ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15.10.2019 г. гр. Несебър
Несебърският районен съд граждански състав на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 168 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Е.Х.” ООД, ЕИК *********, представлявано от И.И., против Етажната собственост на бл.В, сграда Мадрас, комплекс „Е.Р.Б.С.”, с. Равда, представлявана от В.Б. /в хода на процеса избран нов управител О.А./. Твърди се, че ищецът бил собственик на самостоятелни обекти в бл."В", сграда "МАДРАС", представляваща сграда с идентификатор № 61056.502.569.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, с адрес: Област Бургас, Община Несебър, ***, курортен апартаментен комплекс „Е.Р.Б.С.", а именно: самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.4.23, представляващ апартамент № М106, ет.1; самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.4.21, представляващ апартамент М 110; самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.4.20, представляващ апартамент М 112; самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.4.52, представляващ апартамент М 310, като имотите били придобити посредством апортна вноска. На 10.05.2018 год. било проведено Общо събрание (ОС), на което били взети решения, противоречащи на материалния закон и процесуалните правни норми и които се явявали нищожни, а в условията на евентуалност- незаконосъобразни. Заявява се, че ищецът не бил поканен на събранието, поради което и негов представител не присъствал на същото, съответно не бил получавал протокола от събранието. Твърди се, че дружеството узнало за проведеното събрание на 14.01.2019 г., когато му било връчено съобщение по ч.гр.д. № 1111/2018 г. със заповед по чл.410 от ГПК. Въпреки отправеното до ЕС искане за снабдяване с протокола, такъв не бил предоставен на дружеството. Твърди се и се моли да бъдат прогласени за нищожни взетите решения, а при условията на евентуалност- отменени като незаконосъобразни. Релевират се възражения за нищожност на решенията предвид на това, че комплекс „Е.Р.Б.С.” представлявал жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 от ЗУЕС, поради което общата уредба на управлението на общите части била неприложима. По отношение твърденията за незаконосъобразност на решенията се заявява, че от протокола не ставало ясно кой бил свикал събранието и по какъв ред. Твърди се, че покана не е била поставяна на видно място, за което не бил съставен и съответния протокол; срокът за предизвестие за свикване не бил спазен. Нарушена била разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗУЕС, тъй като в дневния ред липсвала точка за избор на председател на събранието и протоколист, като избраните за това лица не били етажни собственици. В протоколът не било изчерпателно посочено къде се провежда събранието, като апартамента, в който се провело не съставлявал общо достъпно място. Протоколът не съдържал информация относно явилите се лица, притежаваните от тях идеални части; не било посочено кой собственик как бил гласувал; не били отразени изявленията; протоколът не носел подпис на участвалите в събранието лица. Описаният в протокола кворум не бил действителен, като се заявява, че не бил налице, както и не било описано нито едно пълномощно на представител. Протоколът не бил обявен по предвидения в чл.16, ал.7 от ЗУЕС ред, като не бил поставен на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Оспорва се кворумът при вземане на решенията. На събранието не присъствал преводач, въпреки че голяма част от собствениците не били български граждани; събранието не започнало в предварително обявения начален час. Заявява се, че неправилно били изчислени идеалните части на присъствалите на събранието, като същите били посочени в проценти. От протоколът не ставало ясно всеки участник лично ли е взел участие или чрез пълномощник, като едно лице представлявало повече от трима собственици. Отделно от изложеното се навеждат и конкретни доводи по всяко от решенията, както следва: По т.1 и 2- избрани били управител и контрольор без да бъде издигната конкретна кандидатура; По т.3- гласуван бил правилник за вътрешния ред без да се посочва какво гласи същия; По т.4- било взето решение за разкриване на банкова сметка *** „ДСК” каквато банка не съществувала в правния мир; По т.5- създаден бил Фонд „Ремонт и обновяване” с конкретен бюджет и били гласувани конкретни разходи, като не ставало ясно от къде произхождали сумите, както и били създадени редица фондове, каквито ЗУЕС не предвиждал; По т.6-разпределени били разходи като не се сочело кои точно разходи и пари щели да се разпределят по тези редове и регламенти; По т.7- 17- същите били последици от предходните решения, поради което и те били нищожни и незаконосъобразни, както и че същите били в правомощията на ОС, а за да бъдат делегирани като права на управителя следвало да има кворум в размер на 67 % ид.ч., какъвто нямало. Предвид горното се моли да бъдат прогласени за нищожни, евентуално незаконосъобразни всички решения.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответната ЕС. Навеждат се доводи за недопустимост поради просрочие. Заявява се, че съобщение за изготвен протокол е било поставено на видно и общодостъпно място- на входните врати на входовете на сградата, на 15.05.2018г., в 20:00 часа, за което бил изготвен протокол, подписан от пълномощник на управителя и 2-ма свидетели- адв.Н.Ч., пълномощник на собственика "Ю.К." ЕООД и В.Н.. Считано от тази дата започвал да тече преклузивния 30- дневен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, като срокът за обжалване бил изтекъл на 14.06.2018 г., а исковата молба била подадена на 13.02.2019г. Твърди се, че на ищцовото дружество още преди дата 14.01.2019г. му било станало известно обстоятелството около провеждането на ОС. Това било така тъй като седалището и адреса на управление на дружеството било на адреса на ЕС. Освен това на 22.11.2018г. собственикът и управител на ЕС бил подал жалба пред РП- Несебър срещу Д.М., който бил посочил, че е представител на "Е.Х. " ООД като управител на едно от дружествата- съдружници- "***. На 22.11.2018г. и 20.12.2018г. от пълномощник на В.Б. - като собственик и управител на ЕС, били подадени до "Е.Х." ООД и Покани за доброволно изпълнение, получени от ищеца, в които било посочено в какво качество и на какво основание /именно проведеното ОС от 10.05.2018г./ Б. ги била изпратила и какво се искало с тях. На 05.12.2018г. на служител на ищцовото дружество- Н.Н., на основание решенията на ОС, му били връчени срещу подпис 10бр. Декларация за съгласие от "Е.Х." ООД за получени чипове с посочване на номерата им за сграда "Мадрас". На 20.12.2018г. срещу същият служител- Н.Н., от ЕС била подадена жалба с приложени към нея протокол от ОС и др. документи, пред РП- Несебър. Във връзка с изложеното се твърди, че ищецът още преди 14.01.2019 г. бил наясно за проведеното събрание, поради което се моли да бъде прекратено настоящото производство. Оспорва се и евентуалната претенция. Твърди се, че комплекса не бил от затворен тип, тъй като ищецът не бил собственик на имота, върху който бил построен комплекса, и нямал качеството инвеститор. Наред с това дружеството, макар да навеждало твърдения, че управлението в комплекса било по реда на чл.2 от ЗУЕС, свикало и провело събрание по общия ред в комплекса. По отношение твърденията за нищожност на решенията се заявява, че законосъобразността на последните се определяла от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Заявява се, че мотива за свикване на общото събрание бил изпратени до тях по електронен път писма от ищцовото дружество, в които то заявявало невъзможността да продължи дейностите по поддръжка в комплекса, както и че преустановява поддръжката и управлението на комплекса, което следвало да се приеме и като предизвестие за прекратяване действието на сключените договори. По отношение на представените договори се твърди, че същите не са такива по смисъла на чл.2 от ЗУЕС, тъй като били сключени между три страни- инвеститор, изпълнител и възложител, а не между собственик и инвеститор; инвеститорът не бил такъв по смисъла на закона; тези договори към настоящия момент не били в сила, тъй като били прекратени на изложеното по- горе основание. Заявява се, че във въпросните договори собствениците имали качеството „потребител" по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР към Закона за защита на потребителите, защото били страна по договор извън рамките на своята търговска или професионална дейност, и съглашението били най- близко по съдържание до договор за поръчка с някои елементи и на договора за изработка. Клаузите за цена на договорите, депозит и инфлационен индекс били неясни. Клаузата за изменение и допълнение била неравноправна, съответно нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. чл.143, т.12 от ЗЗП. Клаузите за неустойка също били нищожни, тъй като предвидените в тях размери били необосновано високо обезщетение или неустойка на търговеца по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. На следващо място се твърди, че ОС било свикано с покана от 02.05.2018 г. от името на Сергей Анатольевич Пермяков, която съдържала всички реквизити. Същата била поставена на входните врати на входовете на ЕС, за което бил съставен и протокол, подписан от свикващия събранието- Сергей Пермяков, и свидетеля В.Н.. Нямал нарушение на чл.16, ал.2 от ЗУЕС тъй като настоящото събрание било първо и нямало избран управител. ОС било проведено в ап.006 в сграда "Мадрас", посочен в поканата и в протокола, който се намирал на ет.0 и входната му врата била отворена през цялото време. Протоколът от ОС бил надлежно съставен в съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, като съдържанието му не било оспорено от ищеца. Кворумът за провеждане на ОС на ЕС бил действителен и правилно изчислен. На ОС бил осигурен преводач от български на руски език и обратно. Пълномощните на лицата, които са били представлявани, били действителни и са съществували към датата на провеждане на ОС на ЕС. Не било налице нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУЕС. Оспорват се и твърденията за незаконосъобразност на решенията, посочени поточково в исковата молба, като се твърди, че не отговарят на действителността. В този смисъл се моли да бъде прекратено производството, респективно отхвърлена исковата претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения и събран по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира предявената претенция за недопустима по следните съображения:
В настоящият случай по делото е представен протокол от 15.05.2018 г., подписан от пълномощник на управителя на ЕС и в присъствието на В.Н., за който не се спори, че е етажен собственик, и пълномощник на „Ю.К.” ЕООД, с който е удостоверено, че на същата дата в 20,00 ч., на входните врати на входовете на сграда с идентификатор № 61056.502.569.4, съставляваща сграда Мадрас, бл.В, курортен апартаментен комплекс „Е.Р.Б.С.”, с. Равда, ул. „Македония”, № 61, е било поставено съобщение за изготвен протокол от проведеното общо събрание на 10.05.2018 г. Протоколът за поставеното съобщение носи подписите на всички упоменати лица. Към датата на съставянето му- 15.05.2018 г., е бил спазен срока по ал.6 на чл.16 от ЗУЕС. Поставянето на съобщението за изготвения протокол от ОС с посоченото съдържание и подписването му от управителя и един собственик се установява освен от представения по делото препис от протокола и от събраните гласни доказателства. Мястото, на което се намира въпросното табло е било общодостъпно и видимо- на входните врати на всички входове на сградата, съобразно показанията на свидетелите Стефанов и Б.. Св. Стефанов заяви, че на 15.05. или на 16.05.2018 г. е видял съобщението, за изготвения протокол, залепено на входните врати на всички входове на сградата, което напълно кореспондира със съдържанието на протокола. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел и няма основание да се съмнява в пристрастността му.
Всичко изложено по- горе дава основание на настоящата инстанция да приеме, че на 15.05.2018 г., на общо достъпно място- на входната врата на всички входове на сградата, е било залепено съобщение за изготвения протокол от общото събрание.
Съгласно нормата на чл.40, ал.2 от ЗУЕС, действаща към датата на провеждане на общото събрание, а именно след изменението й с ДВ брой 26 от 2016 г., молбата за отмяна на решенията на общото събрание, се подава до районния съд по местонахождение на етажната собственост, в 30- дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7. Последната повелява, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Това навежда на извода, че от датата на поставяне на съобщението на видно място, започва да тече 30- дневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, само когато уведомяването не следва да бъде извършено по електронна поща или адрес в страната. В хипотезата на посочен адрес или поща уведомяването ще се извършва на тях. В противен случай спрямо етажният собственик се процедира като спрямо собственик, ползвател или обитател на етажната собственост, пребиваващ постоянно на адреса на етажната собственост и по тази причина имащ възможност да се запознае на място със съобщенията, поставяни от управителя на видно и общодостъпно място. По делото не се твърди от страна на ищецът, като не се представиха и доказателства в тази насока, че същия не обитава етажната собственост или че ще отсъства от нея повече от един месец. Не се ангажираха и доказателства, че писмено е уведомила етажната собственост и съответно е посочила електронна поща или адрес в страната, на който да бъдат връчвани съобщенията. Предвид на това следва да се приеме, че за ищеца срока за обжалване решенията на общото събрание, започва да тече от датата на поставяне на съобщението за изготвен протокол- 15.05.2018 г., и изтича на 15.06.2018 г. Молбата, предмет на настоящото производство, е входира в РС- Несебър на 13.02.2019 г.- повече от месец след изтичане срока на обжалване.
Горните изводи важат и по отношение на претенцията за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание. Последователна е практиката на ВКС, съгласно която решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, и за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Приема се също, че ЗУЕС урежда специална процедура за вземане на решения от общото събрание на етажната собственост, чието спазване е основание за тяхната действителност, като се посочва, че извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения и в тези случаи е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В този смисъл защитата срещу порочни решения на общото събрание на ЕС може да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден в чл.40, ал.1 ЗУЕС, в предвидения 30-дневен преклузивен срок и след като исковата молба е подадена след този срок, предявеният иск е процесуално недопустим.
Изложеното по- горе прави образуваното производство недопустимо както по отношение на главната, така и по отношение на евентуалната претенция, поради което и следва производството да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответната етажна собственост следва да бъде присъдена сумата от 330 лв., представляваща направени разноски, от които 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, 30 лв.- заплатено възнаграждение за преводач.
Мотивиран от горното и на основание чл.40, ал.2 от ЗУЕС, Несебърският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 168/2019 г. на Районен съд- гр.Несебър.
ОСЪЖДА „Е.Х.” ООД, ЕИК *********, представлявано от И.И., да заплати на Етажната собственост на бл.В, сграда Мадрас, комплекс „Е.Р.Б.С.”, с. Равда, представлявана от В.Б. /в хода на процеса избран нов управител О.А./ сумата от 330 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: