Решение по дело №952/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  [улица], представлявано от Н. С. М., депозирана чрез пълномощник адв. И. Г., срещу Решение № 345/14.03.2025г., постановено по НАХД № 4823/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0003206/18.09.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., на основание чл. 104а от ЗАвтПр.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Оспорват се и изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а оттам и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Твърди се противоречие в описанието на нарушението и че то не е описано съгласно изискванията на ЗАНН, тъй като не била направена конкретизация коя хипотеза на чл. 8 от Наредба № 11 е била нарушена, дори и да се приеме, че е била нарушена разпоредбата на чл. 8 ал. 1. На следващо място се оспорва компетентността на АНО, доколкото в ДВ бр.1 от 03-01-2023 г. е реорганизиран правилникът на МТИТС и се изменя на МТС, а като издател на НП е посочено лице, оправомощено от МТИТС. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, с което процесното НП да бъде отменено. Претендира се и присъждане на сторените в касационното производство разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, в писмено становище, депозирано чрез пълномощник мл. експерт В. К., оспорва жалбата. Твърди, че нарушението е установено безспорно, както и че е от съществено значение заявяването и уведомяването на ИААА относно броя на МПС, с които се извършват превози от съответния превозвач, за да се гарантира спазване на изискванията за финансова стабилност, уредени в разпоредбата на чл.6 от Наредба № 11/2002 г. на МТИТС, а при бракуване на вписано в лиценза МПС съответното за него заверено копие към лиценза подлежи на връщане. Твърди се също, че неуведомяването за бракувано МПС представлява промяна в обстоятелствата, касаещи лицензионния режим на превозвача. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила, като в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение срещу размера на адвокатския хонорар, в случай че такъв се претендира от касационния жалбоподател.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Варна е потвърдил НП № 23-0003206/18.09.2024 г. на Началника на ООАА-Варна, с което на основание чл.104а ЗАвтПр, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е, че правилно са били определени датата и мястото на извършване на нарушението, както и санкционната норма на чл.104а, ал.1 от ЗАвтПр. Съдът е приел, че правилно е приложена нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗАвтПр, тъй като бракуването на МПС представлява промяна в данните за превозните средства, вписани в регистъра към лиценза на Общността, като за жалбоподателя е възникнало задължението по посочената разпоредба да подаде заявление за отразяване на промяната до 30.03.2024 г. по образец, съгласно Приложение 11б към чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Прието е, че не е налице „маловажен случай“, доколкото се касае за нарушение, което не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

Решението е правилно.

Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на вмененото нарушение кореспондират на установената фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Районният съд при анализ на събраните доказателства е достигнал до обосновани изводи, че визираното в наказателното постановление нарушение е доказано, квалифицирано е правилно, като безспорно е установен и субектът на отговорността.

Касаторът е търговско дружество, на което е издаден лиценз за международен превоз на товари. На 29.02.2024 г. дружеството-превозвач е бракувало товарен автомобил марка „Волво“, фх 12т, кат. N3, с рег. № [рег. номер]. В срок от 30 дни от вписване на промяната дружеството (в срок до 30.03.2024 г.) не е информирало органа, издал лиценза, за настъпилата промяна като бездействието било установено в хода на проверка от служители на РДАА-Варна през м.06.2024 г. Административно-наказващият орган е приел, че в случая касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗАвтПр, като не е изпълнил предвиденото в тази норма задължение, за което е предвидено административно наказание по чл. 104а от ЗАвтПр.

Възраженията, обективирани с касационната жалба, са идентични с тези от въззивното производство, били са подробно обсъдени и обосновано отхвърлени като неоснователни от предходния съдебен състав по съображения, които и настоящият съд споделя и счита за безпредметно да преповтаря.

Само като допълнение следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, при настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10 ал. 2 от ЗАвтПр, лицето по чл. 2 ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление по образец (приложение № 11б).

Описаното в НП деяние е безспорно доказано, видно от събраните от въззивния съд писмени и гласни доказателства При тези факти и при констатирани нарушения на установените в наредбата правила, следва предвидената санкция в чл. 104а от ЗАвтПр.

С оглед изложеното и като се има предвид, че касаторът не е представил доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Правилно районният съд е приел, че извършеното административно нарушение не може да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като изложените в тази насока съображения са подробно обосновани, споделят се от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.

Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

С оглед изхода на делото, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай, предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция следва да е в размер на 80 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на касационния жалбоподател.

 

На основание чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/14.03.2025 г., постановено по НАХД № 4823/2024 г. по описа на Районен съд – Варна

 

ОСЪЖДА „НИКИЦО ТРАНС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:  [улица], представлявано от Н. С. М., да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.