РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Велико Търново, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осми януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и. и прокурора В. К.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №739 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4, вр. с чл. 27, ал. 1 от
Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление /ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 година/.
Образувано е по жалба на ... Г.М., в качеството й на
пълномощник на Община В.
Търново, срещу Решение №РД-02-14-1144/30.10.2023 г. на ръководителя на Националния орган на Програма за
трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 – 2020“, с
което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 10%, от
стойността на допустимите разходи, финансирани със средства на европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ по Договор от 22.10.2018 г. с
изпълнителя „Триера Комюникейшънс“ ЕООД на стойност 17 800,00 лева без ДДС
/21 360,00 лв. с ДДС/.
Жалбоподателят оспорва решението като материално и процесуално
незаконосъобразно. На основание чл. 3, т. 1 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ №2988/95
на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на
европейските общности счита, че е изтекъл законово определения давностен срок
за налагане на финансовата корекция. Поддържа, че са нарушени принципите на
законност и справедливост и забраната за произвол на изпълнителната власт, тъй
като финансовата корекция е установена след като проект „FairDeal – мрежа –
платформа за бърза доставка на уникални занаятчийски продукти в района на
трансграничното сътрудничество“ е приключил към 08.03.2020 г. с окончателен
доклад за изпълнение и доклад за напредъка. Обществената процедура е проверена
и разходите са верифицирани, а на Община В. Търново са възстановени всички
средства по възложени в изпълнение на проекта дейности без да са установени
нередности. На следващо място твърди, че в противоречие на всички правни
принципи за същото нарушение на същия възложител вече неколкократно е определяна
финансова корекция, за което се позовава на Решение №РД-02-14-1225/28.11.2019 г.
и Решение №РД-02-14-1234/16.12.2022 г. на ръководителя на националния орган на
програмата. Намира за неправилни и недоказани констатациите в оспорвания акт за
наличие на нередности, изразяващи се в недостатъчно и неточно определяне на
предмет на обществена поръчка и неяснота по отношение на конкретните параметри на продуктите. По изложените
съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение, като
претендира за присъждане на разноски по производството. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът по
жалбата – директорът на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“
в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му
на ръководител на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 – 2020“, чрез процесуалния си
представител ... Л.Л., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. В представено писмено становище излага доводи, че обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в
делото прокурор от ВТОП дава заключение за основателност на подадената жалба по
изложени съображения за нищожност на оспорваното решение.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От доказателствата по делото се
установява, че Община В. Търново е бенефициер по Договор за предоставяне на
национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ
V-A Румъния – България 2014 – 2020 г.“, сключен с Министерството на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в качеството му на Договарящ
орган по програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 – 2020“, за изпълнение на
проект „FairDeal – мрежа – платформа
за бърза доставка на уникални занаятчийски продукти в района на трансграничното
сътрудничество“ с референтен номер на проекта 16.4.2.106.
В изпълнение на задълженията си по
договора, жалбоподателят е провел обществена поръчка чрез събиране на оферти с
обява за услуга с предмет „Публикации на различна по вид информация /заповеди,
обяви и др./ в ежедневници във връзка с дейността на Община В. Търново“ по 4
бр. обособени позиции. По процесната обособена позиция /ОП/ №3: „Публикации във
връзка с провеждане на рекламна кампания в пресата на проект „FairDeal – мрежа-платформа за бърза доставка
на уникални занаятчийски продукти в района на трансграничното сътрудничество“ с
проектен код 16.4.2.106, e-MS код: ROBG204“ е бил избран като изпълнител
„Триера комюникейшънс“ ЕООД и с него е сключен договор на 22.10.2018 г. на
стойност 17 800 лв. без ДДС /21 360 лева с ДДС/.
В хронологичен ред, по отношение на
този договор за нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 70, ал. 1 и чл. 70,
ал. 2, т. 1 от ЗОП, вр. т. 11, буква б от Приложение №1 на Наредбата за
посочване на нередности е наложена финансова корекция в размер на 5% с Решение
№РД-02-14-1225/28.11.2019 г. на ръководителя на НО. Оспорването на Община В.
Търново срещу това решение е отхвърлено с Решение №111/11.06.2020 г. по адм.
дело №4/2020 г. поописа на АСВТ, оставено в сила с Решение №14075/13.11.2020 г.
по адм. дело №8448/2020 г. по описа на ВАС.
Впоследствие за нарушение на чл. 2,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗОП и на чл. 97, ал. 3 и ал. 4 от
ППЗОП, вр. чл. 192 от ЗОП с Решение №РД-02-14-1234/16.12.2022 г. на
ръководителя на НО за същия договор на Община В. Търново е определена финансова
корекция в размер на 25%. По жалба на Община В. Търново това решение е отменено
с Решение №16/07.02.2023 г. по адм. дело №16/2023 г. по описа на АСВТ, оставено
в сила с Решение №5924/06.06.2023 г. по адм. дело №3170/2023 г. на ВАС.
Последвала е настоящата процедура по
налагане на финансова корекция. С Писмо
№УТС-1547-(1)/25.07.2023 г. ръководителят
на Националния орган е уведомил кмета на Община В. Търново за съмнение за
нередност и основанията за това, като на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ му
е дадена възможност да представи своите мотиви и писмени доказателства, с които
да възрази срещу първоначалните констатации на НО. Уведомлението за съмнение за
нередност е изпратено на бенефициера с Писмо №99-003-156(9)/02.10.2023 г.
Бенефициерът е депозирал възражение срещу тези констатации на ръководителя
на Националния орган, входирано с №99-00-3-156(10)/18.10.2023 г. След обсъждане
възражението е прието за неоснователно и на 30.10.2023 г. е издадено оспореното
пред АСВТ решение, с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9,
във връзка с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ
и §70 от ДР на ЗИДЗУСЕСИФ/обн. ДВ бр. 5182022г./ и §1, т. 2 от ДР на Наредбата
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции по реда на ЗУСЕФСУ, §2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3, б. „к“
и §2, т. 2.3., б. „А“, т. 1 от Меморандума за изпълнение – договорености между
държавите – членки, участващи в програмата
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ (ратифициран със закон, ДВ бр.16
от 2016г.), във връзка с раздел I, т. 1, б. „б“ и т. 3 от Заповед №РД-02-14-684/28.06.2023
г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, за констатирани
нарушения при възлагане на процесния договор за обществена поръчка на чл. 48,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, в резултат на което е допуснато
недостатъчно или неточно определяне на предмета на поръчката, което нарушение е
квалифицирано като нередност по т. 12 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Определена е финансова корекция в
размер на 10% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства на
европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор от 22.10.2018 г. с
изпълнител „Триера Комюникейшънс“ ЕООД на стойност 17 800,00 лева без ДДС
/21 360,00 лева с ДДС/. Ръководителят на НО е посочил две забележки: 1. От
стойността на договор следва да бъде изваден собственият принос на бенефициера
в размер на 2% /допустими разходи без собствен принос на бенефициера –
20 392,59 лева с ДДС/; 2. С Решение №РД-02-14-1225/28.11.2019 г. на
ръководителя на НО, потвърдено с Решение №14075/13.11.2020 г. по адм. д.
№8448/2020 г. на ВАС, е определена финансова корекция по същия договор в размер
на 5% за допусната нередност по т. 11, буква „б“ от Приложение №1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. На основание чл. 7 от Наредбата
за посочване на нередности и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция за
всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което се определя обща
корекция за всички нарушения, чийто размер е равен на най-високия приложим
процент, поради което в случая финансовата корекция от 5% по решението от
28.11.2019 г.се поглъща от финансовия ефект на настоящата финансова корекция в
размер на 10%.
Това решение е изпратено на Община В. Търново по електронен път на
04.11.2023 г. и е входирано там на 06.11.2023 г. /вж.
разпечатка на стр. 232 от делото/. Жалбата срещу него е подадена до съда 20.11.2023
г. /виж л. 13 от делото/ чрез Министерството на регионалното развитие и
благоустройство, видно от входящия номер на същата.
При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган - §2, т. 2.1., част „Национален орган“, т. 3, б.
„к“ във вр. с § 2, т. 2.3 б. “А“ т. 1от Меморандума за изпълнение
–договорености между държавите – членки, участващи в програмата “Интеррег- V-А
Румъния- България“(ратифициран със закон, ДВ. бр.16 от 2016г.) и въз основа на
раздел І, т. 1, б. “б“ и т. 3 от Заповед №РД-02-14-684 от 28.06.2022г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството/стр. 230 и сл. от
делото/. С посочената заповед министърът на регионалното
развитие и благоустройството е определил директорът на Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ да ръководи националният партниращ орган по програмата „Интеррег“,
като оспорваното решение е подписано от него.
Решението на
националния орган е издадено в исканата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Подробно изложените от оспорващия
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящия състав
намира за неоснователни.
Представените
по делото съдебни актове по АД №16/2023г.
по описа на Административен съд Велико Търново и АД №3170/2023г. по описа на
ВАС, са служебно известни на настоящия състав, същите са постановени в
производства между същите страни по оспорване на актове за определяне на
финансови корекции, но не са с идентичен предмет, като настоящото. В производството
по АД №16/2023г. по описа на АСВТ/разгледано от настоящия състав/, предмета на
спора е бил законосъобразността на №РД-02-14-1234/16.12.2022г.
на ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично
сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 – 2020“, с което на Община
В. Търново е определена финансова корекция в размер на 25%, от стойността на
допустимите разходи/допустими разходи без собствен принос на бенефициера в
размер на 20 932,59 лв. с вкл. ДДС/, финансирани от ЕСИФ/ЕФСУ по договор
за доставка, сключен с „Триера комюникейшънс“ ЕООД на стойност 21 360 лв.
с ДДС. Решението за определяне на финансова корекция е било отменено с
решението на АСВТ, чието решение е оставено в сила със съдебния акт по АД №3170/2023г. по описа на ВАС.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният
акт бъде отменен или изменени, то има действие по отношение на всички. С
нормата се въвежда принципа на непререшаемост на съдебните производства,
разрешени със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо се формира само
по предмета, по който съдът се е произнесъл /Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г.
по т. гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, мотиви към т. 18/. Отводът за прeсъдено
нещо предпоставя тъждество на предмета и за да е налице, е необходимо изцяло
пълно припокриване между правото, вече със сила на прeсъдено нещо по първото
дело и правото – предмет на разглеждане на второто дело, с оглед белезите,
които го индивидуализират – правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти
и времето, за което се претендира. При съобразяване на изложеното следва извод,
че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорвания
административен акт на основание по чл. 146, т. 2
и т. 3 от АПК,
заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, неспазване на съответната форма, включително непосочване на
фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на
всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е
налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите
на отменителното решение, с оглед на спазване на формата, изясняване на фактите
и ангажиране на необходимите доказателства. В този смисъл е и съдебната
практика.
В случая административното производство за
определяне на финансова корекция започва по инициатива на административен
орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негово
субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения
административен акт не възстановява висящност на административното
производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В
случая с отмяната от съда на оспорения административен акт /решението на
националния орган/ е получена търсената защита. Тъй като не сме изправени пред
хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът не е изпратил преписката на административния орган за
ново произнасяне, но това не е пречка административният орган да издаде нов акт
при наличие на предпоставките за това. Ако съдът не се е произнесъл по
съществото на спора – налице ли е нередност и законосъобразно ли е определена корекцията
по основание и размер, в този случай няма пречка да бъде издаден нов
административен акт, върху който акт при съдебно обжалване ще се извърши
самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК.
В обобщение на изложеното няма процесуална
пречка да се издаде нов административен акт за констатиране на нередност и
налагане на финансова корекция, стига обаче да не са изтекли давностните
срокове по приложимият Регламент
/ЕО, ЕВРАТОМ/ №2988/95 на Съвета/ чл. 4, § 1 от него/, което в случая не е
налице.
За да обоснове
определянето на финансова корекция на бенефициера ръководителят на националния
орган е приел, че при провеждането на обществената поръчка за доставка на
услуги по ОП №3 са били допуснати нарушения на националното законодателство,
които обосновават две групи нередности, а именно – такива по т. 12 от Раздел I на Приложение
№1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основание за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ/по-нататък в
текста „Наредбата“/.
По отношение на квалифицираната нередност по т. 12 от Раздел I на Приложение
№1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – недостатъчно или неточно определяна на
предмета на поръчката, ответникът е приел, че са допуснати нарушения по чл. 2,
ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП и чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
За ОП №3: „Публикации във връзка с
провеждане на рекламна кампания в пресата на проект „FairDeal – мрежа-платформа за бърза доставка
на уникални занаятчийски продукти в района на трансграничното сътрудничество“ с
проектен код 16.4.2.106, e-MS код: ROBG204“ е изготвена и одобрена от
възложителя техническа спецификация, която предвижда в рамките на провежданата
рекламна кампания да бъдат разработени 2 бр. обяви/съобщения; организиране на
36 бр. публикации в две български печатни издания за срок от 9 месеца и
подготовка и разпространение на 5 бр. прессъобщения. В оспореното решение е
направен извод от фактическа страна, че техническата спецификация не съдържа
конкретно описание на различните видове дейности, като напр. такива по
подготовка и разпространение на прессъобщенията, на какви изисквания следва да
отговарят самите прессъобщения – не са дадени никакви индивидуализиращи данни
за обем, характер на информацията, структуриране, вид и т.н. Прието е, че
даденото в документацията бланкетно описание на дейностите представлява
нарушение на изискванията по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗОП към техническите
спецификации, което от своя страна води до нарушаване на правилата за възлагане
на обществени поръчки, съгласно чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗОП. Тези изводи не се споделят от настоящия
състав.
Според определението,
дадено в § 2, т. 54, б. "б" от ДР на ЗОП, техническите
спецификации при обществените поръчки за доставки или услуги представляват
спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните
характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на
изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата,
проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора
с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение
на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта
изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология,
символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране,
инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от
жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на
съответствието. Съгласно чл. 48, ал.
1, т. 1 от ЗОП/ред. ДВ бр. 13/2016г./ техническите спецификации
определят необходимите характеристики на предмета на поръчката. Възложителят
определя техническите спецификации чрез посочване на работните характеристики
или функционалните изисквания, включително екологичните, които позволяват точно
определяне на параметрите на предмета на поръчката. Следователно разпоредбата
регламентира като първи начин на определяне на техническата спецификация
посочването на работните характеристики или на функционалните изисквания, които
позволяват определяне на параметрите на предмета на поръчката. По никакъв начин
от описанието на дейностите, дадени в
техническата спецификация, изготвена от възложителя, не може да се откроят
неточни и неясни параметри, които да затрудняват участниците да вземат участие
и да предложат конкретни оферти. Дори и да се приеме условно, че използваните
термини „публикации“ и „прессъобщения“ са цитирани бланкетно, то тези думи са
употребими в разговорната реч до степен, че тяхното смислово значение е
общоизвестно. Ето защо не може да се претендира възложителят да конкретизира
тези понятия за целите на поръчката, освен ако не желае да вложи в тях
значение, различно от общоупотребимото. Отделно, липсата на конкретни
характеристики по отношение на обема и техническото оформление като начин на
визуално възприятие на публикациите/съобщенията, дори да е укоримо в известна
степен, не може само по себе си до доведе до извод за неясен предмет на
поръчката. Следва да се има предвид, че неспазването на изискванията по чл. 48
от ЗОП, както и въобще на законоворегламентираните правила за провеждане на
обществени поръчки има за правна последица нарушаването на изискванията за
свободна конкуренция и забрана за дискриминация или ограничаване по други
критерии на свободната стопанска инициатива при разходване на публичен ресурс.
Всяко твърдяно нарушение на изискванията по ЗОП следва да се преценява по начин
за да се отговори дали то би довело дори и хипотетично до посочените последици.
В конкретния случай това не е така. По никакъв начин дадените от възложителя
изисквания, заложени в техническата спецификация, не могат да доведат до
ограничаване на броя на участниците, а видно от доказателствата по делото не са
и довели до това. Оферти за участие са подадени от трима участници, като всеки
един е представил в достатъчна степен оферта, която отговаря на изискванията на
възложителя. Поради това няма как убедително да се застъпи становище, че е
налице неточно или неясно определяне на предмета на поръчката. Обратното,
поставянето на допълнителни изисквания за начина на изпълнение, като
оформление, обем и др. би довело до стесняване на кръга от участници, които
биха могли да изпълнят специфичните изисквания на възложителя.
В заключение следва
извод, че не е налице гореописаното нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 1 във вр. чл. 2, ал. 2
и ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП
и съответно неправилен е изводът на ответника за осъществена чрез това
нарушение нередност по смисъла на чл. 70, ал.
1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Неправилното
правно основание за определяне на финансовите корекции по основание е
материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт,
която сама по себе си е достатъчно основание за неговата отмяна.
Отделно от това следва да бъде посочено,
че с решението по АД №16/2023г. по описа на АСВТ е отменен предходен
административен акт за определяне на финансова корекция поради липса на
посоченото правно основание за издаването му, а именно нередност по т. 12 от Раздел I на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата –
недостатъчно или неточно определяна на предмета на поръчката, ответникът е
приел, че са допуснати нарушения по чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗОП и чл. 49, ал. 1 от ЗОП. Отмененият предходен акт е базиран на същите
фактически установявания, на които се позовава ответникът и в настоящото
производство, като за разлика от предходното негово произнасяне, тук се
позовава конкретно на нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗОП,
т.е. направена е нова преквалификация на спорното правоотношение, без да е
налице промяна в установената фактическа обстановка. За този начин на
процедиране явно е потърсена аргументация от изложеното в мотивите на съдебния
акт по АД №3170/2023г. по описа на ВАС, където е посочено, че неспазване на
изискванията по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗОП не е изрично посочено като правна
квалификация на нарушението, обуславящо нередност. Посоченото обстоятелство
обаче не може да се ползва като аргумент, обосноваващ възможността на
административния орган при едни и същи установени факти да променя в рамките на
различни производства по установяване на нередност всеки път правната
квалификация, с цел да установи коя е вярно приложимата правна норма.
Финансовата корекция е административна мярка по
смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от
18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на
Европейските общности (Регламент №2988/95). С оглед на този характер на
финансовата корекция и в съответствие с чл. 73, ал. 5 във вр. с чл. 27, ал. 2
ЗУСЕФСУ актът, с който се определя финансова корекция е индивидуален
административен акт и приложими за него са правилата на Административнопроцесуалния
кодекс. Производството по определяне на финансова корекция има за цел да
се възстанови положението преди причинената вреда. Целта не е да се възложи на
бенефициера неблагоприятна последица, която да компенсира Съюза за
неправомерното деяние, а да не се допусне финансирането от Съюза на дейности,
осъществени при нарушение на правото. Именно поради тази цел на финансовата
корекция тя се изразява във възстановяване на безвъзмездната помощ, получена
при извършеното нарушение, или в отказ да се предостави безвъзмездна помощ при
извършено нарушение, което има или би имало за последица вреда в бюджета на
Съюза.
Съгласно чл. 71, ал.
4 от ЗУСЕФСУ за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж
финансова корекция. Няма пречка по един и същи проект, съответно договор за
обществена поръчка да бъдат извършени повече от една проверки от управляващия
орган и ако бъдат установени различни нередности, същите да представляват
самостоятелни основания за определяне на финансова корекция с отделни
административни актове при спазване на забраната за кумулация по чл. 72, ал. 4
ЗУСЕФСУ. В конкретния случай обаче явно се касае за едно и също фактическо
положение, което ако се явява осъществено в противоречие с нормативните
разпоредби на националното или общностното законодателство би представлявало основание
за провеждане на производство по установяване на нередност. Не може
съществуването на това положение да е основание при образувани отделни
административни производства за установяване на нередности, в които да се
налагат различни финансови корекция, обосновани с различни правни основания.
Този извод не се променя от обстоятелството, че различни актове за определяне
на финансови корекция са били отменени от съдилищата. Това е смисълът на забраната
по чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, а нарушаването и води до незаконосъобразност на
акта за определяне на финансовата корекция.
По изложените
съображения обжалваното решение ръководителя на
Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния-България 2014 – 2020“ следва да бъде отменено.
При този изход
на делото съдът присъжда разноски в полза на оспорващия, представляващи внесена
държавна такса в 167,46 лв., както и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Размерът на
дължимото възнаграждение съдът определя на 100 лв., изчислено съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Претенцията за присъждане на възнаграждения до
посочения в писмената защита размер от 300 лв. се явява неоснователна, както с
оглед на приложимите разпоредби за изчисляване на това възнаграждение, така и
предвид обстоятелството, че пълномощник на оспорващия не се е явил в съдебно
заседание пред АСВТ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №РД-02-14-1144/30.10.2023 г. на
ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 – 2020“, с което на жалбоподателя е
определена финансова корекция в размер на 10%, от стойността на допустимите
разходи, финансирани със средства на европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЕСИФ/ по Договор от 22.10.2018г. с изпълнителя „Триера Комюникейшънс“ ЕООД на
стойност 17 800 лв. без ДДС /21 360,00 лв. с ДДС/.
ОСЪЖДА Министерството на Регионалното
развитие и благоустройството да заплати на Община В. Търново разноски по делото
в размер на 267,46лв. /двеста шестдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: