№ 75
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Р. Ст. Ив.
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603888 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда от 08.04.2021 г., постановена по НОХД № 4362 по описа за
2017 г. на СРС, НО, 21-ви състав, първоинстанционният съд е признал
подсъдимата В. Г. Т. за невиновна по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, пр. 3 от НК, за това, че
на 10.05.2013 г. в гр. София, в кантората на нотариус М. И., намираща се на
бул. „******* с цел да набави за себе си имотна облага, използвала
неосведомеността у А.Г.П., който не осъзнавал поради болестното си
състояние (продължително разстройство на съзнанието в следствие –
Шизофренна психоза – Непрекъснато протичане. Изразена личностова
промяна в шизофренен стил), че е подписал пълномощно с рег. номер
9266/10.05.2013 г., заверено от помощник нотариус С.М. с район на действие
гр. София, с което упълномощил В. Г. Т. да се разпорежда с имота му – една
втора идеална част от апартамент номер 5, намиращ се в гр. София, ж.к.
„*******, и с това на 10.12.2013 г. след като продала горепосочения имот на
В.Т.П. причинила на А.Г.П. имотна вреда в размер на 35730,00 (тридесет и
пет хиляди седемстотин и тридесет лева) и измамата е в големи размери
(равняваща се на 115 броя минимални работни заплати за страната), поради
което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимата е била оправдана по така
повдигнатото обвинение. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е
1
постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу постановената присъда е подаден въззивен протест от Софийска
районна прокуратура (СРП), заедно с допълнение към него. Прокуратурата е
изложила оплаквания за неправилност на протестирания съдебен акт, като е
изтъкнала, че по делото са събрани и приобщени достатъчно доказателства,
установяващи по безспорен и категоричен начин обвинителната теза. Съдът
неправилно бил пренебрегнал и омаловажил показанията на свидетелите Т.,
П. и А., както и писмените доказателства и заключенията по изготвените
експертизи. Погрешно СРС е допуснал, че пострадалият Пановски е имал
„светли моменти” и вероятно в такъв момент е извършил действия на
разпореждане със свое имущество. Подчертано е, че Пановски е имал
психично заболяване с голяма давност, водил се е на диспансерно
наблюдение към ЦПЗ още от 1972 г. и за пореден път състоянието му е било
констатирано от свидетелката Мирчева при извършен преглед на 24.07.2013 г.
Същият не е притежавал психическа годност както към този момент, така и
преди това и впоследствие, като това обстоятелство е било видимо за всички,
които са контактували с него, респ. и за подсъдимата. Погрешно СРС бил
интерпретирал представената като писмено доказателство декларация, което
от своя страна довело до неправилен извод касателно умисъла на
подсъдимата. Прави се искане за отмяна протестираната оправдателна
присъда.
Не е постъпило възражението по депозирания протест от останалите
страни в процеса.
Пред въззивната съдебна инстанция не са правени доказателствени
искания и въззивният съд не е счел служебно, че следва да се провежда
съдебно следствие.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение
е изразил становище, че поддържа депозирания протест и допълнението към
него. Първоинстанционният съд бил допуснал съществено процесуално
нарушение при постановяване на присъдата си, като не оценил правилно
събраните гласни и писмени доказателства, подценил и приел за
недостоверни определени гласни доказателства и подценил събраните
писмени такива. Твърди се, че събраните доказателства категорично
установявали изключително голяма давност на психично заболяване у
пострадалия. Непосредствено преди изповядване на сделката, същият бил
заведен от брокер при психиатър, за да му бъде издадено удостоверение, че
има психическа годност и психиатърът бил отказал издаване на такова, като
констатирал, че състоянието му не позволявало да изрази валидна воля и да
разбира свойството и значението на извършеното. Прокуратурата е направила
искане за уважаване на протеста.
В открито съдебно заседание подсъдимата се е явила лично и е била
представлявана от защитника си – адвокат М.. На етап съдебни прения
защитата е изразила становище, че присъдата е правилна и законосъобразна,
като е направила искане протестът да не бъде отхвърлен, а протестираният
съдебен акт - потвърден. Посочено е, че в кориците на делото имало разписка
2
от Пановски, в която същият отразявал надлежно, че е получил парична сума
от Т.. По делото били разпитани и четени показания на лицата от
нотариалната кантора, пред които била изповядана съответната сделка и било
заверено съответното пълномощно и които имали достатъчно добър поглед
върху него. Подчертано е, че Т. нито целяла, нито получила за себе си имотна
облага. На етап съдебни прения подсъдимата е заявила, че няма какво да
добави към изложенoто от защитника си, като е посочила, че не е виновна и
не е извършила престъпление.
При дадена последна дума подсъдимата е помолила съдът реално да
прецени ситуацията.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното:
Въззивният съдебен състав намира, че подаденият протест е допустим
като подаден срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (първоинстанционна
присъда) от страна по делото, която има интерес да обжалва същия и в
преклузивния 15-дневен срок за това. Депозираният протест отговаря и на
изискванията за редовност, заложени в НПК.
На етап съдебни прения представителят на държавното обвинение е
заявил становище за допуснати от първостепенния съд съществени
процесуални нарушения при постановяване на присъдата. След служебна
проверка настоящият съдебен състав счита, че е налице съществено
процесуално нарушение, тъй като изложените от първоинстанционния съд
фактически изводи не почиват на задълбочен анализ на доказателствата по
делото. Констатираният порок се явява в разрез с изискванията, заложени от
законодателя в разпоредбите на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК, и се
явява съществено нарушение на процесуални правила и основание за отмяна
на протестираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В мотивите си съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. Съдебният акт трябва да има
мотивно съдържание, от което в действителност да може да се заключи, че са
били обсъдени всички доказателства по делото. Това обезпечава
възможността да се провери правилността на направените въз основа на тях
фактически и правни изводи при евентуален инстанционен контрол. Съдът
постановява актовете си по вътрешно убеждение, закона и доказателствата, но
тази дейност подлежи на контрол като вид логическа дейност.
Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал и от
излагане на изрични съображения по въпросите, закрепени в чл. 301 от НПК,
е свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието или
липсата на логически грешки при решаване на делото. Липсата на мотиви на
съдебния акт възпрепятства въззивният съд да разреши казуса по същество
като инстанция по фактите. Отделно от това, се нарушава правото на
страните в процеса да бъдат наясно с изразената съдебна воля и начина на
формирането ѝ в крайния акт. Това тяхно право е сериозно засегнато, тъй като
това води до невъзможността им да изградят адекватна процесуална позиция.
Съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно събрани
и проверени доказателствени материали. При констатирани противоречия или
3
съмнения за достоверност, същите следва да бъдат отбелязани и подробно
анализирани, като съдът ясно изрази съображенията си да се довери на едни
доказателства и да отхвърли други. За наличието на мотиви не е достатъчно
съдът формално да изброи приобщените по делото доказателства или да
обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар, или да посочи
формално, че е извършил анализ и въз основа на него е възприел изложените
фактически изводи.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред,
като ход на делото е било давано няколко пъти при различен съдебен състав.
Част от свидетелите - В.К. П., Д.А.П. и В.Т.П., са били разпитани
непосредствено пред решаващия съдебен състав, а показанията на
свидетелите М.О. Т., К.Г.М. – А., М. Т. И. – Д., дадени пред друг състав на
районния съд, и С.П.М., дадени на досъдебното производство, са били
прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК. В мотивите на
постановеното решение първостепенният съд декларативно е заявил, че
приема изложената фактическа обстановка за установена, като е взел предвид
гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите М. Т., В. П.,
К.М. – А., М. И., С.М., В.П., както и в голяма част тези на свидетелката Д.П.,
писмените доказателства: нотариален акт № 200, том IV, рег. № 18184, дело
580 по описа за 2013 г. на нотариус И., нотариален акт за покупко-продажба
от 10.12.2013 г. № 1, том 5, рег. № 18204, дело 581 от 2013 г. по описа на
нотариус И. за 2013 г., пълномощно от А.К.П., протокол от съдебно заседание
от 10.10.1988 г. за извършена доброволна делба, акт за смърт и удостоверение
за наследници на А.К.П., писмено сведение от д-р К.М. и копие от ЛАК на
А.П., декларация от А.П., и експертизи: СПЕ, СОЕ, СГЕ относно подписа и
ръкописния текст в графа „упълномощител” в нотариално заверено
пълномощно от 10.05.2013 г., СГЕ относно подпис и ръкописен текст под
декларация от А.П.. Коментирано е само частичното изключване на
показанията на свидетелката П.. В мотивите прави впечатление, че липсва
задълбочен анализ на спорните по процесния случай въпроси, въз основа на
които съдът е изградил фактическите си заключения. Липсва анализ и оценка
на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства, и
излагане на съображения за обосноваване на приетите факти по делото.
Липсва съпоставяне на доказателствата, както и излагане на съображения
касателно противоречивите доказателства, каквито са налице особено в
свидетелските показания дори и при бегъл прочит на съдебните протоколи с
проведените разпити касателно психическото състояние на А.К.П. към
процесния момент и възможността трети лица да го възприемат, и аргументи
кои от тях биват кредитирани, на кои не е дадена вяра и защо. Районният съд
се е задоволил с повърхностно разглеждане на показанията на свидетелите М.
Т. И. – Д. и С.П.М. при изводите си от правна страна, за да стигне до извода,
че липсват данни подсъдимата да е присъствала на упълномощителната
сделка или в предшестващ период същата да е съставила текста на
процесното пълномощно. Съдът обаче не е обсъдил показанията на
свидетелките, в т.ч. че заявяват липсата на спомен за конкретната
упълномощителна сделка, в светлината на останалия доказателствен материал
– предвид данните от останалите свидетели за влошено психично състояние у
А.К.П. от години и контактите му с подсъдимата включително и в периода на
процесните дати, подробно изложените лични данни за подсъдимата у самото
пълномощно, индивидуализиращите данни и начина им на обективиране в
декларацията на А.К.П. (на л. 115 от с първоинстанционното производство).
Не става ясно и СРС не е изложил разсъждения в насока как при приетия
извод, че подсъдимата не е присъствала на упълномощителната сделка и в
предшестващ период същата не е съставила текста на процесното
4
пълномощно, същото съдържа в детайли личните данни като
упълномощено лице. Тук следва да бъде маркирано и обстоятелството, че
показанията на свидетелите, залегнали в изводите на съда, са били дадени
пред друг състав на съда или на досъдебното производство, и са били
приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, като
съдът се е задоволил с бегъл анализ на казаното от тях в рамките на изводите
си от правна страна, за да отхвърли обвинителната теза като недоказана от
обективна страна, без да обсъди противоречията в доказателствената маса.
Мимоходом при закрепяне на правните изводи касателно липсата на
съставомерност на деянието от субективна страна са маркирани и част от
показанията на свидетелите М.О. Т., В.К. П., К.М. – А. и Д.А.П., обслужващи
оправдателната теза, но отново без да бъде извършен анализ на
противоречията в същите при наличието на такива. Прави и впечатление, че
съдът е заявил, че е отчел възможността за тенденциозност на свидетелката
Д.А.П. касателно разказаното от нея за близките отношения между
подсъдимата и А.К.П., но не става ясно дали е изключил показанията в
посочената част, при условие, че по-нагоре в мотивите си СРС е маркирал, че
изключва показанията на свидетелката единствено касателно влошените
отношения между А.К.П. и роднините му.
Правната доктрина и съдебната практика са категорични, че когато
мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално
нарушение от категорията на съществените, тъй като това представлява липса
на мотиви, а това на практика означава липса на част от съдебния акт. От
прочита на мотивите на първоинстанционния съд не става ясно защо СРС е
кредитирал едни доказателствени източници, а други - не, при наличието на
противоричиви свидетелски показания. Същият основно е изброил
доказателствените източници, събрани по делото. Тук следва да се отбележи,
че принципно решаващият съд е свободен в изказа си, логическата структура
и използваните изразни средства при обективиране на волята си в съдебните
актове. Въпреки това районният съд е дължал детайлен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност, особено при провеждане на съдебно следствие
по общия ред с ангажиране на обемна доказателствена маса при наличието на
противостоящи версии за изследваното деяние, каквато е и настоящата
хипотеза. СРС е следвало да изложи собствените си виждания от кое
конкретно доказателство кой релевантен факт, подлежащ на доказване,
установява. Ако СРС беше анализирал подробно всички доказателства по
делото, съпоставяйки противоречивите и преценяйки кореспондиращите си
доказателства, евентуално би достигнал до различен краен извод.
Предвид констатираното нарушение касателно доказателствената
обоснованост на приетата фактическа обстановка, приравняваща се на липса
на мотиви, въззивната инстанция не може извърши проверка за правилността
на първоинстанционния съдебен акт, да се произнесе по съществото на делото
или по оплакванията в протеста. Съгласно константната съдебна практика на
върховната инстанция пълната липса на мотиви, както и липсата на такава
част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори
присъдата, съставлява съществено процесуално нарушение. Такъв пропуск е
абсолютно основание за отмяната на крайния съдебен акт и за връщане на
делото за ново разглеждане. Това нарушение не е отстранимо от въззивната
инстанция. Отстраняването му може да бъде постигнато само чрез
провеждане на ново производство пред районния съд. Това налага отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда, без да може въззивният съд да се произнесе по възраженията,
релевирани от страните в настоящото производство. Противно на това, всяко
5
произнасяне от въззивната инстанция би ограничило възможността на
първоинстанционния съдебен състав, който предстои да разгледа повторно
делото, да формира крайните си изводи относно виновността и отговорността
на подсъдимата въз основа на вътрешното си убеждение и закон.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 от НПК и чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 08.04.2021 г., постановена по НОХД № 4362 по
описа за 2017 г. на СРС, НО, 21-ви състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6