РЕШЕНИЕ
Номер 550 30.03.2020
година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ХХІІ наказателен състав
На четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Сийка Радева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 7771 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
473372-F502185/28.10.2019г.
на Началник отдел оперативи дейности - гр.Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на “МОДАКАРТ”
ЕООД, Булстат *****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дружба
- 2“, комплекс ”Цариградски”, бл.282, вх.А, представлявано от Т.А.М., ЕГН **********, е наложена
имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 600 /шестстотин/ на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
“МОДАКАРТ” ЕООД, Булстат *****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Дружба - 2“, комплекс ”Цариградски”, бл.282, вх.А, ДА ЗАПЛАТИ на
ЦУ на НАП сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
473372-F502185/28.10.2019г. на Началник отдел оперативи дейности - гр.Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на “МОДАКАРТ” ЕООД,
Булстат *****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дружба - 2“,
комплекс ”Цариградски”, бл.282, вх.А, представлявано от Т.А.М., ЕГН **********,
е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят “МОДАКАРТ” ЕООД обжалва издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, като с писмено становище до съда излага допълнителни аргументи
за това. В съдебно заседание, редовно призованo, не изпраща процесуален
представител и не взема отношение по спора.
Въззиваемата
страна – ЦУ на НАП - редовно призована, изпраща юрк Д, която моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага
съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против “МОДАКАРТ” ЕООД, за това, че на 12.06.2019г. в
11:30 часа била извършена оперативна проверка от органи на НАП в обект –
магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Златьо Бояджиев“ № 2, „Новотел
Пловдив“, стопанисван от горепосоченото дружество с Булстат *****. При
извършена контролна покупка в обекта на дамско бельо на стойност 40.00 лв. от А.Г.И.
– ст. и. по приходите в ЦУ на НАП, платени в брой и приети от лицето И.А. в
качеството и на ** не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо фискално устройство в обекта /ФУ/ „DATECS DP-50 KL” с ИН на ФУ DT
360248 и ФП 02564865, нито касова бележка от кочан, отговарящ на изискването на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
След легитимацията на проверяващия
тя извела дневен фиансов отчет и
КЛЕН от фискалното устройство, от който било видно, че нямало издаден фискален
бон на стойност 40.00 лева, който трябвало да бъде с номер
0001288/12.06.2019г., тъй като с този номер е бил изведен дневения отчет от
проверяващите. Установеното наличие се доказало и от установеното наличие на
касова разлика в размер на 40.00 лева между наличните парични средства в касата
съгласно приложен опис и тези маркирани на ФУ.
Нарушението е било документирано с
ПИП сер.АА № 0412486/12.06.2019г.
С това актосъставителят А.Г.И. приела, че е бил нарушен съставът на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
за което на 27.07.2019г. съставила на дружеството-жалбоподтел АУАН с № F502185,
който бил връчен на упълномощено от търговеца лице и той бил подписан без
възражения, като такива на постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с № F502185 от 27.07.2019г.,
като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин
тази, описана в АУАН.
От показанията на св. И. се установява, че на 12.06.2019 г. в обект –
магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Златьо Бояджиев“ № 2, „Новотел
Пловдив“, стопанисван от “МОДАКАРТ” ЕООД е извършена покупка на дамско бельо от
нея като е заплатена и въпросната сума от 40.00 лв, за което не й е бил издаден
касов бон. Веднага след това проверяваща се представила е направила засечка на
касата, от която се е установило, че е била налице разлика в плюс от 40 лева,
който всъщност са били нейните пари от покупката. Св. И. сочи също, че е поканила представляващия
дружеството или упълномощено лице да се яви в НАП за съставяне на АУАН, като
таква се явила и в негово присъствие се съставил процесния акт.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни,
достоверни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Съгл. чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС е предвидено, че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация
/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Съгл. чл. 3, ал.1 от Наредбата,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Текстът на
чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата,
ал.1, т.1 на който гласи, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата, за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1, а ал.3 на същия член
сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
Налага се изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова
бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки каквато в случая е била
налице видно от гласните и писмени доказателства по делото, но от съвкупния
доказателствен материал се изясни, че касов бон не е бил издаден, факт, който и
самият жалбоподател не успя да обори. Следователно по един безспорен и
категоричен начин е установено, че не е издаден касов бон от фискалното
устройство в обекта за реализираната продажба.
Не е основателно възражението, че АУАН и НП са съставени в присъствието на
и са получени от лице, на което не са му делегирани съответните права. И от
показанията на актосъставителя и от самия Протокол ПИП сер.АА № 0412486/12.06.2019г. се доказа,
че още на 12.06.2019г. представляващ дружеството или упълномощено лице са били
поканени да се явят на 21.06.2019г. в
ГДФК, ул.“Трети март“ № 26 за съставяне на АУАН. По така отправената покана на
27.07.2019г. в ТД на НАП-Пловдив се е явил
К.А.Т., който се е легитимирал като пълномощник на “МОДАКАРТ” ЕООД с
нотариално заверено пълномощно (рег. № 2691/2019 от 13.07.2019 г. по описа на нот.
Р.В.с район на действие РС-Пловдив). В същото изрично е посочено, че в полза на
пълномощника са делегирани права да извършва „всякакви правни и фактически
действия“ и в качеството му на пълномощник да го представлява пред всички
юридически и физически лица, свързани с обичайната търговска дейност на
дружеството. Конкретно е посочено, че се делегират и представителни правомощия
пред органите на НАП, като на пълномощника е предоставено и правото да получава
и подписва наказателни постановление и всякакви заявления, актове, молби,
възражения, отчети, декларации, и всички други видове документи. Изрично е
отразено и че пълномощното е безсрочно. Видно от съдържанието на пълномощното К.А.Т.
е бил натоварен с представителна власт по отношение на “МОДАКАРТ” ЕООД от
„КОНКРЕТ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК **** - самият едноличен собственик на капитала на “МОДАКАРТ”
ЕООД, като в пълномощното е изрично посочено, че Т. има представителна власт да
получава и подписва както актове, така и наказателни постановления и предвид
тази изрично заявена воля на ЕСК на дружеството-жалбоподател, то е без
значение, че към 24.06.2019г. управителят на “МОДАКАРТ” ЕООД е бил заличен като такъв по партидата на това
дружество, тъй като както към датата на получаване на АУАН, така и към тази на
получаване на НП дружеството-жалбоподател е имало назначен друг пълномощник с
изирично посочени представителни права по отношение на “МОДАКАРТ” ЕООД в това число и да получава и подписва както актове,
така и наказателни постановления и това лице е именно К.А.Т.. Освен това от приложените справки от ТР се
вижда, че заличеният управител на “МОДАКАРТ” ЕООД е управител и на ЕСК на
дружеството-жалбоподател, а именно на „КОНКРЕТ ПЛЮС“ ЕООД. От тук и
възражението, че „КОНКРЕТ ПЛЮС“ ЕООД не е имало право да издава пълномощно на
адв. К.Т. през 11.04.2016г., препис от което е било нотариално заверено на 13.07.2019
г. с рег. № 2691/2019 по описа на нотариус Р.В.с район
на действие РС-Пловдив, без разрешението на управителя на “МОДАКАРТ” ЕООД
понеже той не е дал съгласие е обсолютно неоснователно, тъй като както се
посочи управителя на “МОДАКАРТ” ЕООД и „КОНКРЕТ ПЛЮС“ ЕООД е едно и също лице,
а именно Т.А.М., ЕГН **********. В тази
връзка и по отношение на представителната власт на К.А.Т., то е видно, че при
тези факти съдът намира, че АУАН и НП са съставени, предявени и връчени на
надлежно упълномощено за това лице, а твърдяното процесуално нарушение не е
допуснато. Очевидно е, че наказателното постановление е достигнало до
търговеца, предвид упражненото право на жалба по настоящото дело. Следователно
правата и законните интереси на жалбоподателя не са били ограничени. Това е
така, тъй като след като жалбата е преценена като допустима от съда, е напълно
ирелевантно на кого е връчено наказателното постановление. Самото връчване на
постановлението не е елемент от производството по налагане на административно
наказание, а има значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и
преценката дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия
случай съдът е приел жалбата за допустима като своевременно подадена, с което
жалбоподателят е реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред
съд на наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по
никакъв начин.
Административното наказание е съобразено по вид с вида на нарушителя и
правилно е определена и наложена на дружеството имуществена санкция. Съдът, с
оглед на това, че се касае до първо нарушение, както и предвид характера и
тежестта на същото, счита, че определянето на административното наказание в
размер над минималния, предвиден в закона, не е съобразено с изискванията на
чл.27 от ЗАНН, като с оглед на изложените обстоятелства, намира, че следва да
бъде редуцирано до минимума от 500 лв.
Не се установяват основания да се приеме, че в случая е налице маловажен
случай на административно нарушение. В тази насока се взема предвид самия характер
на нарушените обществени отношения, както и факта, че нарушението засяга
финансовата дисциплина на търговците.
При служебно извършена проверка,
съдът не констатира допускането на нарушения в хода на административнонаказателното
производство. В конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният
размер на възнаграждението за юрк законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,
както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила в
едно явяване в съдебно заседание и излагане на общи аргументи в посока
потвърждаване на НП, още повече, че се касае и за изменение на процесното
постановление.
С оглед на гореизложеното,
настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 473372-F502185/28.10.2019г. на Началник отдел
оперативи дейности - гр.Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС на “МОДАКАРТ” ЕООД, Булстат *****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Дружба - 2“, комплекс ”Цариградски”, бл.282, вх.А,
представлявано от Т.А.М., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в
размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС
следва да бъде ИЗМЕНЕНО като бъде намален размерът на наложената
имуществена санкция от 600 /шестстотин/ на 500 /петстотин/ лева.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.