Р Е Ш Е
Н И Е
№ 879
10.03.2020 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав
На десети март две хиляди
и двадесета година
В открито
заседание на деветнадесети февруари 2020 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 17243 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от
Кодекса на труда.
Ищецът заявява, че по силата на Заповед
№ ****** г. му е наложено дисциплинарно наказание «Предупреждение за
уволнение», като оспорва същата като незаконосъобразна и немотивирана, издадена
в нарушение на чл.194 и 195 от КТ, а и по същество, като моли съда да я отмени,
като присъди и направените разноски за това производство.
Твърди, че работи като ***** в **********************,
няма отчетнически функции като такава. ******* е на синдикалната секция на КТ
«Подкрепа» в дома. Като *********** на синдикалната секция събира членски внос
от членовете, както и в случай, че има дарения към синдиката-синдикалната
секция от страна на частни лица, което става рядко /дарени средства на
синдикалната секция за тържества, за работно облекло/ ги раздава на членовете
на синдикалната секция, като за дейността си на ******** на синдикалната секция
се отчита на Синдикален регионален съюз/СРС «Подкрепа» -П., където членуват
като синдикална секция и те могат да й правят одит на разходваните средства
като синдикални пари.
Тези пари не са на предприятието, а са
на синдиката и синдикатът ги е разпределил за работно облекло тази година, а
миналата година за тържество /на което присъствала и ******* Г./, и
работодателят няма отношение към тях-тези пари нито влизат, нито излизат от
дома/ДПЛД/.
Представя протокол на ръководството на
синдикалната секция в ДПЛД как са получени и раздадени тези синдикални пари,
подписан от нея-*******, ***** М.Д.-******* и И.Б. - ****.
От поисканите обяснения от нея от
страна на работодателя, не става ясно за кой случай на раздаване на средства се
искат тези обяснения, защото *** Г. е наясно с всичко, което става в Дома, като
и в обясненията ищцата написала, че случаите са поне два - единият е 2018 г. от
същия дарител пак към синдикалната секция и са използвани за тържество на
персонала, а за другия от ****** г., когато са раздадени синдикални средства по
100 лв. на членуващите в „Подкрепа", за който случай Работодателят първо е
поискал писмени обяснения на ****** г. от готвачките, т.е. сегашната Заповед № ******
г. е издадена много след 2-мссечния срок по чл.194 от КТ и само на това
основание следва да се отмени.
В същата Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не става ясно за кой случай на раздаване на парични
средства, за какви средства като размер, на кои лица, и защо точно е избран
този вид наказание в зависимост от тежестта на нарушението. Счита същата
заповед за незаконосъобразна, издадена в противоречие с чл.194 и 195 от КТ и
немотивирана.
Моли да се изискат от ответника писмата
от м.юли 2019 г., с които г-жа Г. е изискала обяснения от готвачките за
раздадените по 100 лв. за работно облекло. В зависимост от отговора на
работодателя, ще поиска и събиране на други доказателства при необходимост, в
т.ч. гласни за установяване това обстоятелство - кога субектьт на дисциплинарна
власт в предприятието г-жа Р.Г. узнава, че са раздадени от ищцата средства на
персонала.
Моли съдът да отмени Заповед №*******
г. на Р.Г.-***** на ДПЛД *********** като незаконосъобразна и немотивирана.
Възможно е при поискване на обяснения,
работодателят да не е налълно или точно индивидуализирал деянията, поради
неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното време и място), но
след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на тях, следва
да ги е посочи точно и с всички индивидуализиращи белези в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и да няма съмнение, че наказанието е
наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения -а в случая
не с така, като не е обезпечено правото на работника/служителя да направи
своите възражения.
Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, освен
всичко друго, в заповедта следва да се посочи и кога е извършено нарушението,
което е императивно и не е посочено. Не се посочва в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание кога ищцата е извършила дисциплинарно укорима постъпка.
Съгласно принципа за еднократност на дисциплинарното наказание и непосочване на
дата на извършване на нарушението, ако това изобщо е нарушение, от заповедта не
става ясно и не може да се направи проверка за спазване на преклузивните
срокове за налагането му. При това положение е налице нарушение на чл. 194, ал.
1 от КТ от страна на работодателя. В подкрепа на тази законова разпоредба е и
посгоянната практика на ВКС: Решение №256 от 18.05.2012 г. по гр.д.1036/2011 г.
IV г.о.,Решение №231 от 13.06.2011г.по гр.д.858/2010 г., IV Г.О., Решение №39
от 27.02.2012 г. по гр.д.410/2011 г. III г.о., Решение №1533 от 28.12.1999 г.
по гр.д.435/1999 г, ІІІ г.о., Решение № 1533 от 28.12.1999 г. по гр.№435/1999
г. III г.о.
Ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, като
искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства – заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
протокол, искане на обяснения, обяснения, удостоверение от КТ“Подкрепа“. Следва да се посочи, че в
тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, а доказателства в тази насока от негова страна не бяха
ангажирани.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски, които се констатираха в размер на 400
лв.– заплатено адвокатско възнаграждение.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 80лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание “Предупреждение за уволнение”, наложено на А.А.З.,
ЕГН **********,***, със Заповед № ******
г. на ***** на ***********, БУЛСТАТ ********.
ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с ***** ************,
БУЛСТАТ ********* да заплати на А.А.З., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 400лв.
/ четиристотин лева/ – разноски по производството.
ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с **** **********, БУЛСТАТ ******* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата
от 80лв./осемдесет лева/ – държавна
такса.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване, а на отмяна по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ