№ 213
гр. Враца, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора В. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20251400200279 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №3558/09.05.2025г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения Б. Т. Д., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.
156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на Д..
В съдебно заседание, осъденият Д. участва лично, като поддържа молбата и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
С. М.- инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява
становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Навежда съображения, че л.св. не разпознава проблемите си, не се замисля за
негативните последици от постъпките си и действа импулсивно след употребата на
алкохол. Счита, че л.св. Д. действа и импулсивно под влияние на външни фактори и
липсват умения да противостои на негативното влияние на средата. Има извършени
дисциплинарни нарушения, за което е санкциониран многократно дисциплинарно. Не
проявява инициативност и не търси срещи с ИСДВР за провеждане на индивидуална
корекционна дейност.
Участващият в съдебното производство окръжен прокурор на ОП Враца дава
1
становище за неоснователност на молбата на л.св. Д.. Счита, че в случая е налице само
едната предвидена в закона предпоставка за УПО, а именно л.св. е изтърпял
предвидения в закона минимум, но не е дал достатъчни доказателства за своето
поправяне.
В правото си на лична защита и последна дума, л.св. Д. желае да бъде условно
– предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание.
По делото са приеха като относими и допустими следните писмени
доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по
реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за
изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към днешна дата,
затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца.
Врачанският окръжен съд след като се запозна с молбата на осъдения, с
приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на
страните, намира същата за неоснователна по следните съображения:
По НОХД №222/2016г. по описа на Окръжен съд – Враца за престъпление по
чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК на осъдения Б. Т. Д. е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 13/тринадесет/ години, при
първоначален "строг" режим.
Осъденият към датата на с.з. фактически е изтърпял 9 години, 7 месеца и 15
дни, от работа са зачетени 2 години, 4 месеца и 4 дни. Всичко изтърпяно до момента е
11 години, 11 месеца и 19 дни.
Остатъкът към настоящия момент са 1 година, 4 месеца и 11 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 77
точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени –
"Настоящо правонарушение" - осъден за грабеж, придружен с убийство;-
"Отношение към правонарушението" – отрича отговорността за криминалното си
поведение, обвинява съучастника си в него, няма емпатия към жертвата; "управление
на финансите" – има дефицити при разпределяне на средствата, разчита на
финансова помощ от близки и познати, настоящо и минало деяние с користен
мотив; - "начин на живот и обкръжение" – в близък контакт с криминално
проявени лица, податлив на негативно влияние, склонен към рисково и
импулсивно поведение;"Злоупотреба с алкохол"- чести злоупотреби с алкохол при
2
живота на свобода. Употребата на алкохол се явява като фактор, повлияващ
деструктивните прояви. Склонен е към рисково поведение след употреба на алкохол и
подценяване на последствията; "Междуличностни проблеми" - с дефицити в уменията
за общуване, проявява враждебност при конфликт, склонен към агресивно поведение
при наличен проблем или фрустрация; "Умения за мислене" - не умее да решава
проблемите си по законосъобразен начин; не мисли за последиците от действията си;
действа импулсивно след употреба на алкохол.
Рискът от вреди към служителите е с ниски стойности. Рискът от вреди към
останалите лишени от свобода е във високи стойности - с оглед високата агресивна
зареденост и ниския праг на самоконтрол. Не проявява дискриминационни нагласи
към малцинствените групи в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не
споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен
тип поведение в затвора.
Рискът от бягство към момента на постъпването в МЛС е с ниски стойности.
Това обстоятелство се извежда от липсата на данни в криминалната история на л. св.
Д. за бягства или опити за бягство от контролирана среда.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е с
високи стойности. Аргумент в тази насока е настоящото правонарушение - грабеж
придружен с убийство и високата обществена опасност на деянието. Употребата на
алкохол е фактор, който има вероятност да доведе до нови подобни прояви в
обществото и ескалацията им.
Като цели в плана на присъдата са заложени формиране на нагласи да води
законосъобразен начин на живот и недопускане на поредно правонарушение; да
осъзнае влиянието на средата, с която общува и редуциране на контактите с
криминално проявени лица, да развие умения да предвижда последствията от
собственото поведение.
Извършените ревизии на оценката от риск от рецидив запазва стойностите в
средния диапазон, с леки изменения през изминалите години: 71 точки - 2018г., 71
точки 2020г., 69 точки 2021г., 75 точки 2022г., 2023 и 2024г. При изготвената актуална
оценка на риска от рецидив стойностите се запазват в средния диапазон - 74 точки, със
спад в една точка в зона "Отношение към правонарушението" - л. св. Д. опитва да
анализира факторите довели до реализираното престъпно деяние и устно декларира
желание за промяна начина на живота. Л. св. Д. е с формирани криминални нагласи, с
подчертано социално желателно поведение и отношение към служителите, липсва
стабилна мотивация за промяна моделите на поведение след освобождаване, податлив
на негативното влияние на средата, не проявява инициативност при изпълнение на
заложените цели и задачи в плана на присъдата.
3
За времето на престой в Затвора и в изпълнение на заложените цели и задачи в
плана на присъдата, л.св. Б. Д. е взел участие в три специализирани групови програми:
"Толерантност в Затвора, толерантност в живота" през месец юни 2021г., "Овладяване
на гнева" през месец ноември 2022г. и "Умения за мислене" през месец юни 2024г.
Л.св. е изразявал желание за включване в трудова дейност, като е назначаван
на работа в кухненски блок. Няколкократно е депозирал откази от работа, от които
впоследствие се е отказвал и е продължавал да работи. Последният отказ от работа е
от 18.03.2024г., когато е спрял да изпълнява трудова дейност.
ИСДВР сочи, че това негово действие е доказателство за липсата на позитивно
отношение към труда и трайно изградени трудови навици. Л. св. Д. действа
импулсивно, под влияние на външни фактори, липсват умения да противостои на
негативното влияние на средата. Л. св. Д. няма целенасочено поведение в подкрепа на
устно декларираните нагласи за законосъобразно поведение в МЛС и след
освобождаването му.
За времето на престой има наложени 9/девет/ дисциплинарни наказания за
извършени разнородни нарушения - агресивно поведение в МЛС (побой и отправяне
на заплахи за убийство по отношение на друг л. св.) и притежание на неразрешени
вещи (мобилни телефони и хранителни продукти). Последно наказван със Заповеди №
3177/30.09.2024г. на осн. чл. 101, т.1 от ЗИНЗС за притежание на вещ без документ за
собственост и заповед №871/17.03.2025 г. на осн. чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, за това, че е
не е бил на работа съгласно утвърден график, а се е намирал на престоя на открито.
Към настоящия момент се извършва проверка във връзка с регистрирана
докладна записка с рeг. № 5855/02.05.2025г., по повод извършено нарушение на
трудовата дисциплина от л. св. Д..
Посочва се още в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, че въпреки деклариран отказ от
работа от 18.03.2024г. и спиране на трудовата дейност, в последствие л. св. Д. подава
молби за обявени свободни работни позиции и изявява желание за включване в
трудова дейност. След изявено желание и подадена молба отново е назначен на работа
от 30.01.2025г. като "чистач на стълбище" в корпуса на Затвора по чл. 80 от ЗИНЗС, а
от 11.04.2025г. съвместява тази длъжност с "чистач 4 етаж, инспектори СДВР". След
провежданите мотивационни срещи се стреми да изпълнява възложените му трудови
задачи, но липсва инициативност и старание в работата му. Въпреки предоставената
му възможност да полага труд и гласуваното му доверие, на 30.04.2025 г. е
констатирано нарушение на трудовата дисциплина. Л. св. Д. е направил опит да си
присвои нерегламентирано кафе от кутия, ползвана от инспектор СДВР. Това действие
на л. св. Д. се явява дисциплинарно нарушение съгл. чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС във вр. чл.
чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 170 от ППЗИНЗС активното участие в трудова дейност се
4
стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание на
лишените от свобода. Проявената дързост и извършеното нарушение е доказателство,
за липсата на поправителен ефект на наложеното наказание. Действията на л. св. Д.
ясно говорят за липсата на нагласи в подкрепа на законосъобразно поведение.
ИСДВР посочва, че въпреки проведените корекционни интервенции с л. св. Д.,
и в зона "Злоупотреба с алкохол" няма снижаване на рисковите точки. Л. св. Д. не
осъзнава злоупотребата с алкохол като проблем и не се замисля за настъпилите
негативни последици към момента, както и за възможните негативи в личен и
обществен аспект в бъдеще.
Декларираната от л.св. Д. мотивация за просоциална промяна е формална, без
да е подкрепена с реални действия в поведението му. Липсва устойчива и трайна
тенденция на позитивни промени и нагласи в подкрепа законосъобразно поведение
след освобождаване. Омаловажава степента на опасност на извършеното деяние.
Търси оправдания и намира извинения за поведението си. Не осъзнава необходимостта
от промяна начина живот и не употреба на алкохол след освобождаването му от МЛС.
Не проявява инициативност и не търси възможности за срещи с ИСДВР и
провеждане на индивидуална корекционна дейност. При провеждане на срещи с л. св.
Д., същият е пасивен, не се насочва към саморефлексия и самоанализ, с неясни цели в
личен план. Заявените нагласи за законосъобразно поведение са с декларативен
характер и не кореспондират с наблюдаваното поведение на л. св. Д. за времето на
престой.
Л. св. Д. не е преминал през етапите на прогресивната система за изтърпяване на
наказанието. Наложеното му наказание "лишаване от свобода" търпи в условията на
първоначално постановен "Строг" режим. Администрацията на Затвора не е
предприемала действия за замяна на режима в по-лек, поради липсата на
доказателства за извършени позитивни промени от страна на лишения от свобода,
наличието на дисциплинарни прояви и явно несъобразяване със законовите и режимни
изисквания от страна на л. св. Д..
Поддържа редовни контакти с близките си, от които получава необходимата
подкрепа.
Не е преминал през програма или индивидуален модул от програмата "Подготовка
за живот на свобода", която ще го запознае с предлаганите възможности от
държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и
за изготвяне на план "моите първи стъпки на свобода', в който л. св. сам формулира
своите краткосрочни цели. С оглед престоя в Затвора с л. св. Д. има нужда да се
проведе целенасочено работа в посока успешна ресоциализация в обществото.
Необходимо е осъзнаване на отрицателното въздействие на близкото обкръжение
5
като фактор предопределящ в голяма степен вероятността от продължаване на
престъпната дейност след освобождаването от затвора и необходимостта от намиране
на подходяща работа в условията на свобода, с цел финансова независимост и
покриване на нужди от първа необходимост, което би намалило риска от реализиране
на нови деструктивни прояви в бъдеще.
В заключение ИСДВР посочва, че л. св. Д. все още не предоставя необходимите
безспорни и категорични доказателства за промяна на нагласите в подкрепа на
законосъобразно поведение. Не е настъпила трайна положителна промяна в начина на
мислене и все още не се отчита пълно разбиране на факторите за криминалното
поведение. В бъдеше, ще продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би
довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до
вътрешни убеждения: осъзнаване на нанесените вреди, намиране на алтернативни и
адекватни начини за решаване на проблемите.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Д. първата предпоставка формално е налице. Не е налице
обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване
на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното
престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
6
позитивно променена личност. Според ИСДВР това е показателно до каква степен
лишения от свобода Д. е започнал да се поправя и желае да води законосъобразен
начин на живот. Доказателство за това са и извършените дисциплинарни нарушения от
л.св.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
Съгласно чл. 441 от НПК ново предложение и/или молба за условно предсрочно
освобождаване на осъдения Б. Д. могат да бъдат направени не по-рано от шест месеца,
считано от влизане в сила на настоящото определение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. Т. Д., роден на *** в гр.
Оряхово, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък 1
/една/ година, 4/четири/ месеца и 11/единадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Съгласно чл. 441 от НПК нова молба за условно предсрочно освобождаване на
осъдения Д. може да бъде подадена не по-рано от 6/шест/ месеца, считано от влизане в
сила на настоящото определение.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7