№ 62
гр. Монтана, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитрина Николова
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Административно
наказателно дело № 20221630201146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 733/ 12.09.2023г. на Директора на
РДГ-Берковица на П. А. П. от село Б, обл. Монтана е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.266
ал.1 от ЗГ, глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, като
на основание чл.273 от ЗГ са отнети и вещите послужили за извършване на
нарушението – 1бр. БМТ „Щил 021“ с ф.№11230210700 и е определена
парична равностойност на липсващите вещи на чл.275 ал.2 от ЗГ в размер на
48.51лв.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.
А. П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което
да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебното
производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но взема
писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-
законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при
на 25.08.2022г. в района на СЗДП ТП ДГС-Монтана в землището на село
Бездентица, обл.Монтана, м.“П.и лъки“ жалбоподателят е транспортирал с
конста каруца 0.90пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер, немаркирани
с КГМ, ОМ или производствена марка и без документ доказващ законния
произход на дървата-преувозен билет.
При предявяването на акта жалбоподателят е оспорил констатациите.
Подадено е и писмено възражение в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
жалбоподателят има горски имот в землището на село Б, обл.Монтана. В този
имот е извършена незаконна сеч, за което надлежно жалбоподателят е
уведомил органите на реда. Видно от писмо на л.25 от делото в РП-Монтана е
образувано досъдебно производство за това, за престъпление по чл.235 ал.1
пр.1 от НК. На жалбоподателя бил издаден превозен билет. Наказаният обаче
не спял в срока да превози дървата, които били отсечени от нарушителите,
тъй като нямал и каруца, с която да ги превози. Това сторил по–късно, когато
бил установен от служители на въззиваемата страна.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил
административно нарушение, за което следва да му бъде реализирана
административнонаказателна отговорност.
Съдът намира, че в конкретният случай са налице условията на чл.28 от
ЗАНН. Допуснатото нарушение не се квалифицира с висока обществена
опасност. Касае се до 0.90 пр.м. дърва за огрев, както и не е наказван
административно до сега жалбоподателя.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му
е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на
2
чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна
отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва
прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от
ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и
неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че
констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП
жалбоподателя.
С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид
обстоятелството, че се касае до първо такова деяние, че не са причинени
вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и
при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,
може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по
чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН.
Още във възражението по съставения АУАН жалбоподателят надлежно
е заявил, че нито каруцата, нито резачката са негови. Същият е използвал
резачката, за да може да прекара дървата, които са от неговия имот. Нещо
повече, именно тези негови дърва да били обект на престъпно посегателство,
а не той е извършил с резачката такова, поради което неправилно е отнета
същата в полза на държавата. Не без значение е и факта, че жалбоподателят
не е имал умисъл, че извършва нарушение, поради което и не е уведомил
3
собственика на резачката, че ще извършва такова, за да може да бъде отнета в
полза на държавата.
Съдът намира за незаконосъобразно постановлението и в последната му
част относно присъждане на паричната равностойност на липсващите вещи.
Установените дърва са от имот на жалбоподателя.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и
издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като
незаконосъобразно.
Разноски не се претендират от административнонаказаното лице, поради
което съдът не следва да се произнася за същото.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 733/ 12.09.2023г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на П. А. П. от село Б, обл. Монтана е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на
основание чл.266 ал.1 от ЗГ, глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.266
ал.1 от ЗГ, като на основание чл.273 от ЗГ са отнети и вещите послужили за
извършване на нарушението – 1бр. БМТ „Щил 021“ с ф.№11230210700 и е
определена парична равностойност на липсващите вещи на чл.275 ал.2 от ЗГ в
размер на 48.51лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4