Присъда по дело №423/2017 на Окръжен съд - Шумен

         МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 423/2017 година.

  Подсъдимият Е.К.П. е предаден на съд с обвинителен акт на Шуменската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 19.12.2016г. в гр. Каспичан, обл. Шуменска, при управляване на моторно превозно средство- л.а. “***” с рег. № H *** АХ нарушил правилата за движение:  чл. 20.  ал.(1) от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и ал.(2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ като се е движил със скорост  55,18 км/ч при безопасна скорост за движение според границите на разстоянието на видимост – 39,17 км/ч и член 21. ал. (1) от Закона за движение по пътищата:“При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория B в населено място- 50 км/ч“и с това причинил смъртта на И.И.Й., ЕГН:********** от гр. Каспичан, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така както е предявено. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, вещественото доказателство мобилен телефон да бъде върнат на наследниците на пострадалата.

По молба на пострадалия Й.Й.- съпруг на пострадалата, съдът го конституира в качество на частен обвинител. Повереникът му – адв. Хр. Г. от ВАК поддържа обвинението наред с прокурора. Настоява за наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона.

В хода на насроченото от съда разпоредително заседание по делото, подсъдимият и неговият защитник адв. Ж. Ж. от ШАК, след обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК, изразиха желание делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК с провеждане на съкратено съдебно следствие. Подсъдимият призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на делото по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите на присъдата, съдът прие установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Е.К.П. е главен инспектор на Регионална служба пожарна безопасност и защита на населението гр. Нови пазар. Във връзка с ограничаване и ликвидиране на пожара възникнал вследствие ЖП катастрофата в с. Хитрино, настъпила през месец декември 2016година,  той и колегите му  работили в района на това произшествие от първия ден на възникването му, включително с полагането на извънреден труд.

На 19.12.2016г. към 18ч. П., след прибирането си от района на с. Хитрино, управлявал личният си лек автомобил “***”, с рег. № H *** АХ по ул. „Ал. Стамболийски“ в гр. Каспичан. С него пътувал синът му К., на 11 години. Метеорологичната обстановка в района била – ясно време, температура около 0,00 градуса, като залезът на слънцето  бил към 16,41 часа, сумракът бил 35 минути, а пълният мрак  бил към 17 часа и 16 минути.

При приближаването на кръстовището на ул. „Ал. Стамболийски“ с          ул. „Македония“  подсъдимият  забелязал човешки силует на пътното платно, употребил аварийно спирачки, но въпреки това последвал удар. Спрял, слязъл от колата и видял че е блъснал непозната жена – пострадалата И.И.Й. от гр.Каспичан. Звъннал за помощ, оказал на пострадалата първа помощ доколкото можел заедно с други непознати за него хора. Отбивал движението докато дошъл лекарския екип на Спешна помощ при Новопазарската болница. Пристигналият на мястото на произшествието екип на ЦСМП откарал пострадалата И.Й., за оказване на спешна медицинска помощ  в МБАЛ- Шумен, но въпреки приложеното ѝ лечението, тя починала на следващия ден.

Пострадалата пешеходка И.И.Й. от гр. Каспичан   работила в „****“ ЕООД, гр. Каспичан, като хигиенист но изпълнявала и функции на охрана. На 19.12.2016г. пострадалата била нощна смяна, като работодателя на пострадалата имал работна площадка вляво от района на местопроизшествието, от където в момента на произшествието Й. се  връщала надясно към основните помещения на „****“ ЕООД, гр.Каспичан. За посоката на движение на пострадалата отляво надясно  се съди по характера на нанесените ѝ травматични увреждания, които са установени от СМЕ и са преимуществено в дясната част на тялото.

Непосредствено след произшествието от подсъдимия била взета кръвна проба. При извършеното изследване  по метода на ВИДМАРК не се установява наличие на етилов алкохол в кръвта му.

 Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №109/2016г. /л.65-73/, непосредствената причина за смъртта на И.И.Й. от гр.Каспичан се дължи на тежък иревирзибилен травматичен шок, развил се на базата на множествени травматични увреждания-съчетана травма: глава, гръден кош, корем, крайници. Между травматични увреждания вследствие на претърпяното ПТП и настъпилата смърт е установена пряка причинна връзка. Смъртта на пострадалата  била неизбежна въпреки проведения пълен реанимационен комплекс, предвид нанесените ѝ тежки травми. При химическата експертиза /л.82-83/ на кръвната проба взета от трупа на И.И.Й. не е установено наличие на алкохол.

За установяване на причините за настъпване на ПТП по делото  била назначена съдебна-автотехническа експертиза /л.52-59/. След като  извършил съответните изчисления и въз основа на фактите установени при разследването по досъдебното производство и след техния анализ, автоексперта описва подробно в заключението си механизма на настъпване на ПТП: На 19.12.2016г. към 18,10 през тъмната част на денонощието, в гр. Каспичан, на ул. „Ал. Стамболийски“, в посока моста над ЖП линиите се движил л.а. “***” с рег. № H *** АХ със скорост около 50 км/ч. управляван от Е.К.П.. Автомобилът се  движил в лентата си за движение на около 1,5 метра от осевата линия. Когато автомобилът се  намирал около кръстовището с ул. „Македония“ в същото време пешеходката И.И.Й.  пресичала платното за движение от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Когато водачът на автомобила  забелязал пешеходката  започнал интензивно спиране, но  възникнал удар между предната лява част на автомобила и дясната страна на И.Й.. След удара автомобила е спрял на мястото където е бил намерен. Експерта заключава, че началната скорост на автомобила е била около 55,18 км/ч.  Спирачният път на автомобила бил 41,29 м. при движение с установената скорост с разстоянието на видимост – 26 метра вещото лице е достигнало до извода, че водачът  не е имал техническата възможност да спре автомобила преди мястото на произшествието. Водачът на автомобила, според автоексперта, е имал възможност да избегне удара, съобразно зоната си на видимост, ако се е движил със скорост 39,17 км/ч.

Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка, съдът прие, че с деянието си подсъдимият осъществил престъпление по чл.  343а, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Деянието се квалифицира по този по – леко наказуем състав на престъпленията по транспорта, защото подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. След удара П. веднага излязъл от автомобила и отишъл при жената, която била жива и дишала тежко. Оказал й първа помощ, съобразно своите възможности, обадил се, за да извика медицинска помощ и да съобщи в пътна полиция. Взел мерки за запазване на местопроизшествието, отбивал движенето, с цел избягване на ПТП. След пристигане на линейка, той и други намиращи се на мястото лица, помогнал пострадалата да бъде натоварена с носилката за транспортиране до болницата. С действията си направил всичко по силите си за превъзмогване на последиците от произшествието и запазване живота на пострадалата. Въпреки това и оказаната специализирана медицинска помощ, на следващия ден Й. починала в болницата.

Съдът счете, че като водач на МПС подсъдимият П. нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП като не се съобразил с конкретните условия на видимост. Движел се със скорост от 55.18 км/ч при безопасна скорост за движение от 39.17 км/ч , което би му дало възможност да възприеме своевременно пешеходеца и да спре. Съдът оправда подсъдимия по първоначалното обвинение за нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, защото те не са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.

Деянието е извършено по непредпазливост. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне на наказанието, съдът отчете само смекчаващи вината обстоятелства за този подсъдим – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, признания, съжаление за случилото се. Съдът определи наказание от две години лишаване от свобода, което редуцира съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК и наложи наказанието в размер от една година и четири месеца. Счете, че за постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК не е необходимо то да бъде изтърпявано ефективно и го отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК, съдът лиши П. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

С присъдата съдът се произнесе и относно вещественото доказателство – мобилен телефон като постанови да бъде върнат на наследника на пострадалата Й.Й., възложи на подсъдимия и направените по делото разноски.

В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

                                                                                      Съдия: