РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,           2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4210 по описа за 2019год.

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление №19-0442-001023/02.09.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР Варна, ІV РУ Варна, с което на Д.Г.Д. от с.Гроздьово, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 3000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн. чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДП.

         Осъжда Д.Г.Д. от с.Гроздьово, ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски в размер на 20.00лева в полза на РС Варна по сметка на ВСС.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Д.Г.Д. от с.Гроздьово, против НП №19-0442-001023/02.09.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР Варна, ІV РУ Варна, с което на Д.Г.Д. от с.Гроздьово, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 3000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн. чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДП.

         В жалбата си въззивника оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност поради липса на извършено нарушение от него по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Твърди за допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта. Не се оспорва факта, че автомобчила управляван от въззивника е поднесъл,у но се твърди, че това не е било целян от него ефект. Твърди, че НП не отговаря по съдържание на изискванията на закона. Прави се искане и з квалифициране на нарушението като маловажен случай.

         В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се явява, се представлява от адв.А. от ВАК, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, като не оспорва вината на Д. за допуснатото ПТП.  

         Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор към ОД МВР Варна, ІV РУ Варна.

         След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 07.08.2019г. около 16.00часа, в с.Гроздьово, на бул.“Г.Димитров“  въззивника Д. управлявал л.а..“Фолксваген“ с рег.№ В 3624 КР. Автомобилът бил собственост на Георги Д.Г. ЕГН **********. По време на управлението водача преднамерено извел превозното средство извън контрол , чрез презавиване и дърпане на ръчната спирачка по време на движение, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, в следствие на което автомобила се завърта напречно на пътя и блъска паркиран л.а. с рег.№ В 914РН.

         След настъпване на ПТП, местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които след снемане обяснения на въззивника и водач н пркирания автомобил, който станал пряк свидетел очевидец на ПТП съставил АУАН на въззивника. В АУАН актосъставителя изложил описаната по-горе фактическа обстеновка и квалифицирал нарушението по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.

         От показанията на св. А. се установява, че е възприел лично двата амвтомобила на мястото на ПТП, причинените щети по тях, а също и оставените по пътното платно следи от  протриване на гуми, описващи кръг и водещи до задните гуми на автомобила управляван от въззивника.

В показанията си свидетеля Атнасов установява, ч въззивника не е имал възржения при връчване на АУАН и не е имало спор за причината з завъртане на автомобила, като сам е посочил, че това е станало в следствие на използване на ръчната спирачка.

        От показаният на всички разпитани по делто свидетели се установява безспорно, че на така описаното място на ПТП в с.Гроздьово непрекъснато се извеждат автомобили от контрол, извършва се „дрифт“ и има множество следи за това по асфалта.

       От изложеното съдът прави извод за високата степен на обществена опасност на деянието.

        Съдът не кредитира твърденията на св. Х., че въззивника искал да спре и случайно дръпнал ръчната спирачка. За съдът е ясно, че след като въззивника е правоспособен водач на МПС, то той безспорно е посещавал курсове за обучение на водачи и в същите му е било разяснено кога и как се използва ръчната спирачка по предназначение. Факта, че въззивника е извел умишлено автомобила от контрол, чрез изпълзване на ръчната спирачка по време на движение и чрез извиване на волан рязко в едната посока, като по този начин се изпад в презавиване з съдът означава единствено и само това, ч въззивника е искал да постигна ефекта н преплъзване на задните колел и е целял и искал да завърти задната чст на автомобила с цел изписване на кръг и демонстритайки няккво своеобразно майсторство.

         По делоте  безспорно установено, че въззивника не е спял да постигне разбирателство с водача на паркирания автомобил относно ПТП, което е осуетило възможността за съставяне на двустранен протокол и поради тази причина е бил подаден и сигнал за ПТП в МВР.

         Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушенията и е наказал Д.Г.Д. налагайки му ГЛОБА в размер на 3000.00лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн. чл.175 А ал.1 пр.3 от ЗДвП.

         Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно, правилно е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение извършено по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Безспорно е установено, че въззивника е допуснал ПТП, в което няма пострадали хора само прпедвид щастлива случайност. ПТП е допуснато в следствие на неправомерно управлявано МПС в следствие на умишленото му извеждане от контрол, чрез извършване на последователност от няколко действия, описани по-горе. Общедствената опасност на нарушението и нарушителя е висока, предвид вида на нарушението, факта, че от същото са настъпили имуществени вреди по два автомобила, факта че нарушението е извършено в населено място на улица отворена за обществено ползване.

        Предвид изложеното и съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя, правилно е определен размерът на наказанията и същия е съобразен с личността на дееца, времето необходимо за неговото поправяне и обществената опасност и обществена нетърпимост към този вид нарушения.

          При ангажиране на отговорността на въззивника не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на формалните законови изисквания.

          Предвид изложеното съдът намира, че направените възражения от страна на въззивника са неоснователни. С твърдението си в жалбата въззивника се опитва да си изгради една оневиняваще го версия, но същата, макар и да е възможна е неправилна и неподкрепена от каквито и да било доказателства.

          АУАН и НП са издадени от компетентни органи в определените за това срокове и съдържат изискуемите по закон реквизити. НП е мотивирано, законосъобразно и правилно.

       Процесното нарушение несе отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения и това изключва възможността за квалифицирането му като маловажен случай.

         Съдът намира, че с така наложените наказания ще се постигнат целите предвидени в закона за поправянето и превъзпитаването на въззивника към спазване разпоредбите на ЗДвП.  

         По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: