№ 42875
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110148017 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца *******, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя ********
срещу *********, с адрес ****** „****** **“, представлявано от ******* –
председател, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 986,00 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие бездействие на ответника,
изразяващо се в липса на законодателна инициатива.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
е направил възражение за недопустимост на производството с доводи, че ****** не
орган, извършващ административна дейност, породи което не е легитимиран да
отговоря по иск, предявен по реда на ЗОДОВ. Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като фактите, на които се основава исковата претенция не се
субсумират под нормите на ЗОДОВ, а отговорността на органа се основана на общата
деликтна отговорност, в случая чл. 49 ЗЗД. В този смисъл последователно и
константно съдебна практика приема, че деликтен иск за обезщетение на вреди,
причинени от противоправна законодателна дейност на ******, може да бъде воден
срещу държавния орган в качеството му на процесуален субституент на ******.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за недопустимост на исковата
претенция.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.12.2024 г. от 10,10 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
1
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е
претърпял вреди поради бездействието на ответника, изразяващо се в допускането на
празнини в закона. Сочи, че с решение № ******* по т.д. № ******* по описа на ОС
Благоевград, е открито производство по несъстоятелност по отношение на ********,
ЕИК ******* по молба на ****** /в несъстоятелност/. Сочи, че е имал вземане към
длъжника и в производството по несъстоятелност е упражнил права, имащи за цел да
защитят интересите му. Излага, че е предявил свое вземане по реда на чл. 685 ТЗ, като
същото било включено в списъка с неприети вземания. Твърди, че е депозирал
възражение по реда на чл. 609 ТЗ, което било оставено без уважение с определение №
****** по т.д. *******, поради което бил принуден да предяви иск по чл. 694, ал. 2, т. 1
ТЗ за установява съществуването на вземането си в размер на 98 596,29 лв.,
представляващо задължение на ******** по Договор за паричен заем от ***** и *****
към него, и по Договор за паричен заем от ***** По депозираната искова молба сочи,
че е било образувано т.д. № ***** по описа на ОС Благоевград, като по време на
размяна на книжата синдикът депозирал само становище, а ответникът не подал
отговор, поради което делото било насрочено за разглеждане в о.с.з. Същевременно
сочи, че с решение № ***** по т.д. № ******* било открито производство по
несъстоятелност по отношение на ********, което било обжалвано пред САС, като с
решение № ******* по т.д. № ******, първоинстанционното решение било отменено.
Излага, че решението на Апелативния съд е обжалвано, като с Определение *******
по т.д. ***** по описа на ВКС, не било допуснато касационно разглеждане.
Аргументира, че след стабилизирането на решението на Апелативния съд, по право
отпада с обратна сила предпоставката за водене на производството по
несъстоятелност, като съответно се заличавали и последиците от предварителното
изпълнение на отмененото решение и последното произвеждало правните последици
визирани в чл. 641 ТЗ. С оглед отмяната на решението за откриване на производството
по несъстоятелност, излага, че всички особени производства са прекратени, в това
число и заведеното от него, като след прекратяване на производството твърди, че с
Определение № ******* по т.д. ***** по описа на ОС Благоевград е осъден да заплати
държавна такса по исковете в размер на 986,00 лв. Поради липса на изрична норма в
ТЗ, излага, че съдът е приложил неотносима разпоредба – чл. 694, ал. 7 ТЗ, уреждаща
разноските при отхвърляне на иска, какъвто обаче не бил случаят. Аргументира, че
*********, като олицетворяващ законодателната власт, не е предприело необходимите
действия във връзка с приемането на изрична разпоредба, която да урежда дали и кой
следва да заплати държавна такса, в хипотеза на прекратяване на установително
производство по реда на чл. 694 ТЗ, в случай на отмяна на решение за откриване на
производство по несъстоятелност. Сочи, че неупражняването на законодателна
инициатива от страна на ответника, представлява противоправно бездействие, от което
са му причинени вреди. При тези твърдения моли съда да уважи предявени иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска като недопустим и в тази връзка излага, че не е пасивно легитимиран по
предявения иск. Счита, че доколкото не е правозащитен или административен орган,
2
спрямо него разпоредбите на ЗОДОВ не се прилагат. Оспорва иска по основание и
размер. Сочи, че спорът е свързан не със законодателна дейност, а с такава по
правоприлагане. Твърди, че разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 3 ТЗ, която предвижда,
че при отхвърляне на иска разноските са за сметка на ищеца, се прилага и в случаите
на прекратяване на производството съгласно съдебната практика. Освен това излага, че
на основание чл. 621 ТЗ субсидиарно се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК, според която при
прекратяване на производството, разноските се възлагали в тежест на ищеца.
Аргументира, че отхвърлянето на иска по правни последици се приравнява на
десезирането на съда или на сезирането му с недопустим иск, в който случай излага,
че разноските са в тежест на ищеца. На последно място сочи, че ищецът не е
упражнил правото си на защита, т.к. не обжалвал определението, с което е осъден да
заплати държавната такса. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Ищецът е взел становище по депозирания отговор, като е развил подробни
съображения в насока, че отговорността на ****** за вреди може да бъде реализирана
чрез предявен иск против самата нея, а когато е допустимо и чрез иск предявен против
причинилия увреждането неин орган, в който случай последният имал качеството на
процесуален субституент.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с
решение № ******* по т.д. № ******* по описа на ОС Благоевград, е открито
производство по несъстоятелност по отношение на ********, ЕИК *******, което
решение е отменено с влязло в сила решение на Апелативен съд София по т.д. №
******; че ищецът е предявил иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, по който производството е
било прекратено, вследствие отмяна на решението, с което е открито производството
по несъстоятелност; че с Определение № ******* по т.д. ***** по описа на ОС
Благоевград ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 986,00 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че е
претърпял вреди (в това число и техния размер), вследствие противоправно
твърдяното действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено от
ответника извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод
изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
3
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4