ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 240
гр. ХАСКОВО, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на от адв.Д.И., пълномощник на Й. Г. Д. от ****,
против Определение №171/22.02.2022г., постановено от РС-Димитровград, с което
производството по гр.д.№1776/2021г. било прекратено и исковата молба била върната на
ищеца.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на определението, постановено при
нарушаване на материалните и процесуалните правила. Излага в хронология извършените
от ищеца действия във връзка с указанията на съда по отстраняване допуснатите
нередовности на исковата молба, установени при проверката по чл.129 ГПК. Твърди, че
уточняващата искова молба не следва да бъде вписана в АВписванията, доколкото със
същата е конкретизирано, че ищецът не предявява иск за делба на поземления имот, в който
са построени процесните сгради. Счита, че не е дължал допълнителното представяне на
скици за обектите, за който се иска делба, доколкото към исковата молба е била приложена
скица на целия поземлен имот, в който са построени сградите. Твърди, че не разполага,
поради което и не може да представи, документи за собственост и данъчна оценка за
процесния гараж, предмет на иска за делба, тъй като същият е незаконно построен. Намира,
че петитумът на исковата молба не се нуждае от прецизиране относно наличието на
таванско помещение в жилищната сграда, доколкото същото е неподеляема обща част.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да укаже на РС-Димитровград да бъде
даден ход на делото за делба.
В законоустановения срок е постъпил отговор от адв.Д. К.- пълномощник на
ответницата Р. Г. Д., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.
Твърди, че съдът правилно е констатирал при проверката по чл.129 ГПК, че исковата молба
е нередовна. Солидаризира се с преценката на съда относно необходимостта към исковата
молба да се представят скици и данъчни оценки за всеки от обектите, предмет на иска за
делба, както и документи за собственост на процесния гараж. Намира, че ищецът е дължал
прецизиране на петитума на исковата молба по отношение таванското помещение в
сградата, чиято делба се иска. Счита, че след като установените в исковата молба
нередовности не са били отстранени в указания от съда срок, производството по делото
1
правилно е било прекратено. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Съдът, като се запозна материалите по делото, намира от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и против
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следните
съображения:
Производството по гр.д.№1776/2021г. по описа на РС- Димитровград е образувано
по подадена от Й. Г. Д. от ***** искова молба с вх.№4728/11.11.2021г. против Р. Г. Д. от
****, с искане да бъде допусната делба по отношение на съсобствените им недвижими
имоти: 1/двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****, еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор *****, построени в ПИ с
идентификатор ***** по кадастралната карта на ***** и 2/ПИ с идентификатор *****,
находящ се в землището на ****, ****. Към исковата молба са представени като
доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.1993г . за
дворно място от 450 кв.м, ведно с построените в него къща и лятна кухня, находящи се в
****, Скица №15-1182200-31.10.2021г. на ПИ с идентификатор *****, находящ се в ****,
Удостоверение изх.№ДО002928/10.11.2021г. за данъчна оценка по чл.264 ал.1 ДОПК на ПИ
с идентификатор ****, включващ земя, жилище и лятна кухня, Решение №680/01.03.1999г.
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за
земеразделяне в землището на ****, Скица №15-1200956-04.11.2021г. на ПИ с
идентификатор *****, находящ се в *****, Удостоверение изх.№**********/04.11.2021г. за
данъчна оценка по чл.264 ал.1 ДОПК на ПИ с идентификатор ****, Удостоверение за
наследници на Г. Д. Г., Удостоверение за наследници на М. П. Г., Акт за женитба №44 на
Г.Д. Г. и М. П. В.
Така депозираната искова молба е била вписана с вх.№3496/19.11.2021г., акт
№128, том II в Службата по вписванията при РС- Димитровград.
С Определение №28/06.01.2022г., постановено от РС-Димитровград в закрито
съдебно заседание, исковата молба била оставена без движение за отстраняване на
нередовности. На ищеца било указано да депозира в едномесечен срок от получаване на
определението вписана уточняваща искова молба, в която да конкретизира дали предмет на
делбата е и ПИ с идентификатор *****, както и да се представят скици и удостоверения за
данъчни оценки на всеки отделен обект, за който се иска делба, включително- документи за
собственост на гаража. С определението си съдът указал на ищеца да уточни петитума на
исковата си молба относно наличното в жилищната сграда с площ от 94 кв.м. таванско
помещение, представляващо прилежаща обща част. Най-сетне съдът посочил, че при
неизпълнение на така дадените указания в срок, молбата ще бъде върната.
В определения от съда срок била депозирана молба вх.№321/17.01.2022г. от
адв.Д.И., пълномощник на Й. Г. Д.. С молбата било уточнено, че ПИ с идентификатор *****,
находящ се в *****, не е предмет на иска за делба. Посочено било също така, че находящият
се в ПИ гараж е незаконно построен, но въпреки това подлежи на допускане до делба, за
разлика от представляващото обща част таванското помещение в двуетажната жилищна
сграда с площ от 94 кв.м.. Направено било уточнение, че липсата на представени скици и
данъчни оценки за всеки един от обектите, не е пречка за допускането им до делба,
доколкото в съдебното производство биха могли да бъдат извършени съдебно-оценителна и
съдебно-геодезическа експертизи. Най-накрая, в уточняващата молба е изразено становище,
че не се налага вписването й, доколкото имотите, предмет на делбата, са индивидуализирани
в достатъчна степен в исковата молба.
В срока за отстраняване нередовностите на исковата молба от адв.Д.И. била
2
депозирана втора поред уточняваща молба с вх.№1052/14.02.2022г., с която се потвърждават
вече изразените процесуалните позиции на страната по повод указанията на съда, като се
представят и скици за всеки един от обектите, предмет на делбата.
С Определение №171/22.02.2022г., постановено в закрито съдебно заседание, на
основание чл.129 ал.3 ГПК, РС-Димитровград прекратил производството по гр.д.
№1776/2021г. и върнал исковата молба на ищеца, поради неотстраняване в срок на
констатираните в исковата молба нередовности.
На първо място настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи,
че извършването на проверка за редовността на исковата молба има съществено значение за
успешното провеждане и приключване на делбеното производство, тъй като именно
изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум определят предмета на
разглеждане и на доказване.
Исковата молба, с която се слага началото на делбеното производство, следва да отговаря на
общите изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК. Тя трябва ясно да индивидуализира страните,
предмета и основанието, както и имуществата, чиято делба се иска, за да може тези
обстоятелства да се отразят конкретно в решението по допускане на делбата.
Индивидуализацията на един недвижим имот според актуалния му регулационен статут има
значение, за да бъде отграничен от други подобни имущества, за да се установи дали между
страните съществува спор досежно наличието на съсобственост върху целия имот, респ.
върху части от него, които биха могли да бъдат обособени като самостоятелни обекти на
правото на собственост, както и за да може да бъде вписана исковата молба. Недвижимите
имоти се индивидуализират чрез посочване на местонахождение, граници поне от три
страни и площ. Изискванията по отношение надлежното индивидуализиране на
недвижимите имоти в исковата молба за делба са следните: ако имотът е урегулиран, това
следва да се отрази в исковата молба и да се посочи номера на УПИ; ако за съответното
населено място е одобрена кадастрална карта, имотът следва да бъде индивидуализиран с
идентификатора по кадастралната карта; ако дворното място е застроено, описанието на
сградите е от съществено значение с оглед предмета на делбеното производство, но само ако
някои от тях са изключени от делбата или съществува спор между страните за
принадлежност на правото на собственост върху част от сградите, т.е. ако се оспорва
наличието на съсобственост; постройките, които нямат самостоятелен характер, а
представляват подобрения, доколкото те се делят винаги заедно с дворното място,
независимо дали такова искане изрично се съдържа в исковата молба; останалите постройки,
които представляват самостоятелен обект на правото на собственост, доколкото те подлежат
на делба заедно с дворното място, освен ако в исковата молба изрично не е посочено, че се
предявява иск за делба само на дворното място без построените в него сгради или
обратното. Същевременно не е необходимо постройките, които представляват
самостоятелни обекти на право на собственост и по отношение на които е предявен иск за
делба да бъдат индивидуализирани чрез посочване на тяхното предназначение (жилищни,
стопански) и етажност, дали се състоят от няколко самостоятелни обекта на право на
собственост, напр. двуетажна жилищна сграда, състояща се от два апартамента, тъй като
въпросите за броя на самостоятелните обекти ще бъдат разрешени във втората фаза на
делбеното производство. Не е необходимо и посочване на застроената площ на сградата.
Подобни уточнения са необходими само при наличие на оспорване. Ако в дворното място
съществуват няколко сгради и предмет на делбата е само една от тях, е необходимо
сградата, предмет на делбата да бъде индивидуализирана по начин да бъде разграничена от
сградите, които не са предмет на делбеното производство, вкл. чрез посочване на отделните
самостоятелни обекти в нея. В този смисъл е Решение №473/09.10.2010г. по гр.д.
№285/2010г. на II г.о. на ВКС, в което е прието, че за да е редовна исковата молба следва да
са посочени достатъчно индивидуализиращи белези, чрез които делбената вещ да се
разграничава от други подобни вещи, обект на вещни права. Във всички случаи обаче, в
3
съдебното решение, с което се допуска делбата на недвижими имоти, се отразява не само
тяхната индивидуализация по исковата молба, но и индивидуализиращите им белези,
установени от доказателствата по делото- скица според ПУП или кадастрална карта, или
експертно заключение.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, горното обуславя извод за
неправилност на обжалваното определение, на първо място в частта, касаеща
индивидуализацията на процесните недвижими имоти. Към исковата молба и допълнението
към нея, в указания от съда срок, са представени достатъчно документи,
индивидуализиращи в пълна степен обектите, предмет на иска за делба, включително скици
и данъчна оценка за всеки един от тях. От същите са видни номерата на идентификаторите,
местонахождението, границите и площта на имотите, които се иска да бъдат допуснати до
делба. Това се отнася както за двете жилищни сгради, така и за процесния гараж. Липсата на
документ за собственост за последния, не представлява пречка той да бъде обект на
производството по делба, доколкото от съдържанието на исковата молба и допълнението
към нея се установява, че гаражът е незаконно построен и като такъв е собственост на
собствениците на земята при хипотезата на чл.92 ЗС.
Неправилно е определението на първоинстанционния съд и в частта, касаеща
изискването за изрично включване в петитума на исковата молба на таванското помещение,
находящо се в един от обектите, предмет на съдебната делба. В Решение № 465/06.07.2012г.
по гр.д. № 1054/2010 г. на ВКС, І г.о., е прието, че решението по допускане на делбата
формира сила на пресъдено нещо и относно вида на допуснатия до делба имот, както и че
уредените в закона способи за ликвидиране на съсобствеността се прилагат в зависимост от
вида /естеството/ на имотите, които се делят, както това е установено в решението, с което
делбата е допусната. Това становище, трайно възприето в съдебната практика, се споделя от
настоящия състав. Изясняването на характеристиките и вида на недвижимия имот, на който
е поискана делба, следва да се извърши в първата фаза на делбеното производство, тъй като
от това зависи допускането му до делба като самостоятелен обект на правото на
собственост, отговарящ на определени в закона строителни правила и норми за този вид
обекти. С оглед легалните дефиниции на понятието „жилищна сграда”, дадено в §5 т.29 от
ДР на ЗУТ /сграда, предназначена за постоянно обитаване, която се състои от едно или
повече жилища/, и на понятието „жилище”, дадено в §5 т.30 /съвкупност от помещения,
покрити и/ или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно
цяло за задоволяване на жилищни нужди/ следва да се приеме, че когато предмет на делба е
цялата жилищна сграда, а не отделните жилища в нея, диспозитивът на решението, с което
се допуска делбата, следва да съдържа индивидуализация на сградата като обект на
собственост с посочване на нейните основни индивидуализиращи белези- местонахождение,
площ, брой етажи, предназначение и идентификатор по кадастралната карта / чл.27 ал.1 т.2
ЗКИР/, а не на самостоятелните обекти в нея. В този случай площта на самостоятелните
жилища и придадените към тях помещения с обслужващ характер, каквото е таванското
помещение, не са съществен индивидуализиращ белег и нямат самостоятелно значение за
точната индивидуализация на допуснатия до делба имот. Поради това липсата на изричен
петитум в исковата молба за допускане до делба на таванското помещение, не води до
нейната нередовност, доколкото е налице искане за делба на имота, към който таванското
помещение представлява прилежаща част.
Най-сетне, съгласно ТР №3/2009г. по тълк.д. №3/2009г. на ОСГК на ВКС, исковата
молба за делба подлежи на вписване. При нередовност на исковата молба настъпват
посочените в чл.129 ГПК последици и исковата молба се оставя без движение, а ако
нередовността не бъде отстранена в указания от съда срок, тя се връща. Указанията за
отстраняване на констатираните нередовности трябва да бъдат точни и конкретни и да се
посочи коя от изброените в исковата молба вещи не е надлежно индивидуализирана и какви
нейни индивидуализиращи белези следва да бъдат посочени. В настоящия случай всеки
4
един от обектите на производството по съдебна делба, е бил конкретно индивидуализиран
още с исковата молба, надлежно вписана от ищеца в Службата по вписванията към РС-
Димитровград. В петитума на същата ясно е формулирано искането за допускане до делба на
конкретно посочените три недвижими имота в ****- двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор ******, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***** и
гараж с идентификатор *****, построени в ПИ с идентификатор ***** по кадастралната
карта на *****. В тази връзка уточняване на исковата молба, касаещо индивидуализацията
на обектите, за които се иска да бъдат допуснати до делба, не е било наложително, поради
което ищецът не е дължал и вписването му.
С оглед изложеното, обжалваното определение е неправилно и като такова следва
да бъда отменено, а делото- върнато на РС-Димитровград за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №171/22.02.2022г., постановено от РС-Димитровград, по
гр.д.№1776/2021г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС-Димитровград за продължаване на съдопроизводствените
действия по гр.д.№1776/2021г. по описа на същия съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5