№ 1098
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100513440 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.С.**“ ЕООД, гр.София- взискател по
изпълнително дело № 20199200400656 по описа на ЧСИ Й.М., подадена чрез
пълномощника адв.Л.И. срещу постановление с изх.№ 5063/06.10.2021 год. на ЧСИ
Й.М., с което е спряно изпълнително дело № 20199200400656 на основание чл.432,т.1
от ГПК, във вр. с чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК, с взискател „ С.С.**“ ЕООД, ЕИК
******* и длъжник „ К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******. В частната жалба се излагат доводи
за неправилност на обжалваното постановление за спиране на производството по
изп.дело № 656/2019 г. по описа на ЧСИ Й.М.. Твърди се, че обжалваното
постановление е неправилно, тъй като разпоредбата на чл.432, ал.1, т.4, предл. 2-ро от
ГПК, предвижда като основание за спиране на изпълнителното производство, отмяна
от ВКС на обжалваното въззивно решение. В случая не били налице предпоставките на
разпоредбата на чл.432, ал.1, т.4, предл. 2- ро от ГПК за спиране на изпълнителното
производство. С оглед на което частният жалбподател, чрез своя пълномощник моли
съда да отмени обжалваното постановление, като неправилно.
Ответникът по частната жалба и длъжник по изпълнението- „ К.Н.С.“ ЕООД,
гр.София, чрез пълномощника си адвЕ.Д. в писмен отговор, оспорва частната жалба и
излага доводи за недопустимост, както и за неоснователност на същата. Моли съда да
1
постанови определение, с което да остави без разглеждане частната жалба, като
недопустима и да прекрати производството по делото. В случай, че приеме, че частната
жалба е допустима, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли частната
жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на направени по делото разноски.
ЧСИ Й.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С решение от 29.09.2021 год., постановено по ч.гр.дело № 11348/2021 год. по
описа на Софийски градски съд, Г.О., ІІ-В въззивен състав е оставена без уважение
жалбата, подадена на 08.09.2021 г. от „К.Н.С.“ ЕООД/ длъжник по изп.производство/
срещу постановление от 27.08.2021 г. на ЧСИ Й.М., рег.№ 920, с район на действие
СГС, постановено по изп. дело № 20199200400656, да бъде спряно производството по
изп.дело на основание чл.432, ал.1, т.4, предл.2-ро ГПК. В диспозитива на решението
изрично е констатирано настъпилото спиране на изпълнението по изп.дело №
20199200400656 по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ 920, с район на действие СГС, на
основание чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК, с оглед отмяната на неприсъствено решение №
25 от 19.07.2019 г. на ОС, гр.Видин по т.дело № 16/2019 г.
С обжалваното в настоящето производство постановление с изх.№
5063/06.10.2021 год. на ЧСИ Й.М., е спряно изпълнително дело № 20199200400656 на
основание чл.432,т.1 от ГПК, във вр. с чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК, с взискател „
С.С.**“ ЕООД, ЕИК ******* и длъжник „ К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******. За да
постанови обжалваното постановление, видно от мотивите на същото, ЧСИ Й.М. е
взела предвид решение на Софийски градски съд по ч.гр.дело № 11348/2021 год. на ІІ-
В въззивен състав, Г.О.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от
активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е обстоятелството, че обжалваното в настоящето производство
постановление е постановено от ЧСИ Й.М., видно от мотивите на същото, след като е
взето предвид решение от 29.09.2021 год. по ч.гр.дело № 11348/2021 год. по описа на
СГС, Г.О., ІІ-В въззивен състав. С това решение на СГС, безспорно с диспозитива на
същото е констатирано настъпило спиране на изпълнението по изп.дело №
20199200400656 по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ 920, с район на действие СГС, на
2
основание чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК, с оглед отмяната на неприсъствено решение №
25 от 19.07.2019 г. на ОС, гр.Видин по т.дело № 16/2019 г., но не са дадени от съда
изрични указания на ЧСИ за спиране на производството по изп.дело. От друга страна с
обжалваното постановление е спряно изпълнително дело № 20199200400656 на
основание чл.432,т.1 от ГПК, във вр. с чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК, с взискател „
С.С.**“ ЕООД, ЕИК ******* и длъжник „ К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
Основанията за спиране на изпълнителното производство са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 432, ал.1, т.1 - т.7 от ГПК. С оглед обстоятелството, че
в разпоредбата на чл.432, ал.1 от ГПК не е извършено препращане към чл.309, ал.2,
предл.1 от ГПК, съдът приема, че изпълнителното производство не може да бъде
спряно от ЧСИ на основание чл.432,т.1 от ГПК, във вр. с чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК,
както в процесния случай е сторил ЧСИ. Следва да се вземе предвид обстоятелството,
че съгласно чл.432, ал.1, т.1 от ГПК, изпълнителното производство се спира от съда в
случаите по по чл.245, ал.1 и 2, чл.309, ал.1, чл.397, ал.1, т.3, чл.438 и 524. Т.е.
единствения обоснован извод, който следва да се направи, е че по чл.432, ал.1, т.1 от
ГПК изпълнителното производство се спира след постановен акт на съда в изрично
посочените случаи в цитираната разпоредба на закона. В процесния случай, тъй като в
разпоредбата на чл. 432, ал.1, т.1 от ГПК не е извършено препращане към чл.309, ал.2,
предл.1 от ГПК, то изпълнителното производство не може да бъде спряно на
основание чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК. От друга страна съдът приема, че съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1, т.1 от ГПК, изпълнителното производство се спира от
съда в случаите по чл.309, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1 от ГПК,
подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на
страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2-6. В
процесния случай,безспорно е обстоятелството, че изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано производството по изп.дело е издаден на основание постановено
неприсъствено решение. Срещу това неприсъствено решение е била подадена молба от
длъжника по изпълнението по реда на чл.240, ал.1 от ГПК. Относно реда за защита на
длъжника срещу осъществявано срещу него принудително изпълнение на
неприсъствено решение в хипотезата на подадена молба по чл.240, ал.1 от ГПК
настоящият въззивен състав напълно споделя даденото в определение № 203 от
17.03.2014 г. на ВКС по ч.гр.дело № 824/2014 г., ІV г.о. разрешение. В този акт на ВКС
е прието, че в производството по отмяна на неприсъствено осъдително съдебно
решение следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 309 от ГПК с оглед
наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА - празнота в чл.240 от ГПК,
подобност на случая на чл.240 от ГПК и правния режим на глава ХХІV ГПК и
съответствие на попълването на празнотата в чл.240, ал.1 от ГПК на целта на чл.309 от
ГПК. Поради това подалата искане по чл.240, ал.1 от ГПК за отмяна на неприсъствено
решение страна, срещу която е постановено решението, може да иска спиране на
3
неприсъственото решение на основание приложимите по аналогия норми на чл.309,
ал.1 вр. чл.282, ал.2 – 6 от ГПК. Правото на молителя в производството по чл. 240, ал.1
от ГПК да иска спиране на изпълнението на неприсъственото решение на основание
приложимите по аналогия норми на чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 - 6 от ГПК е
обусловено от представяне на надлежно обезпечение, чийто размер по решенията за
парични вземания се определя от присъдената сума /чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК/. Т.е.
допустимо е спиране на изпълнение на неприсъствено решение на основание
приложимите по аналогия норми на чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 - 6 от ГПК. В
процесния случай по делото не са налице данни, изпълнението на неприсъственото
решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, по който е образувано
производството по изпълнителното дело да е било спряно с акт на съда на основание
приложимите по аналогия норми на чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 - 6 от ГПК. Единствено
в случай на такова спиране, ЧСИ би могъл да спре на основание акта на съда,
изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.309, ал.1 от
ГПК. Липсва основание в ГПК, за спиране от ЧСИ на изпълнителното производство на
основание чл.432,т.1 от ГПК, във вр. с чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК.
На следващо място, с оглед данните по делото, безспорно е обстоятелството, че
след образуване на производството по процесното изпълнително дело е било отменено
неприсъствено решение № 25 от 19.07.2019 г. по т.дело № 16/2019 г. на Видински
окръжен съд, на основание на което е издаден изпълнителния лист, по който е
образувано производството по изпълнителното дело. Ноторно е, че уважаването на
молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 от ГПК заличава този
съдебен акт с обратна сила, а не с действие занапред. Това в конкретния случай
означава, че срещу длъжника по изп.дело е било проведено принудително изпълнение
на парично вземане за сумата, за която е бил издаден изпълнителен лист по реда на
чл.442 и сл. ГПК /във вр. чл.404, т.1, предл. 1-во от процесуалния закон/, но въз основа
на несъществуващо изпълнително основание. Това обстоятелство, също не дава
законово основание на ЧСИ да спре изпълнителното производство на основание
чл.432,т.1 от ГПК, във вр. с чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление, като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление с изх.№ 5063/06.10.2021 год.,
издадено от ЧСИ Й.М., с което е спряно изпълнително дело № 20199200400656 на
основание чл.432,т.1 от ГПК, във вр. с чл.309, ал.2, предл.1 от ГПК, с взискател „
4
С.С.**“ ЕООД, ЕИК ******* и длъжник „ К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5