Р Е
Ш Е Н
И Е
№
877 28.05.2020 година
град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЧО ДИЧЕВ
Ч
Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар К.Р.
и с участието на прокурор И.
Спиров
като разгледа докладваното от съдия
Д.Матеева КАН дело № 327 по
описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областен отдел
„Автомобилна администрация - Пловдив“, адрес: гр. ***, представляван от *** Г.В.,
срещу Решение № 30/09.01.2020г.,постановено по АНД № 6526/2019г.по описа на
Районен съд-Пловдив,ХХIV н.с.,с което
е отменено Наказателно постановление № 36-0000380 от 26.08.2019г. на и.д.
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив,с което на И.П.К.,ЕГН
********** е било наложено административно наказание на основание
чл.94,ал.1,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/-глоба в размер на 700
лева за нарушение на чл.39,изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за
таксиметровите превози на пътници.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение
при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1,
т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Според касатора
решението е незаконосъобразно,поради което моли за отмяна на решението.
Ответникът
по касационната жалба –И.П.К., редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не взима становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законовоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството пред Районен съд –
Пловдив се е развило по жалба на И.П.К. против
Наказателно постановление № 36-0000380 от 26.08.2019г. на и.д. Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив,с което на И.П.К.,ЕГН **********
е било наложено административно наказание на основание чл.94,ал.1,пр.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/-глоба в размер на 700 лева за нарушение
на чл.39,изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметровите превози на
пътници.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на 26.06.2019г.
около 12:20 часа в гр.Пловдив,бул.“Дунав“№4, като водач на лек таксиметров
автомобил „Дачия Логан“,с рег. № ***Р, И.П.К. извършващ таксиметров превоз на
пътници ,не е издал фискална касова
бележка от монтирания електронен таксиметров апарат с фискална памет в
таксиметровия автомобил след приключване на превоза.АУАН е съставен във връзка
с постъпила жалба от В.Й.с приложени към нея автобусен билет с направление
София – Пловдив и касова бележка, издадена от водача на таксиметровия лек
автомобил.
Установява се ,че на
посочената дата пред Централна гара К. като водач на посочения лек таксиметров
автомобил, бил нает от В.Й.за извършване на таксиметров превоз по желания от
нея маршрут до адрес в гр.Пловдив, бул.“Дунав“ № 4. След приключване на
таксиметровия превоз, клиентката заплатила поисканата сума за извършената
услуга и изискала да й бъде издадена фискална касова бележка. Тъй като Й.
сметнала, че превозът бил краткотраен, а сумата по-висока, отколкото обичайно
заплащала за същия курс при таксиметров превоз, същата се зачела в съдържанието
на предоставената й от жалбоподателя фискален бон. Установила разминаване между
отразения във фискалния бон час на осъществения таксиметров превоз и това,
което показвал нейният часовник. Усъмнила се и в продължителността на посочения
в касовата бележка престой, доколкото сметнала, че превозът бил краткотраен по
време.
Въз основа на АУАН е
издадена и атакуваното НП.
Районен
съд-Пловдив е отменил НП,като е прието от въззвния съд ,че липсват категорични
доказателства за извършено нарушение по чл.39,изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г.
за таксиметров превоз на пътници от страна на жалбоподателя.
Решението на Районен съд-Пловдив е правилно.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за липса на съставомерност на деянието, обосноваващо отмяна на НП
.
Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на
отменителното решение, които не следва да бъдат преповтаряни.
Видно е,че И.П.К. е бил санкциониран от ОО“АА“ гр.Пловдив за
нарушение по чл.39,изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници за това, че на процесната дата не е издал фискална касова бележка от
монтирания електронен таксиметров апарат с фискална памет в управлявания от
него таксиметров автомобил след приключване на превоза. Според твърдяната за
нарушена разпоредба след приключване на превоза, водачът задължително издава
фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. Съответно разпоредбата на чл.94, ал.1, пр.2
от ЗАвПр, въз основа на която К. е санкциониран, предвижда наказание глоба в
размер на 700 лв. за всеки, който не издаде документ за платена превозна цена,
включително за таксиметровите превози.
От събраните пред въззивната инстанция гласни и писмени
доказателства се установява,че И.К. е издал фискална касова бележка на
свидетелката Йорданова,по чиято жалба е издаден АУАН.В жалбата си Йорданова не
твърди,че не й е издадена фискална касова бележка,а се оспорва размера на
заплатената таксиметрова услуга и отразеното време на престой.При
доказателствена тежест ,лежаща върху административнонаказващият орган да докаже
повдигнатото обвинение,по делото и пред
въззивната инстанция ,и пред настоящата касационна липсват категорични
доказателства ,поради което няма как да се приеме за доказано извършеното на
вменененото на И.К. нарушение.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд - Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата
отменителни основания не са налице.
С оглед изложените съображения ,съдът намира, че обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 30/09.01.2020г., постановено по АНД № 6526/2019 год., по описа на Районен съд
- Пловдив, ХХIV н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.