РЕШЕНИЕ
№ 56
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на
30.11.2017г. при участие на секретаря
Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев търговско
дело № 53 по описа за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ във връзка с чл. 498, ал. 3, предл. последно от
КЗ (в сила от 01.01.2016г.) и иск за законна лихва върху застрахователното
обезщетение, претендирана от датата на увреждането.
Ищцата В.В. претендира заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 47000,00 лева за претърпени от нея неимуществени
вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие с лек автомобил
собственост на трето за делото лице (Д.П.), чиято гражданска отговорност на
автомобилист е застрахована при ответника “Дженерали
застраховане“АД. Претендира и законна лихва върху обезщетението от датата на
увреждането.
В исковата молба се твърди, че в късния следобед на
26.05.2016г. ищцата пътувала заедно с баба си и неин колега в посока от гр.
Земен към гр. Кюстендил с лек автомобил с рег. номер ***, собственост на бабата на ищцата Д.П. и управляван от
последната. Ищцата В. пътувала на предната седалка с поставен обезопасителен колан. В района на Конявска
планина, сл. Цървеняно, автомобила поднесъл и излязъл
от пътя като се удрял в храсти и дървета и се свлякъл в дере. Ищцата изпаднала
в шок и не могла да възприеме случващото се, а когато възвърнала съзнанието си
била вече на пътя. По лицето и течала кръв като
изпитвала силна болка по главата и цялото тяло, не могла да се движи сама. Била
закарана от дошлия на мястото нейн баща до МБАЛ „Рахила Ангелова“-гр. Перник и била настанена за лечение. На
29.05.2016г. била изписана от болницата и лечението й продължило в домашни
условия. Цялото и тяло било натъртено, изпитвала силно главоболие, вратът й бил
схванат и не могла изобщо да го движи. Не била в състояние да извършва действия
за задоволяване на битовите си нужди като се налагало да и помагат баща ѝ и баба ѝ по бащина линия. Повече от месец на посещавала учебни
занятия. Болките продължавали и до момента. Претърпяното ПТП се отразило на
нейното психично здраве. Причинило й неспокойство и раздразнение и траен страх
от пътуване с автомобил.
Твърди, че ответника е застраховател
на гражданската отговорност на виновния
автомобилист Д.П. и като такъв и дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки страдания и неудобства и негативни
психични изживявания в размер на 50000,00 лева, за което е предявила претенция
пред ответника, който обаче изплатил само сумата от 3000,00 лева, поради което
ищцата предявява настоящият иск за остатъка от дължимия според нея размер.
Ответника не оспорва фактическите твърдения на ищцата
(с изключение на тези за претърпени изключителни болки и страдания от телесните
увреждания и уврежданията на психиката), но счита, че претърпените от нея болки
и страдания и увреждания са само от леко мозъчно сътресение. Изрично заявява,
че не оспорва факта на настъпване на ПТП-то на твърдяната дата с процесния
автомобил и водач, вината на водача и че е застраховател
на гражданската му отговорност и че е платил обезщетение в размер на 3000,00
лева по предявена пред него на 27.01.2017г. претенция от ищцата. Оспорва
размера на иска за обезщетение. Твърди, че изплатеното от него обезщетение от
3000,00 лева е достатъчно за всички претърпени от ищцата вреди, причинени от ПТП-то. Възразява и за прекомерност на исканото обезщетение
дори да се счита, че то е по- високо от платеното от него, то размера не е 50000,00 лева,
колкото твърди ищеца.
ПОС след преценка на твърденията и възраженията на
страните и събраните доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Няма спор и е обявено за ненуждаещо
се от доказване (с проекта за доклад,
обективиран в Определението от 12.09.2017г., обявен
за окончателен в съдебно заседание от 19.10.2017г.): настъпването на
описаното в исковата молба ПТП, на твърдяната дата, с
участието на посочените в исковата молба лица, вината на водача на МПС-то - Д.П., качеството на ответника на застраховател на гражданската отговорност на водача на МПС-то, плащането на сумата от 3000,00 лева от ответника на
ищеца по предявена извънсъдебна претенция.
От представеното удостоверение от учебно заведение
(л.40) се установява, че ищцата е записана като ученик в ** клас за учебната
2016г-2017г., което води до извод, че към датата на ПТП е била ученик в ***
клас.
От приетите, неоспорени от
страните експертизи (съдебно-психиатрична и съдебно медицинска) се установява,
че ищцата е получила телесни и психични травми, изразяващи се в контузия на
главата, охлузване в лява теменна област, мозъчно сътресение, контузия на
поясни прешлени, контузия на корема, остро стресово разстройство-стресова
реакция с тревожно – фобийна симптоматика (остро
психично разстройство от невротичен вид, с временен и преходен характер. Според
СМЕ част от оплакванията на ищцата може да се очаква да продължат и за бъдеще
време (главоболие, замайване, нестабилност при движение-особено при резки
движения на галавата и тялото, болки в кръста, паметови нарушения). Тези оплаквания са затруднение за
ищцата при придвижване и пътува. Според вещото лице по СМЕ не може да се установи
със сигурност дали е имало пълна загуба на съзнание и за колко време и не може
да се каже имало ли е опасност за живота на ищцата. Според СПЕ причинените
психични увреждания към настоящият момент са стабилизирани, били са по-ясно
изразени в началния период след травмата като постепенно затихват. Към момента
има леки фобийни симптоми. И двете вещи лица са на
мнение, че уврежданията са следствие от претърпения пътен инцидент.
При така установените факти ПОС намира, че исковете са
установени по основание. Ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на
чл. 478, ал. 2 от КЗ, тъй като е пострадала от ПТП, причинено от водач, чиято
гражданска отговорност на автомобилист е застрахована при ответника; предявила
е претенция пред него по реда на чл. 380 КЗ, която претенция застрахователя е приел за основателна, но предложеният (и
изплатен) размер на обезщетение не е удовлетворил ищцата.
Спорът по делото е концентриран до вида на телесните
увреждания (ответника твърди само лекостепенно
мозъчно сътресение без други увреждания) и справедливия размер на обезщетението
по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на спорните по делото въпроси от значение
за отговорността на застрахователя ПОС намира
следното:
Неоснователни са възраженията на ответника досежно вида на претърпените от ищцата увреждания. Както се
посочи по-горе от СМЕ и СПЕ се установява, че травмите на ищцата не са само
мозъчното сътресение, а от инцидента са настъпили и други травми, които са се
отразили на физическото и психично здравословно състояние на ищцата.
Причинените от инцидента травми описани по-горе са довели до болки страдания и
неудобства (нуждата от чужда помощ за известен период от време-установена и от
СМЕ и чрез показанията на св. П., които ПОС кредитира тъй като се подкрепят и
от СМЕ и СПЕ), за обезщетяване на които според ПОС сумата платена от ответника извънсъдебно не е достатъчна. Според ПОС с оглед наличието
и на други травми освен мозъчното сътресение, както и продължаващите последици
от травматичните увреждания (главоболие, замайване, нестабилност при
движение-особено при резки движения на главата и тялото, болки в кръста, паметови нарушения, затруднение за ищцата при придвижване и
пътува, причинената психична травма), а също и предвид ученическата възраст на
ищцата към датата на ПТП, довело до пропускане на учебните занятия почти до
края на учебната година-тоест в най-важния период то справедлив размер на
обезщетението е 7000,00 /седем хиляди/ лева като при определяне на размера ПОС
взема предвид и установения преходен и временен характер на психичната травма,
липсата на данни за пълна или частична загуба на съзнание и съответно за
възникнала опасност за живота на ищцата поради което не може да се приеме
според ПОС по-голям размер.
Според ПОС факта, че деликвента
е в близка роднинска връзка с ищцата и не е била реализирана деликтната му отговорност няма никаква връзка с делото и не
може да се приема за критерии при определяне на размера на обезщетението тъй
като според кодекса на застраховането чл. 494, т. 2 роднинската връзка има значение
на първо място само за правото на обезщетение за имуществени вреди (а по
настоящото дело се претендират неимуществени)
и освен това само относно членовете на семейството на застрахования, а за
нуждите на КЗ има легална дефиниция в допълнителните разпоредби на кодекса § 1,
т. 24 относно понятието „членове на семейството“ и ищцата като внучка на деликвента не се обхваща от тази дефиниция. Ето защо и
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Предвид безспорното между страните обстоятелство, че
ответника преди делото е заплатил сумата от 3000,00 лева като обезщетение от процесното ПТП за неимуществени
вреди на ищцата, предявеният иск ще следва да бъде уважен само за разликата до
справедливия според ПОС размер от 7000,00 лева, тоест иска е основателен за
сумата от 4000,00 лева, а до пълния предявен размер от 47000,00 лева ще следва
да се отхвърли като неоснователен.
Ще следва да се присъди и законна лихва върху сумата от датата на която
ищцата е предявила претенция пред застрахователя.
Искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането не може да
бъде уважено. С действащият Кодекс на застраховането отговорността на застрахователя за лихвите, които деликвента
би дължал бе ограничена по отношение на началната дата, от която застрахователя покрива и тези лихви. Съгласно изричната
уредба дадена в чл. 429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните
задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва да се
приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се
начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се
възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията
за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума
(лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая няма твърдения от ищеца застрахователя
да е бил уведомен от застрахования деликвент за ПТП-то и ще следва за начална дата на лихвата да се приеме
датата на претенцията на ищцата до застрахователя, а
именно 27.01.2017г. като искането за присъждане на законна лихва за периода от
увреждането до претенцията (26.05.2016г-26.01.2017г.) ще следва да се отхвърли
като неоснователно.
По разноските:
Предвид освобождаването на ищцата от държавна такса и разноски
съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в
полза на Пернишки окръжен съд сумата от 150, 40 лв. – държавна такса съобразно
уважената част от иска, която е 8 процента, както и сумата от 32,00 лева-
разноски за вещи лица.
Адвокат – пълномощника на ищеца е поискал присъждане на адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, което искане е основателно с оглед
уговорената в договора за правна помощ на л. 41 безплатна защита. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
1/2004г. на Висшия адвокатски съвет минималния размер на адвокатския хонорар е 1940,00
лева, от които съобразно уважената част от иска ответника следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Н.Б. 155,20 лева.
С молба от 18.10.2017г. ответника е поискал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лева. Искането ПОС с оглед изхода на делото намира за частично основателно.
Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ действително може да се увеличи размера на юрисконсултското възнаграждение до 450 лева, но според ПОС
не са налице основания за такова увеличаване, независимо, че материалния
интерес е над десет хиляди лева и по делото са проведени три заседания.
Редакцията на чл. 25, ал. 2 от Наредбата установява само една възможност (право
на съда) да увеличи възнаграждението над максимума от 300,00 лева по ал. 1, при
определени предпоставки, но употребата на израза „може да бъде“ указва, че дори
да са налице предвидените две минимално изискуеми
предпоставки съдът не е длъжен да увеличи размера. Според ПОС и в тази хипотеза
следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, която в случая
не е висока, предвид липсата на спор между страните за голяма част от правнорелевантните факти, а и отлаганията са причинени от
замените на вещи лица и неизготвяне навреме на
експертизите. Поради гореизложеното ПОС намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение за делото следва да се
определи на 150 лева, от които съобразно изхода на делото ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника 138 лева.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „Дженерали застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“68 ДА ЗАПЛАТИ на В.К.В.
с ЕГН ********** с адрес *** СУМАТА ОТ 4000,00 /четири хиляди/ лева (разликата
между дължимите 7000,00 и доброволно платените от „Дженерали
застраховане“АД 3000,00) - обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2016г. докато пътувала от гр. Земен към гр.
Кюстендил в лек автомобил с рег. номер ***, собственост на Д.С.П. (застрахована при „Дженерали застраховане“АД по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите) ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА лихва върху сумата от
4000,00 лева, считано от 27.01.2017г. – датата на претенцията до застрахователя.
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от датата на
увреждането 26.05.2016г. до 26.01.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА „Дженерали
застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“68 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Б. от Пернишка адвокатска
колегия с ЕИК ********** и адрес *** - пълномощник на В.К.В. СУМАТА от 155,20
лева - възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, АЛ. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА „Дженерали
застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“68 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пернишки окръжен съд по
следната банкова сметка *** при „ОББ“АД сумата от 150, 40 лв. – държавна такса,
както и сумата от 32,00 лева- разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във
връзка с ал. 8 от ГПК В.К.В. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“68 СУМАТА от 138,00 лева-юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
С-я: