№ 99
гр. Балчик, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20223210100058 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „ЮБЦ“ ЕООД с
ЕИК****,представлявано от Ю.Б.Ц.,чрез адвокат В. Г. от САК,със съдебен адрес в ****, с
правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр.чл.415 ал.1т.1 от ГПК и цена на иска
59,97лв..представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга,срещу М. К. Б. ЕГН********** с настоящ адрес в ****.
Правното основание на иска е в разпоредбата на чл.422 от ГПК във вр.чл.415 от
ГПК,във вр.чл.99 от ЗЗД във вр.чл.92 от ЗЗД,за установяване дължимостта на неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с кл.№****год. с подновени условия,чрез
допълнително споразумение от 14.03.2018год. с БТК ЕАД, в размер на 59,97лв.
С Разпореждане №124 от 11.02.2022год. е разпоредено, съобщението по чл.131 от
ГПК, ведно с исковата молба и доказателствата към нея,да се изпрати на ответника.
Ответникът Б. не е намерен на установените поС.ен и настоящ адрес.Осъществена е
процедурата по чл.47 от ГПК,като книжата по чл.131 от ГПК са приложени към делото.С
Разпореждане№307 от 06.04.2022год.е указано на ищеца да внесе депозит за възнаграждение
на особен представител.С Разпореждане№150 от 27.04.2022год.за особен представител на
ответника е назначен предложеният от АК-Д. адвокат С. К. С..Препис от исковата молба и
приложенията,на основание чл.131 от ГПК са изпратени на особения представител.
Особеният представител адвокат С. К.С. е преупълномощил като такъв адвокат П. Г. от АК-
Д..
В законоустановения срок от един месец от връчването,особеният преддставител е
подготвил и представил по делото писмен отговор на исковата молба,получен в БРС с Рег.
№1933 от 30.05.2022год.(28.05.2022 година е почивен ден, а именно събота,поради което
1
срокът изтича на първия присъствен ден, а именно 30 05.2022г.).
Предявен е установителен иск,като дружеството ищец моли съда да постанови
съдебно решение с което да признае за установено по отношение на ответника М. К. Б.. ЕГН
**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД. ЕИК ****.
в размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор е клиентски номер ****, сключен между ответника и мобилния
оператор ..БТК'’ ЕАД. ЕИК: ****, представляващо сбор от трикратния размер за месечните
такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена факира №
****/**** г., за периода от 22.10.2018 г. до 21.11.2018 г.;
Дружеството-ищец претендира направени деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
в хода на заповедното и исковото производство.Направените деловодни разноски в хода на
заповедното производство са 25 лева държавна такса за образуване на производство и
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Заплатената държавна такса в хода на
исковото производство е в размер на 25 лева. Претендираното адвокатско възнаграждение в
хода на исковото производство е в размер на 180 лева.
Дружеството-ищец поддържа исковата си молба.В проведеното съдебно заседание не
се явява представител на дружеството.В различни писмени становища,ищцовата страна
изразява становища,с които поддържа исковата претенция,оспорва писмения отговор на
ответната страна,.Моли съда да се даде ход делото,като се уважат изцяло предявения
установителен иск,поддържа искането си да се присъдят в полза на ищеца направените
деловодни разноски и адвокатски възнаграждения в хода на заповедното и исковото
производство.Дружеството–ищец прави и възражение за прекомерност на претендираното
от ответната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК,ответната страна представя писмен отговор по исковата
молба.В нея твърди се прави възражение ,че не са налице условията на чл.92 от ГПК
относно възникване правото на неустойка.Оспорва се ,че процесните договори са
едностранно прекратени.Моли съда да отхвърли установителните искове ,като
неоснователни.
В съдебно заседание,ответната страна се представлява от особен представител-
адвокат П. Г.,преупълномощена от адвокат С. К.С..
От името на ответника,неговия пълномощник оспорва иска. Поддържа писмения си отговор.
Пледира,като моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложеното е Частно Гражданско
дело №414/2021 по описа на БРС.
Съдът,след преценка на събраните доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка:
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу М. К. Б., ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Г.“ ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и
2
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„БТК"ЕАД.
Ищецът твърди,че мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора.
Според ищеца„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **** е встъпил в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и
в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения;,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ****.
Между кредитора „БТК” ЕАД, ЕИК: **** и М. К. Б., ЕГН ********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата
13.03.2018.г. с Допълнително споразумение от дата 14.03.2018 г. за ползване на мобилна
услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart L, с месечен абонамент 23.99
лева. Срокът на договорът е бил 24 месеца - до дата 14.03.2020 г.
Ищецът твърди,че въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер ****, между ответника М. К. Б., ЕГН ********** и
„БТК" ЕАД. ЕИК: **** са издадени фактури **** г., **** г., **** г., *** г. за потребените
от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 22.06.2018 г. до
дата 21.10.2018 г. на стойност 393.28 лв.
Абонатът е потребил и не е заплатил,спорпед ищцовата страна, мобилни услуги
фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 07/2018г., 08/2018г.,
09/2018 г. и за месец 10/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Ищецът твърди,че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издадал по
клиентски номер № **** на дата **** г. крайна фактура № ****.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги в размер на 156.94 лв., от които за ищеца,
3
интерес представлява част от сумата до размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. н 97 ст.)
/сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за потребените мобилни
услуги от предходните четири отчетни периода.
Ищецът твърди,че датата на деактивация на процесния абонамент е 24.10.2018 г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
.нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Така,според ищеца, абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски
номер ****, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart L,
съответно до дата - 14.03.2020 г.
Според ищеца,неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи па БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните тонове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “.
Според ищеца Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е
прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по
тях. ако е имало такива.
Ищецът твърди,че в конкретният случай ответникът М. К. Б., ЕГН ********** е
подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart L,
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са му е фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Ищецът твърди,че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от два договора за цесия.
Според ищеца,съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
4
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Според ищеца,ответникът е бил надлежно уведомен.
Дружеството-ищец е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение ,с
правно основание в разпоредбата на чл.410 от ГПК срещу едноличния търговец ответник,за
заплащане на сумата от 59,97лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер ****,с подновени условия,чрез допълнително споразумение от
14.03.2018г. с БТК ЕАД.
В Районен съд-Балчик е било образувано Частно Гражданско дело№414/2021 по описа на
БРС. В това производство в полза на дружеството-ищец е издадена Заповед за
Изпълнение№151 на 23.02.2021год.с която,на основание чл.410 от ГПК М. К. Б. е осъден да
заплати в полза на ЮБЦ ЕООД гореописаната сума,както и деловодни разноски в размер на
25 лева,представляващи заплатена държавна такса за образуване на заповедното
производство и 180 лева представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е намерен и на установените адреси.Изпълнена е процедурата по чл.47 от
ГПК,не е установено наличие на данни на трудово правоотношение или данни за
самоосигуряващо се лице. С оглед на това ,заповедният съд издава Определение №16 от
14.01.2022год.с което указва на ЮБЦ ЕООД да предяви иск по отношение на вземането си.
В законния срок ,дружеството-ищец,предявява настоящия установителен иск.
Ответникът представляван от особен представител оспорва ,като неоснователен и
недоказан иска.Моли съда да го отхвърли като такъв,изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск са с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че
по писмено заявление на „ЮБЦ“ ЕООД против ответника е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.
Предявеният иск е са за установяване вземанията на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при предявено в срок
възражение от длъжника .
Неустойката е начислена на основание т. 2 от договора за далекосъобщителни услуги,
където е посочено, че "С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителна споразумения към него, включително н за допълнителна услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преда изтичането на уговорения срок но искане или но
вина на абоната, включително при не плащане на дължими суми, абонатът дължи па БТК
АД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
5
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.". Оттук се
извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е обусловено от предсрочното
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги при неплащане на дължими суми.
Прекратяването на договора е способ за погасяване на договорното отношение, като
при прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-
прекратяват се правата и задълженията на страните,без обаче да се заличават тези права и
задължения, които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването на договорите
има действие от деня на получаване от длъжника на писменото уведомяване, но такова по
делото не е представено, поради което с положителност може да бъде заключено, че
договорите не са били предсрочно прекратени, а при това положение неустойка не се дължи,
защото не са доказани предпоставките, обуславящи начисляването, съгласно т. 2 от договора
във вр. с чл. 92 от ЗЗД. В случая не се касае за автоматично прекратяване на договорната
връзка поради неплащане от страна на абоната и затова фактът на неизпълнение сам по себе
си не е основание за прекратяване на съглашението. В този смисъл е и съществуващата
съдебна практика.
Видно от Общите условия на БТК ЕАД , че не са налице предпоставките на чл. 92 от
ЗЗД, тъй като ответникът не е получил писмено уведомление за разваляне на договора,
каквито са изискванията на чл. 87 от ЗЗД и в този смисъл не е доказано твърдението, че
процесиите договори са едностранно прекратени по аргумент от чл. 50.6, б. "в" ОУ от страна
на БТК с дата на деактивация на абонамента 24.10.2018 г.
По силата на същата норма при незаплащане в срок на задълженията от страна на
потребителя, БТК има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя като му изпрати 30 дневно писмено предизвестие. От текста на разпоредбата е
видно, че прекратяването на договора не настъпва автоматично с изтичане на срока за
плащане на задължението. Неизпълнението само поражда за доставчика потестативното
право да го прекрати едностранно, но за целта е необходимо доставчикът да упражни това
свое право като отправи писмено предизвестие до потребителя, с което да му предостави 30
- дневен срок за изпълнение. Едва при липса на изпълнение от страна на потребителя в този
срок настъпва прекратителното действие на изявлението. След като по делото липсват
доказателства за такова изявление, да е отправено от страна на доставчика на услугите, а не
се и твърди наличието му, то и не е налице предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната.
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която
да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е
нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на
осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото договорно отношение
.Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по
6
взаимно съгласие на страните или на основания,предвидени в закона. Договорите могат да
се прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях,стига това да е
предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между страните при сключване
на договора-чл.9 от ЗЗД.
При прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-
прекратяват се правата и задълженията на страните,без обаче да се заличават тези права и
задължения,които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването на договорите
има действие от деня на писменото уведомяване.
В Общите условия е предвиден погасителен способ касателно сключен от мобилния
оператор индивидуален договор с потребител,в случай че последния не плати дължими суми
след изтичане сроковете за плащането им-едностранното му прекратяване от доставчика на
мобилните услуги. На клаузите от Общите условия,регламентиращи едностранното
прекратяване на индивидуален договор не е придадено автоматично действие ,т.е. че с
изтичане на съответните срокове ,в които потребителят е следвало да заплати задълженията
си, настъпва прекратяване на договора.С оглед използваната формулировка,касае се до
право на мобилния оператор,което следва да бъде упражнено ,т.е. същият следва изрично да
се възползва от това си право и го упражни,като сведе до знанието на потребителя,че
едностранно прекратява договорната им връзка . Разликата с предвидената хипотеза в ОУ,в
която мобилния оператор прекратява едностранно договора,респективно с хипотезата ,в
която потребителят едностранно прекратява договора е ,че не следва да бъде отправено
едномесечно предизвестие.В настоящия случай в Общите условия едностранното
прекратяване настъпва незабавно и от момента на достигането му до потребителя,докато в
другите случаи, прекратяване на договорната връзка настъпва с изтичане на срока на
предизвестието.
Общите условия регламентират като допустими ,различни начини за уведомяване от
оператора на потребителя в хипотези ,че наближава изтичането на срока на индивидуален
договор,предприемане на действия по извънсъдебно събиране на неплатени
задължения,изчерпване на кредитен лимит,временно спиране на достъпа на потребителя до
предоставяне на услугите,а именно: писмено-писмо или препоръчано писмо с обратна
разписка,писмо,доставено с куриер,по факс,чрез електронна поща, с кратко съобщение
(SMS),чрез телефонно обаждане,записващ се телефонен разговор.
Клаузите на Общите условия не предвиждат форма,в която изявлението на мобилния
оператор за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към
длъжника. Липсата на предвиждания в договора и Общите условия по отношение формата
на уведомяване на потребителя,не означава,че същият въобще не следва да бъде уведомяван
.Приложимо е общото правило-писмения договор подлежи на прекратяване с изявление в
същата форма,доколкото не е уговорено друго в договора или предвидено в Общите
условия.
Едностранното прекратяване на договора предполага изявление на кредитора и има
действие от получаването му от длъжника. Липсват доказателства кредиторът надлежно да е
7
упражнил правото си на предсрочно прекратяване на договора,поради неизпълнение от
длъжника,чрез надлежно връчване на длъжника на писмено съобщение. Сочи се от ищеца,че
такова уведомяване е извършил с конклудентни действия: предприети действия по
ограничаване на ползваните услуги ,респ.деактивация на процесния абонамент.
Конклудентните действия в случая нито съставляват допустим начин за преустановяване на
договорна връзка с оглед посоченото по[1]горе,нито пък мобилния оператор е доказал ,че са
били предприети.
Ищецът не е доказал ,че валидно е упражнил правото си да прекрати договора и след
като договора за мобилни услуги,не е бил прекратен преди изтичане на уговорения срок
,претенцията за заплащане на неустойка поради предсрочното му прекратяване по вина на
потребителя е неоснователна.След като не са доказани предпоставките на чл. 92 от
ЗЗД,обуславящи дължимост на неустойката претенцията на дружеството-ищец следва да
бъде отхвърлена,като неоснователна.
С оглед изложеното,,съдът счита,че предявеният установителен иск,следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
По делото,в исковото производство, е назначен особен представител на
ответника,като възнаграждението което е определено и заплатено е в размер на 300 лева,на
основание чл.7 ал.2т.1 от Наредба№1 от 09.07.2004г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Тази сума е заплатена от дружеството-ищец.
С определение в съдебно заседание от 12.09.2022год.е определено,възнаграждението
на особения представител да бъде изплатено,след издаване на РКО.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав
дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК
разноски, който предвид изхода на спора следва да останат за сметка на ищеца.Тези
претендирани и направени от ищеца разноски в заповедното производство са 25 лева
държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
В исковото производство направените от ищеца деловодни разноски са както
следва:25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
особен представител в размер на 300 лева.Разноските на правени в исковото производство
също следва да останат за сметка на ищеца така както са направени с оглед изхода на
делото.
Направено е възражение за прекомерност от ищеца на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът приема за неоснователно, тъй като се касае не за редовно
упълномощен адвокат, а за особен представител назначен от съда на ответника.
Водим от гореизложеното,съдът,
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК****,представлявано от
Ю.Б.Ц.,чрез адвокат В. Г. от САК,със съдебен адрес в ****,срещу М. К. Б. ЕГН********** с
настоящ адрес в ****,установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 от
ГПК,във вр.чл.99 от ЗЗД във вр.чл.92 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца по
отношение на ответника за сумата от 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97
ст.),представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор е клиентски
номер ****, сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“’ ЕАД ЕИК: ****,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура № ****/**** г., за периода от 22.10.2018
г. до 21.11.2018 г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение№151 от 21.07.20221по
Частно Гражданско дело№414/2021,като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9