Решение по дело №525/2023 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 178
Дата: 4 декември 2023 г. (в сила от 4 декември 2023 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20235630200525
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Харманли, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Г.П.И.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200525 по описа за 2023 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от К. К. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****против Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 6026743 от 30.04.2022г. на ОД на МВР -
Хасково, с който за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е издаден при
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отклонение на
санкционния акт от изискванията за задължителни реквизити - липсва ясно
посочване на дата на издаване, мястото на нарушението, неясно е описано
нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените
разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на
процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен
обем. На следващо място твърди, че нарушението, за което е санкциониран,
не е констатирано по надлежния ред. На следващо място твърди, че
атакуваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани
1
в жалбата нарушения на процесуалните правила са от категорията на
абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени
изцяло атакувания Електронен фиш, както и да му се присъдят разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Не се явява и защитникът му адв.М. Ц. от АК- Пловдив. В писмено
становище сочи, че собственик на заснетото МПС е М Рент ЕАД, а ползвател
е Ти БИ Ай Банк ЕАД, като липсвали доказателства, относно качеството на
ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. К. П..
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 30.04.2023 в 14,46 часа в гр. Харманли,бул. ****до бившия завод
за релета в посока на заснемането от гр. Хасково към гр. Любимец при
ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч заснет ARH-CAM – S1 и
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача управлява лек автомобил
„Рено Меган” с рег. № **** със скорост от 63 км/ч при разрешена
максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 13 км/ч превишена стойност на
скоростта.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба сер.К № 6026743 от 30.04.2022г., в
който на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1,т.2 от ЗДвП
за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.№
271р-11449 от 03.02.2022г., с посочена дата на използване 30.04.2022г, място
на използване гр. Харманли,бул. ***до бившия завод за релета, посока на
движение от от гр. Хасково към гр. Любимец, няма отбелязано общо
ограничение на скоростта, нито дали същата е ограничена с пътен знак за
ограничение – В-26, режим на измерване - стационарен, начало на работа –
13,30 часа, край на работа –16,30 часа.
Съгласно представения снимков материал от процесната дата
30.04.2022г., 14:46 часа, отразена е измерена скорост на движение на
процесния лек автомобил лек автомобил „Рено Меган” с рег. № **** със
скорост от 66 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, а след
приспадане на евентуалната грешка при измерването на скоростта от +/- 3
км/ч е посочена за наказуема скорост 63 км/ч и наказуемо превишаване - 13
км/ч.
Приложен е и протокол № 103-СГ-ИСИС/29.11.2021г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол видно от който АТСС съответства на
одобрения тип.
2
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозирането й в РС - Харманли, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ)
– процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Районен съд- Харманли. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за
разкриване на обективната действителност, а и същата не се оспорва от
жалбоподателя.
При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал
всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил
е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и
пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал грешен краен
извод.
От логическото и систематичното тълкуване на нормите на чл. 189,
ал. 5, чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП следва, че ЕФ може да се издаде само по
отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е
предоставено. Последното обстоятелство се установява единствено по реда
на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП - с декларация, в която собственикът декларира
изрично кое е лицето, извършило нарушението.
В случая няма спор, а и от приетата справка от ОДМВР-Хасково се
установява, че собственик на МПС е „М Рент” ЕАД с ЕИК ***, а ползвател е
Ти БИ Ай Банк ЕАД с ЕИК **** К. К. П., с ЕГН **********, не е негов
законен представител, не е вписан и като ползвател на това МПС. От друга
страна не се твърди и няма доказателства той да е бил посочен с писмена
декларация от търговското дружество като лице, на което е било
предоставено моторното превозно средство.
Следователно, с издаването на процесния ЕФ незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на К. К. П., с ЕГН **********, който не е нито
собственик, нито лице, посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2
ЗДвП.
3
При това положение следва да се приеме за основателно
възражението на въззивника, че не е ясно в какво качество е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К. К. П.. Налице и разлика
между лицето вписано в талона като ползвател и лицето, на което е
предоставено моторното превозно средство. Последното обстоятелство
подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е
осъществено конкретното административно нарушение.
В този ред на мисли се налага и изводът, че в случая не е установено
по предвидения от законодателя ред, че на посочените в обжалвания ЕФ дата
и място именно въззивният жалбоподател е управлявал посоченото в него
моторно превозно средство. Поради това и необосновано е възприет за субект
на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт.
В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационна
инстанция спрямо същия жалбоподател, както и по аналогични случай –
вж. Решение № 92/08.02.2023 г. по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение №
750/12.10.2023 г. по к. а. н. д. № 743/2023 г., Решение от 25.10.2021 г. по к. а.
н. д. № 894/2021 г., Решение от 28.06.2019 г. по к. а. н. д. № 506/2019 г.,
всички по описа на Административен съд – Хасково, която настоящият състав
споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея.
Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение
по отношение на другите наведени от въззивникът доводи за противоречието
му с материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното
им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по-различен резултат с
оглед констатираното нарушение на закона при издаването на процесния ЕФ.
По тези съображения съдът намира, че атакуваният електронен фиш
следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр.
с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН единствено касаторът има право на разноски, поради
което и доколкото от представения по АНД № 525/2023 г. по описа на
Районен съд - Харманли Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023
г. е видно, че му е оказана адвокатска помощ, искането на процесуалния му
представител - адв. М. Ц. от АК- Пловдив, се явява основателно. От договора
за правна помощ се установява, че жалбоподателя е заплатил сумата в размер
на 400,00 лева.
Ето защо следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената защита и съдействие пред Районен съд Харманли в размер на
400 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т. 1, вр. ал.3, т.1, вр.
ал.58д, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
6026743 от 30.04.2022г. на ОД на МВР - Хасково, с който на К. К. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** на основание чл.189, ал.4
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50,00 лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на К. К. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** сумата от 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5