РЕШЕНИЕ
№ 43.
гр. Силистра, 18.07.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Свилен Тодоров разгледа КАНД № 41 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 82 / 30.03.2022 г. по АНД № 25 / 2022 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 19-2100022 / 30.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, и е осъдил Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 720,00 лв.
Касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, поради поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление; прави също така възражение за прекомерност срещу размера на присъдените от СРС разноски по заплащането на адвокатско възнаграждение от „Екопродукт“ ЕООД.
Ответникът „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********, оспорва касационната жалба и претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
Прокурорът дава заключение, според което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-2100022 / 30.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на ответника, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 24, ал. 3 (редакция – ДВ, бр. 24 /16.03.2018 г.; понастоящем ал. 2) ЗТМТМ във вр. с чл. 32, ал. 1 и ал. 3 ППЗТМТМ. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: «[...] работодателят не е регистрирал в Агенцията по заетостта, чрез подаване на декларация (Приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ), за осъществяване на сезонна работа до 90 дни без прекъсване по чл. 24, ал. 3, понастоящем чл. 24 ал. 2 от ЗТМТМ, с чужденеца А.Ш., гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, при условията и по реда определени в чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, считано до 25.03.2021 г. и до момента на проверката».
Един от основните правни аргументи, въз основа на които СРС е отменил наказателното постановление, е следният: «[...] Липсата на нарочно овластяване на директора на дирекция „ИТ“ – Силистра да издава наказателни постановления за установени нарушения по Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, очертава неспазване на императивното изискване за издаването на НП от компетентен държавен орган. [...]».
Горецитираният аргумент е достатъчен, за да обоснове правилността на въззивното решение, поради което настоящата инстанция ще се ограничи в следващите редове до неговото обсъждане.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ предоставя компетентността за издаване на наказателни постановления по ЗТМТМ „[...] на ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове“. Контролните органи по ЗТМТМ са изброени в чл. 67 ЗТМТМ, а именно – министърът на труда и социалната политика (субект на цялостен контрол по спазването на ЗТМТМ) и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика (субект на специализиран контрол по спазването на ЗТМТМ). Следователно никой друг държавен орган, освен изброените по-горе контролни органи, не може да извърши делегацията на основание чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ. Делегация от страна на тези контролни органи, овластяваща директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра да издава наказателни постановления по ЗТМТМ, не е осъществена. Неоснователен е развитият в касационната жалба довод, че УПИАГИТ е подзаконов нормативен акт, издаден от Министерския съвет, поради което неговите текстове могат да послужат като основание за компетентността на автора на процесното наказателно постановление. Именно по причина че УПИАГИТ е подзаконов нормативен акт, той не би могъл да противоречи на ЗТМТМ. Ето защо, дори да се приеме, че има текстове в УПИАГИТ, обосноваващи административнонаказателната компетентност на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра по ЗТМТМ, тези текстове следва да бъдат игнорирани, тъй като нито чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ, нито която и да била друга разпоредба на ЗТМТМ предоставя на Министерския съвет правомощието да овластява органи с компетентност за издаване на наказателни постановления по ЗТМТМ. Следователно процесното наказателно постановление се явява нищожно поради издаването му от некомпетентен орган.
Тук е мястото да се подчертае, че отмяната, респ. унищожаването, на един правен акт се свежда до ретроактивното премахване на неговите правни последици, а нищожните актове не пораждат целените от техните автори правни последици, поради което тяхната отмяна, респ. унищожаване, е юридически невъзможно. Ето защо нищожността само се констатира (обявява, прогласява). Както НПК, така и ЗАНН, обаче не уреждат правомощието да се обявява нищожността на обжалвани правораздавателни актове. Нещо повече, в решение № 294 / 21.07.2014 г. на ВКС по н.д. № 823 / 2014 г., II н.о., НК, е изразена следната теза: „Нищожността липсва сред номенклатурата на предпоставките по НПК, приложими според чл. 84 от ЗАНН, както за районните съдилища, разглеждащи административно-наказателните дела като първа инстанция, така и за административните съдилища, пред които се атакуват постановените решения. Тя не е визирана като основание, на което може да се атакува нито наказателно постановление, нито издаден съдебен акт от първоинстанционен районен съд при обжалването му, като са приложими изискванията по чл. 348, ал. 1 от НПК“. И все пак трябва да се подчертае, че издаденото от некомпетентен орган наказателно постановление не би могло да бъде друго, освен нищожно. Следователно ЗАНН и субсидиарно приложимият НПК принуждават съдилищата да изписват в диспозитивите си гореспоменатата правна невъзможност, отменяйки нищожни наказателни постановления. При това положение не остава друго, освен да се цитира бележката, направена в наказателнопроцесуалната теория още през миналия век, а именно – когато се постановява отмяната на нищожна присъда, «строго погледнато [...] не става дума за отмяна на присъдата, а за констатиране на нейната недействителност (нищожност)» (Павлов, С. Наказателен процес на Република България. Особена част. С.: Сиби, 1996, с. 224). Пренесена върху плоскостта на административнонаказателния процес, цитираната бележка следва да се разбира така – въззивният съд, макар да е използвал думата „отменя“, не е предизвикал правните последици на отмяната (последната, както се изтъкна по-горе, е неосъществима поради липса на предмет); в действителност той е прогласил нищожността на оспореното пред него наказателно постановление, използвайки по необходимост неудачната за случая нормативна терминология на чл. 63, ал. 2 ЗАНН.
Мнозинството от състава счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение (600,00 лв. без ДДС), заплатено от ответника по касация (720,00 лв. с ДДС) във въззивното производство, е неоснователно, като в тази връзка препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН към мотивите на въззивното решение с допълнителното съображение, че минимумът на адвокатското възнаграждение по настоящото дело за въззивната инстанция, като се има предвид провеждането на повече от едно съдебно заседание пред СРС, е 470,00 лв. (чл. 14 и чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), т.е. присъдената от СРС сума за разноски надхвърля нормативния минимум с една относително невисока по размер сума, което мнозинството от състава смята за приемливо с оглед на правните усложнения по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 / 30.03.2022 г. по АНД № 25 / 2022 г. на Силистренски районен съд
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.