№ 78
гр. Шумен , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500140 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Г.Х. В. - Ц.,
представляваща въззивна частна жалба против Решение №260295 от 18.12.2020г. по гр.д.
№3894/2019г. на ШРС, в частта с която са оставени без разглеждане като недопустими, а
производството прекратено, по отношение на предявените от жалбоподателя осъдителни
искови претенции срещу ППК "ЗОРА" с.Ц.Б., с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за
сумите от 1526,37 лв. и 1422,16 лв. Срещу така подадената частна въззивна жалба,
ответника в първоинстанционното производство ППК "ЗОРА" с.Ц.Б. е подал насрещна
въззивна жалба срещу горното решение в частта му, с която е оставено без уважение
направеното от жалбоподателя възражение за прихващане, представляващо претенция за
прихващане с уважената сума по исковете с правно основание чл.31, ал.4 от ЗК на
претендирано обезщетение на основание чл.6 от Договор за съвместна обработка на
земеделска земя от 16.05.2017 год., изчислено за периода от 30.09.2019 год. – края на
стопанската 2018/2019 год. до изтичане срока на договорите – 30.09.2021 год. в размер на
215 лева за дка пшеница и 244 лева за дка царевица за посочените в двата Договора за
съвместна обработка на земеделска земя от 16.05.2017 год. имоти.
Доколкото иницииращата въззивното производство жалба е срещу решението в
прекратителната му част, имаща характер на определение, следва да се приеме, че по
съществото си тя представлява въззивна частна жалба. Първоинстанционният съд не е
посочил различен срок за обжалване на решението в тази му част /който съобразно чл.275,
ал.1 ГПК е едноседмичен/, поради което и подадената на 18.01.2021г. частна жалба /в
решението е постановено че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му - в
случая на жалбоподателката 04.01.2021г. /, следва да се приеме за подадена в срок, и
процесуално допустима, поради което и следва да се разгледа по същество.
По отношение на насрещната въззивна жалба от ППК "ЗОРА" с.Ц.Б., подадена на
16.02.2021г. /при връчено съобщение за изготвеното решение на тази страна на
1
11.01.2021г./, съдът намира че същата следва да бъде върната като процесуално
недопустима. На първо место е необходимо да се отбележи, че предвидената в чл.263, ал.2
ГПК процесуална възможност необжалвалата страна да подаде насрещна жалба в
определения срок има за цел да се обезпечи правото с оглед процесуалното поведение на
другата обжалваща страна да обжалва решението, макар и в обусловеност на насрещната
жалба от разглеждането на въззивната жалба на другата страна. Тази възможност обаче е в
зависимост от изхода на първоинстанционното производство и е безусловно свързана с
допустимо атакуване на постановеното решение по същество от насрещната страна, пред
каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай. Както бе посочено по - горе,
подадената от ищцовата страна жалба, не представлява въззивна такава срещу решението по
съществото на делото, а частна срещу прекратителна част с характер на определение, поради
което и следва да се приеме, че липсва насрещност между двете жалби, и подадената от
ответника не представлява насрещна жалба по смисъла на чл. 263, ал. 2 ГПК. От друга
страна тя е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, поради
което и също е недопустимо да бъде разглеждана по същество.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Гражданско дело №3894/2019г. по описа на ШРС е образувано по подадена искова
молба от Г.Х. В. - Ц. срещу ППК "ЗОРА" с.Ц.Б., като след допълнителни уточнения и
частично оттегляне на иска, е била конкретизирана като обективно съединени искови
претенции с правно основание чл.31, ал.4 то ЗК вр. чл.99 ЗЗД и два по чл.59, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба ищцата, излага, че е закупила четири недвижими имота, като по отношение
на имотите имало сключени договори за наем от 16.05.2017 год. между предишните
собственици – А.Ц.З. и Й.Ц. Б. и ответната кооперация. Едновременно с извършената
покупко-продажба била извършена и цесия на вземанията за заплащане на наемната цена за
ползване на земята за текущата 2018/2019 год. С уведомление вх.№33/11.04.2019 год.
ответника бил уведомен за извършената покупко-продажба на имотите, както и за
извършената цесия. Ответната кооперация била уведомена за извършената цесия и от
цедентите по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба излага, че след изтичане на
стопанската година на 08.10.2019 год. изпратила уведомление до ответника, като им дала
срок до 14.10.2019 год. да заплатят доброволно задължението си, но плащане не било
постъпило. Твърди, че договорите били прекратени от нея на 01.10.2019 год. след прибиране
на реколтата от ответника, като счита, че ответникът дължи заплащане на дължимата
наемна цена в размер на 20% от произведената селскостопанска продукция за среден добив
в натура или в лева, независимо от обстоятелството дали е обработвала земята или не.
Претендира заплащане на така посочените суми на основание чл.31, ал.4 от ЗК за периода до
прехвърляне на собствеността, съответно до 25.01.2019 год. за първите два имота и до
11.02.2019 по отношение на вторите два имота. В същото време счита, че ответната
кооперация й дължи обезщетение за ползването на земя, без правно основание на основание
разпоредбата на чл.59 от ЗЗД за периода след придобиване на собствеността, тъй като се е
2
обогатила неоснователно за сметка на собственика, ползвайки земята, получавайки субсидии
за обработката на същата и събирайки плодовете от същата. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответната кооперация да заплати общо сумата от
1526.37 лева, от която 711.08 лева, представляваща дължима сума съгласно Договор за
съвместна обработка на земеделска земя от 16.05.2017 год. за 31997 кв.метра земеделска
земя за периода от 01.10.2018 год. – началото на стопанската година до 24.01.2019 год. –
датата, на която земята е била прехвърлена на ищцата и 815.29 лева, представляваща
дължима сума съгласно Договор за съвместна обработка на земеделска земя от 16.05.2017
год. за 32002 кв.метра земеделска земя за периода от 01.10.2018 год. – началото на
стопанската година до 11.02.2019 год. – датата, на която земята е била прехвърлена на
ищцата, както и сумата от 2948.53 лева, от която 1526.37 лева по отношение на 31997
кв.метра земеделска земя за периода от 25.01.2019 год. - датата на прехвърляне на земята на
ищцата до 30.09.2019 год. – края на стопанската година и 1422.16 лева по отношение на
32002 кв.метра земеделска земя за периода от 11.02.2019 год. - датата на прехвърляне на
земята на ищцата до 30.09.2019 год. – края на стопанската година.
Безспорно установено в производството е, че по силата на Нотариален акт за
покупко–продажба на недвижим имот №27, том I, рег. №283, дело №20 от 2019 год. ищцата
Г. Х. В. закупила два недвижими имота, съответно ПИ с идентификатор №78104.11.5 и
площ от 9000 кв.метра и ПИ с идентификатор №78104.26.15 с площ 22997 кв.метра, а по
силата на Нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот №68, том I, рег. №534,
дело №55 от 2019 год. – други два имота, съответно с ПИ с идентификатор №78104.11.6 и
площ от 9001 кв.метра и ПИ с идентификатор №78104.26.16 с площ 23001 кв.метра. По
отношение на имотите имало сключени договори за предоставяне на съвместно обработване
на земеделска земя от 16.05.2017 год. между предишните собственици – А.Ц.З. и Й.Ц. Б. и
ответната кооперация. Едновременно с извършената покупко-продажба била извършена и
цесия на вземанията за заплащане на наемната цена за ползване на земята /определена в
чл.3, ал.2 от договорите с кооперацията като - рента в размер на 20% от произведената
селскостопанска продукция за среден добив или в лева/ за текущата 2018/2019 год., която
била обективирана в самите нотариални актове. С уведомление вх.№33/11.04.2019 год.
ответникът бил уведомен за извършената покупко-продажба на имотите, както и за
извършената цесия. Със същото до ответника било изпратено и предизвестие, с което
ищцата го уведомила, че прекратява действието на договорите след изтичане на стопанската
2018/2019 год. и моли владението върху имотите да й бъде предадено. Ответната
кооперация била уведомена за извършената цесия и от цедентите по реда на чл.99, ал.3 от
ЗЗД, като уведомлението било получено на 19.12.2019 год..
Първоинстанционния съд е приел в мотивите на атакуваното решение, че
предявените искови претенции по чл.59 от ЗЗД са недопустими, доколкото за ищеца
съществува друг иск, с който да защити правата си. Решението, с характер на определение е
правилно и следва да се потвърди. Правните изводи на първоинстанционния съд относно
недопустимостта на предявените искове са правилни и са базирани на установените по
3
делото факти. В процесния случай е установено, че ответната кооперация е обработвала
процесните земи на валидно правно основание, обективирано в сключените на 16.05.2017
год. Договори за предоставяне за съвместно обработване на земеделска земя. След
прехвърляне на собствеността върху посочените земеделски земи от страна на ищцата е
било изпратено уведомление до ответната кооперация, в което изразява съгласието си
последната да продължи да обработва земите до края на стопанската 2018/2019 год., като им
отправя предизвестие за прекратяване на договорите, именно след изтичане на стопанската
година. С договорите за покупко - продажба на процесните земеделски земи е сключен и
договора за цесия на вземането за рента на продавачите от кооперацията по чл.3, ал.2 от
съвместните им договори за стопанската 2018/2019г. На ищцата е било прехвърлено
единствено вземането за рента, а тя е поела задължението да не безпокои кооперацията до
приключването , предвид извършената обработка, сеитба и вложени средства от ответника.
Прехвърлянето на вземането е за цялото задължение на ответника по договора, и е общо, а
не диференцирано, обусловено от момента на закупуване на имотите, поради което и следва
да се приеме, че за ищеца съществува възможност да претендира плащането на основание
осъществената цесия и договорното задължение на праводателя си по чл.3, ал.2 от
договорите с кооперацията. Не е необходимо, купувача да встъпва изцяло в правата и
задълженията на праводателя си по цялото правоотношение, за да има възможност да
претендира цедираното му вземане. С приемането на вземането, той се е съгласил да получи
именно това цедирано вземане на предишния собственик, и не би могло да се отрече по
никакъв начин съществуването на друга възможност, освен тази по чл.59 ЗЗД, да реализира
пряко правата си. При наличието на друг иск, с който обеднелия може да се защити, е
недопустимо ищеца да си служи с иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика - Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№1/79 г. на
Пленум на ВС и др..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260295 от 18.12.2020г. по гр.д.№3894/2019г. на ШРС,
в частта с която са оставени без разглеждане като недопустими, а производството
прекратено /с характер на определение/, предявения осъдителен иск за сумата от 1526,37
лева /хиляда петстотин двадесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
претенция с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение на 31997 кв.метра
земеделска земя за периода от 25.01.2019 год. - датата на прехвърляне на земята на ищцата
до 30.09.2019 год. – края на стопанската година, и предявения осъдителен иск за сумата от
1422,16 лева /хиляда четиристотин двадесет идва лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща претенция с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение на 32002
кв.метра земеделска земя за периода от 11.02.2019 год. - датата на прехвърляне на земята на
ищцата до 30.09.2019 год. – края на стопанската година.
4
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима депозираната от ППК „ЗОРА“, с
ЕИК *, с.Ц.Б., община Шумен, насрещна въззивна жалба с рег.№262527 от 16.02.2021г.,
подадена срещу Решение №260295 от 18.12.2020г. по гр.д.№3894/2019г. на ШРС, в частта с
която е оставено без уважение възражението за прихващане, направено от ППК "ЗОРА",
представляващо обезщетение на основание чл.6 от Договор за съвместна обработка на
земеделска земя от 16.05.2017 год., изчислено за периода от 30.09.2019 год. – края на
стопанската 2018/2019 год. до изтичане срока на договорите – 30.09.2021 год. в размер на
215 лева за дка пшеница и 244 лева за дка царевица за посочените в двата Договора за
съвместна обработка на земеделска земя от 16.05.2017 год. имоти, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5