№ 2542
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100113956 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Д. К. М., с която е
предявен срещу Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи иск с правно основание чл.513, вр. чл.511, ал.1 КЗ за сумата от
26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смърт на близък при деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен в Република
България от лице - чужд гражданин, чиито застраховател чрез представителя
/кореспондента/ за уреждане на претенции в България е отказал плащане по
застрахователната претенция за вредите от ПТП.
Ищецът твърди, че на 01.12.2018 г. около 14.30 ч. е настъпило
пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: К. М. е управлявал
лек автомобил Рено с peг. № ********* по пътя от с. Опицвет към ПП-1-8,
след като достига до кръстовището с път 1- 8 водачът навлиза на платното за
движение на първокласния път, извършвайки маневра ляв завой в посока гр.
София на нерегулираното кръстовище – без пътни знаци. В същото време
товарен автомобил Волво с peг. № ********* с прикачено полуремарке,
управляван от Д.Ю., се движи по ПП-1-8 в посока от гр. София към гр.
Сливница, в дясната от двете ленти по посоката си на движение със скорост от
89 км/ч. Водачът на товарната композиция възприел движещият се лек
автомобил Рено, предприел намаляване на скоростта си, но не е предприел
аварийно спиране и в следствие на това настъпил удар с навлизащия в
платното му за движение лек автомобил Рено. От удара К. М. получил
наранявания, несъвместими с живота и починал на място. Починалият К. Д.
М. е баща на ищеца Д. К. М., към когото ищецът бил силно привързан.
Претендираното обезщетение за понесените неимуществени вреди е в размер
на 26 000 лв., заедно със законната лихва от 22.02.2023 г. - датата на която е
1
сезиран кореспондентът за образуване на щета и заплащане на обезщетение,
както и съдебните разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва за произшествието да е отговорен
водачът на товарния автомобил. Твърди, че от представените доказателства,
включително Постановление за прекратяване на наказателно производство на
Окръжна прокуратура - София от 15.06.2020 г., се установява, че
произшествието е настъпило изцяло по вина на К. Д. М., който като водач на
лек автомобил „Рено“ , с peг . № ********* е причинил ПТП и собствената си
смърт в резултат на противоправно поведени е и нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Евентуално се позовава на съпричиняване на вредите
в изключителна степен от пострадалия при произшествието. Оспорва и
претендирания размер на вредите.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.513, вр. чл.511, ал.1 КЗ:
Установява се от представените писмени доказателства - констативен
протокол, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, разпита на
свидетеля М. П. П., както и от приетата по делото авто-техническа експертиза
– основна и допълнителна, че е настъпило пътно-транспортно при следния
механизъм: на 01.12.2018 г., около 14,30 часа, лек автомобил марка „Рено“,
модел „Колеос“ с peг. № *********, управляван от К. М., се е движил по пътя
от с. Опицвет към ПП-1-8, като непосредствено преди кръстовището с път I- 8
водачът спира, след което навлиза на платното за движение на първокласния
път, извършвайки маневра ляв завой в посока гр. София, със скорост 23 км/ч.
В същото време товарен автомобил „Волво“ модел „24АЗС“ с peг. №
********* с прикачено полуремарке се е движил по ПП-1-8 в посока от гр.
София към гр. Сливница, в дясната от двете ленти по посоката си на
движение. В района на 28-ми км - Софийска област скоростта на товарната
композиция е била 89 км/ч. Водачът на товарната композиция е възприел
движещия се от дясно на лява спрямо посоката му и извършващ маневра ляв
завой л.а. „Ситроен С4“ движещ се пред л.а. „Рено“, управляван от св. П. и е
намалил скоростта си до 47 км/ч, като е преминал в лявата си лента за
движение, но въпреки това последвал между предните лява част на влекача и
лявата странична част на лекия автомобил „Рено“. В момента на навлизането
на лекия автомобил „Рено“ в платното за движение на товарния автомобил е
бил на отстояние 22 м от мястото на пресичане на коридорите на превозните
средства, при опасна зона за спиране при скорост 47 км/ч от 40 м. Вещото
лице сочи в заключението си, че разрешената скорост за категорията влекач-
полуремарке на конкретния път е 70 км/ч, а непосредствено преди
произшествието водачът на товарния автомобил се е движил с 47 км/ч,
съгласно показанията на тахографа на автомобила. Опасната зона за спиране
на товарния автомобил „Волво“ при скоростта му непосредствено преди удара
от 47 км/ч е 40 м. При тази скорост на движение ударът за водача на товарния
2
автомобил е бил непредотвратим - водачът Ю. не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Водачът на л.а. Рено е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не
предприема изпълнението на левия завой, който за неговото направление не е
бил разрешен. От силата на удара лекия автомобил „Рено“ е отхвърлен
надясно спрямо първоначалната си посока на движение и ротирайки напуска
платното за движение, като се преобръща на дясната си страна в крайпътната
канавка, разположена в ляво от платното за движение по посока огледа на
мястото, където е намерен при огледа. Установява се от представените
писмени доказателства – аутопсионен протокол, инкорпориран в документа,
озаглавен Съдебно-медицинската експертиза от 03.12.2018 г., че К. Д. М. е
починал вследствие на тежка съчетана травма, в причинна връзка с
процесното произшествие.
Така установените факти се потвърждават и от разпитания по делото
свидетел - очевидец М. П. П.. В показанията си последната сочи, че тя и
пострадалия пътували с два отделни автомобила от гр. Сливница в посока гр.
София, като К. М. се движел в колата зад нея. Идвайки от гр. Сливница и за да
се включат в пътя за гр. София е трябвало да направят ляв завой. Свидетелят
посочва, че в момента, в който предприела маневрата, от ляво видяла
приближаващ се товарен автомобил, но преценила, че ще има достатъчно
време, за да направи левия завой. Успяла да изпълни маневрата, но чула силен,
продължителен клаксон. Погледнала в огледалата за задно виждане и видяла,
че автомобила на К. М. да излиза на пътното платно. Ето защо съдът приема,
че механизмът на произшествието е безпротиворечиво и еднозначно
установен.
Установява се от допълнителната авто-техническа експертиза, че
произшествието е настъпило на пътен възел, изграден на мястото на
пресичане на първокласен път I-8 и третокласен път III-811. Към момента на
настъпване на ПТП пътен знак Б2 (Стоп! Пропусни движещите се по пътя с
предимство) и указателни стрелки не са били налични. Пътни знаци,
ограничаващи скоростта, също не са установени, като в този случай съгласно
чл. 21 от ЗДвП разрешената скорост за движение на товарния автомобил с
полуремарке е 70 км/ч, за леки автомобили - 90 км/ч. Платното за движение на
ПП-1-8, в района на 28-ми км, се състои от две платна за движение, без
разделителен остров между тях, като платна за движение са разделени с
двойна непрекъсната линия M2. Всяко платно се състои от две ленти за
движение с широчина по 3,5 м, отделени с една от друга с прекъсната линия
M3. Габаритите на платното за движение са ограничени от единична
непрекъсната линия М1, като в зоната на вход изхода на път III-811 преминава
в прекъсната линия M3. В допълнителна автотехническа експертиза вещото
лице констатира, че към момента на настъпване на ПТП на кръстовището не
са били поставени пътни знаци, които да обозначават реда на преминаване на
автомобилите през него. Наличието на двойна непрекъсната линия на
платното за движение на първокласния път е било единственото
обстоятелството, забраняващо на лекия автомобил да извърши ляв завой. В
открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че двойната непрекъсната
3
линия, която не позволява пресичането й от двете страни на платното за
движение от автомобили, е била видима за двамата водачи.
Съдът приема, че причина за настъпване на процесното ПТП са
действията на водача на лекия автомобил. Не се установява противоправно
поведение на водача на товарния автомобил - непосредствено преди
настъпването на процесното ПТП водачът на влекача „Волво“ е преминал
върху лявата пътна лента и е намалил скоростта си до 47 км/ч. Скоростта на
товрания автомобил в района на произшествието и в момента на удара е
определена чрез приложената разпечатка на тахографа на автомобила.
Водачът на товарния автомобил не е имал възможност да предвиди, че водачът
на движещия се от дясната му страна лек автомобил ще предприеме
изпълнение на ляв завой, който за него не е бил разрешен поради наличието на
двойна непрекъсната линия M2. Пътният участък е бил прав и двамата водачи
са имали възможност да се забележат от голямо разстояние. Преди
настъпването на процесното ПТП, водачът на лек автомобил „Рено“ е
предприел маневра ляв завой, при което е навлязъл върху опасната зона за
спиране на т.а. Волво. Вещото лице обосновава извод, че за водача на товарния
автомобил ПТП е било непредотвратимо. Водачът на автомобила „Рено“ е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не
предприема изпълнението на левия завой, който за неговото направление не е
бил разрешен поради маркировката на платна за движение - двойна
непрекъсната линия M2.
Неоснователни са доводите на ищеца, че поведението на водача на
товарния автомобил е било противоправно поради обстоятелството, че на
нерегулирано с пътни знаци кръстовище на еднозначни пътища, образуваното
от път III-811 и път I-8 водачът на лекия автомобил е бил с предимство като
дясностоящ – по силата на чл.48 ЗДвП. Действително по делото се установи,
че към момента на настъпване на ПТП на кръстовището не са били поставени
пътни знаци, които да обозначават реда на преминаване на автомобилите през
него, но това не води до извод, че кръстовището е нерегулирано. Светлинните
сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията
за пътните знаци и сигнали – чл.3, ал.2 ЗДвП. Пътната маркировка се използва
за информиране на участниците в движението за възможността за избор на
посоки за движение – чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Двойната непрекъсната линия
М2 се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат – чл.12, ал.1 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г.
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП на пътните
превозни средства е забранено да застъпват и пресичат „Двойна непрекъсната
линия“ - М2. При наличието на пътна маркировка, кръстовището,
образуваното от път III-811 и път I-8, не е нерегулирано, а водачите следва да
съобразят с маркировката на пътя. Доколкото двойната непрекъсната линия
M2 въвежда забрана за пресичането й, маневрата ляв завой, извършена от
водача на лекия автомобил, представлява противоправно поведение. При
извършване на маневрата завИ.е на наляво, пресичайки двойна непрекъсната
4
линия, водачът на лекия автомобил е обвързан още и от правилото на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно което при предприемане на каквато и да е маневра,
като например да завие надясно или наляво или да навлезе по друг път, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. По делото безспорно се установи,
че пътния участък е бил прав и двамата водачи са имали възможност да се
забележат от голямо разстояние, както и че ударът за водача на товарния
автомобил е бил непредотвратим - водачът му не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, а за лекия автомобил ударът е
бил предотвратим - водачът на л.а. Рено е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, като не предприема изпълнението на левия
завой, който за неговото направление не е бил разрешен.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява
противоправно действие или бездействие от водача на товарен автомобил
„Волво“ модел „24АЗС“ с peг. № *********, поради което не е налице деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, осъществен от него. Доколкото отговорността на
ответника, като гаранционно-обезпечителна е обусловена от отговорността на
застрахованото лице, не са налице предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи на основание чл.513, вр. чл.511, ал.1 КЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен, поради което същият следва да се отхвърли.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят направените разноски за
експертизи, съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 3 581 лева.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. М., ЕГН: **********, срещу
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
ЕИК:*********, иск с правно основание чл.513, вр. чл.511, ал.1 КЗ за сумата
от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смърт на близък при деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен в Република
България от лице - чужд гражданин, чиито застраховател чрез представителя
/кореспондента/ за уреждане на претенции в България е отказал плащане по
застрахователната претенция за вредите от ПТП.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН: **********, да заплати на "Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК *********, на
5
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3 581 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6