Р
Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. Силистра, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- С., наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
при секретаря Ан.Алексиева, разгледа
докладваното от районния съдия М. Христов АНД № 440/
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят С. М. С. от гр. С., ЕГН **********, в качеството
му на управител на „ВОГ“ ЕООД обжалва Наказателно постановление № 09/ 27.01.2020г.
на началника на РУ на МВР- С, с което му е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 2 000 / две хиляди / лева за извършено нарушение
по чл.45, ал.2 от ЗЗДт. Изтъква доводи за незаконосъобразност по време на издаването
на акта и НП.
Ответникът
– РУ на МВР- С., надлежно уведомен, не се явява представител,
не депозира писмено становище по жалбата.
Жалбоподателя С., редовно призован, явява се в
съдебно заседание лично, като заявява, че не е налице нарушение по чл.45, ал.2
от ЗЗДт. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост, като излага доводи в тази
насока.
С оглед обективното изясняване на фактическата
обстановка по делото съда разпита в качеството на свидетели актосъставителя М.
Г. – Л. и свидетелят по акта П.П., които дадоха своите показания добросъвестно
и съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.
След даване ход на делото от страна на
жалбоподателя се направи искане за допускане до разпит в качеството им на
свидетели на две водени от него лица. Съда счете искането за допустимо и
основателно и допусна до разпит в качеството на свидетели водените от страна на
жалбоподателя две лица- М.М. и А.А.- портиери в стопанисваното от жалбоподателя
заведение „Руж“, които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие
като такива по делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и
административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 14.12.2019г. около 03,30 часа била извършена специализирана полицейска
операция на територията на гр.С., в кафе-клуб „Руж”, намиращо се в гр.С.,
бул.“Македония“ № 167, стопанисвано от „ВОГ“ ЕООД. Целта на проверката била
установяване на непълнолетни лица вътре в заведението след 22,00 часа без
пълнолетен придружите. При извършването на полицейската проверка било
установено, че при осъществяване на дейност / дейност на питейни заведения,
код: КИД 5630 /, в обект кафе-клуб „Руж“, собственикът „ВОГ“ ЕООД, ЕИК ****** е допуснал в заведението от 22,00 часа до 06,00 часа
следните непълнолетни лица- Ц.В.К. с ЕГН **********, Й.К.М. с ЕГН **********, И.Л.В.
с ЕГН **********, И.Б.К. с ЕГН **********, И.И.А. с ЕГН **********, Д.С.Н. с
ЕГН ********** и М.С.Т. с ЕГН **********.
По време на самата проверка актосъставителя Г.- Л. установила лично две
непълнолетни лица, които били в заведението по това време на денонощието без
пълнолетен придружител и според нейните показания са били седнали на маса в
салона на заведението. На тяхното установяване свидетел бил и нейния колега-
св.П.П., който изчаквал на входа на заведението, а всички непълнолетни лица
били изкарани извън заведението и закарани в РУМВР-С за снемане на обяснения.
След като установените непълнолетни лица били закарани до РУМВР-С, в
присъствието на инспектор ДПС им били снети обяснения и същите били предадени с
протоколи на техните родители.
По показания на св. М. и А. - портиери във фирмата на жалбоподателя,
стопанисваща процесното заведение, същите са имали задължение да не допускат
непълнолетни лице след 22,00 часа без пълнолетен придружител, като за целта при
осъществявания от тях пропускателен режим те са изисквали от всяко лице, което
им се стори на подозрително ниска възраст документ за самоличност. След като
лицето удостоверило своята възраст и ако е била над 18-годишна такава същото
било допускано в заведението, а непълнолетните лица без пълнолетен придружител
били помолвани да напуснат заведението. Същите заявиха, че вечерта, когато е
станала проверката не е имало в заведението непълнолетни лица без пълнолетен
придружител, но непосредствено преди да започне проверката в заведението са
влезли вкупом група лица, които е трябвало да бъдат проверени. Точно тогава и
преди да бъдат проверени тези лица, които се намирали в предверието на
заведението, след входните стълби, са били влезли и органите на реда, като по
този начин и ако са установили непълнолетни лица, то те не са били на
територията на заведението, а в неговото предверие, където осъществявали
пропусквателния режим при студени зимни вечери. имал задължение да обикаля комплекса вечер и
да следи за нередности. Също така двамата свидетели заявиха, че тези лица все
още не са били допуснати до вътрешността на заведението.
По показания на жалбоподателя С. същата вечер и преди полицейската проверка
на която са били установени посочените по-горе непълнолетни лица, в заведението
е имало извършена първата полицейска проверка на която самия управител на
заведението е присъствал. По време на нейното извършване не били установени
непълнолетни лица без придружител, а тази полицейска проверка, която се е
провела в 03,30ч. същата вечер е била извършена без неговото присъствие, но от
своите служители е разбрал, че в заведението не са били допускани непълнолетни
лица. Също като интерпретация на показанията на двамата допуснати до разпит
допълнителни свидетели, жалбоподателя заяви, че непосредствено преди
извършването на полицейската проверка е имало струпване на група хора пред
входа на заведението, чиито документи все още не били проверени, но и същите
все още не били допуснати в заведението.
Предвид констатираното на жалбоподателят С. бил съставен АУАН № 09, серия
Д-588210/ 16.01.2020г. свидетел на който бил св. П.П.. Същия бил подписан от
жалбоподателя с възражения, че не е съгласен с констатациите в него и желае да
се запознае със сведенията на непълнолетните лица. В законно установения срок
било изготвено и връчено обжалваното НП № 09/ 27.01.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 09, серия
Д-588210/ 16.01.2020г.
и обжалваното НП № 09/ 27.01.2020г. са издадени в съответствие на процесуалните
правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателят е било квалифицирано по чл.45, ал.2 от ЗЗДт. Жалбоподателят
С. излага съображенията си в жалбата и в съдебно заседание, поради които смята,
че съда следва да отмени обжалваното от него НП като незаконосъобразно. По така
изложените възражения от страна на жалбоподателя съда счита следното:
Съобразно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДт „Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от
него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или
имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.”. Това изискване на закона не е било изпълнено
от страна на жалбоподателя по следните съображения:
Субект на
нарушението по чл.45, ал.2 от ЗЗДт е управителя на заведението, за което се
констатира допускане на непълнолетни или малолетни лица. За да е съставомерно
деянието по чл.45, ал.2 от ЗЗДт, е необходимо
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да е допуснало
извършването на нарушението, а не в лично качество да го е извършило. В този
смисъл, възражението на жалбоподателят, че в случая пропускателния режим в
дискотеката бил
възложен на други лица,
които не били успели да изпълнят служебните си задължения при влизането на
органите на реда за извършване на полицейската проверка, е неотносимо към
съставомерността на деянието по чл.45, ал.2 от ЗЗДт.
Като изключение
от принципа, че административно-наказателната отговорност е лична е
разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, където е регламентиран института на допустителството, а с
нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗДт в тази връзка е предвиден и конкретен
състав на нарушение. В тази хипотеза субект на наказуемо деяние е не самото
лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват, респ.
не е отстранило лица под 18-годишна възраст, а управителят - представляващият
търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица.
Това деяние се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение
за действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно да
осъществява контрол върху лицата, при дейността на които е извършено
нарушението, и които обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система
от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния т.е. върху
жалбоподателят С. като управител на стопанисвания обект, тежи задължението да
контролира извършваната дейност в същия и последният, като не е осигурил
ефективни мерки за контрол, е бездействал да се възпрепятства извършването на
едно нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от
търговеца дейност. В неосъществения от страна на жалбоподателя С. контрол за
недопускане на лица под 18 год. в стопанисвания от него обект се изразява
изпълнителното деяние на вмененото му нарушение, което настоящата инстанция
намира, че е осъществил. Нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост,
тъй като жалбоподателя С. не е предвиждал настъпването на последиците от
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като е съзнавал, че не
следва в обекта да се допускат лица под 18 год. Деянието се явява наказуемо и
при тази форма на вината, тъй като изрично не е изключено като такова от
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДт във вр. с чл.7, ал.2 от ЗАНН. С оглед на
гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, авторството на жалбоподателят и вината му.
В тази връзка
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тези лица не са били в
салона на заведението, а са били пред стъпалата за влизане в заведението,
където им е била извършвана проверка на документите, но поради големия брой
хора, които са се струпали непосредствено преди проверката, същите не са могли
да бъдат проверени от портиерите на заведението. Както е видно от показанията
на св.Г.- Л. струпване на хора пред стъпалата на заведението преди започване на
проверката не е имало. Същата заяви, че при започване на проверката първо е
обиколила тоалетните на заведението, където не е установила непълнолетни лица,
а лично тя е установила две непълнолетни лица, седнали на маса в основния салон
на заведението. При зададен от нея въпрос към установените две непълнолетни лица
дали има пълнолетен придружител с тях, същите отговорили, че нямат такъв,
поради което и били изкарани извън заведението, а в последствие и след снемане
на техните показания в присъствието на инспектор ДПС, били предадени на техните
родители. Освен тези две лица, лично установени от страна на св.Г.- Л., нейните
колеги, които съвместно с нея извършвали проверката установили и други такива,
подробно описани в обжалваното НП.
Дори и
хипотетично да се приеме, че останалите лица, извън тези, които лично е
установила св.Г.- Л. не са се намирали в заведението, а както твърди
жалбоподателя С. пред стъпалата на входа на заведението, то е ирелевантно и не
би повлияло по никакъв начин върху административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като дори и наличието на само едно непълнолетно лице без
пълнолетен придружител след 22,00 часа в подобен вид заведение е нарушение по
чл.45, ал.2 от ЗЗДт.
Но независимо
от това е видно от показанията на непълнолетните лица, дадени от тях по време
на проверката в присъствието на инспектор ДПС е, че същите са били в
заведението, седнали са на маса или на бара в заведението, и с тях не е имало
пълнолетен придружител. Всички непълнолетни лица са заявили, че при влизането
им в заведението са им били проверени документите, но въпреки непълнолетната им
възраст, са били допуснати до вътрешността на заведението, където са били и
установени от проверяващите служебни лица.
Относно
допуснатите до разпит в качеството на свидетели две лица- св.М. и А., настоящия
съдебен състав ги счита за противоречиви и ирелеватни към предмета на делото.
Същите се намират както в служебна подчиненост с жалбоподателя С., който е
техен работодател; изпълняват служебните си задължения в стопанисвано от
жалбоподателя С. заведение; спрямо тях са били възложени задължения за
осъществяване на пропускателен режим, поради което настоящия съдебен състав
счита техните показания и като лично заинтересовани от изхода на делото. В тази
връзка настоящия съдебен състав счита показанията на св.М. и А. за нелогични, неотносими,
и противоречиви както сами на себе си, така и на останалия доказателствен
материал по делото, поради което ги изключва от доказателствения материал като годни
доказателствени средства.
НП е издадено, а предхождащия го АУАН е
съставен от компетентните за това органи съобразно нормата на чл.46, ал.1 от ЗЗДт. В процедурата по съставянето на АУАН
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като същия е
съставен в указания от чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от извършването на
нарушението. НП е в изискуемата от закона форма, подписано е от
административно-наказващия орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Съдът намира, че в НП
описаното нарушение правилно е квалифицирано и съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба, в която е предвидена санкцията, а именно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДт.
Същата гласи, че: "Който допусне от 22,00 ч. до 06,00 ч. дете в управляван
от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. " При описанието на нарушението са
посочени всички елементи от неговия състав. Нормата на чл.8, ал.3 от ЗЗДт, към която препраща санкционната
разпоредба на чл.45, ал.2 от ЗЗДт,
като обективен елемент от състава и въвежда задължение за родителите, които
полагат грижи за дете да го придружават на обществени места след 22.00 ч., ако
детето е навършило
В случая безспорно е установено, че
децата Ц.В.К.
с ЕГН **********, Й.К.М. с ЕГН **********, И.Л.В. с ЕГН **********, И.Б.К. с
ЕГН **********, И.И.А. с ЕГН **********, Д.С.Н. с ЕГН ********** и М.С.Т. с ЕГН
********** са
пребивавали на горепосоченото обществено място –кафе-клуб "Руж", след
22.00 ч., като е бил допуснат в него от дружеството осъществяващо дейността и
стопанисващо дискотеката, с което състава на административното нарушение е
реализиран от обективна страна. За коректност следва да се каже, че в случая е
налице обективна безвиновна отговорност на юридическото лице, каквато
възможност е предвидена изрично в нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Поради
характеристиките на отговорността и на субекта, а именно юридическо лице в
случая, като елемент от фактическия състав не се включва изискването за виновно
поведение, а същата се носи за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност в случаите изрично предвидени в
закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския
съвет. Такъв е и конкретния случай, тъй като налагането на имуществената
санкция е предвидено в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗДт.
Нормата изрично очертава и обекта адресат на отговорността, а именно
управляващия търговския обект. В случая дейността на търговския обект кафе-клуб
"Руж" се осъществява от дружеството –жалбоподател "ВОГ" ЕООД,
и съответно то експлоатира и управлява обекта, поради което е и надлежния субект
на административно-наказателната отговорност.
При определяне размера на наказанието
административно - наказващият орган е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН. Същият правилно е преценил
тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
каквито са липсата на данни за предишни нарушения от страна на жалбоподателят
по ЗЗДт и факта, че от нарушението не са били причинени вреди, като е оразмерил
имуществената санкция в минималният размер предвиден в закона, поради което и
така наложеното наказание се явява справедливо.
Преценката на АНО за липса на маловажност
на нарушението, се явява законосъобразна. Това е така, тъй като при проверката
са били установени не едно, а седем непълнолетни лица в заведението, което
говори за силно засягане на охраняваните обществени отношения.
При тези съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени
процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното
наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на
извършеното нарушение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 09/ 27.01.2020г. на началника на РУ на МВР- С,
издадено въз основа на АУАН № 09, серия Д-588210/ 16.01.2020г., с което на
основание чл.45, ал.2 от ЗЗДт е наложено административно наказание-
„имуществена санкция” в размер на 2 000 / две хиляди / лева на „ВОГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление- гр.С., обл.С., представлявано от С.М.С.,
ЕГН **********- управител, за извършено административно нарушение по чл.45,
ал.2 от ЗЗДт като законосъобразно, обосновано, доказано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С, считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /