Р Е Ш Е Н
И Е
№ 258 08.11.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети ноември две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 269 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.А.Р.
*** като пълномощник на В.В.В., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№106/2021г.
на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане свързва с неправилна преценка на
съда относно качеството на дееца като водач на МПС по време на отказа да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества, като се сочи, че служителите с
компетентност за тестване на водача са пристигнали 1-1.5 час след спиране на дееца
от полицаите от РУ – Рила, по което време деецът е бил пешеходец. Моли за
отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответното
РУ - Рила при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея
съображения. Счита, че въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и делото на районния съд,
намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект
с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-0332-000358/03.07.2020г. на началник група в РУ
– Рила при ОДМВР – Кюстендил, с което на В.В.В. на основание чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
От
фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на
14.06.2020г. в 10.50 часа деецът е управлявал посоченото в НП двуколесно МПС -
мотопед с посока на движение към центъра на с.С., като бил спрян за проверка от
св.А. в присъствие на св.И., двамата контролни органи. Водачът бил изпробван за
алкохол с отрицателен резултат от теста, след което бил поканен да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества, но същият отказал извършване на
проверката. Водачът отказал да получи и ТМИ. От разпита на св.А. и св.И. съдът
е установил, че служителите са видели управляваното от дееца МПС, който също ги
видял и сменил посоката на движение, бил настигнат от служителите с подаване на
звуков и светлинен сигнал и след проверката за алкохол, в момента, в който
разбрал, че следва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
започнал да се държи агресивно, извикал свои приятели и категорично отказал да
бъде тестван. Служителите извикали за съдействие колеги от РУ – Дупница за
извършване на проверката - разпитаните св.Н. и св.Г.. Последните обяснили, че
са пристигнали на място 10-15 минути
след обаждането от ОДЧ и при отиването им водачът не бил там, след малко
пристигнал пеша и отказал проверка за
наркотични вещества. Съдът е кредитирал като достоверни показанията на
полицейските служители и е отказал да кредитира показанията на св.Я.Г.
Последният твърдял, че дееца не е управлявал мотопеда. Според съда, показанията
на последния свидетел са изолирани и в пълно противоречие с останалите гласни
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за спазване
на административнопроцесуалните правила по съставяне на АУАН и издаване на НП и
доказано противоправно деяние. Съдът е извел извод, че дееца отказал да бъде
проверен по един от посочените в закона начини – с техническо средство, в
резултат на което е осъществил санкционния състав по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като деянието е извършено виновно при пряк умисъл. Според съда,
наказанията са наложени при съобразяване с изискванията на чл.27 от ЗАНН. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението, преценено за
съответствие с материалния закон е правилно. Съображенията за това са следните:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. От събраните доказателства
е формирал правилен извод за редовно проведено производство по правилата на
ЗАНН и доказано противоправно деяние.
Правилен
е извода на районния съд за съставомерно деяние. По делото е безспорно
установено, че на посочената в НП дата и място касаторът е имал качеството на
водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и същият е
отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози. Качеството водач на МПС
и отказът за проверка са единствените съставомерни за отговорността елементи от
санкционния състав по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно
и като такова е наказуемо с наложените в НП административни наказания.
Неоснователно
касаторът счита, че деянието не е доказано поради недоказано качеството на
водач на МПС към момента на пристигане на служителите с компетентност за
извършване на проверката. Отказът от проверка деецът е формирал при спиране му
от служителите на РУ – Рила, които са го установили да управлява МПС.
Обстоятелството, че тези служители не могат да извършат проверката с
техническото средство не прави отказа невалиден, т.к. същият е даден пред органи,
с компетентност за извършват контрол по спазване правилата за движение по
пътищата, едно от които правила е процесното такова. Осъществяването на самата
проверка е последващо фактическо действие и е по повод констатираното по-рано
управление на МПС от дееца. Отказът от проверка пред втория полицейски екип
само потвърждава първия отказ без да го заличава. Поради изложеното правилно
районния съд е отказал да кредитира показанията на св.Я.Г, т.к. същите противоречат
на установената от разпита на полицейските служители фактическа обстановка във
връзка с дадения от дееца съставомерен отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство.
Правилен
е извода на съда за законосъобразно наложени административни наказания по
приложимия санкционен състав в техните абсолютни размери.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260254/02.07.2021г. по а.н.д.№106/2021г. на РС - Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.