Р Е Ш Е Н И Е № 54
Гр. Сливен, 05.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 437 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Сдружение
„Ловно рибарско дружество гр. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от п. И.Г.П. срещу Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г. на
Директора на ТП „Държавно горско стопанство Т.“, с която на основание чл. 65г
от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД) е
постановена забрана за ползването на дивеча в ловностопански район гр. Т., определен в Заповед №
РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“ с обща площ 7503.4 ха,
включващ всички ловища в него и Заповед №
РД-10-291/06.12.2021 г. на същия административен орган, с която е допълнена
Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г., като е забранено ползването на дивеча за
срок от 1 (една) година в ловностопански район гр. Т..
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. със Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и
Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД).
В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на оспорените административни актове, както и несъответствие на същите с целта
на закона. Ловна дружина Т. нямала самостоятелна правосубектност, а била член
на „Ловно – рибарско дружество Т.“ – юридическо лице с нестопанска цел. Излагат
се данни от фактическо естество. В оспорената заповед се сочели допуснати
нарушения по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД, без да е конкретизирано кои лица и с
какви действия и/или бездействия не са изпълнили задължението си да опазват
дивеча и да участват в неговата охрана. В тази връзка неясни оставали фактическите
и правни основания за издаване на оспорената заповед. И в двете не било
посочено пред кой орган и в какъв срок могат да бъдат обжалвани, както и по никакъв начин не
било установено който и да е от членовете на ловната дружина, участвал в лова
на 27.11.2021 г. да е отстрелял забранено за лов животно и/или пък да е
съпричастен към извършеното, имащо за резултат определено количество месо да
бъде подготвено и поставено в найлонов чувал, вследствие на извършено
разфасоване. Найлоновата торба, в която било поставено месото била открита в
близост до границата с друго съседно ловно стопанство, предоставено на
концесионер „Балкан Хънтинг“ ООД. Списъчният състав
на ловна дружина Т. съставлявал 286 ловци, а в проведения на 27.11.2021 г.
ловен излет участвали 16 ловци. Никой от тях не извършил никакви действия,
имащи за резултат допуснати нарушения на която и да е от хипотезите на чл. 37
от ЗЛОД. Безоснователно се засягали правата на всички членове на ловна дружина Т.,
включително и на тези, които не са участвали в проведения на 27.11.2021 г.
групов лов. В този смисъл оспорените заповеди и наложената забрана за ползване
на дивеча за срок от една година в ловностопански
район Т. с обща площ 7 503.4 ха, включващ всички ловища
в него противоречали на целта на закона. Твърди се още, че до настоящия момент
по отношение на ЛД „Т.“ не били констатирани допуснати свързани с дейността й
действия, още повече – такива, които да обосноват определения срок от 1 година,
при нормиран минимален такъв в чл. 65г от ППЗЛОД от 3 месеца. Моли съда да
отмени оспорените административни заповеди, с претенция за разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото Сдружение „Ловно – рибарско
дружество Т.“, редовно и своевременно призовано, се представлява от своя п. И.П.
и надлежно упълномощен адв. П. Н. ***, които поддържат жалбата с молба за
отмяна на атакуваните административни актове. Излагат подробни доводи в
подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на атакуваните заповеди. Представителят
на сдружението – жалбоподател заявява, че стопанисваният от ЛРД Т. ловностопански район
на север граничи с отдаден преди 10-11 години на концесия държавен ловен
район, като в годините има постоянно напрежение между сдружението и
концесионера. Членовете на сдружението често били упреквани, че навлизат в
територията на концесионера, но до момента нямало регистрирано нито едно такова
нарушение. Изтъква, че била намерена част от животно и е лишено от логика
действие ако такова животно е отстреляно по време на лова от ловец от
сдружението, той да вземе само половината. ЛРД Т. полагали сериозни грижи за
дивеча, изпълнявали всички ловностопански мероприятия,
предвидени по закон и за пръв път имали подобен казус. За миналата година
разселили 300 фазана и 200 яребици, а към момента имали заявка за 35 диви
заека. Упълномощеният процесуален представител адв. П. Н. заявява, че целта на
закона в процесния случай би следвало да има за последица налагане на съответна
санкция, поради допуснати нарушения, свързани с неопазване на дивеча от страна
на ЛРД Т.. С тези заповеди, имайки предвид, че на така проведения лов са
участвали една много малка част от общия състав на сдружението, който е от 280
човека, то незаконосъобразно, несправедливо и против целта на закона тази
санкция по същество рефлектирала върху всеки от членовете с оглед постановената
забрана за максималния срок от една година.
В открито съдебно заседание административният орган Директор на ТП
„Държавно горско стопанство Т.“, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. С. Р. от АК – Сливен, който оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява валидност и материална и процесуална
законосъобразност на оспорената заповед. В хода на съдебното производство се
доказало, че в процесното ловно стопанство не се опазва дивеча и е без значение
дали този дивеч е отстрелян от някой от ЛРД Т. или от трето лице.
Въз основа на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 26.11.2021 г. било издадено Разрешително за групов лов за провеждане на
ловен излет в ловностопански район Т., ловище „Б.“, местност „Л. т.“ за отстрел
на дива свиня, с вписани в същото група от 16 ловци. Във връзка с получен
сигнал на 27.11.2021 г. експерти от ЮИДП – С. извършили проверка на територията
на ТП „ДГС – Т.“, при която установили двама ловци от ЛД „Т.“ – М.Г. и Г.М.,
движещи се със сглобено и извадено извън калъф ловно оръжие. При проверка на
автомобила с рег. № РК 6089 ВТ, собственост на М. длъжностните лица открили в
багажното отделение раница тип „мешка“, съдържаща
одрано трупно месо, а на посоченото от Г. място били намерени останки от кожа,
кръв и долната част от краката на сръндак. Така установеното било обективирано
в Констативен протокол с № № 153731, 153732 и 153733/27.11.2021 г. Срещу Г.М.Д.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, в която деянието
било описано от фактическа страна като ловуване и съхранение в багажното
отделение на собствения автомобил на разпознаваеми части от намерен убит дивеч:
одран труп на сръндак с редовно заверен билет за лов, но без писмено
разрешително за лов за този вид дивеч. Актосъставителят
квалифицирал така описаното като административно нарушение по чл. 23 ал. 1, във
вр. с чл. 43 ал. 2 предл. осмо, във вр. с чл. 84 ал.
1, предл. второ от ЗЛОД. С Доклад, постъпил при
директора на „ЮИДП“ ДП – С. с вх. № ОГ-03-58/29.11.2021 г. длъжностното лице,
извършило гореописаната проверка уведомило адресата за установеното при
проверката, както и че ловците Г.М. и М.Г. са задържани от органи на МВР за 24
часа и е образувано досъдебно производство № 202/2021 г. по описа на РУ – Т. за
престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК.
На 03.12.2021 г. Директорът на ТП „Държавно горско стопанство Т.“ издал
Заповед № РД-10-106, с която на основание чл. 65г от ППЗЛОД разпоредил забрана за
ползването на дивеча в ловностопански район гр. Т.,
определен със Заповед № РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“
с обща площ 7503.4 ха, включващ всички ловища в него.
Според изложените мотиви в акта, органът – издател приел, че са констатирани
нарушения по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД в частност неговото опазване и охрана от
страна на ЛД „Т.“ към ловно сдружение гр. Т. на територията на ТП „ДГС Т.“.
Съгласно възприетото от органа, при извършена проверка от мобилните екипи към
ЮИДП на 27.11.2021 г. е проверена ловна група с разрешително серия ЮИ № 000755,
валидно за 27.11.2021 г. за групов лов на дива свиня за ловностопански
район „Т.“, ловище „Б.“ в м. „Л. т.“, като при
проверката в едно от превозните средства е открита раница тип „мешка“ с камуфлажен цвят, пълна с одрано трупно месо,
различно от диво прасе, което по – късно е установено, че е от сръндак.
Заповедта била връчена на представител на Ловно – рибарско дружество „Т.“ на
03.12.2021 г.
Със Заповед № РД-10-291/06.12.2021 г. Директорът на ТП „ДГС Т.“
допълнил предходната си заповед, като забранил ползването на дивеча за срок от
една година в ловностопански район гр. Т., определен
в Заповед № РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“ с обща площ
7503.4 ха, включващ всички ловища в него.
Жалбата срещу двете заповеди, с която е сезиран настоящата съдебна
инстанция, постъпила пред органа – издател на 13.12.2021 г.
От представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява,
че членският състав на Ловна дружина „Т.“, член на „Ловно рибарско дружество –
гр. Т.“ включва 286 ловци.
По делото са разпитани като свидетели С.П.Б., П.Н.П., М.Т.Г., М.С.Г. и Г.М.Д.
– у. в проведения на 27.11.2021 г. ловен излет. Свид.
Б., в качеството му на р. на лова на процесната дата заявява, че групата се е
състояла от 16 ловци с разрешително за ловуване на дива свиня, около обяд от Г.
и Д. разбрал, че по време на първата гонка са намерили торба с месо, която
поради липса на мобилна връзка с р., решили да приберат в единия от
автомобилите; Б. им р. след края на лова да предадат месото в Горско стопанство
– Т.; след още една гонка прекратили лова и си тръгнали, а месото било намерено
около 20 минути след започване на лова; имали интерес от опазване и стопанисване
на дивеча и увеличаване на популацията, периодично хранели животните с фуражи,
сол и други позволени средства. Според показанията на свид.
П., ловът на посочената дата не бил приключил, когато била извършена проверка,
след която проверяващите заявили, че са намерили чанта с месо в автомобила на Г.Д.;
по време на лова до идването на проверяващите не чул никакви изстрели, бил надалеч от Г. и Д.; бил л. от 23-24 години и досега нямало
случай на нарушение. Свид. Г. заявява, че на
27.11.2021 г. у. в лов с р. Д. П., като по същото време и друга група ловувала
в съседство – тази р. С.Б.; от другата
група не чул изстрел, докато л.; в понеделник разбрал, че са открили някакво
месо и спират лова и за тях; не знаел за нарушения на ловното дружество, бил л.
от 2013 г. М.Г. свидетелства, че е л. от две години, през които е х. на л. 6-7
пъти; на процесната дата л. в м. „Б.“, като около
9.00 часа започнал лова, чул лай на кучета, слизащи от дерето, минала лисица,
по която той с. безуспешно, след което кучетата се спуснали в дерето и
започнали да лаят на място; той ги последвал и намерил черна на цвят торба с
кръв по нея, извън която се намирали кожа и един крак; при отварянето на
торбата установил вътре наличие на месо; изсвирил на Д. и двамата решили да
сложат месото в една мешка и да докладват на р. на
лова след приключване на гонката, което и сторили около обяд след приключване
на втората гонка; Б. ги посъветвал след лова да предадат месото в Горско
стопанство срещу приемо – предавателен протокол; след
приключване на лова започнали да се събират и тогава пристигнали проверяващите,
които и установили месото в автомобила на Д.. Според показанията на свид. Д., около 20 минути след началото на гонката се чул
изстрел от посоката на Г., като след около половин час последният му изсвирил и
Д. отишъл при него; разбрал, че Г. с. по лисица, след което го завел в дола и
му показал чувал с месо; Д. предложил да качат месото в джипа, за да не го
разкъсат кучетата или хищници и след това да го предадат, където е необходимо;
след втората гонка се събрали за обяд и уведомили за намереното р. на лова Б.,
който ги посъветвал след края на лова да предадат месото в Горското стопанство;
поставил торбата с месото на видно място в джипа, без да го укрива, а в края на
лова пристигнали двама проверяващи, които след проверка на документите,
проверили и автомобила и установили месото; нямали интерес да убиват дивеча,
стопанисвали, хранели.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от юридическо лице,
което има правен интерес от това производство и срещу административни актове,
които подлежат на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалваните административни заповеди, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК,
съдът провери изначално тяхната валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния
процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваните
административни актове са издадени от компетентен административен орган, в
кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържат
необходимите реквизити, което ги прави валидни. Обжалваните заповеди са издадени
от Директора на ТП „Държавно горско стопанство Т.“, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална и персонална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 65г
от ППЗЛОД (посочена и в атакуваната Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г.), Директорът
на държавното горско стопанство, съответно на държавното ловно стопанство,
контролира изпълнението на мероприятията по разселване на дивеча по чл. 52 и
мероприятията по стопанисване на дивеча по чл. 37 от Закона за лова и опазване
на дивеча и в случай на констатирани нарушения със заповед забранява ползването
на дивеча в съответния ловностопански район за срок
от 3 месеца до една година. Като издадени от материално, териториално и
персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспорените заповеди като валидни актове. Освен
като валидни, при преценка и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваните
заповеди се преценяват от настоящата съдебна инстанция и като издадени при
спазване на административнопроизводствените правила. Като
фактическа предпоставка за издаване на двата акта са послужили визираните по –
горе Доклад вх. № ОГ-03-58/29.11.2021 г. и Констативен протокол № № 153731,
153732 и 153733/27.11.2021 г., следователно оспорените административни актове
са били издадени след надлежно сезиране от длъжностни лица, притежаващи
законова компетентност за извършване на проверки по спазване разпоредбите на
ЗЛОД и ППЗЛОД. Макар валидни и процесуално законосъобразни, настоящата съдебна
инстанция намира, че процесните заповеди са постановени в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, при следните
съображения:
Видно от
съдържанието на първата от оспорените заповеди, приложената принудителна
административна мярка, обективирана като забрана за ползването на дивеча в ловностопански район гр. Т. е мотивирана с „констатирани
нарушения по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД, в частност по неговото опазване и
охрана“. Легална дефиниция на понятието „Стопанисване на дивеча“ е дадена от
законодателя в чл. 33 от ЗЛОД, според която норма това понятие обхваща
дейностите по запазване и обогатяване на видовото разнообразие, подобряване на
местообитанията, опазване и възпроизводство на дивеча, гарантиране на
биологичния минимум, достигане и поддържане на допустимите запаси, осигуряване
на рационално и устойчиво ползване в ловностопанските
райони. Съобразно разпоредбата на чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД, лицата по чл. 34 (в
т.ч. и ловните сдружения, каквато е правно – организационната форма на жалбоподателя)
са длъжни да опазват дивеча и участват в неговата охрана. Опазването и охраната
на дивеча като нормативно изискуемо и дължимо поведение, респ. деятелност на
ловните сдружения като лица по чл. 34 от ЗЛОД не е конкретизирано в закона. Такава
кокретика, включваща и съответните контролни и
санкционни функции е нормативно уредена в разпоредбите на чл. 103 и сл. от
ППЗЛОД, регламентиращи реда за определяне на лицата, компетентни да извършват
опазване на дивеча в съответните ловностопански
територии. Съгласно чл. 103 от ППЗЛОД, опазването на дивеча включва защита на
дивеча, предотвратяване или разкриване на нарушенията, свързани с
възпроизводството и охраната, с опазване на местообитанията и контрола на
ползването, като с оглед относимата регламентация на
чл. 108 т. 1 от ППЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30 и 31 от Закона за лова и
опазване на дивеча, както и лицата, стопанисващи дивеча в дивечовъдните
участъци към държавните горски стопанства, и тези по § 69 от Закона за лова и
опазване на дивеча назначават ловни надзиратели и представят списъци на
назначените лица след съгласуване в съответното държавно горско стопанство или
държавно ловно стопанство. Според чл. 108 ал. 4 от ППЗЛОД, ловните дружини
ежегодно определят за всеки 500 ха ловна площ по един отговорник по охраната на
дивеча, като компетентността на така определените лица, отговарящи за
опазването и охраната на дивеча в съответното стопанство са уредени в ал. 5, съгласно която, лицата, на които е възложено
осъществяването на охраната по ал. 1 и 4, незабавно уведомяват държавното
горско стопанство, съответно държавното ловно стопанство, за извършените
нарушения. От съдържанието на горните норми може да се формира извод, че дейностите
по опазване и охрана на дивеча в стопанисван от сдружение ловностопански
район са нормативно възложени и се извършват от нарочно определени от
организацията лица – членове на съответния колективен субект и са ограничени до
незабавно уведомяване за установени нарушения в съответната територия. По –
широки правомощия и съответно – контролни функции при опазването и охраната на
дивеча законодателят е вменил на длъжностните лица с лесовъдско образование,
чиято дейност е конкретно нормирана в чл. 67 ал. 3 от ЗЛОД и включва: охрана на
дивеча и рибата; контрол по спазването на режима за стопанисване и ползване на
дивеча; проследяване на състоянието на дивеча и изпълнението на ловностопанските мероприятия в поверените им участъци;
проверка на всички документи за лов и риболов; извършване на проверки на личния
багаж на ловуващите лица; съставяне на актове за констатирани нарушения по този
закон; задържане на вещите - предмет на нарушението, както и вещите, послужили
за неговото извършване; контрол при спазването на противопожарните правила;
опазване на специализираната фуражна база, изградените ловностопански
съоръжения, сгради и други обекти в поверените им охранителни участъци; контрол
за опазването на сватбовищата и токовищата;
контрол при щети, нанесени от и на дивеча; регулиране числеността на хищниците,
подивелите и скитащите кучета и котки; охрана на защитените животински видове.
Така упоменатите дейности по опазване и охрана на дивеча не са измежду
вменените на лицата по чл. 30 от закона (ловните сдружения), чрез посочените
(определени) от тях и представени/съгласувани лица – ловни надзиратели. Както е
отбеляза по – горе, законодателно предоставените на последните функции по
опазване и охрана на дивеча в съответния ловен район са строго лимитирани до
установяване на нарушения и сезиране на компетентния орган. Анализирани в
контекста на упоменатите материалноправни норми, мотивите в процесната Заповед №
РД-10-106/03.12.2021 г. за констатирани нарушения по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД,
а именно: такива по опазване и охрана на дивеча в ловностопански
район гр. Т. не намират опора в закона, а и по преписката липсват каквито и да
било данни, че оспорващото ЛРД Т., чрез група от ЛД Т. е извършило нарушение на
цитираната правна разпоредба. Едновременно с това в процесната заповед е
описано и обстоятелството, че при извършена проверка в едно от превозните
средства на л. от ЛД Т. е открито трупно месо от неразрешен за отстрелване дивеч, за което оправомощено длъжностно лице е
упражнило правомощията си по чл. 67 ал. 3 от ЗЛОД, предоставени му във връзка с
възложените от законодателя функции по опазване и охрана на дивеча. От анализа
на горните норми се налага извода, че отстрелването
на забранен за ловуване дивеч, или откриването на такъв у член на ловната
дружина не може да се квалифицира като неизпълнение („нарушение“ според
заповедите) на задължението по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД, каквато взаимовръзка
е формирана в мотивите на административния орган. Още повече, че цитираната
разпоредба е задължаваща, а не забраняваща, което прави извода на издателя на
актовете необоснован, доколкото според възприетите мотиви е констатирано
„нарушение“ по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД. Така изложеното мотивира съда да
приеме, че е налице неяснота досежно волята на органа, издал процесната заповед
кой и с какви действия е „нарушил“ чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД и каква е
логическата им и правна връзка с описаните в акта фактически основания за
неговото издаване. Липсата на такава
яснота прави невъзможна и преценката досежно съответствие на възприетото от
органа като противоправно деяние с посочена квалификация по чл. 37 ал. 1 т. 6
от ЗЛОД и фактическата обосновка на акта – открито в едно от превозните
средства трупно месо от неразрешен за ловуване дивеч.
Освен изложеното по
– горе, видно от данните по преписката и приобщените по делото писмени и
изслушани гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че
оспорените заповеди са постановени в нарушение на един от основните принципи за
законност на административните актове – този за съразмерност, залегнал в
нормата на чл. 6 ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В процесния
случай, видно от доказателствата, приложената принудителна административна
мярка „забрана за ползването на дивеча в ловностопански
район гр. Т.“ засяга права и законни интереси и на лица, които не са участвали
в процесния ловен излет на 27.11.2021 г., доколкото на същия са присъствали
група от едва 16 ловци от общо 286 членове на Ловна дружина „Т.“.
На следващо място и
доколкото спрямо оспорващото сдружение е приложена принудителна административна
мярка, обективирана като „забрана за ползването на дивеча в ловностопански
район гр. Т.“, следва да се установи доколко същата намира законова опора в
съответния нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки, а съобразно чл. 23, случаите, когато могат да се прилагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон или указ.
Принудителните административни мерки
са обективиран чрез властническо волеизявление инструмент на държавен орган за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения
чрез налагане на държавната принуда. Предвид обстоятелството, че като форма на юридическа
държавна принуда мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на
правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на техни права,
принудителните административни мерки следва задължително да бъдат нормативно
установени. Уредбата се осъществява на ниво закон или указ, както е изрично
указано в цитираната по – горе разпоредба на чл. 23 от ЗАНН. Според тази норма
и трайно установената съдебна практика, първичната уредба на принудителни
административни мерки в подзаконов административен акт е недопустима.
Същевременно, несъмнено призната е и принципната възможност с такъв акт да се
определят принудителни административни мерки, но само в случаите, когато тази
възможност е изрично установена със закон, т. е. налице е съблюдаване на
принципа за законоустановеност, регламентиран в чл.
23 ЗАНН.
В процесния случай,
принудителната административна мярка, обективирана в атакуваната заповед като
"забрана за ползване на дивеча в ловностопански
район гр. Т." е приложена на единствено правно основание чл. 65г от ППЗЛОД.
От анализа на законовата уредба безспорно се установява, че атакуваната мярка е
установена в подзаконов нормативен акт, а законова правна норма, която да
установява ex lege
процесната принуда, не съществува. Установяването на принудителна административна
мярка от органа, който я прилага, и на начина на нейното приложение в подзаконов
нормативен акт, а не в закон, съставлява нарушение на императива, закрепена в процесуалната
разпоредба на чл. 23 ЗАНН. В т.см. са Решение № 4149 от 30.03.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 4188/2016 г., Решение № 736/25.01.2016 г. по адм. дело № 2872/2015 г.
на ВАС; Решение № 8301/28.06.2017 г. по адм. дело № 13947/2016 г. на ВАС. След
като закон или указ не предвиждат прилагането на посочената в Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г. и Заповед №
РД-10-291/06.12.2021 г. на Директора на ТП „ДГС Т.“ принудителна
административна мярка, то същата се явява несъответна на закона. Предвид
това, при установена липса на законоустановеност за
прилагане на процесната мярка, нейното постановяване по отношение на
сдружението – настоящ оспорващ, се явява незаконосъобразно, като противоречащо
на материалния закон.
Гореизложеното мотивира
съда да приеме, че жалбата е основателна, а оспорените Заповед
№ РД-10-106/03.12.2021 г. и Заповед № РД-10-291/06.12.2021 г. на Директора на
ТП „ДГС Т.“, с които е разпоредена за срок от една година забрана за ползването
на дивеча в ловностопански район гр. Т., определен в
Заповед № РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“ с обща площ
7503.4 ха, включващ всички ловища в него са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата
страна за присъждане на разноски. Същите възлизат общо на 850,00 (осемстотин и
петдесет) лева, от които 50,00 (петдесет) лева внесена държавна такса и 800,00
(осемстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Така определените
разноски следва да бъдат възложени в тежест на административния орган -
ответник.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г. НА Директора на ТП „ДГС Т., с която
е забранено ползването на дивеча в ловностопански район гр. Т., определен в Заповед № РД46-1389/16.07.2001
г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“ с обща площ 7503.4 ха, включващ всички ловища в него, като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ Заповед № РД-10-291/06.12.2021 г. на Директора на ТП „ДГС Т.“, с която
е допълнена Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г., като е забранено ползването на
дивеча за срок от една година в ловностопански район
гр. Т., определен в Заповед № РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД
„Т.“ с обща площ 7503.4 ха, включващ всички ловища в
него, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ЮИДП ТП „Държавно горско стопанство Т.“, с адрес *** да заплати на Сдружение
„Ловно рибарско дружество гр. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
разноски по делото в размер на 850,00 (осемстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: