№ 1003
гр. София , 08.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100506310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 08949/15.03.2021г. на С. З. А.. и З. П. А..
– длъжници по изпълнително дело № 20208560401960 по описа на ЧСИ Б.Б.,
рег. № 856 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу
разпореждане от 01.03.2021г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на
постановеното разпореждане. Релевират доводи, че между страните в
изпълнителното дело са налице насрещни изискуеми и ликвидни вземания,
произтичащи от едно и също съдебно решение, предвид което са упражнили
правото си на прихващане чрез компенсаторно волеизявление, достигнало до
взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД преди образуване на
изпълнителното дело. Разликата между вземанията на длъжниците и
вземането на насрещната страна било погасено чрез плащане, извършено
също преди образуване на изпълнителното производство. Поради изложеното
се поддържа наличието на предпоставките на чл. 433, ал. ,, т. 1 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело. Позовават се на определение № 606 от
20.07.2015г. по т.д. № 1725/2014г. по описа на ВКС, в което е прието, че
съдебният изпълнител има право да направи констатация за наличието на
1
компенсационни изявления на страните до размера на по-малкото. По тези
съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и
връщане на делото на съдебния изпълнител с указания за прекратяването му
по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД не изразява становище
по жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител развива доводи за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че не разполага с правомощие да се
произнася по спорове между страните относно действието и последиците от
оспорено от взискателя волеизявление за прихващане.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2,
т. 6 ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна. Независимо
от изложеното настоящият съдебен състав приема, че същата е процесуално
недопустима поради следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от 07.10.2020г. срещу З. П. А.. и С. З. А..,
за принудително събиране на присъдената по гр.д. № 63937/2015г. по описа на
СРС, ГО, 52 състав в полза на взискателя сума в размер на 193, 81 лева,
представляваща съдебни разноски.
След получаване на поканите за доброволно изпълнение длъжниците
подали на 10.02.2021г. молба, с която са направили искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Посочено е, че е налице пълно погасяване на вземането преди образуване на
изпълнителното дело чрез волеизявление за прихващане на съществуващите
между страните насрещни изискуеми и ликвидни вземания. За установяване
на това обстоятелство са представили заявление за прихващане от З.А. и С.А.,
получено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на 29.09.2017г. Със същото
длъжниците са заявили, че прихващат извънсъдебно вземането си срещу
2
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД в размер на 300, 62 лева, представляващо
съдебни разноски по гр.д. № 63937/2015г. по описа на СРС, с вземането на
топлопреносното предприятие в общ размер на 395, 14 лева, представляващо
сбор от присъдената по същото гражданско дело сума за главница, за
мораторна лихва и за съдебни разноски в размер на 193, 81 лева. Остатъкът от
задължението след извършеното прихващане в размер на 94, 52 лева е било
заплатено от длъжниците на 29.09.2017г.
Във връзка с така подадената молба взискателят е изразил становище, с
което е направил искане същата да бъде оставена без уважение. Изложените
съображения са, че в дружеството не съществува практика да се извършва
прихващане само след депозирано изявление от страна на длъжника, а е
необходимо да се представи оригинал на издадения изпълнителен лист, за да
бъде одобрено прихващането. В случая обаче това изискване не било спазено.
С обжалваното разпореждане от 01.03.2021г. съдебният изпълнител е
отказал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като е приел, че
не разполага с правомощия да се произнася по спорове за редовността на
евентуално извършено извънсъдебно прихващане между страните, по
валидността на което взискателят изрично е възразил.
С разпореждане от 01.03.2021г. съдебният изпълнител е разпоредил
приключване на изпълнителното производство по образуваното дело относно
длъжника З. П. А.. поради пълно погасяване на задължението.
Разпореждането е съобщено на длъжника на 02.03.2021г., а на взискателя на
08.03.2021г. Няма данни същото да е обжалвано в законоустановения срок.
С разпореждане от 10.03.2021г. съдебният изпълнител е разпоредил
приключване на изпълнителното производство по образуваното дело относно
длъжника С. З. А.. поради пълно погасяване на задължението.
Разпореждането е съобщено на взискателя на 16.03.2021г. Няма данни същото
да е обжалвано в законоустановения срок.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че подадената
жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по
делото от 01.03.2021г., постановен преди разпореденото приключване на
изпълнението съответно на 01.03.2021г. по отношение на З.А. и на
3
10.03.2021г. по отношение на С.А., е недопустима. За да стигне до този извод
съобрази следното:
В хода на настоящото производство са настъпили обстоятелства, които
сочат на недопустимост на образуваното производство по контрол за
законосъобразност на обжалвания акт. И това е така, тъй като към настоящия
момент принудителното изпълнение е приключило поради пълно погасяване
на дълга. При приключило изпълнително производство произнасянето на
съда по законосъобразността на постановен преди приключването на
изпълнителното дело отказ за прекратяване е лишено от предмет.
Действително, предпоставките за прекратяване на производството по чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК и за приключване на производството по чл. 433, ал. 2 от
ГПК са различни. По различен начин в двете хипотези е уредена и
отговорността на длъжниците за сторените разноски по изпълнителното дело.
Правните последици на приключването и прекратяването на изпълнителното
дело обаче са едни и същи и в настоящият случай те са настъпили с влизане в
сила на разпорежданията за приключване на производството. Редът за защита
на жалбоподателите с оглед изложените от тях твърдения за материално
незаконосъобразно изпълнение /при фактически твърдения, че изпълняваното
вземане не съществува поради погасяването му по реда на чл. 103 от ГПК/ е
общият исков процес, за допустимостта на който е без значение
процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия, т.е. без
значение е дали оспорените действия на съдебния изпълнител са били
отменени по реда на чл. 435 и следв. от ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 08949/15.03.2021г. на
4
С. З. А.. и З. П. А.. срещу разпореждане от 01.03.2021г., с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №
20208560401960 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в регистъра на КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 6310/2021 год. по описа
на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5