Определение по дело №134/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3288
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Иванка Иванова
Дело: 20231100500134
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3288
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20231100500134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 ГПКчл. 279 ГПК.
Образувано е по жалба от „С.Ф.А.“ АД срещу определение вх. рег. №
1375 от 01.09.2022 г. на съдия по вписванията М.С. при СРС, с което е
отказано да се разпореди вписване по молба вх. № 65091 от 01.09.2022 г. по
описа на СВ-София, на преобразуване чрез вливане на „Т.Е.“ ЕООД, което
прекратява търговската си дейност и се влива в „С.Ф.А.“ АД. Твърди, че
причината за подадената молба за вписване на удостоверението по чл.263в,
ал.1 ТЗ и чл.263г, ал.1 ТЗ е, че капиталът на преобразуващото се дружество е
бил внесен като непарична вноска и представлява ПИ с идентификатор
68134.8600.1348. Към заявлението за вписване е представен счетоводен
баланс на „Т.Е.“ ЕООД към 09.11.2021 г. – датата на вписването на
преобразуването чрез вливане в търговския регистър, от която дата се счита,
че е завършен фактическият състав на преобразуването и преминаването в
собственост на приемащото дружество на всички негови активи и пасиви,
както и собствеността на посочения имот. С оглед на това счита, че същият е
заключителен и отговаря на изискванията на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС,
т.5, тъй като преобразуването има действие от датата на вписването му в
търговския регистър, на основание 234ж, ал.1 ТЗ. Счита, че неправилно е
прието, че е следвало да представи и план за преобразуване, тъй като на
основание чл.262з, ал.3 ТЗ план за преобразуване се съставя от
преобразуващото се дружество преди разделяне с учредяване, при отделяне с
учредяване и при отделяне на еднолично търговско дружество, когато не се
съставя договор за преобразуване. В хипотезата на преобразуване чрез
вливане законът не изисква съставянето на план за преобразуване. На
19.11.2021 г. „С.Ф.А.“ АД е станал универсален правоприемник на всички
активи и пасиви на „Т.Е.“ ЕООД, посочени в заключителния баланс.
Представеният заключителен баланс е подписан от управителя на
преобразуващото се дружество и счетоводител, което е съобразено с
изискването на чл.25, ал.2 ЗСчет. Излага съображения, че незаконосъобразно
1
е прието, че към заявлението следва да бъде представена декларация по
чл.264, ал.1 ДОПК, тъй като вписването има само оповестителен характер и
не се прехвърлян вещни права. Представено е надлежно уведомление на
НАП от „Т.Е.“ ЕООД по чл.77, ал.1 ДОПК. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да задължи Службата по вписванията да впише
представеното удостоверение за преобразуване чрез вливане на „Т.Е.“ ЕООД
в „С.Ф.А.“ АД, респ. прехвърлянето на недвижимия имот в патримониума на
„С.Ф.А.“ АД.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди
доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа
страна:
Със заявление вх. № 65091/01.09.2022 г. жалбоподателят е отправил
искане до Служба по вписванията към Агенция по вписванията да разпореди
извършване на вписване по партидата на „С.Ф.А.“ АД на удостоверението по
чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ (удостоверение с изх. №
2011111134111/11.11.2021 г. на АВ), на основание чл.4б ПВ, тъй като се касае
за акт, който не е изрично посочен в б.“а“ е „з“ на чл.4 ПВ. В молбата се
твърди, че е извършено преобразуване чрез вливане на основание чл.263, ал.1
ТЗ дружеството „Т.Е.“ ЕООД прекратява съществуването си като юридическо
лице, без ликвидация, като се влива в „С.Ф.А.“ АД. Извършеното
преобразуване чрез вливане се удостоверява от удостоверение дс изх. №
20211213112938/13.12.2021 г. на АВ. Капиталът на „Т.Е.“ ЕООД е бил внесен
като непарична вноска на недвижил имот в размер на 580 850 лв., съобразно
изготвената оценка. Недвижимият имот, внесен като непарична вноска
представлява ПИ с идентификатор 68134.86001348 по КККР на гр. София,
СО, област София (столица), одобрен със заповед № РД 18-61/27.09.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от
11.03.2021 г., с адрес на ПИ: гр. София, СО-Район „Кремиковци“, Враждебна,
с площ от 2 691 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана;
с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, със
стар идентификатор: 68134.8600.23, с номер на предходен план: 460, кв.26,
парцел ІІІ, с посочени съседи.
Към заявлението е представено удостоверение изх. №
20220901105040/01.09.2022 г, издадено от Агенция по вписванията относно
преобразуване на „Т.Е.“ ЕООД чрез вливане в „С.Ф.А.“ АД. Представена е
скица на описания в заявлението поземлен имот, нотариално заверен
заключителен баланс, удостоверение за данъчна оценка и платежно
нареждане за внесена държавна такса.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да
разпореди вписване на преобразуване по молба вх. № 65091/01.09.2022 г., тъй
като не е представена актуален към датата на подаване на молбата за вписване
счетоводен баланс, а е представен такъв към 09.11.2021 г. без да е заверен от
законния представител на или счетоводен орган, а представлява нотариално
заверен препис. Констатирано е, че не е представен план за извършеното
преобразуване, съгласно чл.262д ТЗ, с цел установяване на достоверната дата
на същия, респ. нуждата от представяне на заверен баланс към него.
Констатирано е също така, че не е представена декларация на основание
чл.264, ал.1 ДОПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
2
правна страна следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР решение № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, т.3, вписването на
удостоверението по чл.263в ал.1 ТЗ и чл.263г, ал.1 ТЗ в случай на
преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху
недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на
вписване, се извършва по реда на раздел II ПВ.
В мотивите на същото е посочено, че преобразуването на
търговските дружества, което е уредено в глава XVI на ТЗ, по правило е
свързано с правоприемство. При вливане имуществото на преобразуващото се
дружество преминава в патримониума на приемащо дружество, като
правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в
търговския регистър (арг. от чл.263и ТЗ), т. е. от тази дата титуляр на правата,
притежавани преди преобразуването от преобразуващото се дружество, става
приемащото дружество. Когато преобразуващото се дружество е притежавало
вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква
отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл.263и, ал.6 ТЗ
предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и
задължава управителния орган на приемащото дружество да го представи
пред съответния регистър. Законодателят отчита необходимостта от
оповестяване на преминаването на права и постановява нещо различно от
общия принцип, че на вписване в книгите по ПВ подлежат актове за
недвижими имоти (чл.4 ПВ).
Разяснено е също така, че удостоверението за вписване по чл. 263в
ал.1 и чл. 263г ал.1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на
чл. 4 б. „а“ от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от
другите описани в чл. 4 б. „б“ – „з“ ПВ. То само удостоверява настъпилото
правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е
предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4 б. „и“ ПВ. По тази
причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел II ПВ,
като се спазят изискванията на чл.6 – чл.9 ПВ.
Представянето на заключителен баланс е необходимо с оглед
определяне цената на подлежащия на вписване акт и съответно на дължимата
такса за това. С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че самото
преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ), поради което
цената на акта следва да се определи за първи път в производството по
вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите
при прехвърляне на собственост. 3а такава цена следва да се приеме
стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по
заключителния баланс, който трябва да бъде съставен съгласно чл. 263з ал. 1
от ТЗ, или данъчната оценка, ако е по-висока от стойността по заключителния
баланс (аргумент от чл. 96, ал. 3 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на
ЗННД).
В нормата на чл.263з, ал.1 ТЗ е регламентирано, че всяко
преобразуващо се дружество, което се прекратява, съставя заключителен
баланс към датата на преобразуването. Не налице въведено от законодателя
изискване за изготвяне на нов баланс към момента на подаване на молбата за
вписване, поради което неправилно с обжалваното определение е
констатирана липсата на такъв като предпоставка за вписване на
3
представеното удостоверение.
Неправилно съдията по вписванията е приел също така, че не е
представен план за извършеното преобразуване. Не е налице задължение за
изготвяне на план за преобразуване при вливане на едно дружество в друго.
На основание чл.262д, ал.2 ТЗ договорът за преобразуване може да се сключи
и след вземането на решение. В този случай преобразуващите се и
приемащите дружества подготвят проект на договор, за който се прилагат
всички правила относно договора за преобразуване. За дата на договора за
преобразуване по смисъла на този раздел се смята датата на проекта на
договора. Такова задължение е предвидено при разделяне с учредяване, при
отделяне с учредяване и при отделяне на еднолично търговско дружество, на
основание ал.3 от цитираната норма, какъвто обаче не е разглежданият
случай.
Неправилно в обжалваното определение е посочено, че
представеният заключителен баланс не е подписан. Към заявлението е
представен нотариално заверен препис от заключителен баланс, който на
стр.3 е подписан от управителя на преобразуващото се дружество и от
счетоводител.
В мотивите на обжалваното определение съдията по вписванията е
констатирал, че не е представена и декларация на основание чл.264, ал.1
ДОПК. Предвид обстоятелството, че вписването на удостоверения за
преобразуване на търговски дружества по чл.263в ТЗ и чл.263 г ТЗ, издавани
на основание чл.263и, ал. 6 ТЗ, има оповестително действие и удостоверява
настъпилото правоприемство, в отклонение от общия принцип, че на
вписване в книгите подлежат актове за недвижими имот, то не е налице
задължение за представяне на декларация на основание чл.264, ал.1 ДОПК.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице пречки за
извършване на поисканото от „С.Ф.А.“ АД вписване. Ето защо обжалваното
определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени,
като преписката следва да се върне на съдията по вписванията за извършване
на поисканото вписване.
Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1375/01.09.2022 г. на съдия по
вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да се разпореди
вписване на преобразуване по молба с вх. № 65091/01.09.2022 г. по описа на
СВ-София.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Софийски
районен съд за извършване на вписване по заявление вх. № 65091/01.09.2022
г. по описа на СВ-София.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5