Решение по дело №2385/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260243
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Милена Савова Рибчева Дочева
Дело: 20205530202385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

           Р Е Ш Е Н И Е

 

                   10.12.2020 година         град Стара Загора

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ОСМИ наказателен състав

На двадесет и осми октомври         Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА

                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева

а.н.дело № 2385 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, съобрази:

 

          Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 20-1228-000384 от 26.02.2020 год., издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.

     Жалбоподателят С.С.М. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

     Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружителното писмо, с което преписката е постъпила в съда, изразяваща становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.

     Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 20-384 (серия АА, бланков № 025035) от 27.01.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.638, ал.3 от КЗ – Кодекс за застраховането (Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”) за това, че на 27.01.2020 год. около 18:10 часа в град Стара Загора по ул.*** управлявал в посока запад-изток моторно превозно средство - лек автомобил марка “О.А.“, с рег.№ ***, собственост на Д.М.Н., което не е било спряно от движение и във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 год. към момента на проверката.

     В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от показанията на актосъставителя Е.Р.К. и свидетелите по акта С.М.В. и М.Д.Д., представените с преписката справка за регистрацията на процесното МПС без извършен превод на български език.

Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.2 от КЗ Лицето по ал.1, т.2 е длъжно да сключи гранична застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал.1, т.2 трябва да има валидна гранична застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите до напускането на територията на Република България.”. На свой ред разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ предвижда задължение за сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. В конкретния казус за жалбоподателя липсва задължението, което му е вменено във вина като поведение, а именно да сключи коментирания договор за гранична застраховка, тъй като той не се явява “лице по ал.1, т.2”, понеже, управляваното от него МПС, не е от трета държава, защото същото е регистрирано в държава членка на ЕС – Великобритания. За управлявания от него автомобил жалбоподателят е имал сключена застраховка гражданска отговорност, като по делото е представена застрахователната полица, представена без превод на български език по делото. Всъщност чл.483, ал.4, т.1 от КЗ е категоричен, че не се сключва договор за гранична застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка, както вече се посочи, че процесният автомобил е именно такъв.

Изложеното дотук налага изводът, че жалбоподателят, от една страна, не е субект на административно нарушение по чл.483, ал.2 от КЗ, тъй като попада в обхвата на разпоредбата на чл.483, ал.4, т.1 от КЗ, а от друга страна същият е имал валидно сключен договор за застраховка “ГО” на автомобилистите във Великобритания.

Както бе посочено и по-горе, задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност не възниква, ако автомобилът е от държава членка на ЕС (чл. 483, ал. 4 КЗ). В настоящия случай това обстоятелство е безспорно, доколкото автомобилът обичайно се намира на територията на Великобритания (именно там е издаден и поставен регистрационният номер на автомобила ). В този порядък, следва да бъде посочена и нормата на чл. 486, ал. 2   КЗ, според която не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия (държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение), както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. Какво се разбира под това, автомобилът да е от дадена държава или обичайно да се намира в дадена държава е легално дефинирано в чл. 482 КЗ, като в общия случай това е мястото където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен. Дефиниция на понятията “трета държава“ и “държава членка“ се съдържат в т.6 и т.7 от допълнителните разпоредби на КЗ. “Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. “Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на  т.6. Тоест, задължение за сключване на българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите възниква по отношение на МПС с българска регистрация и с регистрация на държава, която не е членка на ЕС или ЕИП. Логиката на подобно законодателно разрешение се потвърждава и от параграфи 8, 24 и 25 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката “Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, в които е прогласен стремежът на държавите членки да създадат режим на задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, която въз основа на единна застрахователна премия да бъде с покритие на цялата територия на общността. В този изричен смисъл са и чл.3 и  чл.14 от Директивата.  От гореизложеното следва, че управлението на автомобил без сключена българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите не е съставомерно по чл.638, ал.3 КЗ /по който е санкционирано лицето/, ако автомобилът е с регистрация в държава членка на ЕС. В процесния случай автомобилът е с регистрация във Великобритания, а Великобритания е към настоящия момент държава членка на ЕС.

В Директивата, посочена по-горе изрично е уреден и въпросът за контрола върху изпълнението на задължението на водачите, да сключват задължителна застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите. Възприети са т.нар. “принципи на компетентност на националния орган“ и “принципът на взаимно доверие между държавите-членки“. Компетентни да следят дали за дадено МПС има сключена задължителна застраховка за гражданска отговорност са националните органи на държавата, в която е регистрирано МПС, а съгласно принципа на взаимно доверие контролните органи от останалите държави членки не са оправомощени да извършват своя собствена проверка, а следва да се доверят на органите в държавата по регистрация на МПС. Тези принципи намират категоричен израз в Параграф 6 от Преамбюла и чл.4 от Директивата, в които изрично е постановена забрана контролните органи от държавите членки да извършват проверки на застраховките “Гражданска отговорност“ по отношение на превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава-членка (получили са регистрация в тази държава членка съгласно т.4 от чл.1 от Директивата) или които обичайно се намират на територията на трета държава и които влизат на тази територия от друга държава-членка. Нещо повече, с параграф 8 от Преамбюла се въвежда презумпцията, че всички движещи се на територията на Общността моторни превозни средства са покрити от застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Забраната за извършване на проверки от държави членки, различни от тези по регистрация на МПС е скрепено и с правилото на параграф 46 от преамбюла, който обявява, че името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното средство и номера на застрахователната полица или регистрационния номер на превозното средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

В Директива 2009/103/ЕО изрично са уредени и последиците, когато въпреки принципа на доверие, дадено МПС, непокрито със застраховка извърши ПТП- а именно предвижда се във всяка държава членка да се създаде орган, който да изплаща обезщетения за вреди причинени от незастраховани МПС - чл. 10 от Директивата.

Тези постановки изцяло са имплементирани и в българския Кодекс на застраховането, като в цитираната вече разпоредба на чл.486, ал.2 КЗ е въведена не само забраната на систематични проверки по отношение на МПС с регистрация в друга държава членка, но и презумпцията за покритие на гражданската отговорност на виновния водач (чл.486, ал.2, изр. последно). По този начин, законът охранява и интересите на трети лица, в случай на настъпване на ПТП, като създава презумптивно покритие на тяхната отговорност за вреди, причинени при управление на МПС.

Съгласно основния принцип на административнонаказателното право, че държавната администрация има само тези правомощия, които изрично са й делегирани със съответния нормативен или подзаконов нормативен акт, следва да се приеме, че органите на МВР нямат компетенции да осъществяват контрол за наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, по отношение на автомобили, регистрирани в държава членка на ЕС.

От гореизложеното следва, че АУАН и НП са издадени от органи които не са били компетентен да констатират наличието, респективно отсъствието на нарушение по смисъла на чл.483 КЗ и да наложат санкция по смисъла на чл.638 КЗ. Това от своя страна води до допускане на съществено процесуално нарушение, а оттам и до пълна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Ето защо съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и както такова следва да бъде отменено.

     Водим от горните мотиви, съдът  

         

                        Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № 20-1228-000384 от 26.02.2020 год., издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: