Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на единадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2636
по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 198077/21.08.2019г. по гр.д. № 55741 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 57-ми състав са
отхвърлени като неоснователни предявените с искова молба вх. №
2018014:14.08.2017г. искове на „В.Е.7.”ЕООД,
ЕИК*********, със съдебен адрес ***, партер срещу „Ф.Т.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че „Ф.Т.”ЕООД, ЕИК********* дължи на В.Е.7.”ЕООД, ЕИК********* заплащане на сумата от 8160лв., представляващи неплатена наемна цена за ползване на два
броя товарни камиони за периода от 08.10.2014г. до 07.12.2014г. по договор за
наем от 08.09.2014г.; сумата от 763,76лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 18.11.2014г. до
20.09.2016г на плащането на част от
главницата от 4080лв., която главница е дължима за периода от 08.10.2014г. до
07.11.2014г.; сумата от 729,66лв. ,
представляващи обезщетение за забава за периода от 18.12.2014г. до 20.09.2016г.
на плащането на част от главницата от 4080лв., която главница е дължима за
периода от 07.11.2014г. до 07.12.2014г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 53367/2016г. по описа на СРС, 57-ми състав, като
В.Е.7.”ЕООД,
ЕИК********* е осъдено да заплати
на „Ф.Т.”ЕООД,
ЕИК********* съдебни разноски от 800лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5159978/04.10.2019г. по регистъра на СРС от ищеца В.Е.7.”ЕООД, ЕИК********* в
частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че
договора за наем предоставил на ответника за ползване двата товарни автомобила
срещу наемна цена от 1700 без ДДС месечно за всяко от двете МПС, същите били
ползвани от ответника за периода от 08.10.2014г. до 07.12.2014г. и процесните
суми били дължими. Издадените фактури били приети от ответника без възражение,
ответникът изпаднал в забава на плащането на сумите. Фактурата от 07.12.2014г.
била подписана от ответника и неправилно СРС приел обратното, лишен бил от
възможността да ангажира доказателства пред СРС поради нередовното му
призоваване за първото съдебно заседание. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Ф.Т.”ЕООД, ЕИК********* не е изразил становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2018014/14.08.2017г. на „В.Е.7.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
„Ф.Т.”ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** с която е поискал от съда на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че „Ф.Т.”ЕООД,
ЕИК********* дължи на В.Е.7.”ЕООД,
ЕИК********* заплащане на сумата от 8160лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-21.09.2016г., до изплащането й , представляващи
неплатена наемна цена за ползване на два броя товарни камиони за периода от
08.10.2014г. до 07.12.2014г. по договор за наем от 08.09.2014г.; сумата от 763,76лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 18.11.2014г. до 20.09.2016г на плащането на част от главницата от
4080лв., която главница е дължима за периода от 08.10.2014г. до 07.11.2014г.;
сумата от 729,66лв. , представляващи
обезщетение за забава за периода от 18.12.2014г. до 20.09.2016г. на плащането
на част от главницата от 4080лв., която главница е дължима за периода от
07.11.2014г. до 07.12.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 53367/2016г. по описа на СРС, 57-ми състав, като му се
присъдят разноски. Навел е твърдения, че с ответника на 08.09.2014г. сключили
договор за наем , по който предоставил на ответника за ползване двата товарни
автомобила „Камаз” с рег. № *********и рег. № *********за обект „Линейна улична
канализация-гр.Троян” срещу наемна цена от 1700 без ДДС месечно за всяко от
двете МПС, същите били ползвани от ответника за периода от 08.10.2014г. до
07.12.2014г., издал фактура на 07.11.2014г. за 4080лв. и на 07.12.2014г. за
4080лв., падеж за плащането било 10 дни от издаването им, фактурите били приети
без възражения от ответника и така процесните суми били дължими, не били
платени и ответникът изпаднал в забава на плащането им.
Ответникът„Ф.Т.”ЕООД, ЕИК*********, в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че действително
между страните бил сключен договор за наем на 08.09.2014г. , за два товарни автомобила
„Камаз” с рег. № *********и рег. № *********за обект „линейна улична
канализация-гр.Троян” срещу наемна цена от 1700 без ДДС месечно за всяко от
двете МПС, но тези МПС били стари и амортизирани през по-голямата част от
времето не работели и не били използвани, затова и не били подписани протоколи
между страните , въз основа на които да
се определи дължимата наемна цена Наемната цена зависела от от дните, през които МПС са извършвали
дейност, а протоколи за същото не били представени. Претендирал е разноски.
С определение от 16.10.2018г.
районният съд е оставил без уважение искането
на ответника за празглеждане на евентуално
възражение за прихващане със сумата от 5765лв., представляващи обезщетение
за претърпени от Ф.Т.”ЕООД имуществени вреди в следстиве на противоправно
поведение на шофьор на В.Е.7.”ЕООД при управление на камион Камаз”, при което е
причинил ПТП през 2014г. на ъгъла на ул. „Стоян Бъчваров” и „Ненко Илиев” в гр.
Севлиево – разрушил пътни бордюри,
смачкал метална ограда и бутнал бетонна ограда на детска градина, нарушил
тротоарна настилка, за обезщетение на които Ф.Т.”ЕООД платил сумата от 5765лв.
на „Инфраструктурна компания”АД.
По делото е приложено заповедно дело № 53367 по описа за 2016г.
на СРС, 57-ми състав, съгласно които по заявление вх. № 3062152/21.09.2016г. е
издадена заповед за изпълнение, с която районният съд е разпоредил „Ф.Т.”ЕООД, ЕИК********* да
заплати на В.Е.7.”ЕООД, ЕИК*********
заплащане на сумата от 8160лв.,
представляващи неплатена наемна цена за ползване на два броя товарни камиони за
периода от 08.10.2014г. до 07.12.2014г. по договор за наем от 08.09.2014г.;
сумата от 763,76лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 18.11.2014г. до 20.09.2016г на плащането на част от главницата от
4080лв., която главница е дължима за периода от 08.10.2014г. до 07.11.2014г.;
сумата от 729,66лв. , представляващи
обезщетение за забава за периода от 18.12.2014г. до 20.09.2016г. на плащането
на част от главницата от 4080лв., която главница е дължима за периода от
07.11.2014г. до 07.12.2014г., съдебни разноски от 193,07лв., за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 19.03.2017г., на 07.04.2017г. е подал
възражение, на 13.07.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил иск
за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
14.08.2017г.-първи присъствен ден след изтичане на 1 месец от уведомяването.
За първо по делото заседание
ищецът е бил редовно призован на 20.06.2018г. чрез адвокат Н., призовка за
което е получена от неин колега – адв. В.на адреса, посочен в исковата молба,
не се е явил представител на ищеца по делото, не са направени искания по делото
до края на първото о.с.з. от ищеца.
С определение от 13.11.2018г. районният съд е отхвърлил молба на ищеца за
възстановяване на срок за сочене
след първото съдебно заседание, в което е обявен доклад по делото на известни
му преди първо о.с.з. факти и доказателства, като същото не е обжалвано и е
влязло в сила.
По делото и приет неоспорен от
страните договор от 08.09.2014г. носещ подпис за страните по него, съгласно
който В.Е.7.”ЕООД се е задължило да предостави на Ф.Т.”ООД под наем за
неопределен срок два товарни автомобила „Камаз” с рег. № *********и рег. № *********за
обект „Линейна улична канализация-гр.Троян” срещу наемна цена от по 1700лв. без ДДС месечно за всяко
от двете МПС, както и по 50лв. на ден
през който МПС е работило за възнаграждението на всеки от шофьорите на
двете МПС, като осигури и необходимите специалисти с необходимата
правоспособност за управлението им, извършва техническа поддръжка и необходими
за това консумативи и резервни части. Съгласно чл. 12 от договора за времето на
престой на МПС не се плаща наем.
Съгласно чл. 13 от договора всеки календарен месец се подписва двустранен
протокол от страните, с който се установява брой на дни от предходния месец,
през който МПС-та са извършвали дейност и определят размер на дължима наемна
цена за предходния месец, която наемна цена се плаща в 10-дневен срок от
подписване от наемателя на издадената от наемодателя данъчна фактура. Съгласно
чл. 5, ал.2 от договора при повреда на камион в еднодневен срок от възникване
на повреда наемодателят се задължава да отстрани повредената , а ако не успее,
то се задължава да предостави на наемателя заместващо еквивалентно МПС.
По делото е приета неподписана
от ответника издадена му от ищеца фактура № 48/07.11.2014г. за сумата от
4080лв. с ДДС с посочено основание услуга с Камаз рег. № *********и рег. № *******по
договор от 08.09.2014г. за периода от 08.10.2014г. до 07.11.2014г.
По делото е приета неоспорена от страните подписана
от ответника издадена му от ищеца и подписана от него фактура № 52/07.12.2014г.
за сумата от 4080лв. с ДДС с посочено основание услуга с Камаз рег. № *********и
рег. № *******по договор от 08.09.2014г. за периода от 08.11.2014г. до
07.12.2014г.
Приети са договори за продажба на
дружествен дял, дружествен договор, протокол от 2014г. между Инфраструктурна
компания”АД и Ф.Т.”ООД , заключение по съдено-техническа експретиза , които са
неотносими към предмета на делото, последните касаят възражение за прихващане,
което СРС не е приел за разглеждане.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Правната квалификация на исковете
се определя от императивни
Предявените искове са с правно чл.422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с 232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане
на наемна цена за два товарни
автомобила предоставени за ползване по договор за наем, ведно с обезщетение за
забава на плащането им
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от
валидно на наемно
правоотношение с конкретен обект-два товарни
камиона, че е предоставил на ответника
същия в състояние годно за ползване срещу уговорена наемна цена , че ответникът е изпаднал в забава на плащането
му.
В тежест на ответника е да докаже
че вземането за наемна цена възниква само за период, в който наета вещ е
ползвана реално, че същата е била в
престой през процесния период поради техническа неизправност поради което и не
дължи плащане на процесните суми.
Съдът приема, че от приетия по делото договор за наем, неоспорен от
страните и носещ подписите им по делото се установява, че на 08.09.2014г. между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за наем, по който
ищецът се е задължил да предостави на ответника за неопределено време за
ползване под наем два товарни камиона с рег. № *********и рег. № *********за
обект „Линейна улична канализация-гр.Троян” срещу наемна цена от по 1700лв. без ДДС месечно за всяко
от двете МПС, но същата се дължи само ако камиони реално са ползвани и което се
установява с двустранен протокол от страните, наемодателят се е задължил да
осигури и необходимите специалисти с необходимата правоспособност за
управлението им, извършва техническа поддръжка и необходими за това консумативи
и резервни части, да отстранява повреди в еднодневен срок а при невъзможност –
да предостави заместващо еквивалентно МПС.
По делото не се спори, че ищецът
е предоставил на ответника за ползване два товарни камиона „Камаз“ за процесния
период и съдът приема това обстоятелство. за установено по делото.
Спорен въпрос по делото е дали тези два товарни камиона са били реално
ползвани от ответника. Същото е релевантно обстоятелство по делото защото съгласно чл. 12 вр. с чл. 13 от договора вземането
на за наем възниква не за предоставянето на ползването а за реалното ползване на камионите от
ответника.
Съдът приема за установено по
делото, че за периода от 08.11.2014г. до
07.12.2014г. ответникът е ползвал реално предоставените му от ищеца два
товарни автомобила по договора за наем от 08.09.2014г. Действително протоколи
за установяване на времето на реално ползване на тези автомобила не са приети
по делото. Същото обаче не може само по себе си да обоснове извод, че това
обстоятелство не е установено по делото. Неподписването на протокол не е пречка
да се установи изпълнението с други доказателствени средства. За установяване
на това обстоятелство са допустими
всички уредени в ГПК доказателствени
средства, включително и гласни доказателства. Приетата по делото фактура №
52/07.12.2014г. (лист 13 от делото на СРС) носи
подписи на страните по делото, тя не е оспорена от страните, поради което и
съдът приема, че установява, че за периода от 08.11.2014г. до 07.12.2014г.
ответникът е ползвал предоставените му от ищеца два товарни автомобила по
договора за наем. Полагането на подпис за ответника срещу текст „получил
услугата“ представлява разписка от ответника за получаването на услугата, която
му е противопоставима като частен свидетелстващ документ за неизгодни за
ответника обстоятелства. Посочването във фактурата на рег. № на двете МПС като *******и
*******не е от естество да обоснове обратен извод, независимо че в договора
едното от посочени МПС е с друг регистрационен номер. Това е така, защото разпоредбата на чл. 5, ал.2 от договора задължава
ищеца да предостави заместващо МПС при увреда на някое от посочените в договора
за наем. В случая твърденията на ответника за авариране на камионите по
договора за наем при съобразяване с полагането на подпис за ответника във
фактурата от 07.12.2014г., безспорните по делото обстоятелства, че ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника два товарни камиона Камаз“ обосновават извод, че предоставянето на МПС с
рег. № различен от този посочен в договора не може да се цени като неизпълнение
на задълженията на ищеца по договора за този период.
С оглед гореизложеното и като
съобрази обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за твърденията
на ответника по отговора на исковата молба в частта за престой на камионите по фактурата поради повреди, то съдът приема за установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от
4080лв. по фактурата от 07.12.2018г. като наем за два товарни камиона по
договора от 08.09.2014г. за периода от 08.11.2014г. до 07.12.2014г. По делото
не е установено погасяване на задължението, фактурата е издадена на
07.12.2014г., поради което и съобразно съглашението по чл. 13, ал. 2 от
договора за наем съдът приема за установено, че ответникът е изпаднал в забава
на плащането на главницата по тази фактура за периода от 18.12.2014г. до
20.09.2016г. Размер на обезщетението за забава съдът определя на основание на
чл. 162 от ГПК на сумата от 729,66лв. При така възприето и като съобрази
уговорена наемна цена от по 1700лв. без ДДС за всяко МПС за месец, то съдът
приема иска за заплащане на сумата от 4080
лв. по фактурата от 07.12.2014г. и
за лихва за забава на плащането й от
729, 66лв. за основателен, решението на СРС в тази част следва да се отмени
и вместо него следва да се постанови друго с което този иск бъде уважен, като
следва да се присъди лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащането й.
Съдът приема за неустановено по делото, че за периода от 08.10.2014г. до 07.11.2014г. ответникът
е ползвал реално предоставените му от ищеца
два товарни автомобила по договора за наем от 08.09.2014г. и така съгласно чл.
12 вр. с чл. 13 от договора да е възникнало валидно задължение за плащане на
наемната цена. Приетата по делото фактура № 48/07.11.2014г. не носи подпис за ответника и не
удостоверява валидно възникнало задължение за плащане на сумата по нея. Не са ангажирани
други доказателства , установяващи тези обстоятелства. При така установеното
съдът приема, че правилно районният съд
е приел за неоснователен иска за заплащане на сумата от 4080 лв. по фактурата
от 07.11.2014г. и за лихва за забава на плащането й от 763,76лв. и решението на СРС в тази част
следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страни съобразно уважената част от
исковете и решението на СРС в частта, с която е осъдил ищеца да заплати на
ответника съдебни разноски от 398,56лв. следва да се отмени.
Ответникът по исковете следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за заповедно дело от 96,19лв.,
съдебни разноски за исково дело пред СРС в размер на 504,71лв. за държавна
такса и за възнаграждение за адвокат, съдебни разноски за производство пред СГС
в размер на 106,60лв. за държавна такса.
Въззиваемият- ответник по
исковете не е претендирнал разноски за производство пред СГС и такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 198077/21.08.2019г. по гр.д. № 55741 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 57-ми
състав в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни предявените с искова молба вх. № 2018014/14.08.2017г. искове
на „В.Е.7.”ЕООД, ЕИК*********, срещу
„Ф.Т.”ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че „Ф.Т.”ЕООД, ЕИК********* дължи
на В.Е.7.”ЕООД, ЕИК*********
заплащане на сумата от 4080лв.,
представляващи неплатена наемна цена за ползване на два броя товарни камиони за
периода от 08.11.2014г. до 07.12.2014г.
по договор за наем от 08.09.2014г.; сумата от 729,66лв. , представляващи обезщетение за забава за периода от
18.12.2014г. до 20.09.2016г. на плащането на главницата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 53367/2016г. по описа на
СРС, 57-ми състав, като В.Е.7.”ЕООД, ЕИК********* е осъдено да заплати на „Ф.Т.”ЕООД,
ЕИК********* съдебни разноски от 398,56лв.
и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. № 2018014/14.08.2017г.
на „В.Е.7.”ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Ф.Т.”ЕООД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 232, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД , че „Ф.Т.”ЕООД,
ЕИК********* дължи на В.Е.7.”ЕООД,
ЕИК********* заплащане на сумата от 4080лв. (четири хиляди и осемдесет
лева), ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 21.09.2016г., до изплащането й, представляващи
неплатена наемна цена за ползване на два броя товарни камиони „Камаз” за
периода от 08.11.2014г. до 07.12.2014г.
по договор за наем от 08.09.2014г., за което е издадена фактура №
52/07.12.2014г.; сумата от 729,66лв.,
(седемстотин двадесет и девет лева и 0,66лв), представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 4080лв. за периода от 18.12.2014г. до
20.09.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 53367/2016г. по описа на СРС, 57-ми състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198077/21.08.2019г. по гр.д. № 55741 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 57-ми
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Ф.Т.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Е.7.”ЕООД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 707,50лв. (седемстотин и седем лева и
0,50лв), представляващи съдебни разноски по заповедно дело, по исково дело пред
СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.