Р
Е Ш Е
Н И Е
№………/……………..2020 г., гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. В., І касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на
прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Веселина Чолакова КНАХД № 3237 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и
чл.348 от НПК.
Образувано е
по жалба на „ДиеМ Транс“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, чрез адв. А. против Решение № 1896/24.10.2019
г. постановено по НАХД № 3342/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП
№ 23-0000317/17.06.2019 г. издадено от началника на Областен отдел на ИА „Автомобилна администрация“- гр.В., с което
на „“ДиеМ -Транс“ ЕООД на основание чл.105,ал.1 от ЗАвтПр е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България. Счита, че
решението е постановено в противоречие със закона, което е касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК приложим на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН. Счита, че
не се установява датата на нарушението. Изложени са доводи, че въззивният съд
не се е произнесъл по възраженията срещу наказателното постановление. Твърди се
че са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. В с. з. касаторът, редовно призован, не се
представлява. Поддържа жалбата в представено писмено становище.
Ответникът Областен отдел на ИА „Автомобилна
администрация“ оспорва жалбата с
депозиран писмен отговор на касационната жалба. Моли съда да остави в сила
въззивното решение, което намира за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – В.
също дава заключение, че решението на ВРС следва да се остави в сила поради
отсъствието на основания за отмяната му.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По
допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е
сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана
по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна
проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за
неоснователна.
Потвърденото от районния съд наказателно постановление е
издадено срещу „ДиеМ - Транс“ ЕООД за точа, че на 13.07.2018 г. в
качеството на превозвач с издаден лиценз на Общността № 12164/24.06.2014 г. в
офиса си в гр.А. допуснал извършването на превоз на товар с влекач, марка „С.“
от категория N3, с рег. № В хххх ВР, за което не е
имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за техническа
изправност в периода 13.07.2018 г. до 24.07.2018 г. Въззивният съд е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Посочил е, че в наказателното постановление са посочени
подробно доказателствата в подкрепа на административнонаказателното обвинение,
като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният
съд е приел, че съгласно представените доказателства – пътен лист,
товарителница, тахографски лист, справка от Информационна система на ИА „АА“,
два броя протоколи, по безспорен начин се доказва извършеното от дружеството
административно нарушение. Посочил е, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид приложената справка за нарушител, дружеството
е било вече наказвано за нарушения свързани с осъществяваната от него дейност
по извършване на обществен превоз.
Решението на ВРС е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България лицето по чл.
2, ал. 1 извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е
извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които
има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност. Безспорно от представените доказателства – Протокол от
извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, се установява, че
за процесното превозно средство влекач марка „С.“ рег. № В хххх ВР, не е имало
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност за периода от 13.07.2018 г. до 24.07.2018 г.
Неправилно се твърди в касационната жалба, че липсват данни с влекача да са
били извършвани други превози в периода до издаване на валидно удостоверение за
извършен технически преглед. В случая безспорно е установено, че влекачът не е
притежавал удостоверение за извършен технически преглед за 13.07.2018 г., за
който ден е бил извършван обществен превоз на товари, съгласно представен пътен
лист и товарителница. Фактът дали за следващите дни е бил извършван обществен
превоз на товари с процесния влекач е ирелевантен за отговорността по чл.87а,
ал.1, т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. След като на дружеството е бил
издаден лиценз на Общността за превоз на товари №12164/24.06.2014 г., то следва
да изпълнява необходимите задължения във връзка с издадения лиценз, сред които
и издаване на удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на процесното превозно средство.
Неоснователни
са изложените в касационната жалба твърдения, че въззивният съд не е изложил
мотиви по възраженията срещу наказателното постановление, допуснати нарушения
на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН. В мотивите си въззивният съд е посочил
ясно, че нарушението е било извършено на 13.07.2018 г., в гр.А., като е
посочил, че фактическата обстановка правилно е била квалифицирана от административнонаказващият
орган. Следва да се отбележи, че нарушението е установено от
административнонаказващият орган при извършване на административна проверка,
поради което за място на нарушението е прието седалището и адреса на управление
на дружеството – ул.“С.“ №4, гр.А.. Предвид, че проверката е била по документи,
то и не е необходимо да бъде установено, съответно посочено в АУАН и НП, какъв
маршрут е изпълнявал водача с превозното средство, както и да се посочва кой е
управлявал превозното средство, предвид това, че проверката е по документи, а
нарушението не е установено в момента на осъществяване на обществен превоз на
товари. Водачът на превозното средство, както и маршрута и превозвания товар се
установяват от приложените – пътен лист, товарителница и тахографска шайба. Нарушението
е било извършено от дружеството на 13.07.2018 г., а същото е било установено от
органа на 15.04.2019 г., когато е съставен Акта за установяване на
административно нарушение, както правилно е установил и въззивният съд.
Неоснователни
са твърденията в касационната жалба, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид значението и целта, която е поставил
законодателят с необходимостта от преминаване на периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на превозни средства извършващи обществен превоз на
товари, то наличието на настъпили вредни последици е ирелевантно. Следва да се
отбележи, че именно с вмененото задължение за преминаването на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на превозни средства, извършващи
обществен превоз на товари, се цели да се сведе до минимум настъпването на
инциденти, свързани с техническата изправност на превозното средство. Предвид
изложеното не може да се приеме, че случаят е маловажен, защото не са настъпили
вредни последици. В този смисъл правилно е посочено в писмения отговор на
ответника, че в т.1 от Група 5 от Приложение І на Регламент 2016/403 на
Европейския съвет и на Съвета, установеното административно нарушение – липса
на валидно издадено удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на процесното превозно средство, е квалифицирано, като
„най-тежко нарушение“. Предвид изложеното и дефиницията на „маловажен случай“
дадена в чл.93, т.9 от НК, към която препраща чл.11 от ЗАНН, установеното
административно нарушение не е незначително, както и не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, предвид справката за издадени наказателни
постановления на дружеството за нарушения на ЗАвтПр и Наредби на Министерство
на транспорта.
ВРС е
изложил обосновани и подробни мотиви относно доказаността на нарушението и
липсата на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, които на осн. чл.221,ал.2 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН се
поддържат и от касационния състав.
Като е
потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да се остави в сила от касационната инстанция.
Воден от
изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр.
второ ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1896/24.10.2019 г.
постановено по НАХД № 3342/2019 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.