РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Добрич, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230102686 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление г*** представляван от Д. Т. Д., с
която срещу П. С. К. с ЕГН ********** от град ***, се претендира в
отношенията между страните да бъде установена дължимостта на вземането
по издадената заповед за изпълнение № 260283 от 29.10.2020 година по ч.гр.
д. №2920 по описа за 2020 г. на ДРС, а именно:
- 1846.58 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит ***
от дата 11.09.2017 г., ведно със законната лихва от 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане ;
- 330.60 лева –договорна лихва за периода 20.11.2017г. – 20.09.2019 г. ;
- 506.23 лева – обезщетение за забава за периода 20.12.2017г. - 16.10.2020г.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Твърди се
1
наличие на сключен между страните договор за кредит ***** от дата
11.09.2017 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило в заем
на ответника сумата от 1846.58 лв.Между страните е договорена
възнаградителна лихва. Крайният падеж на задължението е настъпил на
20.09.2019г. преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Ответникът е в
забава, като е заплатил само една погасителна вноска. Поради това се
претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на иска е по чл.79, ал.1,предл. 1 във вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.9 от ЗПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Исковете са предявени като установителени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването на вземането, за което е издадена процесната Заповед за
изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен на договор за кредит,
изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на претендираните
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, изпадане на длъжника в
забава и началната дата на същата.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от
24.01.2022г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички
предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК
предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2.
ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на
срокове и неявяване в заседание; 5. Предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се
2
мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни
разноски в заповедното производство, както следва: 49,40 лв. - държавна такса и
50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
За установителното произодтсво ищецът има право на разноски, както
следва: 124,46 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от
НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.
239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. *** представляван от Д. Т. Д.
и ответника П. С. К. с ЕГН ********** от г*****че ответникът дължи на
ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2920/2020г. на ДРС заповед
по чл. 410 от ГПК №260283 от 29.10.2020г., а именно:
- 1846.58 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит
**** от дата 11.09.2017 г., ведно със законната лихва от 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане ;
- 330.60 лева –договорна лихва за периода 20.11.2017г. – 20.09.2019 г. ;
- 506.23 лева – обезщетение за забава за периода 20.12.2017г. - 16.10.2020г.
ОСЪЖДА П. СТ. К. да заплати на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ****, представляван от Д. Т. Д. , съдебно -
деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №2920
3
/2020г. на ДРС, както следва: 49,40 лв. - държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, и съдебно - деловодни разноски по
настоящото гр. дело №2686/2021 г. на ДРС, както следва: 124,46 лева -
държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4