РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 16.09.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ
граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №198 по описа за 2020година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана
искова молба от Е.Д.И. против Д.Й.Д.. В молбата се твърди, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на запис на
заповед, като ответникът не е намерен и е указано на кредитора да предяви иск
за установяване вземането си срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок. Сочи се, че на 28.05.2017г., с падеж 15.07.2017г.,
ответникът е издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 6000лева. В
заключение, моли съда на основание чл.422 от ГПК да признае за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 6000лева главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и направените разноски. В с.з.
ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение, ако са налице
процесуалните предпоставки за това.
В срока за писмен отговор по
чл.131 от ГПК няма постъпил писмен отговор от ответника. Същият не се явява и
не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№9174/2017г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта
за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/, не е открит длъжника и заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея
/съобщение на л.18 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание при
усл.на чл.41, ал.2 от ГПК. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на
исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на
съда от 17.07.2020г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед
приложените по делото писмени доказателства. Посочената сделка е материализирана
в посочената от чл.535 от ТЗ писмена форма, наличието, на която е абсолютно
условие за действителността и съответно за провеждане на ефекта й. Липсата на
някой от задължителните реквизити, посочени в цитирания законов текст, лишава
документа от качеството му на запис на заповед, съобразно разпоредбата на
чл.536, ал.1 от ТЗ. В конкретния случай процесния запис на заповед е формално
редовен от външна страна, тъй като притежава всички реквизити по чл.535 от ТЗ.
От друга страна в хода на съдебното дирене, ответникът не е представил надлежни
писмени доказателства, установяващи нищожността, респективно унищожаемостта на
процесния запис на заповед, както и надлежни писмени доказателства,
установяващи факта на погасяване на задължението по издадения запис на заповед.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство
общо в размер 720 лева за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 560лв.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че Д.Й.Д., ЕГН**********,адрес: ***,
дължи на ищеца Е.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 6000лева,
представляваща задължение по запис на заповед от 28.05.2017г., с падеж 15.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 07.12.2017г., до окончателното изплащане
на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№9174/2017 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Д.Й.Д., ЕГН**********,адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.И., ЕГН **********,
адрес: ***, сторените разноски в исковото производство в размер на 720лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Д.Й.Д., ЕГН**********,адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Д.И., ЕГН **********,
адрес: ***, сторените разноски в заповедното производство в размер на 560лева.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :