РЕШЕНИЕ
№ 2312
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330111529 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от **** ***** М.М.-Г. и П.Д., чрез
пълномощник юрисконсулт С.Л., е предявил против А. В. Ш., ЕГН: **********, от
************************, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи
присъдената по частно гр. дело № 4141/ 2021 г. на ПРС, I бр. с-в, със заповед за изпълнение
на парично задължение № 2556/ 08.03.2021 г., сума от 350, 06 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на заявлението- 04.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2016 г. около 18 ч. в ************************,
ответникът като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******** причинил
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес В 180“, рег. № ********, с водач
Х.Г.З.. По случая бил съставен протокол за ПТП № *******/ 03.07.2016 г., според
съдържанието на който ответникът управлявал МПС с концентрация на алкохол над
допустимото. Към датата на събитието управляваният от него автомобил имал застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца по полица № ***************, с валидност
28.03.2016 г.- 28.03.2017 г. В резултат на ПТП- то били причинени имуществени вреди на
другия автомобил, който имал имуществена застраховка „Каско“ в ЗАД „ДЗИ“ по полица №
************. По подаденото уведомление за щета на собственика било изплатено
1
обезщетение, по който повод от ЗАД „ДЗИ“ предявили претенция към ищеца. След
извършено прихващане между двете застрахователни компании, ищецът заплатил по щетата
сумата от 350, 06 лева, като в тази връзка имал право на регрес срещу виновния водач. За
събиране на сумата било образувано частно гр. дело № 4141/ 2021 г. на ПРС, I бр. с-в, по
което се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
което обуславявало и предявяването на настоящия иск. Претендират се и разноските по
делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя
писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание
страната се явява лично и признава иска, като моли за разсрочено плащане на задълженията
си към ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети копия от застрахователната полица,
преписката по щетата (съдържаща доклад, експертиза, възлагателно писмо, опис,
калкулация, регресна покана, ликвидационен акт, платежно нареждане) и преписката от
КАТ по случая (включваща протокол за ПТП, справка за нарушител водач, наказателно
постановление, талон за медицинско изследване).
Предвид признанието на иска и становището на страните, по делото не са събирани други
доказателства, като с оглед изявлението им е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с
което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното
право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по
същество, изследвайки аргументите на страните.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че безспорно
ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол, като виновно е причинил ПТП, от
което са настъпили вреди по друг лек автомобил, които застрахователят е възстановил по
застраховката „ГО“ и има право на регресно вземане срещу нарушителя за платеното по
щетата.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
2
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в
настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 25 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой
пълномощник в процеса, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
определя в минимален размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2556/
08.03.2021 г., издадена по частно гр. дело № 4141/ 2021 г. на ПРС, I бр. с-в, А. В. Ш., ЕГН:
**********, от ************************, ДЪЛЖИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано
от **** ***** М.М.-Г. и П.Д., сумата от 350, 06 (триста и петдесет лева и шест стотинки)
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 04.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. В. Ш., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51 Д, представлявано от **** ***** М.М.-Г. и П.Д., разноските по
заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса
и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по
настоящото дело, възлизащи в размер на 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и в размер
на 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3