Р Е Ш Е Н И Е № 159
гр. Пловдив, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 28.11.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10322 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба „ВИП Консултинк 21“ ЕООД, ЕИК ********* срещу М.Г.Х., ЕГН **********,
с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2050
лева, платени по сметка на ответника, както следва на 05.07.2017 г. – 1050
лева, на 12.10.2017 г. – 300 лева и на 24.01.2018 г. – 700 лева, поради
неосъществено основание, както и сумата в размер на 153.76 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 24.09.2018 г. до 20.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда
– 20.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба и в молба от 15.07.2018
г. /л.11/ се твърди, че ищецът превел на ответницата посочените по-горе суми
като авансово плащане, доколкото страните са имали намерение за сключване на
граждански договор, но до сключване на такъв не се е стигнало. Предвид
изложеното е предявен иска.
В срока по чл.131 ГПК от страна на
ответницата е постъпило „Пояснение“, което съдът приема като отговор на
исковата молба, в което признава, че ищецът й е превел по нейна банкова сметка ***.
Сумата не била платена без основание или на неосъществено такова, а била
платена за извършена от страна на ответницата услуга по
изработване,окомплектоване и подаване на проектно предложение на дружествата
„Еф Ес Багс“ ЕООД – гр. Асеновград, „Еврофлуид Хидравлик България“ ЕООД – гр.
Казанлък и „Беркут Системс“ ЕООД – гр. Плевен, с които дружества ищецът „ВИП
Консултинк 21“ ЕООД има сключени договори за услуга с предмет на дейност
изработване, окомплектоване и подаване на проектно предложение по процедура
BG05M9OР001-2.010 „Развитие на социално предприемачество“ и BG05M9OP001-1.021
„Обучение за заети лица“. Твърди се, че по въпросните плащания е извършено и
плащане на законово изискуемите осигуровки, за които на ответницата са
предоставени служебни бележки от представителя на дружеството – ищец. Твърди
се, че сумата преведена на 12.10.2017 г. не е авансово платена, а е
възнаграждение за проектно предложение, входирано на 09.10.2017 г. на фирма
„Беркут Системс“ ЕООД, сумата от дата 05.07.2017 г. е за проектно предложение
входирано на 27.07.2017 г. на „Еврофлуид Хидравлик България“ ЕООД и сумата от
24.01.2018 г. е преведена след получено уведомително писмо за одобрение на
проектно предложение на фирма „Еф Ес Багс“ ЕООД на дата 08.01.2018 г.
Със становище на ищеца от 19.09.2019 г.,
същият заявява, че твърденията на ответницата са голословни и неоснователни.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва да установи, че е платил на ответницата по нейна банкова сметка
*** – 1050 лева, на 12.10.2017 г. – 300 лева и на 24.01.2018 г. – 700 лева,
авансово платени с оглед бъдещо сключване на граждански договор за
предоставяне на консултанстски услуги.
В тежест
на ответника е да докаже, че платените суми са заплатени на посоченото от нея
основание в представеното по делото „Пояснение“, а именно като възнаграждение
за извършени услуги, така както са описани в Пояснението, както и че между страните е сключен договор за услуги по силата на който
са и платени претендираните суми.
С
определение от 04.10.2019 г. като безспорно е отделено между страните, че ищецът е превел
на ответницата по нейна банкова сметка *** – 1050 лева, на 12.10.2017 г. – 300
лева и на 24.01.2018 г. – 700 лева.
По делото е
разпитан като свидетел К. Г. Б. /протокол от открито съдебно заседание от
28.11.2019 г. л.52/ - пълномощник на ищцовото дружеството, от показанията на
който се установява, че с ответницата се е чувал само по телефона, като същата
заявила, че нейната д. или с. има контакти и позиции с фирми в района на гр. Свиленград,
гр. Хасково, гр. Харманли, на които ищцовото дружество да предлага
консултантски услуги, за което тя може да помогне. Поискала преди да подпишат
някакъв договор с нея авансово плащане, за да задейства контактите си, каквито са
процесните плащания, които били направени от ищеца. В последствие не се
стигнало до сключване на договор с ответницата, доколкото тя не осигурила
необходимите контакти.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като
обективни и непротиворечиви. Същият установява факти и обстоятелства, които
лично е възприел. Именно той е контактувал, от името на ищеца с ответницата във
връзка с бъдещото сключване на договор.
Ответницата въвежда твърдения, че процесните суми в общ
размер на 2050 лева не са й платени като авансови такива, а на основание
извършена услуга по изработване, окомплектоване и подаване на проектно
предложение на дружествата „Еф Ес Багс“ ЕООД – гр. Асеновград, „Еврофлуид
Хидравлик България“ ЕООД- гр. Казанлък, и „Беркут Системс“ ЕООД – гр. Плевен, с
които ищцовото дружество има сключени договори за услуга. Самата ответница не
твърди между страните да е сключван някакъв договор.
От представените към депозирания от ответницата отговор,
наречен Пояснение, документи /л.18-25 и л.29-37/ не се установява, между
страните да е сключван някакъв договор, както и същата да е извършвала
твърдените услуги. Не се установява, че са подавани проектни предложения по
искане на ищцовото дружество, че именно тя е подала проектни предложения и в
каква връзка са подадени, кой е бил възложител. От разпечатките не се
установява и че посочените в представения от нея отговор фирми имат някакви
правоотношения с ищцовото дружество. Не се установява ищцовото дружество да й е
възложило да извърши такава работа.
От представената разпечатка от разплащателна сметка
/л.26/ не става ясно на кого е тази разплащателна сметка, посочените в графи
наредител „Вип Консултинг 21“ ЕООД, срещу който са посочени суми от 1050 лева и
300 лева с основание сума за получаване по гд от месец 6.2017 г. не носят
подпис на ищцовото дружество, за да го обвържат. Не е ясно основанието за
превода на сумите. Издадените служебни бележки /л.27-28/ също не установяват
облигационно правоотношение между страни.
С оглед изложеното съдът като съобрази показанията на
разпитания по делото свидетел, от който се установява, че между страните е
имало някакви преддоговорни отношения намира, че по делото се установи, че
процесните суми са платени на ищцата авансово с оглед бъдещо сключване на
граждански договор за предоставяне на услуги, който така и не бил сключен.
Ответницата не е престирала услуга в полза на ищеца. От представените от нея
документи не се установява наличие на сключен договор между страните по повод
на който да са й платени процесните суми, както и не се установява, същата да е
извършвала някакви услуги за ищеца, за които е следвало да й бъде заплатено.
Самата ответница не твърди между нея и ищеца да е сключен договор, по силата на
който последният да й е възложил работа за изготвяне на проектно предложение.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава,
съдът намира същият за основателен. С покана от 11.09.2018 г. ответницата е
поканена от ищеца да му възстанови сумата в размер на 2050 лева, платена с три
превода на 05.07.2017 г., 12.10.2017 г. и от 24.01.2018 г., като й е
предоставен 10-дневен срок за това от получаване на поканата. Поканата е
връчена на ответницата на 13.09.2018 г. Предоставеният 10-дневен срок е изтекъл
на 23.09.2018 г., като от 24.09.2018 г.
ответницата е изпаднала в забава.
Претендира се обезщетение за забава в размер на 153.76
лева за периода от 24.09.2018 г. до 20.06.2019 г. Изчислен по реда на чл.162 ГПК от съда с помощта на онлайн калкулатор, съдът намира, че размера на
обезщетението за забава съответства на търсената сума, поради който и той се
явява доказан по основание и размер.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който
доказа такива в общ размер на 805.50 лева, от които 132 лева – платена държавна
такса и 673.50 лева – платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за
правна защита и съдействие, в който се съдържа разписка за платената сума
/л.51/. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в
пълен размер.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ВИП Консултинг 21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.110, вх.Г, ет.6, ап.16
представлявано от у. – Г. И. Б., сумата в общ размер на 2050 лева, представляващи авансово платени суми на М.Г.Х., ЕГН **********,
от които 1050 лева – на 05.07.2017 г., 300 лева – на 12.10.2017 г. и 700 лева –
на 24.01.2018 г., с оглед бъдещо сключване между страните на договор за услуги,
какъвто договор не бил сключен, както и сумата в размер на 153.76 лева - обезщетение за
забава върху главницата за периода 24.09.2018 г. до 20.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата в размер на 805.50 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ