№ 6
гр. София , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на първи март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ И. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20216000600001 по описа за 2021
година
като разгледа докладваното от съдията полк. Свилен Александров
в.н.ч.х.д. № 1/2021 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.1, вр. глава XXI НПК и е
образувано по жалба от частните тъжители В. С. Я. и С.Я. Я., двамата от с. Б.,
община П., против протоколно определение от 16.12.2020 г. по НЧХД №
91/2020 г. по описа на Военен съд – С., с което наказателното производство е
прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК – поради
неявяване на частните тъжители без уважителни причини.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност – необоснованост и
незаконосъобразност, на атакуваното определение. Твърди се, че частните
тъжители своевременно преди съдебното заседание са изпратили до Военен
съд – С. молба, в която са изложили становището си по фактическите
обстоятелства на жалбата, с приложен към нея доказателствен материал и са
направили искане за разпит чрез видеоконферетна връзка на свидетел, който
живее в чужбина. Неявяването си в с.з. обясняват с усложнената
1
епидемиологична обстановка в страната, поради която никой разполагащ с
автомобил в селото не се съгласявал да ги транспортира дори до общинския
град П.; с отдалечеността на гр. С. от с. Б., община П., където двамата живеят;
с влошеното здравословно състояние на В.Я.; с възрастта на С.Я., който би
пътувал трудно без придружител; с липсата на редовна автобусна връзка от
селото до гр. П.. Заявяват, че не са изпратили допълнително медицинско
свидетелство, с което би се констатирало здравословното им състояние към
момента на разглеждане на делото, тъй като общопрактикуващият им личен
лекар д-р В.М. е починала на 03.12.2020 г. За това обстоятелство към молбата
са приложили копия от регионалната преса относно смъртта на д-р В.М., и
копия от рецептурните им книжки, в които е отразено нейното име.
Акцентира се на предоставените от тях към молбата им до Военен съд – С.
болнични документи за хоспитализация, от които е видно, че се касае за
продължителен болничен престой на Я. и сериозно влошеното й здравословно
състояние.
Иска се отмяна на атакуваното определение на Военен съд С. по нчхд
№ 91/2020 г. по описа на съда и връщане делото на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Срещу жалбата са постъпили две становища от адвокат П.Н. от АК – В.,
в качеството му на защитник на двамата подсъдими. В тях се сочи, че
определението е правилно, тъй като въпреки редовното си призоваване,
частните тъжители не са се явили в съдебното заседание, за което не са
посочили уважителни причини; не са изпратили свой представител и не са
представили необходимите доказателства, които да обосноват
невъзможността им за неявяването. Във второто становище се подчертава, че
те не са искали от съда отлагане на делото, а разглеждането му в тяхно
отсъствие. С двете становище са иска частните тъжители да бъдат осъдени да
заплатят на всеки от подсъдимите направените пред въззивната инстанция
разноски за възнаграждение на защитника им адвокат П.Н., за което са
приложени копия от два Договора за правна защита и съдействие, както и
направените от тях пътни разноски за явяването им в с.з. пред Военен съд С.,
за което са приложени необходимите документи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция двамата частни
2
тъжители се явяват лично и с редовно упълномощения им повереник адвокат
Д.Б. от САК. Същият поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Счита, че в случая не са налице основанията на чл. 24, ал. 5 НПК, тъй като е
била налице основателна причина за неявяването на частните тъжители -
неприятното стечение на обстоятелствата на заболяването на тяхната лична
лекарка, която да удостовери обстоятелството, че частната тъжителка е в
невъзможност да пътува поради влошеното си здравословно състояние, както
и поради невъзможността в този момент да бъде намерен техен съселянин, с
който да могат да пристигнат и Я. да придружава нейния почти нечуващ
баща, който не би имал възможността да защити правата си пред съда в С..
Пред въззивната инстанция частният тъжител С.Я. поддържа жалбата.
Частната тъжителка В.Я. също поддържа жалбата и становището на
адвокат Б.. Заявява, че частната им жалба срещу двамата подсъдими до
Районен съд П., молбата им от 20.11.2020 г. до Военен съд С. и жалбата
срещу атакуваното определение до Военно – апелативния съд са писани от
неин познат адвокат в гр. П., а тя ги е изпратила до съответните съдилища по
пощата. С оглед консултациите с този адвокат е счела, че делото в С.ския
военен съд е могло да бъде разгледано в тяхно отсъствие.
Настоящият състав на Военно-апелативният съд, като се съобрази с
наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения; с
представените по нохд № 91/2020 г. по описа на Военен съд С. и пред
въззивния съд писмени доказателства и медицински документи; със
становищата на защитника на подсъдимите адвокат П.Н., и след цялостна
служебна проверка на атакуваното определение, извършена по реда на чл. 314
НПК, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, от надлежни страни в процеса и против подлежащ на
атакуване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
С жалба вх. № 2818/23.06.2020 г. до Районен съд П. от частните
тъжители В. С. Я. и С.Я. Я. срещу М. И. П. и баща му И. П. И., по описа на
3
съда е било образувано нчхд № 183/23.06.2020г., за извършено от двамата
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. 146, ал. 1 НК.
С протоколно определение от 08.10.2020 г., състав на Районен съд П. е
прекратил производството по делото на основание чл. 396, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1
и 2 НПК, тъй като подсъдимият М.И. е военнослужещ във военно
формирование ..... – В., назначен на длъжност „...............“ със заповед №
....../03.01.2019 г., считано от 01.01.2019 г., и е изпратил делото по
компетентност на Военен съд – С..
На 28.10.2020 г. във Военен съд С. е образувано нчхд № 91/2020 г. по
описа на съда. С разпореждане от 30.10.2010 г. на съдията -докладчик
разглеждането на делото е насрочено за 25.11.2020 г. в съдебната зала на съда
в гр. С.. За датата на заседанието двамата частни тъжители са били редовно
уведомени, видно от приложените на л. 12 и 13 нчхд № 91/2020 г. призовки.
Поради ползване на отпуск заради заболяване на съдията - докладчик по
делото, с разпореждане от 20.11.2020 г. на „за административен -
ръководител, председател и дежурен съдия“ - полк. В.К., разглеждането на
делото е отсрочено за 16.12.2020 г., за което двамата частни тъжители са били
уведомени и редовно призовани на 24.11.2020 г. с призовки – л. 44 и 45 нчхд
№ 91/2020 г.
Междувременно, с тяхна молба от 20.11.2020 г., постъпила в съда с вх.
№ 260236/23.11.2020 г. по пощата /л. 25-43 нчхд/, те уведомили съда, че
поддържат жалбата си срещу двамата подсъдими и заявили, че желаят
разглеждането на насроченото за 25.11.2020 г. дело да се проведе в тяхно
отсъствие с оглед действащата в страната епидемиологична обстановка;
влошеното здравословно състояние на Я. през последните дни и възрастта на
баща й частният тъжител С.Я.. В молбата си посочили, че било невъзможно и
присъствието на един от предварителното заявените им свидетели при водене
/без да се сочи самоличността му/. Към молбата частните тъжители
приложили Епикриза № ID .........., ИЗ № 38224 от УМБАЛ „........“ ЕАД В., от
която е видно, че В.Я. е била на лечение там от 13.10.2020 г. до 15.10.2020 г за
диагностика и лечение на възпалителни ставни заболявания, и Епикриза от
същата болница № ID .........., ИЗ 41005, съгласно която Я. е постъпила на
лечение за диагностика и лечение на хронични чернодробни заболявания на
4
03.11.2020 г и била изписана на 11.11.2020 г.
Въпреки, че както бе посочено по – горе, частните тъжители са били
редовно уведомени от съда, че делото ще се гледа не на 25.11.2020 г., а на
16.12.2020 г., двамата не се явили в съдебното заседание на тази дата; не са
представили медицинска документация за невъзможност на Я. или на Я. да
пътуват до гр. С. по здравословни причини и не са посочили на съда
уважителни причини за неявяването си. Не се е явил и техен повереник,
поради което с протоколно определение съдът е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК.
За това определение частните тъжители получили лично съобщения
чрез кмета на с. Б. на 23.12.2020 г. – л. 63 и 64 нчхд № 91/2020 г. и с
настоящата жалба до Военно-апелативния съд, постъпила с вх. №
260001/07.01.2021 г. във Военен съд – С., са го обжалвали като неправилно –
необосновано и незаконосъобразно.
За да се произнесе, въззивният състав съобрази следното:
Посредством разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК законодателят е
преценил, че при наличието на определени предпоставки, следва да се
санкционира поведението на частният тъжител, по чиято инициатива се
образува и провежда наказателното производство от частен характер. При
дела от частен характер подсъдимият не може да бъде ограничаван и да търпи
недобросъвестно поведение от страна на частния тъжител, поради което
законодателят е предвидел завишени изисквания към поведението на частния
тъжител.
За неявяването си в съдебното заседание на 16.12.2020 г. частните
тъжители не са уведомили състава на Военен съд С. и не са посочили
уважителна причина за неявяването. Цитираната по – горе молба от
20.11.2020 г. от тях до съда касае единствено насроченото разглеждане на
делото за 25.11.2020 г. и категорично не може да се приеме, че молбата се
отнася и за заседанието на 16.12.2020 г.
Освен това, следва да се подчертае, че представените към молбата два
броя епикризи на В.Я. не са медицински документи съгласно изискването на
чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, обн. ДВ, бр.
5
51/27.06.2017г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 79/08.09.2020 г., за да се счете, че
неявяването й е по уважителна причина. Същата е следвало да представи
медицинско удостоверение по образец, утвърден от Министъра на
здравеопазването и Министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че
заболяването на лицето не позволява явяването му пред орган на съдебната
власт. В тази Наредба има приложена бланка на посоченото медицинско
удостоверение, което следва да се попълни от ЛКК или ЦСМП.
Съгласно параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата
за медицинската експертиза, „лекуващ лекар“ е лекарят, който в момента е
установил заболяването и е поел наблюдението и лечението на болния в
амбулаторни, домашни и ли болнични условия. Така че, смъртта на техния
личен лекуващ лекар д-р М., която частните тъжители удостоверяват с
приложените към жалбата до въззивната инстанция фотокопия на извадки от
регионалната преса и с рецептурните си книжки, по никакъв начин не
обуславя обективна невъзможност на Я. да се снабди с медицински документ,
сочещ, че поради влошеното й здравословно състояние тя не би могла да се
яви в с.з. на 16.12.2020 г. Тя е имала достатъчно време и възможност от
24.11.2020 г. до 16.12.2020 г. да се обърне към друго медицинско лице за тази
цел.
От особено важно значение е изявлението на частната тъжителка Я.
пред настоящия състав, че жалбата срещу подсъдимите до Районен съд П.,
молбата им от 20.11.2020 г. до С.ския военен съд и жалбата им срещу
определението за прекратяване на наказателното производство на Военен съд
– С., са писани от лице с юридическо образование – в кантората на неин
познат адвокат в гр. П., за което свидетелства и тяхното съдържание. Горното
оборва твърдението в жалбата за невъзможност на частните тъжители да се
придвижват дори от с. Б. до общинския център гр. П. и сочи, че те са имали
юридически съветник и са могли да си ангажират повереник по делото, който
да се яви вместо тях в съдебното заседание на 16.12.2020 г. Тогава не биха
били налице основанията за прекратяване на наказателното производство с
оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 5, изр. 2 НПК.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за днешното съдебно
заседание двамата частни тъжители се явяват лично и то с ангажиран
повереник адв. Б. от САК.
6
По изложените съображения настоящата инстанция се солидализира с
извода на основния съд за наличието на предпоставките по чл. 24, ал. 5, т. 5 от
НПК за прекратяване на наказателното производство, поради което жалбата
се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, съдът
намира, че частните тъжители следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на всеки от подсъдимите направените от него разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на договорния му защитник адв. П.
Б. Н. от АК – В. в размер на 200.00 лева съгласно приложените към делото
Договор за правна защита и съдействие № ....../18.01.2021 г. за И. П. И. и
Договор за правна защита и съдействие № ....../18.01.2021 г. за матрос М. И.
П. /л. 8 и 8а, внчхд № 1/2021 г./.
Неоснователно е искането на адвокат П.Н. в двете Становища срещу
жалбата за осъждане на частните тъжители да заплатят на всеки от
подсъдимите и направените от него пътни разноски за явяването му пред
Военен съд – С., тъй като това е от компетентността на Военен съд - С..
Поради изложеното и на основание чл. 289, ал. 4, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл.
338, вр. чл. 190, ал. 1 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.12.2020 г. по нчхд №
91/2020 г. по описа на Военен съд – С., с което наказателното производство по
делото е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК.
ОСЪЖДА частните тъжители В. С. Я., с ЕГН ********** и С.Я. Я., с
ЕГН ********** да заплатят солидарно по 200.00 лева на подсъдимите И. П.
И., с ЕГН ********** и матрос М. И. П., с ЕГН **********, за направените
от всеки разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд по
настоящето дело.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за осъждане на частните
тъжители да заплатят на всеки от подсъдимите направените пътни разноски
за явяването им пред Военен съд – С..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8