Р Е
Ш Е Н
И Е № 625
гр.Сливен, 06.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 199 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е установителен иск с
правна квалификация чл.23, ал.1 СК-пълна трансформация на имущество.
Ищцата твърди, че с ответника са
бивши съпрузи, като бракът бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 767/09.07.2019 г. по гр. дело № 1948/2019 г. по описа на PC-
гр.Сливен.
Сочи, че със Заповед № 138/27.07.1989г. Общински народен съвет Сливен,
настанил ищцата в жилище, собственост на жилфонд по утвърден годишен списък за
МНС за 1988г., находящо се в гр. Сливен, кв. „Българка", бл. **, вх. *,
ап. *, ет. *, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения. С Договор за
отдаване под наем на държавен жилищен имот, този апартамент бил отдаден за
ползване на ищцата. С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 29.03.1991г. Общински народен съвет, въз
основа на заповед № РД-15-659/05.03.1991г. продал на ищцата и на ответника
отдаденото преди това под наем жилище за сумата от 12 787 лв.
Твърди, че е работила като гравьорка в СК „Васил Коларов" (Фирма
„Кварц" ООД - Сливен) като в периода от 1991г.- 1994г. получавала заплата
в размер между 1100 и 2 120 лв. и
издържала с дохода си цялото семейство. Сочи, че ответника е работил в
„Завод 100", с доход в размер на 85 лв., от който заплащал издръжки за
двете си деца от предходен брак, в
размер на 70 лв. и реално всички разходи в домакинството били поемани от
ищцата, без ответника да е имал какъвто и да било принос за това.
Твърди, че сумата, с която бил закупен апартамента по време на брака на
страните била дарена през 1991г. лично на ищцата от нейните родители в брой на
ръка.
Освен тази сума, родителите на ищцата, допълнително са
дали на ръка в брой на ответника, пари за да си купи лек автомобил. Затова
счита, че е налице пълна трансформация на лично имущество по отношение на
апартамента, закупен по време на брака на страните, тъй като средствата за
закупуването му са изцяло лична собственост, дарени на ищцата от родителите й.
Иска се от съда признаване за установено по отношение на ответника, че придобитото по време на брака жилище, находящо се в гр. Сливен,
кв. „Българка", бл. **, вх. **, ет. *, ап. № *, състоящ се от: две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 59,25 кв.м. е лична индивидуална
собственост на ищцата.
Претендират
се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил.
С него се оспорва иска. Твърди, че действително имота бил закупен по време на
брака на страните и със средства на родителите на ищцата в размер на
12 000 лв., които били дарени обаче на двамата съпрузи, а не лично на
ищцата. Това било така, защото ищцата била в лоши отношения с родителите си, а
след сключването на брака ответникът допринесъл за затопляне на отношенията им.
Средствата от 12 000 лв. действително били дадени лично на ищцата, тъй
като в същия ден ответникът не е бил в къщи, но с намерение да надарят и
двамата. Освен това сочи, че жилището било закупено за сумата от 12 787
лв., а не за 12 000 лв., колкото били дарените средства. Сочи, че
действително родителите на ищцата дарили средства на семейството и за закупуване на автомобил.Оспорва
твърдението на ищцата за липса на съвместен принос, тъй като доходите и на
двамата били с приблизително еднакъв размер.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на деловодни
разноски.
От събраната в хода на
производството доказателствена
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните в настоящото
производство са бивши съпрузи. Сключеният от тях на 15.03.1989г. граждански
брак бил прекратен с развод по взаимно съгласие със съдебно Решение
№767/09.07.2019г. по гр.д. № 1948/2019г. на СлРС.
След сключването на брака на
страните и видно от Заповед № 138/27.07.1989г.
на началник служба на жилищно настаняване при ОбНС Сливен, ищцата и
нейното тричленно семейство били настанени под наем в процесния апартамент,
находящ се в гр.Сливен,кв.“Българка“, бл.*, вх.*, ап.*. За настаняването бил
сключен и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, по който
договор като наемател фигурира ищцата.
На 29.03.1991г. страните закупили
процесното жилище от ОбНС, въз основа на
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти. Продажната цена на имота, съобразно договора била 12 787
лв.
От трудова книжка на ищцата е
видно, че от 01.01.1989г. тя работела като гравьор в „Кварц“ Сливен и
получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 585, което от 01.10.1991г.
нараснало на 1100 лв.
От трудовата книжка на ответника
се установява, че той работел като шофьор от 25.03.1986г. в Завод за специално
техническо оборудване с месечно трудово възнаграждение в размер на 125 лв.,
което нараснало на 280 лв. от 01.11.1990г. и на 890 лв. от 01.09.1991г. / след
датата на закупуване на жилището/.
В хода на процеса са събрани и
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.
Показанията на всички разпитани
свидетели, както на ищцовата страна, така и на ответната страна установяват, че
апартамента бил закупен със средства дарени от родителите на ищцата.
Свидетелите на ищцовата страна Т.
Г., Е. К. и Й. И. сочат, че тези пари били дарени лично на ищцата за да си купи
тя апартамент, а с останалата част от парите да купи на съпруга си ответник
автомобил. Свидетелите Г. и К., лично възпроизвеждат събитието по дарението на
паричните средства, тъй като са очевидци и категорично заявяват, че парите в
размер на 20 000 лв. били дадени лично на ищцата с намерение да бъде тя
надарена за покупката на жилището, с условието
да закупи на мъжа си автомобил. Парите били предадени от бащата на ищцата на
ръка в брой, лично на ищцата в присъствието на свидетелите Г. и К. и в
отсъствието на ответника.
Показанията на свидетелите на
ответната страна Я. Г. и Г.Г. установяват също, че парите, с които бил закупен
апартамента на страните били дарени на ищцата за си купи семейството жилище,
т.е. на двамата съпрузи. Двамата свидетели не са присъствали лично на акта на
дарение, а пресъздават преразказано им от родителите на ищцата, че купили на
двамата съпрузи апартамент.
Съдът кредитира изцяло
показанията на всички разпитани свидетели, в частите с които установяват, че с
парите, предадени на ищцата от нейния баща е закупен процесния апартамент –
обстоятелство, по което няма спор и между страните. По тази причина съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетеля Е. К., дъщеря на ищцата, доколкото
те кореспондират с тези на останалите свидетели. Показанията на всички
свидетели са хронологично последователни, житейски логични, вътрешно
непререкаеми и кореспондиращи едни с други, както и с писмените доказателствени
средства.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото
писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за пълна трансформация
на лично имущество в имущество СИО е допустим.
Воденето на такъв вид иск е
оправдано, както по време на брака, така и след неговото прекратяване, поради
развод или унищожаване. С т.4 от
Тълкувателно решение № 5/2013г. по т.д. № 5/2013г. на ОСГТК ВКС е прието, че в
случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество.
Разгледана по същество претенцията
се явява и изцяло основателна по следните съображения.
При иск за пълна трансформация на
лично имущество в имущество СИО, ищецът трябва да установи факта на придобиване
на вещта по време на брака, влагане на цялата сума, имаща извън семеен произход
към момента на юридическото придобиване на правото на собственост, личния
характер на изцяло вложените при придобиване на вещта средства, тъй като това
изключва изцяло съвместния принос на страните в придобиване на съответната вещ.
Установи
се по делото, че процесния апартамент е закупен от страните на 29.03.1991г. по
времетраене на гражданския им брак. Към момента на закупуването действал СК от
1985г. /в сила от 01.07.1985г. до
30.09.2009г./. Съгласно чл.19, ал.1 СК/85г. съпружеската имуществена общност
/СИО/ обхваща „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
независимо на чие име са придобити”. Съвместният принос не се доказва, тъй като
е регламентиран със законова презумпция с чл.19, ал.3 СК/85г.
В настоящия правен казус не е
спорно обстоятелството, че жилището било закупено изцяло със средства, дарени
от родителите на ищцата. Спорно е обстоятелството дали дарените средства са
дадени с цел да се надари семейството или общо на двамата съпрузи или
намерението на дарителя е било да се надари само собственото дете.
По въпроса дали дареното от
родителя на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи
практиката на ВКС е трайно установена. При решаване на този въпрос следва да
бъде отчетено между кои лица е бил сключен договора за дарение. Така, ако е бил
сключен между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е съгласие само
този съпруг да бъде надарен, респ. само той изразил воля да приеме дарението,
не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и
другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по см. на чл.20 СК от
1985г. и аналогичния чл.22, ал.2 от СК от 2009г. сега действащ. Ако, договорът
за дарение е сключен с двамата съпрузи, т.е. ако е изразена воля за надаряване
на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане
на трансформация на лични средства при придобиване на имота /Р.№ 222/24.06.2011г. по гр.д. №982/2010г. І
г.о.; Р.№81/15.03.2011г. по гр.д. № 172/2010г. ІІ г.о.; Р.№ 279/15.07.2010г. по
гр.д.№ 529/2009г. І г.о. ВКС РБ/.
По този въпрос в процеса се
оформиха две групи свидетели. Тези на ищцата, които сочат за дарение извършено
с намерение да се надари единствено нея и свидетелите на ответника, сочещи, че
дарените средства били за семейството или на двамата съпрузи.
Съдът дава вяра на първата група
свидетели, в частност показанията на свидетелите очевидци. Безспорно се
установи, че дарствения акт бил извършен от бащата на ищцата лично на нея, като
сумата от 20 000 лв. й била броена на ръка, в брой. Установи се, че на
този акт ищцата е била сама, когато лично е приела дарените от родителя й
средства. Освен това ясно се доказа намерението на дарителя с дарените средства
да се закупи апартамент на ищцата и автомобил на ответника. Заръките на
дарителя, установени от свидетелите очевидци на акта, а именно ищцата да си
плати апартамента, както и да закупи на ответника автомобил, ясно разграничават
на кой какво се дарява. Освен това съдът счита, че, ако намерението на дарителя
е било да се надари семейството като цяло, сумата би била предадена на
ответника, като мъж и „глава на семейството“, още повече, че данните по делото
сочат за налични много близки отношения помежду им.
При това положение, доколкото няма
спор, че с дарените от родителите на ищцата средства е закупен процесния имот-
апартамент, както и се установи, че дарението е извършено с намерение да се
надари собственото дете, то претенцията за пълна трансформация на лично
имущество бива уважена. Няма никакво значение коя от страните какви доходи е
реализирала към момента на закупуването на имота, тъй като дарените средства,
послужили изцяло за покупката изключват съвместния принос в придобиването му.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да понесе отговорността за разноски, като заплати сторените
от ищцата в размер на 650 лв., платен адвокатски хонорар. Освен това той следва
да заплати и дължимата държавна такса за разглеждане на претенцията в размер на
212,84 лв., тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси в процеса.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.23, ал.1 СК по
отношение на А.С.А., ЕГН: ********** ***, че
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 67338.525.112.4.7 по кадастрална карта за
гр.Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК,
с адрес на поземления имот: гр.Сливен 8800 кв."Българка“ бл.*. вх.*, ет.*
ап.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.525.112.4, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.525.112, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с
площ 59,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, при
граници: на същия етаж: 67338.525.112.4.8; под обекта: 67338.525.112.4.4; над
обекта: 67338.525.112.4.10, ВЕДНО с
избено помещение № 7, с площ от 2,62 кв.м. и 2,06% ид. ч. от общите части на
сградата Е ИНДИВИДУАЛНА СОБСТВЕНОСТ на К. Г. И., ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А.С.А., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. И., ЕГН: **********
***, сума в размер на 650 лв. / шестстотин и петдесет лева /, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК А.С.А., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза
на бюджета на съдебната власт сума в размер на 212,84 лв. /двеста и дванадесет
лева и 0,84 ст./, държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: