Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Ловеч, 13.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 951 по
описа за 2019 год,за
да се произнесе съобрази:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от В.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник – адв. В.В. АК – Плевен, със съд.адрес: ***, оф.7
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР, с адрес
за призоваване: гр.София, ул.”Пиротска”№171А.
Заявената искова претенция е с посочено
правно основание по чл.178, ал.1, т.2, вр.чл.179,
ал.2 от ЗМВР във вр. чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът излага в ИМ, че в процесния период от 20.05.2016 г. до
31.03.2019 г. е работил на длъжност
«водач на специален автомобил» в Района служба «Пожарна
безопасност и защита на населението»
гр.Ловеч при Областна
дирекция «Пожарна безопасност
и защита на населението» гр.Ловеч
– Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението»
гр.София – МВР. Трудовата си дейност
осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на
труд на нощна смяна от
22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.3 от ЗМВР.
Изтъква, че на
основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи,
че редът за организацията и
разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяя с наредба
на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала
Наредба № 6121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, брл.60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143 като
е отпаднал с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с
приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото
число, изваждане на реалния
брой часове нощен труд.
Посочва, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията
на работната заплата / НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната
продължителност на дневното
и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното врезе за съответното работно място.
Ищецът твърди, че за процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства, както следва:
- За 2016г. - м.05. – 48ч.; м.06 – 56ч.; м.07. – 56ч.; м.8 – 16ч.; м.9 – 32ч.; м.10 – 56ч; м.11 – 40ч.; м.12 – 56ч.- Общо – 360ч.;
- За 2017г. - м.01 – 64ч.; м.02. - 32ч.; м.03.- 38ч.; м.04. - 40ч.; м.05.- 40ч.; м.06.- 48ч.; м.07. - 64ч.; м.08. - 32ч.; м.09.- 48ч.; м.10.- 40ч.; м.11.- 48ч.; м.12. - 56ч. - Общо - 520ч.;
- За 2018г. - м.01. – 16ч.; м.02 – 56ч.; м.03. – 56ч.; м.04. – 24ч.; м.05. – 64ч.; м.06. – 48ч.; м.07. – 64ч.; м.08. – 56ч.; м.09. – 40ч.; м.10. – 16ч.; м.11. – 8ч.; м.12. – 56ч. - Общо – 504ч.;
- За 2019г. - м.01. – 16ч.;
м.02. – 48ч.; м.03. – 64ч. -Общо – 128ч. или общо за периода 1512ч. нощен труд.
Посочва също, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече
е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването
на нощния в дневен труд няма нарочна правна
норма, съответно и заплащането
на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай,
за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1512 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент
1.143 и възлиза на извънреден
труд от 216 часа, който е трябвало
да му бъде заплатен допълнително. Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на
8.04 лв. или за 216 часа труд му
се дължи сумата от 1736.64 лв.
В
петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 1736.64 лв,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016
г. – 31.03.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника
е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен
срок, задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването
на такъв или неупражняването
на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът, чрез процесуален представител – юрисконсулт Надя Янакиева, е депозирал писмен отговор, с който моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендирали са и разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Не оспорва, че за процесния период ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР, както и че същият е работил на смени при сумирано изчисляване на работното време. Счита, че няма основание да се приложи общата уредба по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която е предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Според ответника следва да се приложи специалната уредба по ЗМВР и издадената в изпълнение на този закон Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Навежда довод, че превръщането на нощните часове в дневни е установено единствено с цел увеличеното заплащане на нощния труд. Според ответника, дори и да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба, уреждаща заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация, а не специалният ЗМВР, коефициент за преобразуване на нощни часове в дневни не е предвиден. Позовава се на чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС и чл.20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, според които за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв. Изтъква, че за процесния период са действали Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.на Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лв. и прилага платежни бележки, удостоверяващи, че на ищеца са изплатени всички отработени часове нощен труд. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на посоченото в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение.
В с.з.ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба до съда упълномощеният адв. В. е заявил, че счита иска за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в исковата молба, имайки предвид направеното изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК. Претендирани да направените разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Представени са писмени бележки.
В с.з.ответникът- ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”не изпраща представител в съдебно заседание. Представени са писмени бележки от процесуалния представител – юрисконсулт Надя Янакиева, в които е застъпено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Съдът, като обсъди доводите на
страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че за исковия
период 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. страните
са били обвързани от служебно правоотношение. Установява се, че ищецът е заемал длъжността „ водач на
специален автомобил” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” гр.Ловеч при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” – гр.Ловеч, която е структурно подчинена на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР – гр. София.
Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време, като не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа.
Относно организирането и разпределението на работното време на служителите на РСПБЗН е издадена Заповед № УРИ:921з-809/31.10.2016 г.
Представена с отговора и приета като доказателство по делото е Заповед № 8121з- 791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч, за полагане на труда на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители на МВР. Съгласно нареждане на Министъра на вътрешните работи по т.1 от посочената заповед, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени задачи. Съгласно заключението на в.л.Ц., общият брой часове, положен като нощен труд по графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа от държавните служители, работещи на смени, на отчетен едномесечен и тримесечен период са 1 523 часа, посочен в колона 2 от приложената справка. Установено е,че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. от работодателя няма извършено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време. В колона 3 от справката към заключението са посочени помесечно/тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 1741 часа. Видно от справката /кол.4/, часовете извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период са 218 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен е общо 1439.77 лв. Вещото лице е установило, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 380.75 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./
В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР – за заплащане на възнаграждение за извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд в периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният иск по естеството си е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест и следва да установи претендираните вземания по основание и размер.
Безспорно
по делото е, че ищецът е заемал длъжността «водач на специален автомобил» при РСПБЗН – гр.Ловеч.
В случая страните са обвързани от служебно
правоотношение, като отношенията
им се регулират от
Закона за Министерство на вътрешните работи. Този закон /ЗМВР/ се
явява специален по
отношение на ЗДСл и в него се съдържа
правна уредба на статута на
държавните служители, полагащи
труд по служебно правоотношение в системата
на МВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Текстът на чл.179, ал.1
от МВР предвижда,
че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа, за полагане
на труд на официални празници
и за времето на разположение.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времете за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи.
Установява
се, че преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която
изрично е предвиждала, че
при сумирано отчитане на работното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Впоследствие са издадени Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
са действали в исковия период, като и двете, подобно на цитираната по-горе съдържат норма / чл.3,
ал.3/, според която « При
работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период». В последните две наредби
обаче липсва изрична норма, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. В съдебната
практика трайно е възприето
разбирането, че
липсата на изрична
регламентация не следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните
служители в МВР. Приема се, че в случая е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, поради което следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/. Основание за такова приложение е предвидено в разпоредбата
на чл.46, ал.2 от ЗНА, според която
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите,
които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната прдължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното врезе за съответното
работно място. В случая коефициентът 1 .143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа / чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа / чл.140 от КТ/. Следва
да се отбележи, че в отменената
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също
е бил възприет този коефициент, но при друга математическа
формулировка, която води до същия
резултат – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.0- и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период.
Поради изложените по-горе
съображения, съдът счита, че положеният от ищеца в рамките на дежурствата нощен
труд следва да бъде приравнен на дневен, като на тази база следва да бъдат определен реално положеният
от него труд през процесния период. Важно е да се отбележи, че нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР не установява
нормалната продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, който е допустимо да полагат служителите по ЗМВР.
По отношение размера на дължимите
суми за изплащане съдът съобразява заключението на допуснатата и приета съдебно
– икономическа експертиза. Видно от същото, паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен е общо в
размер на 1439.77 лв. Този размер е идентичен с претендирания от ищеца размер
на заявената претенция / след допуснатото изменение на иска по реда на чл.214
от ГПК, поради което предявеният иск с правно основание по чл.178, ал.1,
т.3 във вр.чл.179,
ал.1 от ЗМВР следва да бъде уважен изцяло.
Настоящият състав счита, че в случая от горната сума, изчислена по алгоритъма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време не следва да се приспада сумата, изплатена от работодателя за допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.за всеки отработен час, съгласно Заповед № 8121з- 791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и ставката по чл.8 от НСОРЗ. Съдът съобразява, че ищецът е получил заплащане на положен от него труд през нощта през процесния период, който е бил отчетен като такъв, но претенцията му в настоящия процес касае положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, който не е отчетен от ответника. Касае се за две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. От една страна, завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга, задължение на работодателя да преизчислява нощните часове в дневни и така да съобразява продължителността на работния ден. В случаите, в които последната е надвишена, е налице извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.
По
разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, ищецът е поискал присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждение в размер на 300.00 лв. Така претендираният
размер е под минималния размер, определен на база материалния интерес по
правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, поради което
направеното от ответника възражение за прекомерност на основание чл.78,
ал.5 от ГПК, се явява неоснователно.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Ловеч държавна такса върху уважения иск, която
определена по правилото на 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер
на 57.59 лв./ петдесет и седем лева и 59ст/ и 100.00 лв./ сто лева/ - за изплатения от бюджета на съда депозит за
ССчЕ.
Мотивиран
от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, представлявана от Главен комисар Николай Николов – Директор, с адрес за призоваване: гр.София, ул.”Никола Габровски”№30, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1439.77 лв./хиляда четиристотин тридесет и девет лева и 77ст/- представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /20.05.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
,на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, представлявана от Главен комисар Николай Николов
– Директор, с адрес за призоваване: гр.София, ул.”Никола Габровски”№30, ДА ЗАПЛАТИ
на В.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00/триста/лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, представлявана
от Главен комисар Николай Николов – Директор, с адрес за призоваване: гр.София,
ул.”Никола Габровски”№30 ДА ЗАПЛАТИ
по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважения иск в размер на 57.59
лв./ петдесет и седем лева и 59ст/ и
100.00 лв./ сто лева/ - за
изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: