РЕШЕНИЕ
№ 195
град
Плевен, 11.04.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Виолета Николова
при секретар Поля
Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №100/2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по
материали, изпратени по компетентност от РС-Червен бряг (гр.д.№ 511/2022г. по описа на РС-Червен бряг, ведно с
в.гр.д.№ 140/22г. по описа на ОС-Плевен и гр.д.№ 795/2021г. по описа на
РС-Червен бряг), съдържащи
искова молба с вх.№ 2614/06.07.2021г. по
описа на ЧбРС, ведно с уточнителна молба
с вх.№ 2478/06.06.2022г. и молба на л.11
по гр.д.№ 511822г. по описа на ЧбРС, на И.И.И. с ЕГН **********, адрес: ***,
против ОД на МВР-Плевен. В исковата молба се посочва, че с прокурорска преписка № В
07866/26.11.20220г. било образувано наказателно производство против И.И.И. за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Твърди се, че производството приключило с издаване
на Наказателно постановление от Началника на РУ Червен бряг, с което на ищеца
била наложена Глоба в размер на 300 лв. Посочва се, че наказателното постановление било обжалвано от
И., като с Решение от 20.04.2021г. по АНД № 8/2021г. било отменено изцяло.
Решението влязло в сила на 10.05.2021г. Твърди
се, че по професия ищеца е учител, както и че след образуване на производството
в периода от 03.11.2020г. до 10.05.2021г. претърпял неимуществени вреди –
емоционално страдание, негативно влияние върху психиката му, отчуждение на съседи и
приятели. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Плевен да заплати на И.И.И. с ЕГН
**********, адрес: ***, сумата от 2000 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно издадено Наказателно постановление на Началника на РУ Червен бряг, отменено с
Решение по АНД № 8/21г. по описа на РС-Червен бряг. Претендират се и разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,
се явява, представлява се от адв. Г.С. с пълномощно по делото.
Ответникът – ОД на МВР-Плевен се представлява
от юрисконсулт Г. А., която моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Предявява се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен
– прокурор Ана Баракова изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Счита иска за недоказан, тъй като от представените по делото
доказателства не се установява по безспорен начин настъпила вреда за ищеца,
както и налице причинно-следствена връзка
с отмененото постановление.
Административен съд – Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се
твърди, че са настъпили неимуществени вреди за
ищеца, е Наказателно постановление №126/22.12.2022г. на Началника на РУ Червен
бряг, отменено с Решение №33/20.04.2021г. по
АНД № 8/2021г. по описа на РС Червен бряг.
Установява се от материалите по АНД №
8/2021г. по описа на РС-Червен бряг, приобщени по делото, че на 03.11.2020г. Ц.П.Ц.
подал сигнал до Началника на РУ Червен бряг. В сигнала заявил, че на същата
дата в гр.Червен бряг на общинския пазар
лице, за което впоследствие
разбрал, че се казва И.И.И., откраднал сумата от 420 лв. под формата на следните банкноти – 5 бр. по
50 лв., 8 бр. по 20 лв. и 1 бр. от 10 лв.
Ц. уведомил служителя на инспектората П.П., който е охрана на пазара. П.П. настигнал И. и с разрешение от последния извадил от джоба
му сумата от 420 лв. (за които Ц.
заявил, че са негови като ги разпознал по начина на сгъване), както и друга сума, която върнал на И.. В тази
насока била изготвена справка с рег.№ 374000-6200/13.12.2020г. В хода на проверката от ищеца били снети обяснения, в които И.
заявил, че сумата от 400 лв., която му била взета, е изтеглил от банкомат същия
ден, като представил бележка за направената разписка за транзакцията. И. подал
сигнал с вх.№ 374000-5992/03.11.2020г.
Преписката била изпратена в РП-Плевен, като с постановление на прокурор
от 26.11.2020г. било отказано да се образува досъдебно производство, а
материалите по преписката били изпратени
по компетентност на Началника на РУ Червен бряг.
Въз основа на постановлението бил съставен
АУАН № *********.12.2020г. на И.И.И. за деяние по чл.218б вр. чл.194, ал.3 вр.
ал.1 от НК, като лицето вписало възражение, че не е извършител на кражбата и по
случая има образувано досъдебно производство №422/2020г. по описа на РУ –Червен
бряг.
На
22.12.2020г. било издадено Наказателно постановление №126/22.12.2022г. на Началника
на РУ Червен бряг, с което на И.И.И. било наложено глоба в размер на 300лв. на
основание чл. 218б на НК за деяние по чл.194, ал.3 вр.с ал.1 от НК, за това,
че на 3.11.2020г. в Червен бряг е
извършил кражба на сумата от 420лв.
Наказателното постановление е връчено на И.И.И.
на 23.12.2020г. Срещу същото е подадено жалба с вх. №374000-6963 от 31.12.2020г.,
с което е поискана отмяната му. Образувано е
АНД №8/2021г. по описа на РС Червен бряг. Производството е приключило с
Решение №33/20.04.2021г., с което състав на РС Червен бряг е отменил изцяло
Наказателното постановление №126/22.12.2022г. на Началника на РУ Червен бряг
към ОД на МВР гр. Плевен. Решението е влязло в сила на 7.05.2021г.
Спори се между страните причинени ли са на
оспорващия неимуществени вреди от категорията на посочените в исковата молба и
уточнителните молби към нея.
По делото в
качеството на свидетели са разпитани Г. х.г., Д.В.Д.и Б.Й.Д.. Установява се от
показанията на св. Г., че ищецът е работил като учител и след съставянето на
АУАН се е чувствал „психически отпаднал“, отнасял се е грубо към съпругата си и
приятелите си, държал се странно. От показанията на св. Д. Д. се установява, че
пред него ищецът споделил за „специално“ отношение на институциите към себе си.
Св.Д. е категоричен, че при контактите си с И., последният споделил случилото
се вкл. относно съставянето на АУАН и НП-то, както и чувствата си, а именно че
се чувства „обиден, пренебрегнат от системата“. Установява се от показанията на
св. Д., че ищецът споделил за
обвинението в кражба, както и че му били иззети неправомерно сумата от 400 лв.
Свидетелят посочва, че И. е бил травмиран от случилото се, „направо откачил“,
че е потърсил психиатрична помощ за преодоляване на последиците от
несправедливото обвинение. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
последователни, достоверни и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна
дейност. Цитираната разпоредба е озаглавена "отговорност за дейност на
администрацията", с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите
да са резултат (при или по повод) изпълнение на административна дейност. От
изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на
твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по
административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по
естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на
каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от
административен орган, представлява властнически акт на орган на
администрацията и поражда наказателно-правни последици. Въведените като
основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за неимуществени вреди от отменено
наказателно постановление, които искове по изложените съображения и по аргумент
от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и
на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ.
Съдът следи служебно за процесуалната
легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните
процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а нейната липса
обосновава недопустимост на иска. В конкретния случай ищецът е насочил иска си
към ОД на МВР-Плевен, което е юридическо лице, тоест притежава процесуалната
легитимация, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
упражняване на правото на иск.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Както вече се посочи, за да възникне право на
иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки,
а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, т. е.
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие
на причинна връзка между отменения незаконен акт и претърпените вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се
търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати
неблагоприятно от административна дейност. Обемът на търсената защита се
определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената
тежест за установяване на причинната връзка. В случая приложение намира
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. На обезщетяване подлежат вътрешните душевни състояния, но
тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени и когато е
доказана причинната връзка.
В конкретния случай ищецът твърди настъпване
на посочените от него неблагоприятни изменения в личната му сфера, като
основава претенцията си на неблагоприятна промяна в неговия психически статус.
От доказателствата по делото се установи, че
съставянето на НП-то му се е отразило негативно на здравето и психиката
на И.. В тази насока са гласните
доказателства по делото, съдържащи се в показанията на св. Г. х.г., Д.В.Д.и Б.Й.Д..
При доказано влошаване на здравословното му състояние (психическо), като
причина и следствие от отмяната на акта, при преценяване на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно чл. 52 ЗЗД,
съдът отчита продължителността и интензитета на преживения емоционален
дискомфорт.
Настоящия състав намира, че
във връзка с висящото производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения
във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение по чл.194, ал.3 от НК, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения
и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в
процесния
период е имало и видима промяна в ищеца - изглеждал притеснен, променил начина си на живот, затворил
се е и странял вкл. от познати
лица, притеснявал се за доброто си име и авторитет.
Незаконното обвинение на лица, упражняващи професии, към които обществените
изисквания са завишени, каквато
е несъмнено учителската професия, има
по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, независимо от
краткия период, в конкретния случай, в който е просъществувало обвинението с
наказателното постановление.
При определяне на дължимото
обезщетение и в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът
отчита и продължителността на негативното засягане на правата на личността, възрастта на ищеца, уронването на доброто му име, който се е ползвал с авторитета на отговорен човек и в професионалния си път се е
стремял да бъде за пример, в това число в кариерата си на учител.
Времето, за което се претендират неимуществените вреди, от 22.12.2020г. до
отмяна на НП на 07.05.2021г. с окончателен съдебен акт, се оценява от съда като
изключителен, извънреден интензитет на преживените негативни емоции и за това,
че е налице състояние на ищеца, което прехвърля прага на притеснения и емоции,
обичайни при провеждането на административно-наказателни и съдебни
производства, настоящият съдебен състав намира предявения иск за неимуществени вреди за основателен и
доказан за сумата от 1000 лв., поради което ще следва да бъде уважен до този
размер, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба (06.07.2021г.) до окончателното изплащане на сумата. За разликата до
сумата от 2000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените
деловодни разноски съобразно уважената част от исковата претенция. По делото са налични доказателства за платена
сумата от 10 лв. за държавна такса, а по отношение на адвокатското
възнаграждение е представено адвокатско възнаграждение с отбелязване сумата от 800 лв. платена в брой.
Настоящият състав
счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева се
явява прекомерно и следва да се намали, като се отчете, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. В случая минималният размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
се явява справедлив и обоснован. Ето защо, касационната инстанция приема, че адвокатското
възнаграждение, което ОД на МВР-Плевен
следва да заплати на ищеца, възлиза на 500 лв. Същевременно на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ
ответника има право на юрисконсултско възнаграждение върху отхвърлената част от
иска, а именно сумата от 100 лв., поради което на ищеца следва да бъдат
заплатени по компенсация разноски в размер на 410 лв.
Воден от горното,
Административен съд –Плевен, ІX-ти състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр.Плевен, представлявана от директора старши комисар В.В.,
да заплати на И.И.И. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1000 (хиляда)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
Наказателно постановление №126/22.12.2022г. на Началника на РУ Червен бряг,
отменено с Решение №33/20.04.2021г. по
АНД № 8/2021г. по описа на РС Червен бряг, ведно със законна лихва за
забава, считано от датата на завеждане на исковата молба (06.07.2021г.) до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до 2000 лв.
като недоказан.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр.Плевен, да заплати на И.И.И. с ЕГН **********, адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: