Определение по дело №939/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1007
Дата: 2 май 2017 г. (в сила от 2 март 2019 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20175300500939
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2017 г.

Съдържание на акта

                                                                                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 1007

                                                                                                                02.05.2017г, гр.Пловдив

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                          Председател: Виолета Шипоклиева

                                                 Членове: Фаня Рабчева

                                                                Велина Дублекова

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева ч.гр.д.№ 939/ 2017г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                   Делото е образувано по постъпила молба с характер на жалба  вх.№ 11569/ 12.04.2017г.  от  Н.Х.Н. *** , конституиран в изпълнителния процес на основание чл. 429, ал.2 ГПК  против определени с ПДИ изх.№ 77237/ 28.11.2016г. по изп.д.№ 2783/ 2012г. по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 на КЧСИ  разноски за изпълнението в тежест на жалбоподателя в размер на сумата от 374, 74 лева по Тарифата към ЗЧСИ. С молбата – жалба  е формулирано искане за спиране на изпълнението на изпълнителното дело.

                   Ответникът по молбата – жалба, взискател в изпълнителното производство – Община Карлово, редовно уведомен за жалбата, не взема становище по нея.

                  Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.П., оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, по подробно изложени съображения в становището.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                   Изпълнителното производство е образувано на 03.11.2012г. от взискателя  Община Карлово  първоначално против  длъжника  Х. Н. Н. по представен Акт за възлагане събирането на публични вземания № 11.00-1190/ 16.10.2012г. на  основание чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ във връзка с чл.163, ал.1 ДОПК, чл.107, ал.3 ДОПК, чл.4, ал.2 и чл.9б, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ за събиране на вземания патентен данък на основание чл.61 ЗМДТ в размер на 467,50 лева и начислена лихва в размер на 180.37 лева.

                   В хода на изпълнителния процес съобразно справка вх.№ 63160/ 28.11.2016г. е констатирано, че длъжникът Х. Н. Р. е починал, поради което с разпореждане от същата дата 28.11.2016г. и на основание чл. 429, ал.2 ГПК е конституиран настоящият жалбоподател в качеството на наследник на починалото лице, като е постановено и приемане на предявените разноски и разпоредено връчване на ПДИ  на длъжника и уведомление по ДОПК.

                   До новоконституираният длъжник Н.Х.Н. е изпратена  ПДИ изх.№ 77273/ 28.11.2016г., с която  същият е уведомен  за задълженията по изп.дело  в общ размер на 1 270, 79 лева, от които главница в размер на 467,50 лева, законна лихва в размер на 198, 18 лева, 180, 37 лева – неолихвяеми вземания,  50 лева разноски за изпълнителното дело  , както и 374, 74 лева – такси по ЗТЧСИ, дължими към 12.12.2016г. ПДИ е получена от новоконституирания длъжник Н.Н.  на 01.12.2016г. 

                   С настоящата жалба е депозирана като молба с вх.№ 67707/ 15.12.2016г., във връзка с която жалбоподателят е получил съобщение изх.№ 82615/ 15.12.2016г., получено на 23.12.2016г. , чрез което същият е бил уведомен за нередовност на жалбата, изразяваща се в непредставяне на доказателства  за платена държавна такса в полза на Пловдивски окръжен съд в размер на 25 лева, такса в полза на ЧСИ в размер на 24 лева, с вкл. ДДС за копие от изп.дело за изпращането му до ОС-Пловдив, както и на основание чл.436, ал.4 във вр. с чл.262, ал.2 ГПК указан едноседмичен срок за отстраняване нередовностите на жалбата.

                   С разпореждане изх.№ 13 266/ 08.02.2017г. е постановено на основание чл.262 във връзка с чл.436 ГПК връщане на жалбата на длъжника Н.Х.Н..

                   Със съобщение изх. № 13 774/ 09.02.2017г. жалбоподателят е уведомен за връщане на жалбата / л.108 – 109 / чрез писмо – обратна разписка, като видно от върнатото известие за доставяне , съобщението е получено от длъжника лично на 15.02.2017г.  Във връзка с последното  по изп.дело е бил депозиран отговор от длъжника с вх.№ 10 766/ 23.02.2017г. , в който отговор същият уведомил съдебния изпълнител за обстоятелството, че  дължимата към Окръжен съд държавна такса е внесена, за което приложил  извлечение за сметка от 13.01.2017г.

               В изпълнителния процес на основание чл.436, ал.4 ГПК се явяват приложими общите правила относно  проверката за редовността на депозираните  пред съдебния изпълнител жалби. В случая след  констатиране нередовности на депозираната жалба и указания за тяхното изправяне, с  разпореждане  изх.№ 13 266/ 08.02.2017г. е постановено на основание чл.262 във връзка с чл.436 ГПК връщане на жалбата на длъжника Н.Х.Н..   Постановяването на цитираното разпореждане за връщане на жалбата е предпоставило правото на длъжника да обжалва цитираното разпореждане на основание чл.262, ал.3 ГПК,  което право не е упражнено от същия. Депозираният, адресиран до съдебния изпълнител отговор  от 23.02.2017г. има уведомителен характер и не се възприема като частна жалба, чрез която да се оспорва правилността на останалите констатирани нередовности на жалбата, свързани с определените такси за администрирането на  жалбата.

                      При това положение се намира от настоящия състав на съда, че е налице влязло в законна сила поради необжалване разпореждане за връщане на настоящата депозирана жалба, което обуславя нейната недопустимост и  поради което същата ще се остави без разглеждане, а образуваното по недопустима жалба производство ще се прекрати.

                   Поради недопустимост на жалбата, искането за спиране на изпълнителното производство се явява неоснователно.

                   Водим от горното и на основание чл. 437,  ал.3 и чл.438  ГПК, съдът

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  молба  с характер на жалба вх.№ 11569/ 12.04.2017г. от Н.Х.Н. ***  против определени с ПДИ изх.№ 77237/ 28.11.2016г. по изп.д.№ 2783/ 2012г. по описа на ЧСИ К.Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ  разноски за изпълнението в тежест на жалбоподателя в размер на сумата от 374, 74 лева по Тарифата към ЗЧСИ, като недопустима и

         ПРЕКРАТЯВА образуваното  гр.д.№ 939/ 2017г. по описа на ПОС.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Х.Н. *** , инкорпорирано в молба  с характер на жалба вх.№ 11569/ 12.04.2017г. , за спиране на изпълнителното производство по изп.д.№ 2783/ 2012г. по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 824 на КЧСИ  .

                   Определението, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд - Пловдив, а в останалата част не подлежи на обжалване.

 

 

              Председател:                    Членове: