Присъда по дело №1366/2014 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ : Срещу подсъдимия Л.А. *** било предявено обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3,пр.1 от НК, за това,че на 23.09.2014г. в землището на гр.Ловеч, по път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/, с посока гр.Ловеч и на територията на гр.Ловеч, с посока ж.к."3дравец"-център, по бул. „Мизия", кръговото движение с бул."В.Търново" до паркинг „Старата баня" срещу сградата на ОДМВР -Ловеч, за времето от около 13.30 часа до 14.00 часа, управлявал МПС „Фолксваген Поло" с ДК№ ЕН 3687 АМ- собственост на Йорданка Лазарова Атанасова от гр.Плевен, след употреба на наркотични вещества -упойващи вещества /синтетични наркотици/ от групата на стимулантите „амфетамин и метафетамин", установено със съдебно-химическа /токсилогична/ експертиза.

Прокурорът в с.з поддържа повдигнатото обвинение, като счита,че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, описана в обв.акт, въз основа на която  се налага извода, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл.343б,ал.3 от НК, за което е предаден на съд.Безспорно е установено че подс. А. на 23.09.2014г. в землището на гр.Ловеч и в самия град е  управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, което е установено първоначално с полеви тест, а в последствие и с назначена по делото експертиза, след вземане на кръвна проба в Центъра за спешна медицинска помощ, в който се е явил. От заключението на в.л. по осъществената експертиза, се установява наличие на амфетамин и метамфетамин, приет от подсъдимия в интервал от 12 до 18 часа преди взимане на кръвната проба. От показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че именно подсъдимият е  управлявал МПС. При така установената фактическа обстановка моли съда, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, да постанови присъда, с която да признае подс.Л.А. за виновен в извършеното престъпление, като му наложи наказание при утежняващи вината обстоятелства, а именно множеството осъждания за престъпления от общ характер, както и многото административни наказания по ЗДвП, като предлага да му бъде наложено наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал.1 и 2 от НК, следва да бъде приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа със заповед №187/2309.2014г. по ЗМВР. На основание чл.343г от НК, А. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години, като бъде зачетено времето през което е бил лишен от това право по административен ред считано от 23.09.2014г. до влизане на присъдата в сила.

          Подсъдимият Л.А.А., редовно призован се явява лично и с адв.Б. в съдебно заседание, дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, като моли съда обективно да отсъди дали е виновен, а не да се вземат предвид показанията на свидетелите и миналите му осъждания. Защитникът му излага, че действително подсъдимият е имал провинения, минали провинения свързани с употребата на наркотици, но в случая факта е друг, той помага на лица, които са включени в Метадонова програма с оглед тяхното излекуване и цялостно оздравяване. Кола, управлявана от юриста на ОД на МВР и самия началник на ОД на МВР –Ловеч, пътуват с многократно по-мощен джип след малкия автомобил на подзащитния му от отсечката при с.Слатина до пешеходна пътека в града, едно значително разстояние повече от 10 км. и единственото, което прави впечатление на разпитаните свидетели от ОД на МВР е, че подсъдимият не спрял на пешеходна пътека и понякога се отклонявал от осовата линия. Това  е дало повод и за спирането на подсъдимия пред ОД на МВР–Ловеч, където се намира и седалището на Метадоновата програма и когато автомобила е преустановил движение, към него е отишъл юрисконсулта на ОД на МВР –Ловеч и му иска документите и вече е известно какво става. Излага, че в дос. производство никъде обвинението не разсъждава върху правните понятия на чл.9, ал.3 и чл.93, т.9 от НК, за малозначимост и маловажност. Ако се приеме, че хипотезата на чл. 343б, ал.3 от НК е изпълнителното деяние на престъплението за което е обвинен подсъдимия, се поставя въпроса защо в ал.1 и ал.2 на същия член имаме граница която е ненаказуема, т.е. до 1,2 и до 0,5, а в ал.3 на същия член няма. Прокурорът заявява, че подсъдимият е приел наркотично вещество от 12 до 18 часа, от разпита на вещите лица не се изяснява основното, в случая дали се касае за активиращо се наркотично вещество или за затихващо наркотично вещество. Ако това наркотично вещество се активираше в периода от време, то би се съгласил, че обвиняемият е управлявал след употреба на наркотично вещество. Но при положение, че има наличие на затихващи функции не би трябвало да се внася обв.акт, да се повдига обвинение и да се иска 1 година лишаване от свобода, само защото подсъдимият е имал предишни провинения. Обръща внимание на обстоятелството в колко часа е спрян за проверка обвиняемия, в колко часа е тестван с дрегер, в колко часа е заведен в медицински център за спешна помощ и му е взета кръвната проба, като счита, че от там нататък следва поредица от нарушения на Наредба № 30 относно начина на вземане на кръвната проба, срока на явяването за вземане на пробата, изискуемото количество кръв, липсата на подпус на лекаря в протокола. В.л. от ВМА, защитавайки собственото си заключение, не пропускат да отразят в заключението, въпреки всичко, че протокола не е подписан, т.е. представено им е негодно доказателствено средство, те са готови да извършат и са извършили съответния химичен анализ. В заключението е отразено, че в конкретния случай веществата са приети от 12 до 18 часа, а не преди 12 часа, като към момента на изследване същите са във фармакологично активна концентрация, което определя техния токсичен ефект. Този токсичен ефект с нарастваща концентрация ли е или със затихваща концентрация, защото известно в съдебната практика е, че много нарушения на водачи на МПС, които са тествани с Дрегер и са показали концентрация на алкохол над разрешената норма, при извършване на кръвната проба се оказва, че тази концентрация е по-ниска и е в рамките на закона. В случая не може категорично да се направи извода, че обвиняемият е управлявал МПС в активната фаза на действие на наркотично вещество, макар че самият той признава, че предния ден е употребил наркотично вещество и когато той го казва пред полицаите, тогава започват тези истории с тестовете, и т.н. Сочи, че поредицата от факти и то онези от тях, които нарушават императивните изисквания на закона, е такава че не дава основание да се приеме, че е налице чистата хипотеза на изпълнителното деяние на чл.343б, ал.3 от НК. Освен това излага, че се касае за малозначителност на деянието, тъй като не са настъпили никакви вредни общественоопасни последици, като счита, че не следва да се приема, че  обвинението на РП –Ловеч е изцяло доказано и дееца трябва да бъде наказан за извършеното от него деяние.

          От събраните на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства,от показанията на разпитаните свидетели, от заключението по съдебно химическата/токсилогична/  експертиза,както и от обясненията на подсъдимия,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.А.А. бил с постоянен адрес ***,  но живеел в гр.Плевен,ул.”Люляк” №62, не бил женен, с основно образование, работел като продавач-консултант в хранителен магазин в гр.Плевен. Подс.А. притежавал СУМПС № ********* валидно до 16.08.2017 г., правоспособен водач на МПС за категория „В”, многократно наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП. Подс.А. бил многократно осъждан, в т.ч. за деяния по чл.354а от НК.

На 23.09.2014 г. св.Г.И.-***, заедно със св. Д.К.-Зам.директор на ОД на МВР-Ловеч и св.Р.Р.-***, пътували служебно до гр.Плевен. Същият ден около 13,30 часа тръгнали обратно от гр.Плевен към гр.Ловеч, като пътували със служебен автомобил. По пътя застигнали л.а.”Фолксваген Поло” с рег.№ ЕН 3687 АМ, който се движел в същата посока към гр.Ловеч. Докато се движили след този автомобил, на свидетелите направило впечатление неадекватното поведение на водача му, а именно автомобилът криволичел по пътя, навлизал отчасти в лентата за насрещно движение. Свидетелите продължили да се движат след „Полото”. След като влезли в гр.Ловеч, на една пешеходна пътека, след кръстовището на „Салито”, по бул.”В.Търново”, водачът на „Фолксваген Поло” не пропуснал преминаващи пешеходци, след което продължил да се движи по ул.”Осъмска” и паркирал на паркинга до „Старата баня”, до сградата на ОД на МВР-Ловеч, където спрели и св.И., К. и Р.. Св.И. *** да изпрати автопатрул за проверка на водача на „Полото”. След като л.а.”Фолксваген Поло” спрял на паркинга и водачът му се опитал да слезе, св.И. се приближил до него и се представил, а водачът започнал да говори завалено и несвързано. В този момент, около 14,00 часа пристигнал извикания дежурен автопатрул, включващ свидетелите Д.С.-мл.автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР-Ловеч и св.М.Й.-***. Св.С. поискал документите за самоличност и тези на автомобила от водача на „Полото” за проверка. От представените документи свидетелите установили, че водач на л.а.”Фолксваген Поло” с ДК № ЕН 3687 АМ е подс.Л.А.А. от гр.Долна Митрополия, ЕГН:**********, който освен СУМПС представил и регистрационен талон за автомобила, който се водел собственост на Йорданка Лазарова Атанасова, ЕГН: **********/майка на подсъдимия/. Св.С. попитал подс.А. дали е употребил алкохол, на което последният отговорил отрицателно. Св.С. помолил подс.А. да го придружи до сградата на РУП-Ловеч, където му била извършена проверка за алкохол с технческо средство „Алкотест №7510”, с фабр. № ARBB0041, дисплея на който отчел 0,00 промила. На въпроса на св.С. дали е употребил наркотици, подс.А. отговорил, че взема от време на време, но в петък бил взел кокаин. Поради това на подс.А. бил извършен тест за употреба на наркотични вещества с еднократен тест „Drug Check 1200STK”. Извършеният тест бил положителен за наркотични вещества „АМР” и „МЕТ” в слюнката.

Св.С. съставил на подс.А. АУАН серия Т с фабр.№ 554838 от 23.09.2014 г. за осъществени от него нарушения на чл.5,ал.3,т.1 и чл.119 от ЗДвП. Кат освидетел по акта бил вписан св.М.Й., а като очевидец св.Г.И.. В акта подс.А. собственоръчно вписал „относно текста имам възражения”. След това св.С. издал на подсъдимия и талон за медицинско изследване фабр.№ 0442057 за взимане на кръв за изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Видно от отговора на директора на ЦСМП-Ловеч в указаното в талона време, подс.А. се е явил и е дал кръв за химическа експертиза.

От заключението на в.л. по съдебно-химическата/токсилогична/ експертиза е видно, че при изследване на кръвната проба, взета от подс.А. е установено наличие на амфетамин и метафетамин, че в резултат на извършените изследвания на кръвната проба е доказано употреба на упойващи вещества  от групата на стимулантите-амфетамин и метафетамин.Упойващите вещества представляват синтетични наркотици, предизвикващи  повишаване на сърдечната дейност и кръвното налягане, еуфория, премахване на чувството на умора и глад и могат да доведат до слаби халюцинации и др. Лица, употребили такива вещества не следва да шофират и работят с машини. В случая подс.А. е приел веществата средно до 12-18 часа преди вземане на кръвната му проба.

Според показанията на св.А., А. и Ц. на датата, посочена в обв.акт са пътували с подс.А. от гр.Плевен за гр.Ловеч за метадоновата програма, като при управление на л.а. подсъдимият се е отклонявал наляво, тъй като е имал болки и сърбежи по краката, в резултат на претърпян инцидент.

          От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Л.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3, пр.1 от НК,като на 23.09.2014г. в землището на гр.Ловеч, по път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/, с посока гр.Ловеч и на територията на гр.Ловеч, с посока ж.к."3дравец"-център, по бул. „Мизия", кръговото движение с бул."В.Търново" до паркинг „Старата баня" срещу сградата на ОДМВР -Ловеч, за времето от около 13.30 часа до 14.00 часа, управлявал МПС „Фолксваген Поло" с ДК№ ЕН 3687 АМ- собственост на Йорданка Лазарова Атанасова от гр.Плевен, след употреба на наркотични вещества -упойващи вещества /синтетични наркотици/ от групата на стимулантите „амфетамин и метафетамин", установено със съдебно-химическа /токсилогична/ експертиза.

          Настоящата инстанция приема,че подсъдимият А. е автор на деянието, за което е предаден на съд. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като на 23.09.2014 год.за времето от около 13,30 часа до 14,00 часа часа в землището на гр.Ловеч, по път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/, с посока гр.Ловеч и на територията на гр.Ловеч, с посока ж.к."3дравец"-център, по бул. „Мизия", кръговото движение с бул."В.Търново" до паркинг „Старата баня" срещу сградата на ОДМВР -Ловеч е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества/синтетични наркотици/ от групата на стимулантите „амфетамин” и „метафетамин”, установено по надлежния ред със съдебно-химическа/токсилогична/ експертиза. Доказателства в насока, че именно подсъдимият е управлявал автомобила, както и за поведението му като водач на МПС въпросния ден и на посоченото място са показанията на свидетелите И.,   К. и Р. ,които подробно и безпротиворечиво обясняват действията на подсъдимия докато е шофирал пред автомобила, в който те тримата са се намирали, както и след като е паркирал на паркинга до сградата на ОД на МВР-Ловеч. Тримата свидетели са категорични и относно факта, че поведението на подсъдимия е било неадекватно както докато е шофирал, така и при проведения с него разговор, което е дало основание да се усъмнят дали лицето е употребило алкохол или наркотици и да предизвикат извършване на проверка. От показанията на св.С. и Й. се установява, че подсъдимият е отведен в сградата на РУП-Ловеч, където е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата е била отрицателна, след което е изпробван и за употреба на наркотици, като теста е бил положителен, което не се отрича и от самия подсъдим, който още преди вземане на проба за тест за наркотици е заявил, че е употребил преди няколко дни кокаин. След извършената проверка е съставен АУАН с № 554838/23.09.2014 г.на подс.А. от св.С. за нарушения на чл.5,ал.3,т.1 и чл.119 от ЗДвП, като е издаден и талон за медицинско изследване  № 0442057. АУАН и издадения талон за медицинско изследване са съставени при спазване на разпоредбите на чл.3 от Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. От докладна записка на д-р Моева/л.18/ и копие от журнал за кръвни проби и наркотични вещества/л.19/ безспорно се установява, че подс.А. се е явил в ЦСМП-Ловеч, придружен от полицейски служител-В.В. за кръвна проба за употреба на наркотици и с негово съгласие му е взета кръвна проба. Спазен е часът за явяване и вземане на кръвната проба от подсъдимия, тъй като видно от издадения талон за медицинско изследване е определен час за явяване в ЦСМП-Ловеч до 17,15 часа, а видно от копието на страницата от журнала, подс.А. се е явил в ЦСМП-Ловеч на 23.09.2014 г. в 17,00 часа и кръвната проба е взета в 17,10 часа, поради което съдът не споделя направените от адв.Б. възражения относно часа на явяване на подсъдимия и вземане на кръвната проба.Съдът не споделя и останалите възражения на адв.Б., касаещи нарушения на Наредба №30/27.06.2001 г.  Медицинското освидетелстване и вземане на кръвна проба от подсъдимия е по предвидения в чл.7-чл.10 от Наредба №30/2001 год.ред,въз основа на която проба  е изготвена съдебно – химическа/токсилогична/ експертиза във Военномедицинска академия-София, съгласно чл.15,ал.3,т.1 от наредбата. Изрично в заключението по съдебно-химическата/токсилогична/ експертиза, вещите лица са посочили, че кръвната проба отговаря на изискванията за токсиложично изследване в ТХЛ-ВМА, както и начина и времето на получаване на кръвната проба, като последното се установява и от писмо №2549/24.09.2014г. на ЦСМП-Ловеч/л.17/. В срока не е постъпвало възражение или искане за повторен анализ, поради което и не може да има съмнение за нарушения при съхраняването и транспортирането на пробите. Неоснователно е възражението за количеството  кръв, взето при кръвната проба. Действително пробата е съдържала около 30 мл кръв, но с оглед разпита на вещите лица и изрично заявеното от в.л.А. в с.з.,че с оглед използваната методология в страната за скринингов и потвърдителен анализ на упойващи вещества във ВМА се използва  от 7 до 10 мл.кръв, както и че получената кръвна проба е била достатъчна като количество и годна за изследване, съдът приема, че обстоятелството, че кръвната проба, взета от подсъдимия е била около 30 мл. не представлява съществено нарушение, тъй като не се е отразило по никакъв начин върху анализа на кръвната проба. Липсата на подпис на лекаря на протокола за медицинско изследване/л.46/ също не представлява съществено нарушение, тъй като както е изяснено в с.з. от разпита на д-р Х., лицето се е явило в ЦСМП, дало е съгласие и му е взета кръвна проба, като вероятно е пропуснал да подпише съставения протокол. Имайки предвид обстоятелството, че протоколът не съдържа отразяване в отделните точки на заявени от страна на подсъдимия данни, поради това, че е отрекъл употреба на упойващи вещества, което изрично е отразено в ІІ.1,т.1.1, както и заявеното от в.л.А., че информацията за заболявания на лицето няма отношение към химикотоксилогичните изследвания, които се извършват на кръвната проба, нито към обективността на получените резултати, съдът приема, че неподписване на протокола за медицинско изследване не е съществено нарушение на чл.15 от наредбата, не се е отразило върху анализа на кръвната проба, като химическото изследване на кръвната проба и изчисленията на резултатите са извършени под ръководството на химик и по методите, предвидени за такова изследване. Установеното при изследването на кръвната проба на подсъдимия, наличие на упойващи вещества амфетамин и метафетамин, кореспондира и с резултатите от полевия наркотест /„Drug Check 1200STK”/ и показанията на свидетелите, които посочват какво е било състоянието на подсъдимия. В тази връзка са и показанията на св.Й., който е придружил подсъдимия и е присъствал в ЦСМП-Ловеч при вземане на кръвна проба от същия. Св.Й. заявява в с.з., че при приемането на подсъдимия в спешна помощ лекарят е попълвал документи и му е задавал въпроси, че трудно са му взели кръв, че подсъдимият е бил превъзбуден и е недоволствал, като докато са му вземали кръв е обяснил, че има някакво заболяване. Макар в пледоарията адв.Б. да не прави възражение за това дали при вземане на кръвната проба са отчетени заболявания на подсъдимия, тъй като в хода на съдебното следствие при разпит на в.л. са поставени такива въпроси, по-конкретно дали заболяването диабет влияе по някакъв начин на резултата от кръвната проба за наличие на упойващо вещество, съдът счита, че следва да обсъди и този факт. Видно от представената епикриза от Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, подс.А. страда от захарен диабет тип 1, изявил се в диабетна кетоза и е бил на инсулинолечение. Това заболяване обаче по никакъв начин не може да се отрази на резултата на кръвна проба за наличие на упойващи вещества, с оглед изразеното становище от в.л.А. в с.з., който категорично заявява, че от позицията на съдебната токсикология заболяването диабет няма отношение към ефекта и кинетиката на стимуланти от амфетаминов тип и няма вариант, при който ацетона в кръвта на диабетно болен да се отчете като наличие на наркотично вещество. Ето защо, следва да се посочи, че липсата на попълнен въпросник в протокола/а той не е попълнен поради отречена употреба на упойващи вещества от подсъдимия/ или неподписан такъв  не е съществено нарушение на процедурата, налагащо пълно изключване на изготвената в резултат на изследването съдебно-химическа/токсилогична/ експертиза, което да породи съмнение относно авторството на деянието и вината на подсъдимото лице или пък да затрудни неговата защита. Безспорно установено е, че данните в протокола за медицинско изследване са на лицето, от което е взета кръв за изследване, т.е. на подсъдимия, че е спазена процедурата по вземане на кръвната проба, посочена в наредбата, което се удостоверява чрез приложените към досъдебното производство писмени доказателства.

Видно от заключението по съдебно-химическата/токсилогична/ експертиза при изследване на кръвната проба, взета от подс.А. е установено наличие на амфетамин и метафетамин, в резултат на извършените изследвания на кръвната проба е доказано употреба на упойващи вещества  от групата на стимулантите-амфетамин и метафетамин.Упойващите вещества представляват синтетични наркотици, предизвикващи  повишаване на сърдечната дейност и кръвното налягане, еуфория, премахване на чувството на умора и глад и могат да доведат до слаби халюцинации и др. Лица, употребили такива вещества не следва да шофират и работят с машини. В случая подс.А. е приел веществата средно до 12-18 часа преди вземане на кръвната му проба, като към момента на изследването същите са във фармакологично-активна концентрация, което определя токсичен ефект.

          Съдът не приема тезата на защитата относно състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, а именно относно липсата на определени граници, при които може да се управлява или не следва да се управлява МПС след употреба на наркотично вещество, както и тези относно токсичния ефект дали е със затихваща или нарастваща концентрация, тъй като в чл.343б, ал.3 от НК законодателят изрично е определил съставомерните признаци на деянието, като не е поставил изискване нито за определена концентрация или количество наркотично вещество, нито за фазата на неговото действие върху водача, липсва и изискване подсъдимият да е повлиян от употребата. За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК е от значение само употребата на наркотично вещество и съзнанието на дееца,че употребявайки го не следва да управлява МПС, което в случая е налице. Отчитайки именно характера и степента на обществената опасност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК, не случайно законодателят не е предвидил праг, който да служи като ориентир дали и доколко е общественоопасно управлението на МПС след употреба на наркотични вещества. Ето защо се налага единственият извод, че наличието и най-минималното количество наркотично вещество при управление на МПС  е общественоопасно в достатъчна степен, за да се обоснове наказуемостта на извършеното деяние. Поради изложеното съдът приема, че в никакъв случай не може да се говори за приложението на чл.9,ал.2 от НК, нито пък за маловажност на случая. Няма спор, че извършеното от подс.А. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК и че от него не са настъпили вредни последици, но също така безспорна е високата обществена опасност на деянието. Израза „висока обществена опасност на деянието” е твърде слаб, когато става въпрос за честотата  на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите или осакатените хора при тях. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на МПС, след като е употребил алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотични вещества, при осъществяване на дейност с безспорно голям риск  за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението-водачи, пътници, пешеходци.Ето защо съдът намира, че деянието по чл.343б,ал.3 от НК се отличава с висока степен на обществена опасност.

          По изложените съображения настоящата инстанция намира,че са налице обективните признаци от състава на престъплението по чл.343б,ал.3,пр.1 от НК и е безспорно доказано,че подсъдимият А. е извършил престъплението,в което е обвинен.

          От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства,обсъдени по-горе.

Предвид на изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.

Фактическата обстановка,приета за установена, се изяснява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,както и от тези,събрани в хода на съдебното следствие.

Причини за извършване на престъплението,съдът намира в несъобразяване от страна на подсъдимия А.  с установените в ЗДвП правила за водачите на МПС.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия А., настоящата инстанция съобрази като отегчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност на деянието, както и тази на дееца, произтичаща от миналите му осъждания, многобройните административни наказания, налагани му за нарушения по ЗДвП и липсата на каквото и да било критичност от негова страна към извършеното деяние, поради което при условията на чл.54 от НК му наложи наказание 1/една/ година лишаване от свобода, което да изтърпи на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия А. от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години ,считано от датата на отнемане на свидетелството за управление-23.09.2014 г.,като съобрази,че същият многократно е наказван като водач на МПС по ЗДвП/справка л.7-11/.На основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспадна от наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което подс.А. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед №187/23.09.2014 г.на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР. В хода на производството не бяха изтъкнати смекчаващи вината обстоятелства, нито пък бяха представени доказателства за такива, поради което съдът наложи наказание на подсъдимия при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

 Съдът прие,че така наложените наказания са справедливи,съответстват  на обществената опасност на деянието и на дееца и,че чрез тях  ще се постигнат целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.

По отношение на веществено доказателство: „Drager Drug Check 1200 STK”, съдът постанови да остане за нуждите на делото.

При този изход на процеса,съдът осъди подсъдимия Л.А.А.  да заплати на ОД на МВР-Ловеч сумата от 161.00 лева и на ЛРС сумата от 162,00 лева разноски по делото.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                  

 

                       

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :