РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Русе, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20234500100334 по описа за 2023 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432
от КЗ.
Ищцата А. П. П. твърди, че била пострадало лице при ПТП, осъществено
на 18.03.2022г. в гр.Русе, на кръстовището на ул.“Н.“ и ул.“В.“, за което бил
съставен констативен протокол за ПTП с пострадали лица от OД MBP-Русе.
Произшествието било реализирано от виновния водач на MПC „М.“, модел
„****“, с peг. №Р****КН. Виновният водач не спрял на пътен знак Б-2-
„Стоп“, навлязъл в кръстовището и блъснал с неговата предна част от дясно,
идващия по пътя с предимство автомобил „М.“, модел „С. С.“, с рег.№ BG****
в който пътувала като пътник на предна дясна седалка с поставен предпазен
колан. По този начин билo реализирано ПTП с пострадали лица и материални
щети. Образувано било досъдебно пpoизвoдcтвo №91/2022 г. по описа на
ОДВМР- Русе, което било висящо към настоящия момент. В резултат от ПТП
получила счупване на седми шиен прешлен, счупване на дясна лъчева кост,
охлузвания в дясна слепоочна теменна област и пo лява скула; кръвонасядание
и охлузване на десен горен крайник и лява седалищна област; кръвонасядания
на долните крайници. Били извършени медицински интервенции в областта на
1
раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Преживяла дълъг и
изключително труден и болезнен период на възстановяване, който
продължавал и към днешна дата. Към настоящия момент продължавала да не
се чувства пълноценен човек. Болките, неразположението и трудностите я
съпътствали почти ежедневно. Освен всичко това, преживявала постоянно
инцидента, което й носело само отрицателни емоции. ПТП и получените
травми, както и проведеното лечение й се отразили изключително тежко като
продължавала да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, страх, стрес, психически дискомфорт и силни и
продължителни болки и страдания. Следвало да бъде овъзмездена за всички
отрицателни последици, които настъпили в резултат на деянието. Счита, че
справедливият размер на обезщетението възлизал на 50 000 лв. Извършила и
множество разходи във връзка с провеждани лечения, прегледи, операции,
закупувани медикаменти, избор на екип, транспорт, импланти и други на
обща стойност 1647.73 лв., които също подлежали на обезщетяване.
Виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
управляваното от него МПС, валидна до 06.01.2023г. и издадена от ответното
дружество. Подала заявление до ответника за изплащане на обезщетение за
претьрпени неимуществени и имуществени вреди пo застраковка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, въз основа на което била образувана щета-
*************, като с писмо с изх.№2661/12.04.2022г. ответниът поискал
документи от ДП, които към не били готови. Друго произнасяне по така
заведената щета нямало от страна на ответното дружество, което пораждало
правният й интерес от иска. Ответникът дължал и законната лихва върху
горепосочените суми от датата на уведомяване. Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер
на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди- негативни преживявания, психически дискомфорт, cтpax, cтpec и
силни и продължителни болки и страдания, в резултат на реализираното ПTП
на ********г. в гр. Р., на кръстовище ул.„ Ц.Н.“- ул. „В.“, ведно cъc законната
лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя
пo застраховка „Гражданска отговорност“, сумата в размер на 1647.73 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на
застрахователя no застраховка „Гражданска отговорност“, както и
2
направените разноски.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД- гр.София счита предявените искове за
допустими. По същество оспорва основателността им. Оспорва изложените
фактически твърдения относно механизма и обстоятелствата, при които
настъпило ПТП, както и твърдението, че вината за настъпването на ПТП била
на водача Н. Н. Т., управлявал л.а. „М. Ц-***“ с рег.№ Р **** КН. Прави
възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като пътувала без поставен
обезопасителен колан. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка
между заявените имуществени и неимуществени вреди и механизма на
произшествието. Оспорва и размерът на претенциите като счита, че
претенцията за неимуществени вреди не съответства на принципа за
справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Оспорва и акцесорната
претенция за присъждане на лихви. Оспорва претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От протокол за ПТП с пострадали №165/40 от 19.03.2022г., издаден от
ОДМВР-Русе е видно, че на **********г. в гр.Р., на кръстовището на ул.“Ц*
Н*“ и ул.“В*“ е настъпило ПТП между МПС с рег.№Р **** КН, управлявано
от Н. Н. Т. и МПС с рег.№BG ****, управлявано от К* П* К* с пострадали
лица, в т.ч. А. П. П.. За ПТП е образувано ДП №91/2022 г. по описа на
ОДМВР-Русе; пр.№1622/22 г. по описа на РП-Русе, което до момента не е
приключило.
За установяване на механизма на ПТП, вида и характера на получените
телесни повреди от А. П. П. и продължителността на възстановителния период
е приета КСМАТЕ и са събрани свидетелските показания на св.Н. Т. и св.В. П..
Съгласно експертизата механизмът на ПТП е следния: през нощта между
18.03-19.03.2022г. на ул. „Духовно възраждане“ в гр. Русе се движил л.а. „М.С.
С.“ с peг.№BG****, управляван от К.К. по посоката на улицата- от запад на
изток. Пътник в автомобила нa предната дясна седалка била А. П.. Когато
този автомобил приближил кръстовището с ул. „Ц. н.“ се движил с около 36,3
3
km/h. B тoзи момент от дясната му страна- от ул. „Ц. н.“ навлязъл лек
автомобил „М. Ц *** ЦДИ“ с peг.№ Р****КН, управляван от собственика си
Н. Т., който се движил с около 32,6 km/h в посока от Съдебната палата към
бул. „П.“ и p. Д.. При описаното движение между автомобилите настъпил
удар, който за л.а. „М.С.С.“ бил челен и настъпил в предната му част, пo-
силно изразено вдясно. За л.а. „М.“ ударът бил страничен и настъпил в
неговата лява страна, в областта на левите врати. В експертизата е посочено,
че водачът на ,,М. С. С.“ е употребил наркотични вещества. Произшествието
настъпило през нощта, в условията на работещо уличното осветление, суха и
чиста настилка. И двете улици са били еднопосочни. За водача на л.а. „М.“ при
движението по ул. „Ц. н.“, преди кръстовището на една основа имало два
пътни знака: Б2-,,Cпри! Пропусни движещите ce пo пътя с предимство“ и Г4-
„Движение само направо или надясно след знака“. За водача на л.а. „М. С. С.“,
при движението мy по ул.„Д. в.“, преди кръстовището имало също два пътни
знака: Б3- „Път с предимство“ и Г5- „Движение само направо или наляво след
знака“. He била установена пътна маркировка. От всички страни на улиците в
кръстовището има тpoтoapи, a след тях сгради. Кръстовището не е регулирано
със светлинна сигнализация. В експертизата е посочено, че от огледния
протокол е видно, че от двeтe cтpaни на ул. „Ц. н.“ е имало паркирани
aвтoмoбили, кaктo преди кръстовището, така и след нeгo. Ha значително
разстояние преди и след кръстовището, в дясната част на ул.„Д.в.“ също е
имало паркирани автомобили.
Съгласно експерта техническа причина за произшествието било
пресичането на траекториите на движение на процесните автомобили.
Посочено е също, че за водача на л.а. „М.“ при движението му по ул.„Ц. н.“,
преди кръстовището има пътен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите ce по
пътя с предимство“. Ако водачът на л.а. „М.“ е спрял преди да навлезе на
кръстовището, действалото ускорение на този автомобил е било 9,062/ 2.9,0 =
4,56 m/s. Пoлyчeното ускорение като стойност било твърде голямо и
технически не било възможно дa бъде достигнато. От това експертът е извел
извод, че л.а. „М.“ не е спрял при навлизане в кръстовището. Ако водачът се е
съобразил с въведените пътни знаци е съществувала възможност за
предотвратяване на произшествието. Времето за движение на л.а.„М.“ в
кръстовището с постоянна скорост било приблизително равно и пo-малко oт
общото време, необходимо на водача да започне спиране, което показвало, че
4
водачът на л.а. „М. С. С.“ не е имал техническа възможност, да предприеме
спиране в момента, в който л.а.„М.“ навлязъл в кръстовището.
С експертизата и медицинската документация е установено, че в резултат
от ПТП А. П. е получила следните телесни увреждания: Счупване на тялото
на седми шиен прешлен; Счупване на дясната лъчева кост, наложило метална
остеосинтеза; Охлузвания в дясна слепоочно-теменна област и лява скула;
Кръвонасядане и охлузвания в лява глутеална област; Охлузвания на дясна
мишница и дясна предкитка; Кръвонасядания на десен долен крайник;
Кръвонасядания на ляв долен крайник. Установените увреждания на А. П. П.
следвало да се преценяват пo медико-биологичните признаци: Трайно
затрудняване на движенията на шията, за срок повече от 30 дни. Трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от 30 дни.
В експертизата е посочено, че изразени болки е имало след травмата, след
медицинските манипулации и оперативни намеси; при раздвижването.
Експертът е посочил, че възстановителният период за счупването на седми
шиен прешлен е около 1,5-2 месеца за физически труд. Срокът на
имобилизация е около три седмици. Възстановителният период за счупването
на стилоидния израстък на лъчевата кост е около 1,5-2 месеца за физически
труд. Няма документация за възникнали усложнения, които да са причина за
удължаване на възстановителните периоди. Налице е възстановяване на
функциите на ръката и шийния отдел на гръбначния стълб. В експертизата се
сочи, че нe ca налице увреждания, които са характерни при поставен
обезопасителен колан, а установените увреждания могат да бъдат получени
при непоставен обезопасителен колан.
Въз основа на данните по делото и телесните увреждания, ВЛ са извели
извод, че ищцата към момента на произшествието е била без поставен
обезопасителен колан. Посочено е също, че уврежданията пo долните
крайници не биха могли да се получат при правилно поставен предпазен
колан. Коланът е следвало да задържи тялото пред предпазната възглавница и
да не се получи хиперфлексия в шийния отдел на гръбначния стълб, а лицето
нямало да достигне части в предната част на купето на автомобила.
Счупването в областга на дясната гривнена става било резултат на действието
на предмет в областга на дланта и можело да се получи при подпиране с ръка в
детайли в предната част на купето. Поставеният предпазен колан би допуснал
5
съприкосновението на дланта с детайли, но c по-малък интензитет.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза с оглед
специалните знания на вещите лица, като обоснована и компетентно дадена и
неоспорена от страните.
С показания на св.Т. се установява механизма на ПТП- същият се е
движел по ул.“ Ц.Н.“ в посока бул.“П.“, навлязъл в кръстовището и бил ударен
от друг автомобил. Свидетелят сочи, че е спрял на знак „Стоп“ преди да
навлезе в кръстовището“, а когато е видял приближаващия автомобил се е
опитал да даде газ, за да избегне удара. В тази част съдът не цени показанията
на свидетеля, тъй като същите съставляват негова защитна теза и се
опровергават от приетата по делото експертиза.
С показанията на св.П. се установява, че същият работи в сектор ,,Пътна
полиция‘‘ в ОДМВР-гр.Русе като автоконтрольор от 2007г. Конкретните му
задължения включвали обслужване на пътнотранспортни произшествия,
контрол на пътния поток и работа с технически средства. Свидетелят сочи, че
в служебно качество посетил ПТП на 18.03.2022 г. в гр.Русе на кръстовището
на ул.“Ц. Н.“ и ул. Д. в.“. При посещението бил съставен протокол за ПТП с
пострадали лица, на мястото на произшествието извършили проба с
технически средства на двамата водачи за употреба на алкохол и за употреба
на наркотични вещества- две различни проби с два различни уреда.
Свидетелят установява, че пробата на единият от водачите- на л.а. „М.“, била
положителна за наркотичните вещества. Свидетелят уточнява също, че при
ПТП пробата за алкохол била задължителна, а за наркотични вещества се
прави по тяхно усмотрение на служителите. Според показанията на този
свидетел на процесното кръстовище винаги имало паркирани автомобили, в
момента на ПТП-то също имало паркирани такива. При ПТП с пострадали
лица винаги се съставял албум и се запазвало произшествието. В случая бил
съставен албум и се запазило местоположението на автомобилите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по
делото.
По делото е разпитан и св. К. К.относно механизма на ПТП. Същият сочи,
че пътували с ищцата в тъмната част на денонощието- около 22 ч. Било
студено, но настилката не била мокра, нямало сняг, нито дъжд, имало ремонт
6
на пътя. Движил се с включени фарове, с ниска скорост- около 30 км, бил на
път с предимство. Когато наближил кръстовището се появила кола, която не
спряла, което за него било неочаквано. Свидетелят сочи, че не помни дали е
правил опит да спре, всичко се случило много внезапно и бързо. Изблъскал
другия автомобил към ъгъла на сградата, колите спрели едновременно и се
включили въздушните възглавници. Погледнал да видя какво се е случило с
А., попитал я дали всичко е наред и тя му отговори положително. Свидетелят
посочва, че ищцата се била свлякла под седалката, после изпаднала в
безсъзнание, не се движела, задавала несвързани въпроси. Изчали да дойде
линейката като той се опитвал да я успокоява. На лекарите обяснил, че А. е в
шок и че е загубила безсъзнание, обяснил, че нямал увреждания, затова не
отишъл на преглед в болницата. Свидетелят посочва, че пробата му за
наркотици била положителна като всички скали били запълнени. Направили
му и кръвен тест. Свидетелят установява още, че А. престояла в болницата
около десет дни. Позволили му да я посети и състоянието й не било добро-
била с шина на врата и на ръката, изглеждала като недоспала, като преживяла
нещо ненормално. След изписването й за една вечер се прибрала, след което
отишла на лечение в гр.Плевен, където й направили операция с поставяне на
импланти. След изписването й взели решение да остане при р. си в гр.Д. м.,
тъй като не можела да се грижи нито за себе си, нито за детето им. Не можела
да се облича, да се къпе самостоятелно, трудно ставала, оплаквала се, че
всичко я боли. Била при родителите си около два месеца. Била съсипана,
отчаяна от живота, предала се, страдала, че не може да взема детето и да го
носи. След това се върнала в гр.Р. и той я водел на рехабилитации и й помагал
за всичко. Това продължило около половин година, след което сама започнала
да се къпе, да става, да се опитва да прави движения самостоятелно.
Свидетелят сочи също, че А. и към момента се оплаква от болки в ръката,
страхува се за пътува, не била преживяла стреса от катастрофата.
С показанията на св.Д. П. П.- с. на ищцата се установява, че за пътния
инцедент и за състоянието на сестра си разбрала от баща им. Осъществила
връзка с А. чрез фейсбук- месинджър, но тя била неадекватна по време на
разговора- говорела несвързано, нищо не си спомняла от случилото се, била
обездвижена, обяснила, че имала силни болки в ръката. След изписването
стояла в Русе една седмица- била изписана със счупена ръка и се налагало да
се търси адекватно лечение. Свидетелката сочи, че А. П. постъпила на
7
лечение в болница в гр.П., където й оперирали ръката, имала и спукан
прешлен. Била в силно разклатено емоционално състояние. Трябвало да стои
неподвижна, притеснявала се дали ще може да се възстанови, да не остане
инвалид. Притесненията й били свързани и с това, че към този момент детето
й било на две години и не можела да го гледа. След операцията не можела да
се грижи сама за себе си, а грижи за нея полагали родители им- за
ежедневното й обслужване, защото трябвало да бъде неподвижна, да приема
на медикаменти, спряла да кърми детето си. Около половин година не можела
да се обслужва самостоятелно и се нуждаела от помощ, не можела да се грижи
и за детето си. И до момента изпитвала неудобства- не можела да се грижи
пълноценно за детето си, не можела да натоварва ръката си. Все още не била
възстановена нито физически, нито психически. Дълго време с нея работел
семеен приятел психолог и продължавала да го посещава, защото все още
имала страхове. След случката станала затворена, сприхава, нервна,
избухлива, не можела да овладява емоциите си, които били провокирани от
стреса, спряла да шофира, изпитвала страх при пътуване.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели през призмата на чл.172
от ГПК и им дава вяра, тъй като същите установяват непосредствено
възприети факти и показанията им кореспондират с другите доказателства по
делото.
Съдът не цени показанията на св. К.К. в частта, с която същият отрича
шофиране на автомобила след употреба на наркотични вещества. Изложената
от него защитна теза е несъстоятелна и не може да обори резултатите от теста.
По делото са представени фактури за извършени разходи във връзка с
направени изследвания, консуматими, медикаменти и гориво. С приетата
допълнителна съдебно- медицинска експертиза са установени фактурите,
които имат пряка връзка с проведеното лечение и същите са стойност 1412.72
лв.
Беспорно е установено, че към момента на ПТП за МПС– рег.№ Р9818КН
е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното застрахователно дружество. На 08.04.22г. ищцата е отправила до
застрахователя писмена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, въз основа на което е била образувана щета, но до момента не й
е определено и платено обезщетение.
8
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432
от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл.498, ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и отказ или
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването му, така и на специалните
предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на пострадалия
за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ, респ. наличие на отказ
да се плати.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищцата е отправила
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 08.04.2022г.
като в установения в закона срок ответното застрахователно дружество не е
платило обезщетение. По правната си същност липсата на произнасяне,
съответно на плащае съставлява отказ от страна на застрахователя. Отказът да
се плати е породил правният интерес от търсената защита. Това дава
основание да се приеме, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице
както общите, така и специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ и
същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, на която е основана исковата
претенция, при наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице
има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
9
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква субективното
право на деликтно обезщетение, както и прякото право на застрахователно
обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който
е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51 и
чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищцата. Деянието, което
трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната
връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
10
По се установи по категоричен начин, че на 18.03.2022г. в гр.Русе, през
тъмната част от денонощието, на кръстовището на ул.“Ц. Н.“ и ул.“Д. В.“ е
настъпило ПТП между МПС с рег.№Р ****КН, управлявано от Н. Н. Т. и МПС
с рег.№BG ****, управлявано от К. П.К., в който като пътник на предна дясна
седалка пътувала А. П. П.. Механизмът на ПТП и техническите причини за
произшествието са подробно описани в приетата по делото КСМАТЕ, която
съдът възприема изцяло, както и с показанията на св.П., св.Т. и св. Колев.
Съобразявайки установения механизъм на ПТП, съдът приема, че същото
е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водачът
на МПС с рег.№Р **** КН- Н. Т.. Същият не е съобразил поведението си
изискванията на ЗДвП като е навлязъл в кръстовищещо без да спре на
задължителния за него знак Б2 и без да се увери, че няма други МПС, които да
се движат на пътя с предимство. С това свое поведение същият виновно и
противоправно е причинил ПТП, поради което за причинените вреди на
пострадалата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта.
Установи се, че в резултат на ПТП / като негова пряка и непосредствена
последица/ ищцата е получила травматични увреждания- Счупване на тялото
на седми шиен прешлен; Счупване на дясната лъчева кост, наложило метална
остеосинтеза; Охлузвания в дясна слепоочно-теменна област и лява скула;
Кръвонасядане и охлузвания в лява глутеална област; Охлузвания на дясна
мишница и дясна предкитка; Кръвонасядания на десен долен крайник;
Кръвонасядания на ляв долен крайник, които са наложили провеждането на
медикаментозно и оперативно лечение.
В резултат на получените травми и свръзаното с тях лечение, вкл. и
оперативно ищцата е имала болки с висок интензитет след травмата, след
оперативните интервенции, при манипулациите и раздвижването. Същата
изпитва болки и до момента. Ищцата е била обездвижена за период от около
два месеца, нуждаела се е от чужда помощ в ежедневието, каквато е
получавала от своята родители и фактическия си партньор, изпитвала болки и
страдание, била разстроена, имала страхови преживявания, не можела да се
грижи за двегодишното си дете, което допълнително я натоварвало
емоционално.
За лечението си направила разходи на обща стойност в размер на 1421.72
11
лв.- за заплатени потребителски такси, консумативи, медикоменти, избор на
екип и престой в болничните заведения.
При тези факти съдът приема, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на водач на МПС на ищцата са причинени вреди от
неимуществен и имуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП е налице застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното застрахователно дружество.
Този факт дава основание да се приеме, че към момента на деликта
виновният водач е имал качеството на застраховано лице, поради което следва
да се приеме, че е настъпил застрахователният риск по сключената с ответника
застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема, че за
ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно
обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент, в който смисъл е трайно установената съдебна практика.
Съдът като съобразява, начина на извършване на делиликта, получените
от ищцата травматични увреждания, проведеното лечение в болнично
заведение и в домашни уславия, оперативната интервенция, възстановителен
период и неговата продължителност за всяка една група телесни увреждания,
като съобразява възрастта й, интензитета на причинените болки и страдания,
последвалите негативни психични преживявания, настъпилата промяна в
начина й на живот за период от около два месеца, когато се е неждаела от
чужда помощ в ежедневието си, както и икономическата конюнктура, приема,
че справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер на 50 000 лв.
Ищцата е направила и разходи за лечението си в размер на 1421.72 лв.,
12
които съставляващ имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от
делинквента. До този размер претенцията е основателна. В останалата част
над посочената сума искът е неоснователен, тъй като представените фактури
за платено гориво нямат пряка връзка с деликта.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените
твърдения за съпричиняване на пострадалия. Възражението на ответника за
съпричиняване е основателно.
По делото се установи, че ищцата е била пътник в лекия автомобил като е
пътувала без поставен предпазен колан. С приетата по делото експертиза се
установи по категоричен начин, че уврежданията пo долните крайници не
биха могли да се получат при правилно поставен предпазен колан, че коланът
е следвало да задържи тялото пред предпазната възглавница и да не се получи
хиперфлексия в шийния отдел на гръбначния стълб, а лицето нямало да
достигне части в предната част на купето на автомобила. Счупването в
областга на дясната гривнена става е резултат на действието на предмет в
областта на дланта и може да се получи при подпиране с ръка в детайли в
предната част на купето. Поставеният предпазен колан би допуснал
съприкосновението на дланта с детайли, но c по-малък интензитет.
При тези факти, съдът приема, че с поведението си ищцата е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат като приносът е 50 %.
С оглед посоченото съпричиняване определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се намали със сумата от 25 000 лв., поради
което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до
размер на 25 000 лв. Над посочената сума искът е неоснователен и следва да
13
се отхвърли.
Следва да се намали и размерът на обезщетението за имуществени вреди
със 50 %, поради което искът се явява основателен за сумата от 706.36 лв. В
останалата част над тази сума до размер на 1647.73 лв. искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване- 08.04.2022г., от която дата следва да се
присъди.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
Ищцата е направила разноски за производството в размер на 2769.11 лв.
като с оглед уважената част от претенцията има право на разноски в размер на
1384.56 лв. По делото ищцата е представлявана от адвокат безплатно, поради
което в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на
500 лв.
Ответникът е направил разноски за производството в размер на 560 лв. и
има право на разноски от 280 лв. Ответникът е представляван от адвокат, но
липсват доказателства за платено адв. възнаграждение по конкретното дело,
поради което посочената сума от 3000 лв. е документално необоснована.
След извършване на служебно прихващане между дължимите разноски,
съдът приема, че в полза на ищцата следва да се присъдят такива в размер на
1104.56 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******** със седалище гр.С. и
адрес на управление бул. „С. ш.“ №*** да заплати на А. П. П., ЕГН
********** от гр.Р., ул.“ С. Ш.“ №*, вх*, ет.*, ап.* сумата в размер на 25 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на ********г. в гр.Р., сумата в размер на 706.36 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същото
14
ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.04.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 1104.56 лв. разноски за
производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 25000 лв. до размер на 50 000 лв., както и
иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди над
сумата от 706.36 лв. до размер на 1647.73 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******** със седалище гр.С. и
адрес на управление бул. „С. ш.“ №***да заплати на адв. С. Н. И. от ВТАК
основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
15