№ 123
гр. гр. Добрич, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500551 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Водоснабдяване и канализация - Добрич”АД срещу решение №300/26.07.2021г. по гр.д.
№1646/2021г. на Добричкия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено
уволнението, извършено със заповед №ЛС-21#1/25.03.2021г., издадена от изпълнителния
директор на въззивника за прекратяване на трудовото правоотношение с П. К. Д. от гр.К. на
осн.чл.328 ал.1 т.4 от КТ - поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, П. К. Д.
е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност в предприятието на
въззивника и същият е осъден да заплати разноските на ищеца по делото и държавна такса
по сметка на съда.
Оплакванията на въззивника са за неправилност на първоинстанционното решение поради
противоречието му с материалния закон. На първо място в жалбата е разяснено кога едно
валидно и допустимо съдебно решение е неправилно, след което е отбелязано, че на
ответника е наложено дисциплинарно наказание при спазване на законоустановените за това
срокове и процедура, от разполагащ с дисциплинарна власт орган на работодателя и с
надлежно мотивирана заповед, при които обстоятелства уволнението на ответника е
законосъобразно. На следващо място са изложени доводи за съществуващата правна
възможност за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя на
всяко едно предвидено в закона основание, вкл. и на осн.чл.328 ал.1 т.4 от КТ по време на
1
извънредна епидемична обстановка. Извършен е подробен анализ на фактическия състав в
хипотезата на чл.328 ал.1 т.4 от КТ и са изложени съображения в подкрепа на становище за
преустановяването на работата при условията на чл.120в ал.1 от КТ като осъществяващо
един от елементите на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение. Извършена е и детайлна съпоставка на приликите и отликите между
преустановяването на работа по чл.120в от КТ и престоя по чл.120 от КТ, както и са
изложени подробни съображения за задължително добросъвестното упражняване на
трудовите права и задължения, и за тежестта на работника да обори презумпцията за
добросъвестност на работодателя, респ. да докаже дискриминационния характер на
действията на работодателя. Посочено е, че работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с въззиваемия при упражняване на дадени му от закона правомощия и без
да го третира по-неблагоприятно. По тези съображения въззивникът иска
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените срещу него искове като
неоснователни да бъдат отхвърлени.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият П. К. Д., чрез пълномощника си,
възразява срещу жалбата и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното решение е постановено по предявените от П. К. Д. срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“АД обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ - да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед №ЛС-
21#1/25.03.2021г. на изпълнителния директор на дружеството за прекратяване трудовото
правоотношение между страните и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди
уволнението длъжност.
Съгласно посоченото в исковата молба, уволнението на ищеца е незаконно, защото работата
не е спирала, при злоупотреба с права ответникът на практика обявил престой само за
ищеца, докато всички други служители в отдела работели, като изпълнявали и неговата
работа; ответникът сторил това с единствената цел по привидно законен начин да уволни
ищеца, възстановен на работа след отмяна на предходно незаконно дисциплинарно
уволнение, с ответникът не желаел да работи.
Ответникът е оспорил исковете с възражения, идентични на изложените във въззивната
жалба касателно правото на работодателя при извънредна епидемична обстановка да
заповядва спиране на работата на отделни работници и да прекратява трудовите
правоотношения на всяко едно предвидено в закона основание.
2
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „водопроводчик“ в район К. в предприятието на ответника.
По-рано трудовото правоотношение било прекратено със заповед №ЛС-05-965/14.07.2021г.
на работодателя, но с решение №881/11.12.2020г. по гр.д.№398/2020г. на ДРС това
уволнение е признато за незаконно и отменено, като ищецът е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност. Видно от отбелязването, съдебното решение е влязло в сила
на 02.02.2021г. и в срока по чл.345 ал.1 от КТ ответникът се е явил на работа; в тази връзка е
депозираното от него заявление вх.№ВиК-583/17.02.2021г. и издадената от работодателя
заповед №РД-03-33/22.02.2021г. за възстановяването на ищеца на работа.
Два дни по-късно, на ищеца е връчена заповед №РД-03-36/24.02.2021г. на изпълнителния
директор на ответника. С нея е разпоредено, считано от 25.02.2021г.
„преустановяване/спиране на работата и изпълнението на трудовите функции“ на ищеца, на
длъжност „водопроводчик“ в район К.. Съгласно отбелязаното, заповедта е издадена поради
съществуващ епидемичен риск от разпространението на Ковид – 19, на осн.чл.120в ал.1 от
КТ и във връзка с обявената с решение на Министерския съвет извънредна епидемична
обстановка.
На 29.03.2021г. на ищеца е връчена заповед №ЛС-21#1/25.03.2021г., издадена от
изпълнителния директор, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й са чл.328 ал.1 т.4 от
КТ, заповед №РД-03-36/24.02.2021г. за спиране на работа и изпълнение на трудовите
функции от 25.02.2021г. и спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Няма спор, а и от приложените от ответника справки се установява, че към онзи момент в
район К. на предприятието са работили общо 7 броя водопроводчици, като е разпоредено
спиране на работата само за ищеца. След разпореждането останалите шестима
водопроводчици са работили за отстраняване на случилите се аварии, а на 01.04.2021г. на
освободената скоро преди това от ищеца длъжност „водопроводчик“ е назначен друг
служител. В периода 01.06.2020г. – 31.03.2021г. след отмяна на предходно незаконно
уволнение, на различни длъжности и в различни отдели, в предприятието на ответника са
възстановени на работа пет служители; в рамките на месец след възстановяването трудовите
правоотношения с трима от тях /един от които ищецът/ са прекратени на на осн.чл.328 ал.1
т.4 от КТ.
При тези данни, възраженията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение
са неоснователни.
Тук на първо място следва да се посочи, че не подлежат на обсъждане, тъй като са извън
предмета на спора, изложените в жалбата съображения за законност на наложено на ищеца
дисциплинарно наказание уволнение. Трудовото правоотношение не е прекратено на
основание наложено дисциплинарно уволнение, а при прието от работодателя наличие на
3
основание по чл.328 ал.1 т.4 от КТ, изразяващо се в това, че ищецът е спрял работа повече
от 15 работни дни, разпоредено с предходно издадената заповед.
За да е законосъобразно уволнението на това основание, е необходимо повече от 15 работни
дни ищецът да не е работил, като това да е, защото работата му е била спряна. По смисъла
на законовата разпоредба „спиране на работата“ означава временно да се преустанови
самата дейност – на цялото предприятие, на отделна негова част, а в хипотезата на чл.120в
ал.1 от КТ и на отделен работник/служител. В случая действително е осъществена
хипотезата на чл.120в ал.1 от КТ, като спорното правоотношение се е развило при обявена
извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди
преустановяване на работата на отделни работници/служители. Но под преустановяване на
работата се има предвид преустановяване на самата работа като такава, а не
преустановяване функционирането, работенето на работника и същевременно продължаване
осъществяването на неговата работа, на неговите трудови функции, но от друг работник или
служител. Именно това е в случая – възложената на ищеца дейност не е преустановена, а е
преустановено изпълнението й именно от ищеца. Така, предвиденото в чл.328 ал.1 т.4 от КТ
основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е осъществено.
На следващо място – основателно е поддържаното от въззивника, че при обявената
извънредна епидемична обстановка работодателят има правото по чл.120в ал.1 по своя
преценка да разпореди спиране на работата на предприятието, на част от него или на
отделен работник/служител. Но, в съответствие с чл.8 ал.1 от КТ това право трябва да бъде
добросъвестно упражнявано. То е въведено за справяне с породените от извънредната
епидемична обстановка затруднения за осъществяване на работата /цялостната на
предприятието, на част от него, на отделен служител/, както и за намаляване
разпространението на заразата. Спирането на работата на един от общо 7 служители,
осъществяващи идентични трудови функции в идентична епидемична обстановка, трудно
може да бъде обосновано с особеностите на ситуацията и породените от нея последици за
работата. Отделно, както се установи, работата на ищеца изобщо не е спирала, а е бил спрян
ищецът да я изпълнява. И разпореждането е дадено от работодателя веднага след
възстановяването на ищеца след отмяна на предходно незаконно уволнение. В съвкупност
всички тези обстоятелства показват, че извънредната епидемична обстановка и
възможността по чл.120в ал.1 от КТ са използвани от работодателя превратно и с
единствената цел да създаде предвидената в чл.328 ал.1 т.4 от КТ предпоставка за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – нежелан, предвид отмененото
предходно уволнение служител /подход, неколкократно приложен спрямо възстановени на
работа след незаконно уволнение служители/.
Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че уволнението на ищеца е
незаконно и е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. Съответно, правилно е прието и, че ищецът има право да бъде възстановен на
заеманата от него преди незаконното уволнение длъжност при ответника. Въззивната жалба
4
е неоснователна и решението на районния съд, с което предявените срещу въззивника
искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са удовлетворени, следва да бъде потвърдено, вкл. в
частта за разноските и държавната такса, възложени в тежест на ответника.
Съответно на изгодния за него резултат, ищецът – въззиваем има право да получи от другата
страна адвокатското възнаграждение, което е платил за настоящата инстанция. То е в размер
на 780 лева и, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и в съпоставка с
предвиденото в чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ, не е прекомерно. Поради това възнагражението не
подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както се иска във въззивната жалба и следва да
се присъди в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №300/26.07.2021г. по гр.д.№1646/2021г. на Добричкия районен
съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ – гр.Добрич, бул.,,Трети март” №59, да
заплати на П. К. Д. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“***“ №42А, сумата от 780 лева – платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в
месечен срок от датата на обявяването му 27.10.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5