№ 1244
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502381 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 261467 от 05.03.2021 г. Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, трети състав е :
- осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. В. Г. на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу нея наказателно производство през
2008 г., след оправдаването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.01.2013 г. до окончателното й
изплащане.
- отхвърлил предявения иск в частта за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие образувано наказателно производство, след
оправдаването на ищцата по повдигнатото й обвинение с влязла в сила присъда за сумите от
90 000 лв. - пропуснати ползи поради неполучаване на възнаграждения за работа по
специалността за времето от 03.01.2013 г. до завеждане на делото ведно със законната лихва,
считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане и от 18 406
лв. - разликата между сумата, за която е продадено на публичен търг единственото й
жилище и неговата действителна пазарна стойност към датата на продажбата, ведно с
мораторна лихва върху обезщетението, считано от датата на продажбата - 29.04.2014 г. до
завеждане на делото и законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до
окончателното изплащане.
Ищецът Д. В. Г. е подала въззивна жалба чрез адвокат Г. Х. срещу решението в
отхвърлителната му част за имуществени вреди.
1
Ответникът Прокуратура на Република България е подала въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част за неимуществени вреди, както и допълнение към
въззивна жалба. Въззивният съд приема, че следва да разгледа и оплакванията в
допълнението, тъй като същото е подадено на 25.03.2021 г., а решението е получено от
страната на 11.03.2021 г., т.е. в срока за въззивно обжалване.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подадени са отговори на жалбите.
В жалбата на ищеца се твърди неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон, както и необоснованост. Не бил извършен пълен, обективен и
всестранен анализ на фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност. Не били преценени свидетелските показания, справките от НАП и
заключението на ССчЕ относно пропуснатите ползи в размер на неполучени трудови
възнаграждения. Свидетелските показания не били съобразени заедно със заключението на
СТЕ относно иска за разликата между сумата, за която е продадено на публичен търг
единственото й жилище и неговата действителна пазарна стойност. И по двата иска не била
анализирана логиката на причинно-следствената връзка между имуществените вреди и
незаконното обвинение. Иска се повторен или допълнителен разпит на разпитаните от СГС
свидетели Е. Д .И. и В. В. И. за установяване на обстоятелството каква е причината за отказа
ищцата да бъде назначена на работа по специалността си в банка в гр. ***, от къде знаят за
тази причина, при какви обстоятелства, от кого, пред кого и кога е изложена тази причина,
както и за установяване на обстоятелството каква е причината за продажба на публичен търг
по изпълнителното дело на единственото жилище на ищцата.
В отговора си на тази жалба Прокуратурата я оспорва и се противопоставя на
исканията към настоящата инстанция.
В жалбата на ответника се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е
завишено предвид конкретните вреди и икономическата обстановка в страната. Делото не е
продължило извън разумния срок, съдебната фаза е приключила на една инстанция и
Прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда. Неправилно било прието, че е
било „разбито здравето“ на ищцата, без да има доказателства за това – СМЕ или медицински
документи. Неправилно било прието, че ищцата не е могла да си намери работа „по
специалността“ в резултат на воденото наказателно дело. В допълнение към въззивната
жалба, постъпило в срока за обжалване, Прокуратурата излага оплакване срещу приетия от
СГС начален момент на законната лихва и непроизнасянето по възражението за изтекла
давност.
В отговора си на тази жалба ищцата твърди, че обезщетението за неимуществени
вреди е справедливо и искът правилно е уважен в цялост.
Съдът е оставил без уважение доказателственото искане за повторен или
допълнителен разпит, тъй като искането не е обосновано нито с процесуално нарушение на
първата инстанция, нито с новонастъпили или новъзникнали обстоятелства. По повод
искането „по преценка на съда“ да бъде изслушано обяснение на ищцата относно
обстоятелствата, за които се иска повторен или допълнителен разпит на вече разпитаните
свидетели, съдът е посочил в определението си за насрочване на делото, че няма основание
да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, но
страната може да се яви лично и да даде обяснения.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа въззивната
жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Прави искане за отлагане на делото за
изслушване на обяснения на страната за доказване на претенцията й за пропуснати ползи
поради неполучаване на възнаграждения за работа по специалността за времето от
03.01.2013 г. до завеждане на делото. Искането е оставено без уважение, тъй като
обясненията на ищцата по повод търсенето на работа не са необходими за преценка на
2
основателността на претенцията за обезщетение от твърдяната вреда, че вследствие на
незаконното обвинение тя е останала без работа за продължителен период от време след
оправдателната присъда.
Прокуратурата поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ищеца.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по искове на Д. В. Г. с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от
повдигането на неоснователно обвинение: иск за неимуществени вреди от нарушаване на
доброто име и влошаване на здравето в размер на 30 000 лева и имуществени вреди в размер
на 90 000 лв., представляващи пропуснати ползи поради неполучаване на възнаграждения за
работа по специалността за времето от 03.01.2013 г. до завеждане на делото, и законната
лихва, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане, както
в размер на 18 406 лв., представляващи разликата между сумата, за която е продадено на
публичен търг единственото й жилище и неговата действителна пазарна стойност към
датата на проданта.
Твърденията в исковата молба са, че през 2008 г., като длъжностно лице - *** по
общи банкови операции в „Първа инвестиционна банка" АД, София, ищцата е обвинена в
извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 вр. с чл. 209, ал.1 НК за това, че на
27.11.2007 г. в офис „Александър Невски" на „Първа инвестиционна банка" АД, София, с
цел да набави за себе си имотна облага, е осъществила измама с кредитни карти на две
физически лица и с това е причинила на банката имотна вреда в размер на 12 000 лв. По
образуваното н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС, 104 наказателен състав и свързаното с него
досъдебно производство на СРП с присъда от 17.12.2012 г., влязла в сила на 03.01.2013 г., Г.
била напълно оправдана по всички повдигнати й обвинения.
В резултат на воденото в продължение на близо пет години незаконно наказателно
преследване ищцата твърди, че е претърпяла сериозни имуществени и неимуществени
вреди, изразяващи се в следното: вследствие на незаконното обвинение тя останала без
работа за продължителен период от време; поради което не успяла да погаси изтегления от
„БАНКА ДСК" АД кредит, който бил обезпечен с ипотека върху единственото й жилище и
по образуваното за задълженията й изпълнително дело № 174/2012 г. на ЧСИ Б. Б., район на
действие София, № 856 на КЧСИ, то било продадено на публична продан; тотално било
смазано доброто й име, с което се ползвала в банката и в банковите среди и всички гледали
на нея като престъпница, психиката и здравето й били непоправимо разбити.
От приетите от първата инстанция писмени доказателства, включително н.о.х.д. №
8315/2010 г. на СРС, 104 наказателен състав и свързаното с него досъдебно производство на
СРП, се установява следното.
Досъдебно производство на СРП ЗМ 5255/2008 г. с постановление за образуване на
прокурор от СРП от 08.04.2008 г. срещу неизвестен извършител по сигнал на „Първа
инвестиционна банка“ АД от 02.04.2008 г., като е разпоредено да бъде разпитана като
свидетел Д. В. Г. за изясняване на обстоятелства, изложени в сигнала. Производството е
спряно с постановление на прокурор от СРП от 03.09.2008 г. поради невъзможност да бъде
призована Д. В. Г.. На 01.12.2008 г. лицето е намерено и с постановление от 15.12.2008 г.
производството е възобновено. Разпит на Д. В. Г. в качеството й на свидетел е проведен на
07.01.2009 г. и на 21.01.2009 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 15.03.2010 г. Д. В. Г. е привлечена като обвиняем, определена й е
мярка за неотклонение подписка и на тази дата е разпитана в новото процесуално качество.
3
На 21.06.2010 г. е изготвен обвинителен акт, който е внесен в СРС на 05.07.2010 г.
Оправдателна присъда е постановена на 17.12.2012 г. от СРС, същата не е обжалвана или
протестирана и е влязла в сила на 03.01.2013 г.
С решение от 10.02.2009 г. по гр.д. №19326/2008 г. на СРС, 77 с-в е признато за
незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата съгласно
заповед № ЗК-0953/12.05.2008 г. на изпълнителните директори на Първа инвестиционна
банка АД, считано от 12.05.2008 г., тя е възстановена на работа на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ на длъжността „Старши банков служител обслужване на клиенти/*** Общи банкови
операции“ към отдел „Клиентско обслужване“ на дирекция „Клонова мрежа“ при
Централното управление на банката, заемана от нея преди уволнението й на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Банката е осъдена да й заплати сумата 9 648 лв. –
обезщетение за оставане без работа и по-ниско платена такава за периода 12.05.2008 г. –
12.11.2008 г. По това решение банката е платила 8 683, 20 лв., след удържане на съответния
данък в размер 964, 80 лв., поради което и СГС с решение от 12.05.2010 г. по гр.д. №
4415/2009 г. е отменил решението на първата инстанция в частта на присъденото
обезщетение, като е отхвърлил иска поради плащане. Решението за отмяна на уволнението е
влязло в сила на 20.06.2011 г.
С решение от 16.12.2013 г. по гр.д. № 13510/2012 г. на СГС, I-16 с-в е признато за
установено, че И. Б. Г., Е. Д .И. и В. М. И. дължат солидарно на Банка ДСК на сумите от
105815,64 главница, лихви, такси и разноски по заповед по ч.гр.д. 53966/2011 г. на СРС, 57
с-в. Вземанията на банката са обезпечени с ипотека върху имот на ищцата и нейния съпруг
И. Б. Г. на основание договор за ипотечен кредит от 05.08.2008 г. По изпълнителен лист от
14.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 53966/2011 г. на СРС, 57-ми с-в за сумата 105 815, 64 лв.
главница, 12 650, 92 лихви за периода 05.04.2011 г. – 05.12.2011 г. включително, законната
лихва и разноските е образувано изп.д. № 20128560400174 на ЧСИ Б. Б.. В рамките на
изпълнителното дело ипотекираният имот е продаден за погасяване на вземанията на
банката за сумата от 56 553,40 лв. съгласно протокол за изготвено разпределение от
20.01.2016 г.
Съгласно приетото от СГС заключение на СТЕ действителната пазарна стойност към
29.04.2014 г. на продаденото на публичен търг по изп.д. № 174/2012 год. е 74 960 лв., а
разликата между тази пазарна стойност към второ тримесечие на 2014 год. и цената, на
която е продаден имотът, е 18 406,60 лв.
Съгласно приетото от СГС заключение на ССЕ, работило съобразно данните от
решение от 10.02.2009 г. по гр.д. №19326/2008 г. на СРС, 77 с-в, брутното месечно трудово
възнаграждение на ищцата е било в размер на 1 608.00 лв., а размерът на неполучените
трудови възнаграждения за периода от 03.01.2013 г. до завеждане на делото - 03.01.2018 г. е
96 480.00 лв.
За установяване на имуществените и неимуществените вреди са разпитани
свидетелите Е. Д .И. и В. В. И., съответно майка и сестра на ищцата.
Е. Д .И. разказва, че дъщеря й е уволнена през 2008 г., а после е образувано
наказателното дело, продължило до 2012 г. През цялото време била плътно с нея, не можела
да я остави, защото била в много тежко състояние, чувствала се зле, тъй като била
несправедливо обвинена. Имала малки деца и съпруг, но не се интересувала от тях.
Останала без работа и не можела да започне работа по специалността. Чувствала се отчаяна
и не можела да си намери място, защото преди това, като мениджър в банката, всяка година
са я награждавали, даже говорела за самоубийство и повтаряла, че няма за какво да живее,
тотално се променила. Когато ходела в офиса на Първа инвестиционна банка на ул.
„Лавеле“ 8, където се намира влогът й, колегите й не говорели с нея, държали се все едно че
не я познават. Не можела да си плаща кредита. Свидетелката направила нов козметичен
салон и двете сега работят там, работела е и като чистачка. От притеснение направила
4
стеноза на шийните прешлени, получила мравучкане на ръцете и краката, схващане, лежала
в Пирогов, поставяли й инжекции, носила яка.
В. В. И. разказва, че двете със сестра й са много близки. Докато делото се водело,
сестра й била объркана и много депресирана, защото била несправедливо обвинена.
Чувствала се зле, защото обожавала работата си, а била несправедливо обвинена, изпитвала
срам от колегите, от семейството, трудно разговаряла с хората. Не можела да спи нощем,
цялото тяло я боляло, била отчаяна, мислела за самоубийство. Преди наказателното дело тя
била изключително весел и учтив човек, радвала се на живота, на децата си, гордеела се с
това, което е постигнала, обожавала работата си, започнала от най-ниската позиция и
стигнала до образцов кадър в банката. След това животът й се обърнал на 360 градуса. И до
ден днешен – години след оправдаването си, тя трудно преживява факта, че не може да си
намери работа по специалността. Сега работи като маникюрист.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ГО, IV отделение). Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., IV г. о., ГК).
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая производството спрямо
ищцата, включващо досъдебна фаза и съдебна фаза на една инстанция, е продължило четири
години. Ищцата е била привлечена като обвиняем с постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.03.2010 г. Началният момент на
периода, през който ищцата е търпяла вреди във връзка с наказателното преследване, е
именно тази дата. Дори и да се приеме, че още когато е разпитвана като свидетел на
07.01.2009 г. и на 21.01.2009 г. , тя е започнала да търпи вреди във връзка с наказателното
дело, неоснователно е твърдението, че началният момент на тези вреди е през 2008 г.
Крайният момент е оправдателната първоинстанционна присъда, влязла в сила на 03.01.2013
г. В този смисъл са и показанията на майката на ищцата – уволнението е през 2008 г., а
наказателното производство е след това и е продължило до 2012 г. Продължителност от
четири години не надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от
07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на
човека (ЕСПЧ), като се вземе предвид усложнената фактическа обстановка поради
наличието на множество клиенти на банката, за които са твърди да са пострадали от
действията на Д.Г.. По делото няма твърдения в какви и колко процесуални действия е
участвала, поради което няма как да бъдат съобразени при размера на обезщетението. Няма
доказателства наложената мярка за неотклонение „подписка“ да е ограничила правата на
обвиняемата, сега ищца. Наказателното обвинение е по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1
НК за измама, извършена от длъжностно лице *** по общи банкови операции в кръга на
неговата длъжност. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до осем години,
което предполага по-интензивни вреди.
Размерът на обезщетението се определя също според вида и тежестта на причинените
5
телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието
на заболяването. Съдът приема за недоказано твърдението, че в резултат на наказателното
дело физическото и психическото здраве на Г. са увредени и се е наложило лечение. Не се
твърди какви заболявания е получила освен постоянно главоболие, което може да се дължи
на разнообразни фактори. Не са представени медицински документи за наложилото се
лечение. За установяване на връзката между заболявания и наказателен процес не са
достатъчни свидетелски показания. По повод психическото състояние съдът кредитира
свидетелските показания и приема, че при ищцата е имало състояние на тревожност и
напрежение, които обаче не намира да са извънредни, надвишаващи по интензитет
обичайните при наличие на обвиняване в престъпление. Не се доказват твърденията за
нарушаване на семейните отношения. Съгласно свидетелските показания семейството й я е
подкрепяло – двете свидетелки, съпругът, децата. Съобразно наблюденията на свидетелката
може да се приеме, че ищцата е избягвала контакти с по-широк кръг познати, което също е
обичайно поведение при такъв тип събития и не надхвърля презумптивните вреди. Не се
доказва и твърдението, че било смазано доброто й име, с което се ползвала в банката и в
банковите среди – разпитаните свидетели не работят в банковите среди и не са очевидци на
променено отношение на колеги на ищцата към нея. В показанията си пресъздават нейното
усещане, а не поведението на колегите й или на други лица, работещи в банковата сфера.
Незаконното повдигане и поддържане на обвинение несъмнено е увреждащо
действие, което засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието от
наказателната репресия не може да се приеме за значително по обем, когато твърденията за
увреждащи последици не се подкрепят от доказателствения материал по делото (така
изрично Решение № 200 от 26.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 669/2018 г.)
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 03.01.2013 г. – влизане в сила на оправдателната присъда,
отдалечен спрямо постановяване на настоящото решение момент. Отчитането на социално-
икономическото развитие при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в решения № 1207 от 4.11.2008 г.
по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г на I ТО, № 141
от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от 29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г.
на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., № 157 от 28.11.2014 г по т. д. №
3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там
решения). Неоснователни са според настоящия състав твърденията в отговора на въззивната
жалба на ищцата, че действията на Прокуратурата са в противоречие с принципите на
ЕКПЧ. Макар и да не е посочено с кои точно принципи са в противоречие действията на
Прокуратурата, въззивният съд намира за уместно да цитира посочения § 82 от решение
Allen с/у Обединеното Кралство от 12.07.2013 г. „ЕСПЧ припомня, че чл. 6 § 2 не гарантира
на обвиняемия право на обезщетение за това, че е бил задържан или че е направил разходи,
когато наказателното преследване е прекратено или е завършило с оправдателна присъда
(виж наред с всички останали и Englert с/у. Германия, 25 август1987, § 36, Sekanina cс/у
Австрия, 25 август1993, § 25, Capeau с/у Белгия, no 42914/98, § 23, Yassar Hussain с/у
Обединеното Кралство, no 8866/04, § 20 и Tendam с/у Испания, no 25720/05, § 36, 13 юли
6
2010). Също така, тази норма не гарантира правото на лице, което е оправдано, да получи
каквото и да е обезщетение от съдебна грешка.“ Ето защо, позоваването на „принципите на
ЕКПЧ“ е неотносимо към исковите претенции на Д.Г., чието право на обезщетение се
урежда от ЗОДОВ.
Прилагането на критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на
конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за
правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди – само
презумптивните, продължителността на наказателното производство – четири години,
характера и тежестта на незаконното обвинение – престъплението е тежко и по служба,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 5000 (пет хиляди) лева е
справедливо. Основателни са оплакванията на Прокуратурата за завишен размер на
обезщетение от 30 000 лева. Той не отчита липсата на тежка мярка за неотклонение, липсата
на медийно отразяване по случая въпреки твърденията в отговора на въззивната жалба на
ищцата за „особен обществен резонанс“, липсата на здравословни проблеми във връзка с
процеса, липсата на съществени промени в личния живот на ищцата.
Въззивният съд намира за основателно направеното в отговора на исковата молба и
поддържано като оплакване в допълнението към въззивната жалба на Прокуратурата
възражение за изтекла погасителна давност на лихвата, като обезщетението се дължи от
03.01.2015 г., три години преди датата на завеждане на иска, а не, както е прието от СГС от
деня на влизане на оправдателната присъда в сила – 03.01.2013 г.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителната част за разликата
между дължимите 5000 лева и присъдените 30 000 лева ведно със законната лихва от
03.01.2013 г., както и в частта за законната лихва върху главница от 5000 лева за периода
03.01.2013-03.01.2015 г., като исковете бъдат отхвърлени в тези части.
Решението в частта за имуществените вреди въззивният състав намира за правилно
по следните съображения.
Между повдигнатото обвинение и оставането без работа на ищцата няма причинна
връзка. Заповедта за уволнение е от 12.05.2008 г. е преди датата на постановлението за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.03.2010 г. и дори преди
разпита й като свидетел на 07.01.2009 г. Наказателното производство срещу неизвестен
извършител е образувано по сигнал на „ПИБ“ АД. Не наказателното производство е станало
причина за уволнението, а банката е била инициатор и на двете. Уволнението е отменено на
формално основание, тъй като на служителя не е предоставен разумен срок за даване на
обяснения – поискани са в деня, в който е заповедта за уволнение (решения по трудовото
дело л. 23 и сл. от делото на СГС). Съдът не се е произнасял по нарушенията на трудовата
дисциплина, дали повод за уволнението, поради което не могат да се правят никакви изводи
в тази връзка. Основателни са доводите на Прокуратурата в отговора на исковата молба, че
ищцата е възстановена на работа по силата на съдебното решение и дали работодателят е
изпълнил задължението си да я възстанови не може да се вмени в отговорност на
Прокуратурата. На следващо място, правилно първоинстанционният съд е приел за
недоказани усилията на ищцата да си намери работа, като в тази връзка показанията на
свидетели, които не са очевидци (майката и сестрата на ищцата) или обяснения на самата
ищца не биха могли докажат такива усилия при липсата на каквито и да е писмени
доказателства за водена писмена или по електронен път кореспонденция с потенциални
работодатели, за явяване на интервю или друго участие в конкурс. По тази причина и
максимално подробните обяснения на ищцата, дадени пред настоящата инстанция, не биха
могли да доведат до доказване на претенцията й за оставане без работа за продължителен
период от време след наказателното дело. Дори и да беше доказала, че е кандидатствала за
работа в банки или други платежни институции, а тя не е, ищцата не би могла да получи
7
осъдително решение в нейна полза поради факта, че както вече беше посочено, липсва
причинна връзка между действията на Прокуратурата и оставането без работа на ищцата. От
една страна, не наказателното дело е станало повод за уволнението, а от друга страна след
оправдателната присъда незапочването на работа „по специалността“ би могло да се дължи
на множество фактори, за които Прокуратурата не носи отговорност.
По повод иска за обезщетение в размер на разликата в цената на имота, продаден на
търг и пазарната му стойност, въззивният съд излага следното. През 2014 г. апартаментът,
собственост на ищцата и нейния съпруг, е продаден от съдебен изпълнител по изпълнително
дело, образувано във връзка с издаден изпълнителен лист в полза на Банка ДСК ЕАД за
неизплатени задължения по договор за ипотечен кредит. Ищцата е само ипотекарен
длъжник, а главни длъжници са други лица – вероятно нейният съпруг и родителите й. Не е
доказана обаче връзката между неплащането на задълженията от тяхна страна и
наказателното производство срещу ищцата. Наред с това, договорът за ипотечен кредит от
05.08.2008 г. е сключен след уволнението на ищцата със заповед № ЗК-0953/12.05.2008 г.,
следователно към момента на подписването му ищцата вече е била лишена от трудовото си
възнаграждение и въпреки това близките й са получили кредит. На следващо място, не е
изследвано при какви цени са продавани сходни имоти по други публични продани – по тях
цената е по-ниска от пазарната предвид потенциалните съдебни производства и
невъзможността купувачът да ползва имота веднага. Независимо че съобразно заключението
на назначената съдебно-техническа експертиза, разликата между действителната пазарна
цена на имота към момента на извършване на публичната продан – 29.04.2014 г. /74 960,00
лв./ и цената, на която имотът е продаден чрез ЧСИ /56 553,40 лв./, възлиза на 18 406,60 лв.,
това не е достатъчно за уважаване на иска отново поради липсата на причинна връзка между
наказателното дело и неплащането на задълженията по кредита от други лица, а не от
ищцата и обявяването му за предсрочно изискуем.
Недоказано е твърдението на ищцата, че всички беди в живота й произтичат от
воденото срещу нея наказателно дело. Неоснователни са оплакванията, че в решението на
СГС не е анализирана логиката на причинно-следствената връзка между имуществените
вреди и незаконното обвинение. Причинната връзка не е каква да е връзка според
усещанията на ищцата или нейните близки. Наказателното дело следва да е необходимото и
достатъчно условие за оставането на ищцата без работа „по специалността“ и за изнасянето
на имота на публична продан, както и за наличието на разлика между цената по тази продан
и евентуалната му пазарна цена, а то не е такова условие. По изложените съображения в
отхвърлителната част решението следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба на ищцата е
изцяло неоснователна.
С оглед изхода на спора следва да се променят разноските за първата инстанция.
Дължимите в полза на ищцата разноски са 23,50 (141х5000/30000) лева за депозити и 126,50
(759х5000/30000) лева за адвокатско възнаграждение, като решението следва да бъде
отменено за разликата над тези суми.
За въззивната инстанция предвид оставяне на жалбата на ищцата без уважение
разноски не се дължат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261467 от 05.03.2021 г. Софийски градски съд, Първо
8
гражданско отделение, трети състав, с което ПРОКУРАТУРАТА на Република България е
осъдена да заплати на Д. В. Г. ЕГН ********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 НК за разликата между
дължимото обезщетение от 5000 (пет хиляди) и присъденото обезщетение от 30000
(тридесет хиляди) лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 03.01.2013 г. до деня на
изплащането, в частта за законната лихва върху главница от 5000 лева за периода
03.01.2013-03.01.2015 г., както и в частта, в която ПРОКУРАТУРАТА е осъдена да заплати
на Д. В. Г. разноски за сумите над 23,50 лева за депозити и над 126,50 лева за адвокатско
възнаграждение
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. Г., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република
България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди) лв. за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 НК заедно със законната лихва от
03.01.2013 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. Г., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република
България за законна лихва върху главницата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 НК за периода от 03.01.2013 г. до 03.01.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9