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие, по преценка на банката, стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение, кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие, част или целия дълг за предсрочно изискуем.

Аналогични разпоредби се съдържат и в общите условия, при които УниКредит Булбанк предоставя ипотечни кредити на физически лица /л.30 – л.35 от делото/, където в чл.25.2 и раздел ІХ е конкретизирано изрично при какви условия и как ипотечният кредит може да бъде обявен за предсрочно изискуем и да се пристъпи към принудително изпълнение.

Между страните не се спори и по фактът, установен от приобщените писмени доказателства, че между банката ищец и кредитополучателя по обсъдения по-горе договор е било налице и друго договорно правоотношение, различно от това, по което ответникът е поръчител, основано на договор за потребителски кредит на физическо лице № 43/01.06.2010 г.

Разпитаната в с.з. свидетелка Н. А., майка на кредитополучателя Д. А. заявява, че е подписала договора за ипотечен кредит, по който ответникът е поръчител, като съдлъжник.

Заявява също, че подписите под вноските бележки, приложени към отговора по исковата молба, за вносител, е неин, а не на сина й, който бил в чужбина и предоставял парите за погасяване на кредита.

Сочи, че внасяйки на касата на банката сумите, отразени във вносните бележки, тя е погасявала ипотечния кредит на сила си, защото била поръчител /съдлъжник/ по него.

Сочи също, че никой на касата на банката не я е питал за какво внася сумите, а тя си знаела, че ги внася за ипотечния кредит на сина си, като не знаела на него да му е отпускан друг кредит.

Твърди и че синът й, който е изпращал парите, също не й е казвал изрично за кой от кредитите му да прави вноски.

Следва да се отбележи, че показанията на горната свидетелка се опровергават в последната им част от установеното от приобщеното като писмено доказателство пълномощно с рег.№ В-47-BE MS от 10.08.2012 г. /л.214 от делото/, съобразно което Д. А. е предоставил на майка си пълномощия да предоговаря от негово име и за негова сметка всички клаузи и условия по договора за ипотечен кредит и по договора за потребителски кредит, сключени от него и “. Б., като от негово име и за негова сметка сключва допълнителни споразумения, анекси, за изменение на клаузите на договорите, при условия, каквито намери за добре, вкл.и за разсрочване на сумите, изцяло по нейна преценка, без ограничения.

Упълномощил я е още и да подписва от негово име анекси за преструктуриране /реструктуриране/ на кредитите, както по ипотечния, така и по потребителския кредит, сключени между него и ищцовата банка.

Във връзка с дадените й пълномощия на 18.09.2012 г. свидетелката Н. А., действаща като пълномощник на сина си Д. А., е сключила споразумение с ищцовата банка за преструктуриране на договора за потребителски кредит № 43/01.06.2010 г. /л.222 – л.224 от делото/.

Допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза по делото докладва, че съгласно сключения между кредитора и кредитополучателя договор за ипотечен кредит № 44/01.06.2010 г. по разплащателна сметка на Д. А. са постъпили 21 000 евро, с равностойност 41 072,43 лв.

Докладва също, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.03.2012 г. от страна на ищцовата банка, няма погасена нито една погасителна вноска по кредита, нито на датата на падежа, нито по-късно.

В счетоводството на банката кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 20.12.2011 г.

Размерът на дължимата непогасена главница по кредита към момента на подаване на заявлението е била в размер на 21 449,57 евро, или 41 951,71 лева.

Към 27.05.2011 г. не е имало погасени месечни вноски по кредита, нито частично, нито цялостно, като извършените плащания не били достатъчни за погасяване на дължимите вноски по договора.

Според експертизата общият размер на непогасените дължими договорни лихви за периода от 27.05.2011 г. до 12.03.2012 г. е в размер на 1 849,13 евро, от които 913,79 евро непогасена лихва /редовна/, 540,95 евро непогасена лихва за просрочие и 394,39 евро непогасена наказателна лихва за просрочие.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетенто изготвено, като установените от него факти се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства /договори и анески, сключвани между страните по договора за ипотечен кредит, както и вноски бележки/.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 783/2012 г. по описа на РС Б., че същото е образувано на 13.03.2012 г. по подадено заявление по реда на чл.417 ГПК от банката ищец против длъжниците Д. Д. А., Н. Д. А., както и срещу „ГД Комерс 2009”ООД и ответника И. К. А., за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 21 449,07 евро главница, 1 849,13 лв. лихва от 27.05.2011 г. до 11.03.2012 г. и законна лихва върху гладницата, считано от 12.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и за сторените разноски.

Заявлението е било уважено, като исканата заповед, а въз основа на нея и изп.лист са били издадени, като в срока за възражение по реда на чл.414 ГПК такова е постъпило единствено от ответника.

При установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, т.к. исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.422 с.к. от лице – заявителя по заповедното производство, което има правен интерес от установяване съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо длъжниците по заповедното производство, от които само ответника е подал в срок възаржение по реда на чл.414 ГПК.

Разгледан по същество същият се явява и основателен, по следните съображения:

Безсъмнено се установи в хода на настоящето производство, че страните по него са обвързани надлежно по договорно правоотношение, основано на договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № 44/01.06.2010 г. при правата и задълженията за страните, уговорени в него.

Съобразно чл.16 от същия, с подписването му третите задължени лица, сред които и ответникът, като поръчител, са декларирали и потвърдили обстоятелствата по чл.15.1 и ангажимента по чл.15.2 от договора и са поели задълженията по Раздел ІV, т.13.2 и т.13.3 от общите условия да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по договора в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/.

Следва изрично да се конкретизира, че според чл.13.3 от общите условия, конституирането като страна по договора на солидарен длъжник – лице, което на основание чл.101 и при условията на чл.121 – 127 от ЗЗД отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, от момента на възникването на тези задължения до окончателното им погасяване, съгласно договора.

В случая след като е подписал договора, в качеството му на поръчител на кредитополучателя, ответникът се е обвързал от горните разпоредби.

Ето защо и същият е солидарно отговорен за цялото задължение наред с главния и солидарните длъжници по договора за кредит /арг. от чл.141 ЗЗД/.

Решаващият състав намира правно несъстоятелно възражението на процесуалния представител на ответника, че в случая не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

Както се посочи и по-горе, страните са уговорили изрично в договора за кредит /чл.17 от същия/, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по общите условия и/или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, последният, ведно с лихвите за просрочие, по преценка на банката, стават предсрочно изискуеми.

На самостоятелно основание при неизпълнение, кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия кредит за предсрочно изискуем.

А в случая безсъмнено се установи от заключението на вещото лице, че кредитополучателят не е направил нито една погасителна вноска по кредита – т.е. – не е изпълнил задължението си по чл.12 от договора, във вр. с двустранно подписания погасителен план за ежемесечно заплащане на дължимите вноски по кредита.

Ето защо и в съответствие с договореното между страните в цитираните по-горе разпоредби от договора, банката е имала право едностранно и без каквото и да е друго предизвествие или нарочно решение за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, да стори това.

Упражняване на същото тя е предприела, като на 20.12.2011 г. едностранно е трансформирала кредита в предсрочно изискуем, отразявайки това обстоятелство в счетоводната система на банката.

Във връзка с горното съдът намира и че банката е упражнила надлежно правото си да се снабди със заповед за незабавно изпълнение на вземането си, произтичащо от процесния договор, чрез подаване на заявление пред РС Б., като както логическото, така и систематичното тълкуване на нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ не навеждат на друг извод така, както сочи процесуалния представител на ответника.

На самостоятелно основание и с оглед установената съдебна практика /Решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 584/2008 г., ІІ т.о., ТК, Решение № 130/27.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 139/2009 г., І т.о, ТК и др./ следва да се сподели становището, че уговореното в цитирания по-горе текст от договора право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на всяко едно от задълженията за плащане, съобразно договора, общите условия и погасителния план, е обусловено от обективно факт – неплащане и от реализирането на субективното право на банката за трансформирането на неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем.

В случая това субективно право, ако се счете, не е упражнено надлежно с простото отразяване на кредита в счетоводството на банката в предсрочно изискуем, е упражнено с подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. – на изп.лист до съда, реализирано на 13.03.2013 година.

На самостоятелно основание решаващият състав счита за несъстоятелно възражението, че представеният по ч.гр.д. № 783/2012 г. по описа на РС Б. документ – извлечение от сметка, е нередовен от външна страна.

По отношение на последното следва да се отбележи, че законодателят не е въвел изрични изисквания към формата на извлеченията от сметки.

Ето защо същите следва да се преценяват само и единствено във връзка с въведените от ГПК изрични изисквания – да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В случая няма съмнения, че приложеното извлечение от счетоводните книги /л.9 от ч.гр.д. № 783/2012 г. по описа на РС Б./ изхожда от банката заявител и ищец, като е подписано от надлежно упълномощени за това лица и е подпечатено с печат на банката.

В него се съдържа достатъчна информация за длъжника, солидарните длъжници и поръчителя, наличието на обезпечения, размера на кредита /респ. – компонентите на дълга/, вкл. датата, на която същият е обявен за предсрочно изискуем.

Последното дава основание да се заключи, че документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Що се касае до възражението, че банката ищец е обявила кредита за предсрочно изискуем без да проведе преговори с кредитополучателя или останалите длъжници следва изрично да се посочи, че по делото има безсъмнени данни, че основният договор за кредит е бил анексира /предоговарян/ веднъж преди банката да предприеме действия по принудително събиране на вземането си.

Съдът намира правнонесъстоятелни и наведените доводи в подкрепа на това и на другите възражения от страна на ответника, че извършените плащания на каса на банката от страна на майката и пълмонощник на кредитополучателя – свидетелката Н. Д., в периода 26.08.2011 г. – 14.09.2012 г., са били извършени от нея в изпълнение на задълженията за плащане по ипотечния кредит, а не по потребителския такъв, сключен от Д. Д. и ищцовата банка.

По отношение на същите следва да се посочи, че се установи безсъмнено фактът, че свидетелката е знаела, че между ищцовата банка и сина й са били сключени два договора за кредит – ипотечен и потребителски, предвид че тя самата лично е предоговорила условията за погасяване на последния от името и за сметка на сина си, като е подписана анекс с банката в горния смисъл.

Поради горното и показанията й в обратния смисъл следва да се считат опровергани.

От друга страна с оглед изричното отразяване във вноските бележки, че плащанията със същите следва да се отнасят за погасяване на потребителския, а не на ипотечния кредит, сключен между Д. Д. и ищцовата банка, носещо и подписа на вносителя, се налага извод, че внесените суми са били в изпълнение на задълженията на кредитополучателя по потребителския, а не по ипотечния кредит и последното не е било сторено по усмотрение на банката, а по изричната воля на вносителя на сумите.

Несъстоятелно е и последното от възраженията на ответника – че поръчителството е изтекло по давност по смисъла на чл.147 ЗЗД.

В случая се установи безсъмнено, че банката е отразила в счетоводството си трансформирането на кредита в предсрочно изискуем на 20.12.2011 г., а на 13.03.2012 г. е подала молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. – на изп.лист за вземането си както против главния и солидарните длъжници, така и срещу поръчителя ответник.

Решаващият състав с оглед даденото задължително тълкуване в цитираните по-горе решения на ВКС споделя становището, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД в случая е започнал да тече именно от 13.03.2012 г. – датата, на която кредиторът е подал молба за издаване на заповед, респ. – на изпълнителен лист за цялата сума.

Това е моментът, в който банката е предприела за първи път действия за събиране на вземането си от длъжниците и поръчителя.

Ето защо и към тази дата, вкл. към момента на предприемане на конкретни действия по събиране на вземането в частност от ответника, преклузивният шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл.

По изложените съображения заявената претенция следва да бъде уважена изцяло, т.к. размерът й се установи категорично от заключението на кредитираната съдебно-икономическа експертиза.

Съобразно изходът от спора в тежест на ответника следва да се поставят сторените от ищеца по делото разноски в размер на 3 115,01 лв., съобразно представеният спикът по чл.80 ГПК и допълнителното изявление и приложении доказателства за заплащане възнаграждението на вещото лице по експертизата.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. А., с ЕГН *, че към 13.03.2012 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) в полза на “. Б. , с ЕИК ********* съществуват следните вземания по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 44/01.06.2010 г. и Анекс № 1/21.04.2011 г. към същия, обективирани в Заповед за изпълнение № 2167 от 13.03.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 783/2012 г. по описа на Районен съд Б., а именно: сумата от 21 449,57 /двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и девет евро и петдесет и седем евро цента/, представляваща дължима неплатена главница; сумата от 1 849,13 /хиляда осемстотин четиридесет и девет евро и тринадесет евроцента/, представляващи дължима договорна лихва за периода от 27.05.2011 г. до 11.03.2012 г.; законна лихва върху главницата от 21 449,57 евро, считано от 12.03.2012 г. (подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА И. К. А., с ЕГН *, с адрес гр.Б., ул.””Т. А.” № 57, .3 сумата от 3 115,01/три хиляди сто и петнадесет лева и една стотинки/ разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: