Решение по дело №6899/2019 на Софийски градски съд

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….....................

гр. София, 01.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                        мл.с. ЛОРА ДИМОВА

 

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  6899 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г).

С Решение  № 27462/21.01.2019г. по гр.д. № 32597 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 47-ми състав е признато за установено на основание на чл. 124  от ГПК по предявен от „Специализирана болница за рехабилитация  - Б.“АД, ЕИК ******срещу Л.П.К., ЕГН ********** отрицателен установителен иск, че Л.П.К., ЕГН ********** не е собственик  на частта от 686 кв.м., оцветена с жълт цвят на скица, изготвена от допълнително заключение на вещо лице М.по съдебно-техническа експертиза и неразделна част от решението, от дворно място цялото с площ от 1040кв.м., представляващо имот пл. № 2467, кв. 58 и кв. 80 по плана на гр. Б., при съседи: ул. „Раковска“, балнеоложки комплекс „Я.“, наследници на П.С.и общински имоти, а по скица поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2467 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изп.директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Б., район Б., ул. „Хисаря“ с площ от 771кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 1720, кв. 80а, при съседи имоти с идентификатори: 02659.2195.118; 02695.2195.1914; 02659.2195.2468; 02659.2195.124.; като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание на наследяване № 70, том ІІ, рег. № 2789, дело № 247 от 2001г. на нотариус Е.Е.с рег. № 052 на Нот.К. по отношение на Л.П.К., ЕГН ********** в частта, с която е признато право на собственост върху частта от 686 кв.м., оцветена с жълт цвят на скица, изготвена от допълнително заключение на вещо лице М.по съдебно-техническа експертиза и неразделна част от решението, от дворно място цялото с площ от 1040кв.м., представляващо имот пл. № 2467, кв. 58 и кв. 80 по плана на гр. Б., при съседи: ул. „Раковска“, балнеоложки комплекс „Я.“, наследници на П.С.и общински имоти, а по скица поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2467 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изп.директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Б., район Б., ул. „Хисаря“ с площ от 771кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 1720, кв. 80а, при съседи имоти с идентификатори: 02659.2195.118; 02695.2195.1914; 02659.2195.2468; 02659.2195.124;  Прекратено е производството по делото по предявения от Специализирана болница за рехабилитация  - Б.“АД, ЕИК ******срещу Л.П.К., ЕГН ********** отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Л.П.К., ЕГН ********** не е собственик  на частта от процесния имот, попадащ извън частта от 686кв.м., оцветена с жълт цвят на скица, изготвена от допълнително заключение на вещо лице М.по съдебно-техническа експертиза и неразделна част от решението, от дворно място цялото с площ от 1040кв.м., представляващо имот пл. № 2467, кв. 58 и кв. 80 по плана на гр. Б., при съседи: ул. „Раковска“, балнеоложки комплекс „Я.“, наследници на П.С.и общински имоти, а по скица поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2467 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изп.директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Б., район Б., ул. „Хисаря“ с площ от 771кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 1720, кв. 80а, при съседи имоти с идентификатори: 02659.2195.118; 02695.2195.1914; 02659.2195.2468; 02659.2195.124 поради липса на правен интерес, като Л.П.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Специализирана болница за рехабилитация  - Б.“АД, ЕИК ******съдебни разноски от 4439,46лв.

Срещу така постановеното решение са депозирани въззивни жалби вх. № 5027499/18.02.2019г. и № 5027038/18.02.2019г., уточнени с молби от 13.08.2019г. и 30.10.2019гг. от ответника по исковете Л.П.К., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. А.Д.,*** в частта, в която искове са уважени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че е имало КПП в имот 1952, придаваем към нейния имот 2467, 04183/2015. Правата й върху имот 2467, кв.80, гр. Б. били възстановени по реда на ЗВСОНИ, той бил отчужден преди това по реда на ЗОЕПГНС. Към този имот по договор с държавата била закупила придаваем към нейния имот . Правата й били установени с решението по дело за делба. Имотът не бил снабден с електроенергия и водоснабден, поради което и не бил стопанисван от ответната страна, бил незаконен. КПП било незаконно изградено Имотът на болницата, придобит по приватизация бил имот пл. № 2469, кв. 80 и в този имот се намирало КПП Тези обстоятелства се установявали от приетите по делото АДС от 2004г., КНА от 2009г., Заповеди на министър на здравеопазване и скици за имота от 2000г., нотариален акт № 70/2000г., заповед № РД-75-117/08.06.1999г. на областен управител на област София. Последната възстановявала на наследниците на П.Д.С.правото на собственост върху имот 2467, 2468 с обща площ от 2011кв.м.. Тези имоти не били актувани с АДС и не били включени в началната продажна цена на имота по договора за приватизационна продажба на 62377бр. акции - 67% от капитала на „СБР-Б.“ЕАД. Този договор с разпоредбата на чл. 25 изрично задължавал ищеца да отпише  от баланса на дружеството двата имота № 2467 и № 2468. Така болницата получила само имот № 2469. Следвало да се съобрази Определението на САС по дело 1546/2016г. признаващо я за собственик на имота, както и извода на прокурора по пр.пр.  7568/2014г. на СГП, че КНА 120/2009г е неверен.  С определението на СГС, ІІІ-то отд. се установявало че огражденията на имота й били по регулационен план от 1997г. Заповедта от 1999г. на областен управител била законосъобразна, била собственик на имота на основание на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, следвало да се кредитира заключението на вещото лице Г.. Макар имотът фактически да бил включен в почивния комплекси, той не бил обхванат от парцела, който е отреден за почивен комплекс, оградата не била изградена  по дворищно-регулационната граница на парцел І, кв. 80; разрешението за строеж № 53/2015г. издадено на въззивника било потвърдено от САС по дело № 1546/2016г. , приел, че НА 10 не навежда на извод болницата да е собственик на имот 2467. Заключението на  вещото лице М.не следвало да се кредитира, защото изводите му били опровергани от горепосочените документи, както и задължението на болницата по чл. 25 от договора за приватизация. Вещото лице Г.установил, че имотът не е в оградения терен на болницата, за  изградената сграда, представляваща КПП  не бил представен утвърден архитектурен проект, тези му изводи следвало да се кредитират. Мотивите на СРС  били основани само на заключението на в.л. М., но само на част от изводите му и това водело до неправилни изводи на СРС, така не било съобразено, че в.л. М.сочела, че постройки  вкл. КПП , подход, цветарници, озеленяване, бариера са изградени по утвърдени строителни книжа, но те били изградени без да се съобразят регулационния план, месторазположението на регулационни линии на терена, отреден за балнеоложки комплекс и така били изградени извън този терен; че само в паспорта от 2010г. било посочено къде е обекта – в имот пл. №2469, но всъщност подобектите, вкл. КПП били изградени извън него.  Тези изводи на вещото лице М.не били съобразени от СРС и това довело до неправилно решение. Разрешението за строеж – л. 34 от делото, и останалите строителни книжа били издадени в грубо нарушение на правилата и не пораждал целени резултати, нямало пречка съдът да направи на основание на чл. 17 от ГПК косвен съдебен контрол на същия. Двете вещи лица изградили изводи върху документи, които не били по делото,    а им били предоставени от ищеца, което  било нарушение на правила на ГПК. Твърденията на ищеца, че евентуално придобил имота по давност били неоснователни. Нотариалния акт на който се позовавал бил № 120/2009г., искова молба била от 2015г., не били изтекли 10 години по чл. 79 от ЗС. Въззивникът била собственик на имота от 25.02.1992г., поради което и не можело ищецът да присъединява давност на праводателя си ЛОЗ „Я.“, за акта легитимиращ ЛОЗ „Я.“ като собственик следвало да се приложи чл. 17 от ГПК. Правата на въззивника върху имота били признати от ищеца с договора за приватизационна продажба, защото е поел задължението по чл. 25 от този договор да отпише процесния имот. Това задължение било чисто за счетоводни цели, защото процесния имот не бил включен в договора за приватизация, той не бил предмет на приватизацията. КПП било постройка с обслужващо предназначение, нямало самостоятелно значение и независимо, че бил построен в имот 2467 не променял съществено вида на отчуждения имот. Цветарник, сграда не били изградени, не било извършено озеленяване, поради което и към влизане в сила на ЗВСОНИ нямало пречка за реституция, това се установявало от снимките към експертизите. В.л. М.не била геодезист и сама била посочила, че част от задачите не са от нейна компетентност. Масивен цветарник не било строително мероприятие, снимките на вещото лице установявали, че  фактически в случая този цветарник бил  една преместваема неголяма саксия. Мероприятието, за което имотът бил отчужден не било реализирано и нямало пречка за реституция. КНА 120 бил съставен по отменен АДС820/1990г. Верният АДС бил този с № 04183/2004г. в който изрично било отбелязано деактуването на процесния имот по заповед от 24.04.2003г. на областния управител, както и че е отписан от активите на приватизираното дружество. Скиците и заключенията на вещите лица установявали че процесния имот бил със стар № 1720, който не попадал в пределите на имот 2469, собственост на ищеца. Ограждането на имота след възстановяване на собствеността върху имота не било основание за смяна на собствеността или за приобщаването му към имот 2469, той не бил отчужден в полза на ищеца, мероприятието за което бил отчужден не било реализирано. Не следвало да се допуска от СРС допълнителна техническа експретиза, защото задачата била недопустима и неотносима към предмета на делото, в нарушение на процесуални правила СРС бил приемал документи по делото. Претендирала е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски по делото.

Въззиваемият-ищец Специализирана болница за рехабилитация  - Б.“АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***  в предоставения срок е оспорил жалбите. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че  към влизане в сила на ЗВСОНИ не били налице предпоставки на чл. 2, ал.2 от закона за процесните 686кв.м. от имота, заповедта на областния управител от 1998г. за тях била незаконосъобразна. Тази част от имота била придобита от ищеца по договора за приватизационна продажба и съставения въз основа на него нотариален акт № 120/2009г. Намиращите се в имота сгради, ограда, озеленяване  били реализирани към 25.02.1992г. и били пречка за реституция на имота, защото били реализация на част от мероприятието, за което имот бил отчужден – балнеоложки комплекс Техническия паспорт бил издаден едва през 2010г. защото  едва с чл. 176а от ЗУТ в сила от 01.01.2007г. и Наредба № 5/28.12.2006г. за технически паспорти на строежи било въведено такова изискване, а не с цел да се санират незаконни актове за строежа. Сградата КПП била изградена законно и въведена в експлоатация през 1986г.. С разрешението за строеж № 76/1984г. било разрешено изграждането на ограда и постройка на главния вход н почивния комплекс, КПП било  изпълнено до 20.12.1986г. –КПП с автоматична бариера и цветарник. Правилно СРС не кредитирал заключението на вещото лице Г., а кредитирал това на в.л. М.. Жалбоподателят се позовавал на отделни изявления на вещото лице М., извадени от целия контекст на изводите й, което не било правилно. Вещите лица работили по документи, които били приети по делото. Инцидентно произнасяне по реда на чл. 17 от ГПК  без да се сочат конкретните актове върху които се иска провеждането на този контрол било недопустимо, а и това искане не можело да се направи за първи пред въззивния съд.   Постановлението на СРП било тълкувано от въззивника превратно, районният съд съобразил доказателствената сила на констативните нотариални актове и обосновал изводите си с оглед на събраните по делото доказателства.  Постановените в хода на административни производства съдебни актове не формирали сила на пресъдено нещо за правото на собственост върху имота Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№  10164/10.06.2015г., вписана в Агенция по вписвания в книги за 2015г. том ХІІ, № 151, вх. рег. № 59963 на „Специализирана болница за рехабилитация  - Б.“АД, ЕИК ******срещу Л.П.К., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 124 от ГПК, че Л.П.К., ЕГН ********** не е собственик  дворно място цялото с площ от 1040кв.м., представляващо имот пл. № 2467, кв. 58 и кв. 80 по плана на гр. Б., при съседи: ул. „Раковска“, балнеоложки комплекс „Я.“, наследници на П.С.и общински имоти, а по скица поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2467 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изп.директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Б., район Б., ул. „Хисаря“ с площ от 771кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 1720, кв. 80а, при съседи имоти с идентификатори: 02659.2195.118; 02695.2195.1914; 02659.2195.2468; 02659.2195.124.; като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК  отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание на наследяване № 70, том ІІ, рег. № 2789, дело № 247 от 2001г. на нотариус Е.Е.с рег. № 052 на Нот.К. Навело е твърдения, че със заповед № РД-09-512/16.07.1990г. на МНЗ е създаден считано от 01.06.1990г. БРЦ „Я.“ на базата на съществуващия дотогава Почивен дом № 3 на подчинение на Санитарно-културно управление. С ПМС № 1/1996г. това управление било преобразувано в юридическо лице и като негово поделение било включено и ЛОЗ –Я., а със Заповеди от 22.03.2000г. и от 04.04.2000г. на Министъра на здравеопазването на основание на чл. 103, ал.1 вр. с чл. 104 и чл. 38, ал.2 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) ЛОЗ Я.-Б. заедно с още няколко заведения били преобразувани в Специализирана болница за рехабилитация-Б.“ЕАД. Това дружество било правоприемник на активите на ЛОЗ – Я. по баланса им към 31.12.1999г.,  Дом № 3 бил изграден в терен, отчужден и отреден за нуждите на ЦК на БКП – за изграждане на почивен комплекс. Този терен бил ограден и ползван от дружеството за нуждите на база Я. от изграждането на комплекса в средата на 80-те години на 20-ти век до момента спокойно и явно. Този комплекс включвал сгради, много подобекти, всички изградени по надлежни строителни книжа , за тях имало и технически паспорт, издаден по ЗУТ, издаден бил и АДС № 820/1990г., имот бил заведен в баланс на лечебното заведение, издаден бил и НА № 120/2009г. в полза на СБР-Б.“АД. В този терен бил изграден контролно пропускателен пункт (КПП), който бил заведен в баланса на ищеца и включен в НА № 120/2009г. За този КПП и за част от паркинга  на комплекса  претенции за собственост предявили ответникът К.  и С.С., снабдили се с НА № 70/2001г., признаващ ги са собственици по наследство на имот № 2467 и №2468, при последваща делба между тях ответникът К. получила имот № 2467, поради което и за ищеца се пораждал правен интерес да предяви срещу него отрицателния установителен иск за собственост на този имот. Искът на ответника по чл. 109 от ЗС за имота предявен през 2011г. бил отхвърлен с влязло в сила на 17.11.2014г. съдебно решение по дело 23696/2011г. на СРС.  В имот № 2467 било реализирано озеленено парково пространство около основна сграда на болничния комплекс, построено било законно КПП, бариера, цветарник и ограда, това пространство било предназначено за отдих и разходки на настанените за рехабилитация лица, нямало основание за възстановяване на собствеността върху имота в полза на ответника, защото мероприятието за което бил отчужден било реализирано. Ищецът поддържал имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от 20 години и било собственик на имота евентуално и по придобивна давност. БРЦ Я. бил изграден и въведен в експлоатация  през 1979г., ограден през 1984г. и до момента стопанисван и управляван от лечебни заведения, като от 2000г.-след преобразуването на ЛОЗ „Я.,  бил стопанисван от ищеца . Ищецът бил придобил имота като правоприемник на ЛОЗ-Я. поради включването на имота в капитала му на основание на чл. 104 от ЗЛЗ, преобразуването било по заповедите от 2000г. на министъра на здравеопазването, дружеството било вписано в ТР с решение от 08.05.2000г. Евентуално го бил придобило по давност започнала да тече на 22.11.1997г. до подаване на исковата молба-давността текла в полза на Санитарно курортно управление и ЛОЗ-Я., а след 2000г. – за ищеца. Наследодателят на ищеца не притежавал процесните имоти, нямало идентичност на имоти по НА № 70/2001г. и тези по Заповед № РД-57-117/08.06.1999г. на Областен управител, договора за делба не можел да я легитимира като собственик. Не бил подписвал акт за непълноти и грешки, поради което и заповед № РД-50-151/24.09.2007г. на кмета нта район Б. не била валидна и съдът следвало да упражни по реда на чл. 17 от ГПК косвен контрол.     Претендирало е разноски.

Ответникът Л.П.К., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е , че ищецът бил приватизиран и с договора за приватизация се сочели правата, които притежавал, очертавал границите на имота на болницата и задълженията  свързани с възстановените съседни имоти, които до този момент били ползвани от държавата. Имот 2467 бил съседен на терена на болницата и бил собствен на ответника по наследство от баща й, имало заповед за възстановяване на собствеността,  като бил съставен и нотариален акт № 70/2001г. от който момент го владяла и се разпореждала спокойно с него, евентуално след възстановяването му го придобила и по давност, придаваемия към имот 2467 а именно имот № 1952 била закупила по договор от 2012г.  С протокол от 08.03.1999г. на държавна комисия била определена границата между двата имота. Нотариален акт № 120/2009г. бил неверен , съставен бил въз основа на АДС № 820/1990г., но били вмъкнати имоти, които не били предмет на сделката по приватизационния договор.  Административния съд –София и ВАС приели, че „СБР - Б.“ не е собственик на  балнеоложкия комплекс по дело № 13183/2009г. и № 6186/2009г. АДС № 04183/2004г. сочел, че КПП е в имот 04183, акт № 07710 сочел границите на имот, който била закупила от държавата като придаваемо КПП. ЛОЗ - Я. нямала права върху този имот. По приватизационния договор задължение на ищеца било да изключи от баланса си част от включените в терена на СБР Б. имоти, които били частна собственост  на ІІІ-ти физически лица, включително и тези  на баща й - имот № 2467 и № 2468. Това задължение ищецът не изпълнил, а ги включил в подправения нотариален акт № 120/2009г. Оградата между имотите не била по регулационните линии. АДС № 820/1990г. бил отменен и на негово място бил издаден АДС № 04183/2004г., прокуратурата установила неверността на акт № 120/2009г.КПП било в имота на болницата  - № 861 по скица от 1970г., а не в имот 2467 и придаваемия имот 1952. Ищецът не притежавал нищо повече от посоченото в приватизационня договор. Противопоставяла се на владението на ищеца, искала да постави ограда, но майстора й избягал, поставената от ищеца ограда била незаконна. 10 години преди  2011г. владеела имота спокойно и явно, в имота имало работник, който се грижел за имота й, като от 2011г. ищецът нахлул в имота й. За негова защита била предприемала действия и сезирала министри, омбудсман, образувала преписки.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено от СО, район Триадица, съгласно което П.Д.С., ЕГН ********* е починал на 20.06.1980г. и е оставил за наследници по закон съпругата си К.В.С., починала на 21.11.1993г. и децата си Л.П.К., ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН **********.

По делото е приет нотариален акт № 120/11.05.2009г. съставен от нотариус З.Т., рег. № 438 на Нот.К., съгласно който С.б.з.р.“АД е призната за собственик  придобит по ЗППДОП на поземлен имот  пл. № 2469-за балнеоложки комплекс, кв. 80 по плана на гр. Б., целият с площ от 33734кв.м., а съгласно АДС 43061кв.м.  при граници: север –бул. „Варна“, изток- ул. „Хисаря“, юг-Санаториално курортен комплекс на МВР и Болница за детска церебрална парализа (бивш дом 2 от почивния комплекс на ЦК на БКП), от запад – новопроектирана улица, заедно с построения в югоизточната част на поземления имот Болнично рехабилитационен център – база Я. (бивш Дом № 3 на АБПФК (ЦК на БКП), находящ се в гр. Б., ул. ******, състоящ се от пет блока: блок „А“, кухненски и медицински на един етаж с РЗП от 2100кв.м.; блок А1, столова на един етаж с РЗП от 1496кв.м.; блок Б, битов на пет етажа и сутерен с РЗП от 4560кв.м.; блок В медицински на един етаж и сутерен с РЗП от 748кв.м.; блок Г битов на три етажа и сутерен с РЗП от 2325кв.м. или обща РЗП от 11229кв.м. и заедно с отделна сграда – трафопост, разположен от западната страна  на Болнично-рехабилитационен  център и заедно с постройка за бункер за смет, разположен в източната част на поземления имот между входа за подземния гараж и ул. „Хисаря със застроена площ от около 25кв.м., заедно с отделна едноетажна сграда (бивша портиерна - контролно пропускателен пункт), разположена на югозапад от  Болнично-рехабилитационен  център със застроена площ от 24кв.м. Като документи, въз основа на които е признато правото на собственост са посочени АДС № 820/03.01.1990г., договор № РД-16-294/21.12.2000г. за приватизационна продажба на акции от капитала на „СБР-Б.“ЕАД-гр.Б. с приложения; информационен меморандум за СБР-Б.“ЕАД-гр.Б., Заповеди № 18-01/22.03.2000г. , № РД- 09-326/04.04.2000г.; № РД 09-512/16.07.1990г. на Министъра на здравеопазването одобрени архитектурни проекти от 23.02.1973г., удостоверение от АиБ с позволителен билет № 115/1973г., разрешение за строеж № 93/13.05.1983г., протокол за определяне на строителна линия и ниво, Решение №1/08.05.2000г. по ф.д. № 5912/2000г.

По делото е приет АДС № 820/03.01.1990г. съставен от ОбНС-гр.Б. съгласно който държавна собственост е терен застроен с дом № 3 – за нужди на АБПФК с площ от 43061кв.м.  на основание на чл. 6 от ЗС, който имот е в гр. Б., кв. 80 и по оценителен протокол е на стойност от 301 427лв., право на строеж е отстъпено на ЦК на БКП за нуждите на АПБФК. Посочено е че на основание на Решение  Председателство на Висш съвет на БСП , утвърдено с протокол  № 22/23.05.1990г. се предоставят безвъзмездно за нуждите на здравното и социално обслужване на деца и на стари хора, както и за образование  сградите на почивния комплекс (трите дома) в гр. Б. заедно с обзавеждане, оборудване, помощните постройки и районите към тях. Посочено е, че със Заповед № РД-09-512/16.07.1990г.  на министъра на МНЗСГ се създава считано от 01.06.1990г. Балнеорехабилитационен център „Я.“ с 210 легла на централно подчинение на Санаторно курортно управление на базата на бившия и Почивен комплекс № 3 на ВС на БСП гр.Б..

Па делото е приета Заповед № РД-09-512/16.07.1990г. на Министъра на народното здраве, с която на основание на чл. 2, ал. 3 и чл. 48 от Закона за народното здраве е създадено считано от 01.06.1990г. балнеорехабилитационен център „Я.“ с 210 легла на централно подчинение на Санаторно курортно управление (СКУ) на базата на бившия „Почивен комплекс № 3“ на ВС на БСП в гр.Б.. Посочено е, че центърът се профилира за курортно лечение, рехабилитация, профилактика на заболели от сърдечно-съдови и неврологични заболявания, като директор и юрисконсулт СКУ следва да уреди собствеността на сградния фонд на центъра.

Прието е ПМС № 1/15.01.1996г. за преобразуване на Санаторно курортно управление към Министерство на здравеопазването, с което Санаторно курортно управление към Министерство на здравеопазването е преобразувано в юридическо лице на бюджетна издръжка и към него са санаторно-курортни заведения, едно от които е  Лечебно-оздравително заведение „Я.“-Б., което от 01.01.1996г. от юридическо лице към Министерство  на здравеопазването е преобразувано в лечебно-оздравително заведение към Санаторно-курортно управление.

Приета е Заповед № РД- 18-01/22.03.2000г. и № РД-09-326/04.04.2000г. на Министъра на здравеопазването, с която на основание на чл. 103, ал.1 вр. с чл. 104 и чл. 38, ал.2 от Закона за лечебните заведения е преобразувано съществуващото публично санаторно-курортно заведение  Санаторно курортен комплекс –Сапарева баня“, „Санаторно курортен комплекс Баня, Пазарджишко; „Лечебно оздравително здравно  заведение Я., Б.,  „Лечебно оздравително здравно  заведение Несебър“ в  Специализирина болница за рехабилитация-Б.“ЕАД, което поема активи  и пасивите им  по баланса им към 31.12.1999г.

Прието е решение № 1/08.05.2000г. по ф.д. № 6912/2000г. на СГС, ФО (лист 262 от дело на СРС), с което е регистрирано ЕАД с държавно имущество с фирма „Специализирана болница за рехабилитация“ЕАД с капитал от 931 000лв. , разпределен на 93 100 акции, което поема активи, пасиви и други права и задължения на „Санитарно-курортен комплекс-Баня“, Пазарджишко, Санитарно-курортен комплекс-Сапарева баня, Лечебно оздравително заведение – Я.“-Б., и Лечебно оздравително заведение –Несебър“ по баланса им към 31.12.1999г.

Приети са извлечения  от баланси на ЛОЗ Я., на СБР ІБ.“ЕАД, съгласно които в баланс както на ЛОЗ „Я.“ към май 2000г., така и на СБР Б.“ЕАД към май 2000г. е заведен е заведен терен по АДС № 820/1990г. , на който е застроен Дом № 3, кв. 80 гр. Б. през 2000г. и през 2014г., вкл. и сграда –КПП, като площта на този терен съответства на посочената по АДС – 43061кв.м., този терен и сграда за КПП е в баланса на СБР-Б.“АД и за 2014г.

Приет е технически паспорт, съгласно който такъв е издаден на 13.01.2010г. от ДНСК з.С.б.з.р.“АД(дом Я.-бивш профилакториум на БПФК, част от бивш комплекс Балнеосанаториум на ЦК на БКП), разположен в северна част на комплекса между ул. Варна, ул. Шейново, ул. Хисаря, а от юг-алея между дом № 2 и дом № 3, находящ се в УПИ І-2469, (включващ УПИ ІІІ-1669, кв. 80а; ПИ № 1836 и 1783), кв. 80 по плана на гр. Б., ул. „******, съгласно който в имота има спомагателни подобекти : пропусквателен пункт, (представляващ монолитна стоманенобетонова носеща конструкция на един етаж ) и ограда; бункер за свет, паркинг, трафопост, подход и тротоари, етернитов водопровод за поливане на тревни площи; спортен комплекс – игрища и тенис-корт; помпена станция и водоем за питейна вода; външен водопровод; осветление и др.

Приети са протоколи от 07.07.1978г. и от 27.08.1979г., съгласно които приемателните комисии на обект „Балнеосанаториум на АБГФК“ гр. Б. са установили, че обектът е приет за въвеждане в експлоатация І-ви и ІІ-ри етап, дадени са препоръки и задължителни указания към инвеститор и строител, но на 27.08.1979г подобектите са били изпълнение, макар да са останали някои забележки, вкл. към цветя и насаждения; към паркоустрояване, паркинг;  за останалите подобекти вкл. за тротоарите и път не е имало забележки, но е препоръчано да се направи тротоар около трафопоста пред дом № 3 , да се повдигне бордюр и да се оформи плочник и асфалт пред дом № 3.

Прието е разрешение за строеж № 76/27.12.1984г. , съгласно което на РНС-Б.  е разрешено да построи ограда и постройка на главния вход на почивен комплекс на ЦК на БКП-гр. Б. по одобрени строителни книжа от 27.02.1984г.

Приет е протокол , съгласно който Приемателна комисия за въвеждане в действие на подобект „КПП“ при почивен комплекс на ЦК на БКП в гр. Б., изпълнен по стопански начин е констатирала , че до 20.12.1986г. обектът е изпълнен , вкл. АС, ВК, ел-части  с автоматична бариера с цветарник, и КПП с автоматична бариера и цветарник е въведен  в действие на основание на чл. 67, ал.1, т.1 от ПКС.

Приет е позволителен билет № № 553/31.10.1977г., № 115/24.02.1973 съгласно който СТНС, УАБ е позволило на ЦК на БКП да построи балнеосанаториум на БПФК в гр. Б., на 31.10.1977г. е позволено да се изгради и външно водоснабдяване и канализация към почивния комплекс.

Приет е протокол, съгласно който Приемателна комисия за въвеждане в действие на  обект на 17.12.1986г. е установила, че започналият на 01.01.1986г. строеж е завършен , обектът   „вертикална планировка  и асфалтиране на дом 3“ в Почивен комплекс  на ЦК на БКП-гр. Б. е завършен и е предаден за стопанисване на почивен комплекс на ЦК на БКП-гр. Б..

Приет е протокол от 13.09.1999г. съгласно който комисия е приела работа по договор за осветление на БРЦ Я., гр. Б..

Приет е констативен акт от 26.10.1993г., с който е приета работа по изграждане на околно пространство –подход (пътни  трасета) и тротоари в БРЦ Я.-гр. Б. по договор с фирма „ЕЦИ“-София, за окончателното оформяне на вътрешните пространства е препоръчано да се изпълнят допълнителни СМР и парково осветление.

Приет е нотариален акт № 70/28.09.2001г. съставен от нотариус Е.Е.съгласно който Л.К. и С.С.са признати за собственици по наследство на имот пл. № 2467 с площ от 1040кв.м. и № 2468 с площ от 970кв.м., кв. 58 и 80 по плана на гр. Б.. Като документи, установяващи собствеността в нотариалния акт са описани крепостен акт № 814, крепостен акт № 1964, удостоверение за наследници, за отказ от наследство, Заповед № РД-57-117/08.06.1999г. на Областен управител.

Прието е писмо от нотариус Е.от 01.06.2016г, Акт за унищожение, съгласно които нотариалното дело № 247/2001г., по което е състав нотариален акт № 70/2001г. е унищожено на 17.03.2009г.  поради изтекъл срок за съхранение

Прието е влязло в сила на 15.05.2007г. Решение  по дело 8184/2005г. на СРС ,  договор за доброволна делба с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено от нотариус  Е.Е., рег. № 52 на Нот.К. съгласно които съдът е допуснал делба между Л.К. и С.С.на имоти 2467 и 2468, като на 06.06.2007г. Л.К. и С.С.са поделили съсобствените си по наследство имоти, като  Л.К. е получила имот пл. № 2467, кв. 58 и кв.80 по плана на гр. Б. с площ от 1040кв.м. при съседи: ул. Раковски“, балнеоложки комплекс Я., наследници на П.С.и общински имоти, а С.С.е получил имот пл. № 2468, кв. 58 и кв.80 по плана на гр. Б. с площ от 970кв.м. при съседи: балнеоложки комплекс Я., наследници на П.С.и общински имоти .

Прието е влязло в сила на 12.10.2014г. Решение от 21.05.2012г. по гр.д. № 23696/2011г. на Софийски районен съд, 120-ти състав, Решение от 19.02.2014г. по грд. № 10077/2012г. на СГС, Определение № 544/17.10.214г. на ВКС по дело  4480/2014г. , с които е отхвърлен иска на Л.К. срещу СБР-Б.“АД с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване от ответника на действия по прекарване на водопровод, електричество и ремонт на изоставена съществуваща постройка и изграждане на кафене в собствения на ищеца имот УПИ ІV-1720 с площ от 1040кв.м., кв. 80а по плана на гр. Б. при граници: държавен имот с учредено право на ползване за СБР-Б.“АД, ул. Шейново, УПИ V-1719, улица-тупик, а по скица с площ от 780кв.м.

Приет е протокол за оглед от 08.03.1999г., предложение от 17.03.1999г., съгласно които Комисия назначена от кмета на район Б. е извършила оглед и е констатирала, че имот 221 и 309, кв.58 и 80, гр. Б. попадат в ограда на почивен комплекс на МНЗ, имало изградена ограда и тревна площ, но оградата не е в съответствие с регулационни граници по  действащия от 1977г. план,  като кметът на район Б. и комисията са посочили, че имотите не се обхващат от парцела, отреден за почивен комплекс, независимо, че фактически попадат в него, за тези имоти не били открити документи да са отчуждавани по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а са отнети на основание отреждане на терена за балнеоложки комплекс без да се спази процедурата за същото.

Приета е Заповед № РД-09-50-97/06.02.2015г. на главния архитект на София без приложения, с която е  одобрен проект за изменение на регулационния план на гр. Б., кв. 80а, на граници на УПИ V-1719 и УПИ ІV-1720 и преотреждането му в УПИ ІV-2467-за ЖС и магазини“ по зелени линии, цифри и зачертавания и с корекции във виолетов цвят по приложения проект.

Приета е Заповед № РД-50-151/24.09.2007г. на кмета на район Б. л.102 на том V, дело на СРС), скица, проект  за изменение на кадастлания план (лист 624, том ІІ от дело на СРС и сл.), с които е одобрено изменението на кадастралния план за имот пл. № 1952, кв.80. по скицата

Приета е заповед на областния управител от 16.09.2011г., договор от  06.04.2012г., съгласно които Л.К. е поискала да закупи имот, назначена е оценка на същия за имот пл. № 1952 с площ от113 кв.м. , придаваема част към УПИ ІV-1720, кв. 80а и на 06.04.2012 държавата е продала на Л.К. недвижим имот – частна държавна собственост ПИ № 1952 с площ от 113кв.м. придаваем към УПИ ІV-1720, кв. 80а по плана за дворищна регулация утвърден със Заповед № 4200/26.07.1977, № 09-50-784/28.07.2005г., № 50-151/24.09.2007г.

 Приети са  Определение на АС-София град по дело 6186/2007г., Определение № 4722/12.04.2010г. на ВАС по дело 13183/2009г.,  с които е оставена  без разглеждане жалба на Б. 21“АД срещу заповед № РД-50-151/24.09.2007г. на кмета на СО, район Б. поради това, че жалбоподателят не е собственик на имота, засегнат от заповедта, а е собственик на 67% от капитала на собственика на имота.

Прието е извлечение от ДВ, бр. 56/2000г. съгласно което е обнародвана Заповед № РД-16-99/26.06.2000г. на Министъра на здравеопазването, с която на основание на чл.3, ал.1 , т. 1 вр. с чл. 21 от ЗППДОбП е наредено да се открие процедура за приватизация на СБР-Б.“ЕАД.

Приет  договор  № РД-294/21.12.2000г. за приватизационна продажба на 62377 бр. акции, представляващи 67% от акциите от капитала на СБР-Б.“ЕАД, съгласно който на 21.12.2000г. Министерство на здравеопазването като оторизиран от държавата орган по ЗППДОбП е продало на Б. 21“АД, рег. по ф.д. № 10491/2000г. на СГС 62377 бр. акции , тоест 67% от акциите от капитала на Специализирана болница за рехабилитация-Б.“ЕАД, рег. по ф.д. № 5912/2000г. на СГС.  Съгласно чл. 5.4 от договора включените в баланса към 30.06.2000г. активи са собственост на приватизираното дружество и към тях няма предявени претенциикъм момента, освен тези по Приложение № 3 и такива възможни по ЗОСОИ. Съгласно чл. 25 от договора купувачът Б. 21“АД се задължава да отпише от баланса на приватизираното дрежуство стойността на деактуваните имоти пл. № 2467 и пл. № 2468 с обща площ от 2011кв.м., както и частния имот пл. № 284-Б с площ от 1511кв.м. на територията на гр.Б. и възстановените земи с площ от 1300кв.м. на територията на с.Баня, община Панагюрище.

Приети са скици, данъчни оценки, писмо от СО, район Б., съгласно които за имоти 2467, 2468 ,кв. 58 и 80 действащия регулационен план е този, утвърден със Заповед № 4200/26.07.1977г. и Заповед № 5057/10.07.2000г., планоснимачните им номера не са променяни.

С писмо от 28.01.2013г. Нотариална камара на РБ  отговорила на искане на Л.К. от 09.10.2012г., че не може да търси дисциплинарна отговорност на нотариуса поради погасяването  по давност на същата.

Приет  е АДС № 04183/15.12.2004г. съставен на основание на чл. 68, ал.1 от ЗДС и чл. 148 от ППЗДС, съгласно който държавна частна собственост е част от терен с площ от 3105кв.м., имот пл. № 2469, кв. 80 по плана на Б. без възстановените имоти, описани в графа 13.

Приет е АДС № 07710/25.03.2011г. съгласно който частна държавна собственост на основание на чл. 68, ал.1 вр. с чл. 71, ал.2 от ЗДС и чл. 3, т.5 от ЗДС вр. с чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС е поземлен имот № 1952 с площ от 113кв.м. , придаваема част към  УПИ ІV-1720 по одобрените през 1977, 2005г. и 2007г. дворищни регулации на район Б., кв. 80а.

Прието е писмо от 20.08.2013г. от СДВР до Л.К., съгласно което по  молбите й от 2013г. са образувани две преписки и при проверката била призована Т.К.– началник на „АСД“ на СБР „Я.“, като на същата е съставен протокол за полицейско предупреждение по чл. 56 от ЗМВР , всички спорни въпроси следва да се решават по законоустановения ред, нямало данни за извършено престъпление и отказано образуването на досъдебно производство.

Прието е писмо от 09-то РУ“П“ до Л.К., съгласно което по молбата й от 2011г. била направена проверка, разпитан директора на база „Я.“ – Н.К., предупреден бил по чл. 56 от ЗМВР.

Прието е постановление от 05.01.2015г. на СРП по пр.пр. 17568/2014г., образувана по указание на ВКП - имало  проверка на СГП по пр.пр. 7525/2013г. по сигнал на Л.К.  за незаконни действия на СБХ Б.“АД в имота й в гр. Б. № 2467 , кв. 80 и 58 и тя била приключила с влязло в сила постановление на отказ за образуване на досъдебно производство, но ВКП изпращала преписката на СРП за проверка на оплакванията на К. за съставяне на документ с невярно съдържание – нотариален акт № 120/2009г., като по тези оплаквания СРП е приело че следва да откаже образуването на досъдебно производство, защото НА е диспозитивен, защото няма данни за умисъл при съставянето му.

Прието е писмо на Л.К. ***,с което на 17.07.2013г. го е уведомила, че възнамерява да разруши сграда в имота си УПИ 1720,кв.80а , като е представила проект, съгласуван с отдел „Организация и безопасност на движението“

Прието е писмо изх. № 2128/07.06.2016г., с което Омбудсман на РБ по жалба на Л.К. от 2016г. е направил констатации по оплакванията й за липса на ефективна намеса на органи на прокуратура срещу нарушения , засягащи реда на документиране на раздържавяването на собствеността върху недвижими имоти.

Прието е Разрешение за строеж на ограда № 53/14.04.2015г. , издадено от архитекта на район Б. по заявление от 30.04.2015г., съгласно което на Л.К. е разрешено изграждането на ограда от лек тип на ПИ с идентификатор 02659.2195. 2467.

Прието е Определение  № 4289/26.07.2016г. по адм.д. № 1546/2016г. на АС-София град (лист 765, том ІІ от дело на СРС), с което е отхвърлена жалбата на СБР“АД-Б. срещу Заповед на началник на РДНСК, с която е прекратено административно производство по жалба на СРБ-Б.“ срещу Разрешение за строеж на ограда № 53/14.04.2015г.

Приет е крепостен акт № 814, дело № 1102, съгласно който на 06.06.1906г. К.И.е продал на С.С.част от една нива в  околността на с.Б. с площ от 1000кв.м. местност Крушите, при съседи:  Ми…Д., Д.С., Н.В.и И.П..

Приети са книжа по преписка на Областен управител на област София по издаване на Заповед № РД-57-117/08.06.1999г., съгласно които на 23.04.1992г.   Л.К. е подала заявление и декларация, уточнени със заявление от 19.08.1993г.  (л. 423) до кмета на СО, с което е посочила, че като наследник на П.С.е собственик имот пл. №309 и 221, кв. 80, гр.Б. с площ от 1250кв.м., който бил отчужден за балнеоложки комплекс без да е платено обезщетение, не било започнало фактическо строителство и имотът съществувал в същия вид, като на основание на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е поискала й се възстанови собствеността, УАГ е дало становище на 09.08.1993г., че отчуждено е част от дворно място за балнеоложки комплекс и мероприятието е реализирано, като върху отчужденото е създадена паркова обстановка, изградени са алеи и са извършени насаждения, попада в заградената част на комплекса, със Заповед № РД-54-194/15.11.1996г. на кмета на СО е отказано  да се уважи искането й, защото мероприятието, за което са отчуждени тези имоти е балнеоложки комплекс и е реализирано – балнеоложкия комплекс в кв. 80 е изграден, частта от имотите, попадащи в кв. 58, парцел І за балнеоложки комплекс са с изградени алеи и озеленяване. Съгласно удостоверение  от 27.09.1999г., издадено от заместник кмет на СО в Управление „Отчуждаване на недвижими имоти“ по преписката по заявление от 23.04.1992г. отказа на кмета е обжалван пред СГС, адм.д. № 315/1997г., съдът бил изискал отчуждителната преписка за имоти 309 и 221 от П.С., но такава отчуждителна преписка липсва и делото било върнато на СГС включително и с оглед на постановената заповед от областния управител от 08.06.1999г., с която собствеността била възстановена. Със заявление вх. №  РД-97-00-1304/27.03.1998г. Л.К. е поискала от областния управител на област  София да бъде обезщетена за дворно място от 1150кв.м., представляващо имот пл. № 309 дворно място с площ от 1000кв.м. представляващ имот пл. № 221, кв. 80, гр. Б. , които били завзети незаконосъобразно, не било получено обезщетение за тях, тези имоти реално съществували, били държавна собственост и е поискала собствеността да й се възстанови, а при невъзможност – да бъде обезщетение с жилищно компесаторни записи. Със становище изх. № 07-963-1997г./30.06.1998г. УАГ при СО е посочило, че съгласно действащия регулационен план на гр. Б. към 1960г. имот пл. № 309 попада частично в улица, останалата част попадала в парцел, отреден за Балнеоложки комплекс. Имот пл. № 221 попадал основно в улична мрежа, малка част попадала в парцела на Балнеоложки комплекс. По следващия ЗРП на гр. Б. от 1977г. имот пл. № 221 попадал в улична мрежа и в парцел за Балнеоложки комплекс, кв. 84, а имот пл. № 309 попадал частично в улично платно , част от него попадал в парцел за Балнеоложки комплекс, кв. 80 и част от парцел за Балнеоложки комплекс, кв. 84. По двата плана мероприятието, за което имоти са отчуждени  за Балнеоложки комплекс са реализирани, комплексите са изградени, паркоустроени с положена инфраструктура и каптаж. С писмо изх. № АГ-94-Л-28/ 17.03.1999г. кметът на СО, район Б. е посочил на областния управител, че  имоти пл. № 309 и 221 са заградени вътре в почивния комплекс на МНЗ, върху тях е реализирана ограда и тревни площи, но оградата не е изградена по действителната регулационна линия на плана от 1977г., двата имота не се обхващат от парцела, който е отреден за почивен комплекс, макар фактически да са включени в оградения терен, при направена справка не било установено тези имоти да за отчуждавани по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС, ЗБИМ, ЗДИ, имотът бил отнет поради отреждане на терена за балнеоложки комплекси без да е спазена необходимата процедура. Прието е удостоверение изх. № 07-00-245/23.07.1998г. издадено от юрисконсулт на СО, съгласно което в СО не е намерена преписка по отчуждаване на имот пл. № 309 и № 221, кв.80 , гр. Б. по плана от 1977г., собственост на П.С..

Приет е протокол от 17.09.1999г. по дело № 3544 по описа за 1999г. на СГС,  ІІІ-Г състав , съгласно който с определение от о.с.з. е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес на жалбоподателя.

Приета е Заповед № РД-57-117/08.06.1999г. на Областния управител на област София, с която   на основание на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ вр. с чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ по заявление от 27.03.1998г.  на наследниците на П.Д.С.е възстановена собствеността върху празно място с площ от 2011кв.м., съставляващо имоти пл. № 309 и пл. № 221, кв. 80 и кв. 58 , гр. Б. по регулационния план от 1977г. С мотивите е посочено, че тези имоти са бивша собственост на П.С.на основание на крепостни актове № 815/1906г. и № 1964/1907г., през 1960г. е започнала процедура по отчуждаване на имота, отреден за балнеоложки комплекс на ЦС на БПС, но тези имоти не се обхващали от парцела, който е отреден за балнеоложки комплекс, въпреки че фактически са включени в него, в архиви на „Профилактика , рехабилитация и отдих“ЕА-правоприемник на Управление „Почивно и курортно лечение при ЦС на БПС“ няма запазена преписка по отчуждаване на имота, по писмо от 18.05.1961г. на отдел „Планов и капитално строителство“ при ЦС на БПС обезщетяването за отчуждения имот следвало да се извърши след оценката му в ГНС на гр. Б., няма преписка по отчуждаването на имотите в район Б. по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБИМ, ЗС, ЗДИ, така следвало да се приеме, че имотът е отчужден не по законоустановения ред и на основание на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ собствеността следвало да се възстанови на наследниците на П.С.. С възражение изх. № 149/16-09.1999г., възражение № 97-00-1304/27.09.1999г., съгласно които  главният лекар на ЛОЗ „Я.“ е възразил срещу заповедта на областния управител № 57-117/08.06.1999г., като е посочил че имоти 309 и 221  сега са с планоснимачни номера 861 и 1571, те са били отчуждени по реда на ЗТСУ и е било платено обезщетение, заявлението на наследниците на С.е било отхвърлено от кмета през 1996г. поради реализиране на мероприятието, за което имотите са отчуждени, Л.К. е оспорила твърденията, като е посочила, че имотите не са били отчуждени, а имоти са били отнети без законова процедура за същото, заповедта на областния управител била правилна. В преписката се съдържат крепостен акт № 814 и крепостен акт № 1967 / 22.12.1907г. съгласно който С.С.е закупил част от нива в околността н с. Б. с площ от 1150кв.м. само за тази част, описани са и граници.

Приета е Заповед № РД-57-032/08.06.2012г. на областиня управител на област София, с която поради сключен договор от 06.04.2012г. за покупко-продажба е наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост недвижим имот – частна държавна собственост по АДС № 07710/25.03.2011г. представляващ имот пл. № 1952  с площ от 113кв.м. придаваема част към УПИ ІV-1720 по дворищно-регулационен план утвърден със заповеди от 26.07.1977г., от 28.07.2005г. и от 24.09.2007г., кв. 80а, гр.Б. по скица № АГ-9400-932/01.12.2010г.

 Приети са скици за имоти 221 и 309, съгласно които имот 221 и 309 попадат в улица и в заграден за балнеоложки комплекс терен.

Приета е Заповед № РД-50-57/10.07.2000г. на кмета на район Б., СО, с която е одобрено попълването на имот пл.№ 2467 и № 2468, кв. 58 и 80 по плана на гр. Б. по букви АБВГДЕА за имот 2467 и АБВГДА за 2468 съгласно скица  на основание на чл. 6,т. 7 и чл. 32, ал.1,т.2 от ЗТСУ.

Прието е писмо изх.№ 94-00-1075/24.08.2005г. на ГИС-София, съгласно което част от УПИ ІV-1720, кв. 80а  от проект за регулационен план (РП) на гр. Б.-Център кв. 58а и 80а, придаваем към ПИ пл. № 1720 по актуалния кадастър е с площ от 119кв.м., от които 6кв.м. попадат в имот пл. № 1914, който е описан в АДС № 820/1990г. и е попълнен в кадастрална основа на РП гр.Б. с пл.№ 2469;  останалите 113кв.м. попадали в улица – ПИ без номер. Имотът по АДС 00251/1997г. бил в югозападна част на кв. 80а на РП на гр.Б., одобрен през 1977г. и не засяга гореописаната част от УПИ ІV-1720 по проект за РП.

Прието е удостоверение, издадено то ТОА-Б., съгласно което имоти 309 и 221,кв. 80 не са актувани за държавни имоти.

Приета е Заповед № РД-50-151/24.09.2007г. на кмета на район Б. , с която е одобрен проект за изменение на одобрен кадастрален план за имот № 1952, кв. 80, Б. по приложена скица

Прието е удостоверени, издадено от СО, район Б., съгласно което  имоти с пл. № 2467 и 2468 по действащ регулационен и застроителен план, одобрен със заповеди от 1977г., 2000г. са идентични с имоти № 1719 и № 1720, за които са предвидени УПИ ІV-1720 и V-1719 по проекто-план за кв. 80а, 58а.

Прието е извлечение от таблица с активи и  информационен меморандум за продажбата на Специализирана болница и рехабилитация гр. Б.“ЕАД, изготвен от Б.“АД като инвестиционен агент по договор с Министерство на здравеопазването от 18.07.2000г. по информация, предоставена от МЗ,  съгласно който в баланса на дружеството е включен терен по АДС № 820/1990г., което е дв.място в кв. 80а с РЗП от 39 539кв.м., по АДС площ била 43061кв.м., а по скица – 36 469квм., като възстановени на бивши собственици са имот пл. № 2467 и 2468 с обща площ от 2011кв.м. ; имот 284-Б с площ от 1511кв.м. частна собственост, за които има обозначение в 4.1.1. на информационния меморандум, както следва: Със заповед № РД-57-117/08.06.1999г. на областния управител на наследниците на П.С.е възстановена собствеността върху имоти 2467 и 2468 с обща площ от 2011кв.м., което е част от имота, описан в АДС № 820/1990г. За този имот по АДС № 820 преди това били издадени АДС 1935, 1936, 439, 440, 301. Имоти 2467,2468 и 284 не били включени в продажната цена , но не са отписани от АДС 820 и баланса на дружеството, като след продажбата на същото следва да се намали капитала  му.

Прието е писмо от СО до Л.К., с което през 2015г. са й посочили, че сградата на контролно пропусквателния пункт (КПП) е построена в терен на ЦК на БКП за Балнеоложки комплекс“ по предвиждания по ЗРП , с разрешението за строеж от 1984г. е определено местонахождението му – на главния вход на почивния комплекс, комисия го е приела през 1986г. с бариера и цветарник, сградата актувана с АДС. Тази сграда попада в закупения от Л.К.   имот № 1952, придаваема към имот пл. № 1720, сградата не била продадена от държавата на Л.К., само терен бил продаден. Отказът да се премахне сградата бил стабилен административен акт.

Прието е становище на СО (лист 716 и сл. от том ІІ, дело на СРС), съгласно което след построяването на комплекса е отстъпено право на строеж, АДС № 820 одържавява всички имоти посочени в него, вкл. 309 и 221, оградата е показана на новия неодобрен кадастър на Софгео, част от имот 221 с площ от 250кв.м. попадал извън оградата.

Приети са книжа по нотариално дело 116/2009г. по издаването на нотариален акт № 12011.05.2009г. съставен от нотариус З.Т., съгласно които същият е съставен по договора за приватизационна продажба, решението от 08.05.2000г. на СГС, ФО. В същото се съдържа Заповед № РД-16-99/26.06.2000г. на Министъра на здравеопазването, съгласно която е наредено да се открие процедура по приватизация на СБР Б.“ЕАД на основание на чл. 3, ал.1, т.1 вр. с чл. 21 от ЗППДОбП, като са описани реституционни претенции за имоти пл. № 2467 и пл.№ 2468, които са възстановени на наследници на П.С.със заповед на областния управител от 1999г., с писмо № 17-00327/16.10.2000г. С писмо СО е посочило на Министъра на здравеопазването, че АДС № 820/1990г. включва тези два имота, в информационния меморандум, изработен от Б.“АД изрично е посочено, че тези имоти не са включени в цената по договора за приватизация, защото следва да бъдат отписани от баланса на дружеството и намален капитала му. В делото се съдържа и Решение на Председателство на ВС на БСП от 29.05.1990г. за предоставяне на Почивен комплекс – трите дома в Б. на Министерство на народното здраве и социалните грижи. Съгласно договор о 11.05.1990г. Общински НС на гр. Б. е отстъпил право на строеж на ЦК на БКП  върху държавна земя за построяване на дом 1,2,3 и портиерна на почивен комплекс в гр. Б., кв. 80, одържавено с акт № 822 с площ от 16 983 кв.м.  Съгласно удостоверение № А-2053/ 01.12.1973г., издадено от  отдел УАГ на Градски Народен съвет, Б., отреденият терен за балнеосанаториум за БПФК е одобрен със Заповед № 38/12.02.1970г. на Председателя на ИК на СГНС, преди това отреждане този терен бил отреден за балнеосанаториум на ЦС на Профсъюзите по заповед № 106/20.02.1961г. на Зам.председателят на СГНС, този терен е в регулационен план на гр. Б. от 1915г. и оттогава е изключен от фонда на обработваемите земи. Съгласно проект  за строителство на кръстовище и вертикална планировка на пространство пред главен вход и КПП на почивен комплекс на ЦК на БКП в гр. Б., изработен през 1983г. от Главпроект“ с инвеститор ЦК на БКП главният вход е откъм ул. Шейново и разполагането на сградата на пропуска срещу дом № 1 позволява дежурен да наблюдава едновременно автомобили от две улици  и от вътрешна асфалтова алея; сградата на пропуска се състои от помещения за дежурния; оградата на комплекса се планира с конкретни размери и материали. В нотариалното дело а и по делото отделно са приети се съдържа и акт № 341 за смърт , свидетелство от 1932г., издадено от Кметско представителство  на Столична голяма община, съгласно които  С.Д.С.е починал на 15.12.1931г. и е оставил за наследници съпругата си М.; родни братя: брат П.на 59г. и Н.на 52г.; еднокръвни братя (от едни баща и две майки): А.на 32г. и Х.на 31г.; родни сестри: сестра М., починала и оставила синове Г.на22г.,  К.на 25г.,  Н.на 18г. и З.на 22г.; еднокръвни сестри (от един  баща и две майки) С.на 29г. и Р.на 27г., починала и оставила съпруга си П.Д.за наследник.

 Приети са удостоверения от Софийски окръжен съд, съгласно които Н.З.и А.З., Х.З.,  С.Д., Н.З., П.Д., са се отказали от наследство на брат си С.Д.С., М.С.се е отказала от наследството на съпруга си С.Д.С..

Разпитан по делото св. Д.Ц.Б.е заявила, че  работи от 1979г. в почивния комплекс на ЦК на БКП, в дом 3, гр.Б., ул. „Шейново“ 8 до тенис кортовете, сградата била на 5 етажа единия корпус, 2 етажа другия корпус и прилежащ двор , сега бил известен като „Специализирана болница за рехабилитация“. Свидетелят живеела в гр. Б. . Улица разделяла дворът на болницата от тенис-кортовете. От другата страна граничели с друга болница, съседи им били и ул. „Хисаря“ и ул. Варна. Тази болница навремето била Дом 3 и започнала да функционира през 1978г., малко след това свидетелят започнала да работи там, двора бил ограден, в един момент била в отпуск по майчинство и при завръщането й на работа през 1984г. оградата вече била поставена. Сградата за КПП била построена през 1984г., построена била след като имотът бил заграден, сградата на КПП била в западна част, която граничела с улицата към тенис-кортовете. Имало и бариера, още стояли релсите за нея. Теренът се поддържал, имало дървета, много от тях били посадени 1984г.-1985г., сега около КПП било заградено, както заградена била и част от улицата в началото на месеца –октомври 2016г.. Тогава видяла че тяхната ограда я няма в частта, с която КПП и част от улицата били заградени, тази нова ограда не била поставена от болницата

Разпитана по делото св. С.Н.П.е посочила, че от 1978г. работи в санаториум „Я.“ в гр. Б., на ул. „Шейново“ , свидетелят живеела в гр. Б., ул. „****. Имало КПП, до него имало кортове, санаториум „Здраве“ и по-встрани кардиологичен център, МВР санаториум. Това КПП било изградено през 1983г.-1984г. и още било на същото място. Имотът бил ограден  още от 1981г., когато започнала да се изгражда оградата, имало дървета, които засадили, имало и нещо като паркинг. Не била виждала друг да обработва терена, да сади дървета освен болницата. Все още дърветата били там. В момента имало ограда около КПП, не била забелязала дали стои оградата на болницата, но с тази нова ограда странично била заградена улицата, не знаела кой е поставил новата ограда.

С прието по делото  основно заключение, изготвено от вещото лице Г., вещото лице след запознаване с документи по делото и справка в СО,  оглед на място, е посочило, че за процесния имот  има три кадастрални плана – изработен до 1960г., изработен през 1982г. и изработен през 2012г., като е записан съответно с № 1571 по крепостен акт № 1964/1907г. за собствен на наследник на С.К.и на П.К.; имот пл. № 1720 по Заповед на Обл.управител № РД-57-117/08.06.1999г. на наследниците на П.С., като граница на този имот е посочен имот № 1914 по АДС 820/1990г. По дворищно регулационния план от 1915г. този от бил с № 221, кв. 30.(незастроена нива). По регулационния план, одобрен през 1960г., е ползван кадастъра одобрен преди 1960г. и процесният имот с пл. № 1571 бил запазен , плана за процесния имот с № 1571 бил запазен ,  но в частта над него бил разкъсан от много ползване и подлепян с прозрачна хартия, поради което и са основни изводи на вещото лице следвало да се съобразят данни по преписките. Посочил е, че по плана утвърден през 1977г. УПИ ІV-1720, кв. 80 а, гр. Б.  бил образуван от имот пл. № 1720 и имот пл. № 1952 по кадастралния регулационен план на гр.Б., одобрен през 1977г., изменен със заповеди от 28.07.2005г. и от 24.09.2007г. Процесният имот бил 1720 по плана от 1982г. В този имот била изградена масивна монолитна сграда със стоманено-бетонна конструкция носеща на един етаж, стените били от тухли, измазани отвътре и отвън с хоР.нова мазилка, имала един вход с прозорци на три стени, плосък покрив-бетонова плоча, сградата е водоснабдена и електрифицирана има санитарен възел и се ползва като пропускателен пункт към сградите на специализираната болница за рехабилитация. Във вътрешността на УПИ ІV в северната посока от пропусквателния пункт западната половина на двора е затревена площ, източната половина е с асфалтова настилка и се ползва за паркинг. УПИ ІV бил заграден отвсякъде с градинска решетъчна мрежа, поставена на метални колове, в момента нямало бариера пред сграда, между бариера и сграда е изграден цветарник масивен с дължина от 2м., издигнат на височина от 1,5м. на околния терен. Имот 221 от КРП от 1915г. бил нанесен като имот 2467 по на гр. Б. от 1977г., изменен със Заповед № РД-50-57/10.07.2000г. на кмета на район Б. за попълване на кадастрална основа с възстановените по заповед на областния управител от 1999г. два имота. Със заповед № РД-50-151/24.09.2007г. на кмета на район Б. било одобрено изменението на кадастралната основа на плана от 1977г., като бил нанесен нов имот с № 1952, кв. 80. Посочило е, че имотът по договора за приватизация бил с № 1914 по плана от 1982г., като след измененията от 2011г. този имот бил с № 2469. Съседен на този имот бил имот № 2467, идентичен с имот 1720, за него се отнасял чл. 25 от договора за приватизация. КПП било описано в АДС 04183/15.12.2004г., но не бил включен в този АДС имот № 2467. Посочило е, включително и на  приложение № 10 и приложение № 11  към заключението – комбинирана скица, че по плана от 1982г. в имот 1720 е имало масивна постройка, в последствие със Заповедта от 2007г. за изменение на кадастралната основа, в плана бил нанесен нов имот с № 1952. , като след нанасянето на 1952 сградата се оказала на границата на двата имота. Имот 1720 по кадастралния план за 1982г. бил идентичен с процесния имот 2467. , за него бил отреден УПИ ІV-1720,1952. Регулацията от 1977г. била частично приложена – по западна и източна граница на кв. 80. , не била изпълнена предвидена улица  продължение на ул. „Шейново с осови точки 755 до 769, тази улица била посочена като граница на имот по АДС 04183/2004г. но не съществувала. Оградата, която била изградена от западната страна не съответствала на границата на имотите по плана от 1977г. за парцел І, така както е описана в АЧС 04183/2004г. За КПП и за ограда по делото имало събрани разрешение за строеж от 1984г., протокол за приемането им от комисия от 1986г., видимо КПП попадал в неизграден паркинг по отреждането по плана от 1977г. в площ държавна собственост по АДС № 820/1990г.. В имот 2467 съществували пропусквателния пункт към сградите на болницата за рехабилитация; западната половина от двора била затревена; източната част от двора била асфалтирана и се ползвала за паркинг, но това не бил паркинга по регулационен план; пред пропусквателния пункт имало цветарник -2м. дълъг и височина от 1,5м.. Западната граница на УПИ ІV откъм новопроектирана улица на място е изпълнена с градинска решетъчна мрежа , от изток и вътре в УПИ І. имало на място масивна метална ограда, ограждаща двора на балнеоложкия комплекс. Старата ограда не била по граници на парцел І за балнеоложки комплекс. Имота по чл. 25 от договора за приватизация с №  2467 бил идентичен с описания в нотариален акт № 79/2001г. и договора от 2012г. за покупка на имот № 1952. Пропусквателният пункт бил показан на кадастралния план от 1982г.

С прието по делото  основно заключение, изготвено от вещото лице М., вещото лице след запознаване с документи по делото, оглед и справки  е посочило, че в имот пл.№ 2467, кв. 80 и кв. 58 на гр. Б. по скица от 2015г. в южната му част има построена правоъгълна  сграда. Посочило е, че строителството на балнеоложкия комплекс в гр. Б. е започнало при действието на одобрения през 1961г. и изменен през 1966г-. регулационен план – „Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б.“, което е завършило през 80-те години на 20-ти век. С тези планове терени с голяма площ са били предвидени за балнеоложки комплекс. Посочило е, че през 1977г. е одобрен регулационния план на гр. Б., с който имот № 2469, кв. 80 е отреден за „балнеоложки комплекс“ и в този имот е изградени  въведен в експлоатация „Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б.“. Вещото лице е посочило, че за този строеж имало издадени следните документи: съгласуван на 27.07.1983г. работен проект за строителство на кръстовище и вертикална планировка на пространство пред главния вход, КПП за обект „Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б.“ и от снимката към проекта се установявало, че било предвидено от кръстовище на ул. „Раковски“ и от ул. „Шейново“ е предвидено да се осъществява достъп до паркинг с асфалтова настилка с озеленяване на изток от него, сградата на пропуска е предвидена с правоъгълно очертание на късата страна на ул. „Раковски“, непосредствено до кръстовището й с ул. „Шейново“, предвиждало се и цветарник, плъзгаща се врата за пропуск на автомобили с предвиден бетонен борд под релса за същата;  съгласуван на 21.02.1984г. проект за ограда за обект  „Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б.“ , съгласно който предвидени са два входа-главен откъм ул. „Шейново“ срещу Дом № 1  и второстепенен вход; предвидено било изграждането и на сграда на пропуска на главния вход с местоположение, позволяващо видимост на всички комуникационни пътища, алеи до и около комплекса, с размери 4,50м./5,30м., едноетажна, тухлени стени и бетонно-стоманена конструкция  с плосък бетонен покрив като тази сграда било предвидено да се състои от помещение за дежурния с южно изложение и тоалетна в северна част, с облицовка от полиран мушелак, която да продължи върху декоративната врата, скриваща пълзящата автомобилна врата, както и върху цветарника, разделящ врата за пешеходци от пълзяща врата; оградата следвало да се изпълни с бетонен цокъл с височина от 20км. и декоративни метални пана върху него с височина от 50см.; цветарникът по чертежи бил с размери 0,53/2,35/1,20м. разположен между метална врата за пешеходци и автоматична плъзгаща се врата за автомобили; изработено през май 1983г. паркоустройствено решение за обект „Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б.“, предвиждащ  видове дървета и храсти в зоните за озеленяване , къде и какви по вид цветарници да се поставят, озеленяване било предвидено на изток и на север от сградата на пропуска, отразен в този проект; разрешение за строеж № 76/27.12.1984г. за изграждането на ограда и постройка на главния вход на Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б. по одобрени на 27.02.1984г. проекти; протокол на приемателна комисия– обр. 16 за въвеждане в експлоатация на подобект „КПП при Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б.“, сочещ че в срока 1986г. са изпълнени цветарник и автоматична бариера, АС, ВК, ЕЛ части и подобекта е въведен в експлоатация; протокол на приемателна комисия - обр. 16 за въвеждане в действие на подобект „Вертикално пространство и асфалтиране Дом № 3 на  Почивен комплекс на ЦК на БКП-Б., съгласно който акт обр. 15 е бил съставен на 16.12.1986г., поставени са плочи, асфалтиране, бордюри и обекта е въведен в действие; технически паспорт от 2010г. , сочещ и паркинг и пропускателен пункт и ограда. Вещото лице е посочило, че двата проекта и паркоустройственото решение са му представени от ищеца, останалите документи били приети по делото.  Вещото лице е посочило, че при огледа на място е установило, че сграда за пропуска за почивния комплекс е изграден до кръстовището на ул. Раковски“ и ул. „Шейново“, пред южната фасада на тази сграда има цветарник, облицован с маровикови плочи, по стената на който е монтирана вертикална стойка на автоматичната плъзгаща се врата за автомобили. Посочило е, че при оглед установило, че вратата не функционира, по-голямата част от релсата е покрита отгоре с асфалт, от изток и от север на сградата е изпълнена зелена площ, ограничена от изток от ограда на комплекса, а от запад – от бетонен бордюр, от северозападна част на сграда има асфалтова настилка, оградата била стара и изпълнена от бетонен цокъл и метални декоративни пана върху него. Тези подобекти били изпълнение в съответствие с одобрените за тях проекти както по местоположение, така и по вид и начин на изпълнение, но комбинираната скица на вещото лице Г.– приложение № 10, се установявало, че оградата не е поставена по регулационни линии на имот № 2469 и 2467, а заграждала и част от имот 2467, който не бил отреден за балнеоложки комплекс, в този имот 2467 бил изграден и пропусквателния пункт, масивния цветарник, озеленената площ зад сградата, асфалтираната настилка от източната част на сградата. Посочило е че имот 2469(бивш 1914) по регулационен план е отреден за балнеоложки комплекс, този имот не включвал имот 2467 (бивш 1720, а преди него – 1571). Посочило е, че в момента процесният имот е ограден с новомонтирана ограда от телена мрежа с метални колове. Сградите , оградата, подобектите били изпълнени по строителните проекти и книжа, но в отклонение с регулционни граници на имотите. Тези подобекти били проектирани без да се съобрази действащия регулационен план и на това се дължало изграждането им извън границите на имота, отреден за балнеоложки център. Подобекти били изпълнени на място по одобрените проекти, но проектите не били съобразени с регулационните линии и подобектите фактически били пиробщени към балнеоложкия комплекс с изградената ограда. В момента тези сгради и подобекти попадат в УПИ ІV-2467 , кв. 80а по изменения през 2015г. план за регулация на кв. 80а. По-голямата част от имота била заградена от старата ограда на комплекса. Оградата, КПП, бариерата, паркинга били час9т от цялото мероприятие за строителство на почивния комплекс, отреждането по плановете от 1966г. и от 1977г. било едно и също. В нито един от документите за строежа не бил посочен имота, в който е следвало да се извърши строителството, той бил обозначаван само като „Почивен комплекс на ЦК на БКП“,  теренът бил обозначен с индивидуализиращи белези едва с техническия паспорт от 2010г.  като имот № 2469, но неправилно паспортът сочел, че част от подобектите били в този имот. Посочило е, че извода си, че подобектите били изградени на място по проекти е направило като е съобразило  целия проект и е индивидуализирало обектите от трасировъчния план, от плана на оградата и плана на КПП. Още при самото проектиране по строителните книжа КПП попадало извън регулационните линии на терена, отреден за Почивен дом на ЦК на БКП. Процесните КПП, подход към паркинг, озеленяване, цветарник, част от ограда попада в УПИ 2467. В момента целият процесен имот имот бил ограден с нова ограда от мрежа.

С прието по делото  допълнително заключение, изготвено от вещото лице М., вещото лице след запознаване с документи по делото, оглед и проверки е посочило, че площта от процесния имот, която е заградена от старата ограда на Почивния комплекс по проекта от 1984г. е с 686кв.м. , показана в жълто на изработената от вещото лице скица – лист 894, том ІІІ от делото на СРС.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.

По допустимостта и  правилността  на решението в обжалваната част:

Предмет на въззивното дело е само иск за площта от 686 кв.м., оцветена с жълт цвят на скица, изготвена от допълнително заключение на вещо лице М.по съдебно-техническа експертиза и неразделна част от решението, представляваща част от дворно място цялото с площ от 1040кв.м., представляващо имот пл. № 2467, кв. 58 и кв. 80 по плана на гр. Б. и отмяната на констативния нотариален акт № 70/2001г.  за тази част от имота. Предявеният иск е бил за целия имот, но с решението СРС е прекратил производството за част от имота , това определение инкорпорирано в решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предявеният иск е отрицателен установителен иск за собственост  на недвижим имот.

При така предявения иск в тежест на  ищеца е да докаже фактите, от които произтича правният му интерес за предявяване на иска, за които е навел твърдения в исковата молба – че е носител на право на собственост върху имота на основание на  чл. 1 от ПМС № 201/1993г. и на  чл. 17а от ЗППДОП (отм) вр. с чл. 61 от ТЗ, придобит при преобразуване на  държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавна собственост, което е било приватизирано в последствие, евентуално – по придобивна давност, тоест че спокойно,  непрекъснато и необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху имота като свой за период от 10 години, в който период процесния имот е бил годен обект на право на собственост и не е имало пречка да се придобие по давност.

При така депозирания отговор в тежест на ответника е да сезира съда с доказателствени искания с оглед установяване на обстоятелството, че е собственик на процесния имот на основанието, посочено в отговора на исковата молба – наследство и реституция по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ на имот, завзет от баща й и по договор за доброволна делба, покупка на придаваемия имот № 1952, евентуално – по придобивна давност, тоест че спокойно,  непрекъснато и необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху имота като свой за период от 10 години,  в който период процесния имот е бил годен обект на право на собственост и не е имало пречка да се придобие по давност.

Правният спор накърнява не само спорното право, но и правната сфера на другата страна, която отрича претендираното право, защото то засяга опредени нейни права. Спорното право и правото, което се засяга от правния спор не е задължително да съвпадат. Това ясно проличава при установителните искове.  Спорното право е предмет на иска. То  е предмет на противоречиви правни твърдения на насрещните страни. При отрицателния установителен иск предмет на делото е отричаното от ищеца право, тоест правото на ответника. Това е единственият иск, при който основанието на спорното право не е индивидуализиращ белег на същото, който да следва да се посочи от ищеца. Това е така, защото ищецът твърди, че такова право не съществува, поради което и не би могло от него да се изисква  да посочи правопораждащия на това право факт. При този иск ответникът е длъжен да изчерпи в процеса всички основания, на които е могло това право да се породи, защото ако не го направи и отрицателния установителен иск бъде уважен, то правата на ответника ще бъдат отречени не с оглед на конкретно правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Отрицателният установителен иск е допустим тогава, когато има правен интерес от същия, тоест , ако провеждането му успешно би довело до проява на защитната функция на процеса за правата на ищеца, които са засегнати от отреченото право на ответника. Единственото условие за допустимост на отрицателния установителен иск е правния интерес от същия. Такъв интерес ще е налице, ако ищецът притежава самостоятелни права върху имота, но и ако е налице фактическо състояние, което се защитава с този иск – владение, което е смутено, без все още да е отнето от ответника, претендиращ че е собственик на имота. Правен интерес ще е налице и тогава, когато отричането на правата на ответника ще позволи на ищеца да придобие имота на оригинерно основание или по реституция. В тежест на ищеца е да докаже правния интерес от иска. Да се приеме обратното би означавало, че в този процес ищецът е освободен от задължението да доказва каквото и да било в процеса и да се защити право, което е възможно изобщо да не съществува. В хипотеза, в която ищецът не докаже твърденията, на които основава правния си интерес от иска, производството по делото се прекратява. Наличието на правен интерес е въпрос на допустимост на производството и е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска. Той, обаче, не е предмет на иска и за него сила на пресъдено нещо не се формира. Ако правен интерес на ищеца от иска не се установи, делото се прекратява, като съдът не се произнася по основателността на претенцията, тоест не се произнася дали ответникът притежава или не отричаното от ищеца право. (В този смисъл ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС).  В случая ищецът е посочил, че е собственик на имота и това обуславя правния интерес от иска му. Доказването на  фактите, обуславящи правния интерес при отрицателен установителен иск за собственост е необходимо за допустимост на иска само тогава, когато този правен интерес се извежда от твърдения, които не включват притежаване на самото право, което той отрича на ответника. В хипотеза, в която ищецът поддържа, че е собственик на имота  и  съобразно диспозитивното начало е определил интерес от търсената защита като такава по отрицателен установителен иск,  доказването че спорното право  принадлежи на ищеца е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска.  Кому принадлежи правото на собственост е въпрос по същество на делото в тази хипотеза, защото ако правото принадлежи на ищеца, то изключва правото на ответника. На прекратяване производство по отрицателен установителен иск за собственост ще подлежи само тогава, когато ищецът не докаже твърденията си за факти, обуславящи правния му интерес, когато този интерес е обосноват с притежание на право, което е различно от спорното право или с позоваване на фактическо състояние или на възможност да придобие имота ако отрече правата на ответника. (В този смисъл Решение № 119/15.01.2018г. по гр.д. № 5062/2016г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.,  Решение № 13/12.03.2016г. по гр.д. № 3637/2015г. на ВКС, ІІ-по Г.О., Решение № 15/19.02.2016г. по гр.д. № 4705/2015г. на ВКС, ІІ-ро Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

В конкретния случай ищецът е обосновал правия си интерес с притежание на спорното право – право на собственост върху имота, поради което и по съображения изложени по-горе, като съобрази и че по делото не е установено да съществува друга пречка за допустимост на производството, то съдът приема, че доказването на твърденията на ищеца за фактите, обосновали правния му интерес от делото, е въпрос по същество на делото и иск е допустим.

Доколкото по делото са представени акт за държавна собственост, сочещи че имотът е бил държавна собственост, нотариални актове, договор за доброволна делба с нотариално заверени подписи, сочещи правото на собственост в полза и на двете страни върху имота, то в тежест на всяка една от страните по делото е да докаже  основанието,  на което се е породило правото й на собственост върху имота.

Предмет на делото е правото на собственост върху имота на ответника на въведените от него основания, които в случая са наследство и реституция по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ и доброволна делба, покупка на придаваемия имот № 1952, евентуално придобивна давност.

По твърденията на ответника за собственост на имота по наследство и реституция по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ и доброволна делба:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 и чл. 4, ал.1 и чл. 3, ал.1 и ал. 2  от ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г., които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот, получаването на облигации не се смята за обезщетяване, като собствеността се възстановява на лицата, от които имотът е отнет, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Тази разпоредба на закона е въедена с измененията от ДВ от 18.11.1997г. в частта за периода от 09.09.1944г. до 1962г., а за периода от 1962г. до 1989г. редакцията е изменена с ДВ от 21.04.1998г. Ефектът на реституцията по ЗВСОНИ възниква по силата на закона в момента, в който е влязла в сила материално правната норма, която я урежда. Такава е разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ в редакцията й  към ДВ от 21.04.1998г.  за отнетите без основание или по неустановен ред имоти след 1962г. до 1989г. в сила от 24.04.1998г. При наличие на предпоставките на тази разпоредба правото на собственост възниква в патримониума на правоимащите в момента в който е влязла в сила съответната разпоредба на реституционния закон. Разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ има действие за напред, а не за минало време и от влизането й в сила в съответната редакция настъпва реституционния ефект. Реституцията по чл. 2,ал.2 от ЗВСОНИ настъпва по право без да е нужен допълнителен административен или съдебен акт. Изключение е само хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗВСОНИ, която в случая не намира приложение. За да може да настъпи реституционния ефект следва да са изпълнение условията посочени в разпоредбите на чл. 1, чл. 3 и чл. 4 от ЗВСОНИ – имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и да  съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Отделно бившите собственици не следва да са били обезщетявани с равностойни имоти или с изплащане на парично обезщетение, получаването на облигации е без значение.  (В този смисъл Тълкувателно решение №1/15.05.1995г. по т.гр.д.№ 3/1994г. на ОСГК на ВКС;  т.3 от Тълкувателно решение № 1/02.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГК на ВКС).

По делото не се спори , а и от приетите по делото крепостен акт № 1964/1907г., АДС № 820/1990г., заключения по съдебно-техническата експертизи, удостоверения от СО, Заповед на областен управител от 1999г. и преписката по издаването й, удостоверения за наследници, се установява,  че  имот пл. № 2467 е част от терена, за която е бил издаден на основание на чл. 6 от ЗС АДС № 820/1990г. - терен , застроен с Дом № 3, че този имот по стари планове и бил с № 221 по плана от 1915г.,  че този имот е бил незастроена нива, собственост на С.С.съгласно крепостен акт № 1964/1907г. по договор за покупко-продажба, един от наследниците на който е П.С., един от наследниците на който е  ответникът Л.К.. Двете вещи лица са били категорични в изводите си, че както имот 2467, така и построените в него контролно-пропусквателен пункт попадат в терена, за който е бил издаден АДС № 820/1990г. Вещото лице Г.е установило, че този имот е идентичен с имота по крепостния акт от 1907г. Съдът кредитира изводите им като еднозначни, неопровергани от другите доказателства по делото, резултат от задълбочените им проверки на книга по делото, допълнителни справки. Изводите вещите  лица са обосновали с проверки в СО, ДАГ, документи по делото, обосновани са с проследяване на кадастрални и регулационни планове, тези изводи не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства и съдът ги кредитира изцяло като верни и задълбочени.

Съдът приема за установено по делото, че процесният имот е бил фактически завзет от държавата преди да влезе в сила реституционната разпоредба на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ. Приетите по делото  заключения по съдебно-техническите експертизи, разпитаните по делото свидетели, приетите позволителни билети, разрешение за строеж от 27.12.1984г., протоколи на приемателна комисия от 20.12.1986г., 1993г., проекти за ограда от 21.02.1984г. и за КПП от 1983г.събраните по делото гласни доказателства, удостоверения, издадени от СО, район Б., установяват, че този имот е бил заграден с ограда още преди 1984г.; че сградата за пропусквателния пункт в него, асфалтираната част за паркинг, озеленената площ са били изградени; че те не са попадали в терена, отреден за балнеоложки комплекс, но фактически били приобщен към него; че оградата не е поставена на регулационните линии на имотите 2469 и 2467. Еднозначни са  изводите на вещите лица за тези обстоятелства, изготвената от вещото лице Г.комбинирана скица – приложение № 10 е възприета от вещото лице М.и изводите й са обосновани с нея. Разпитаните по делото свидетели са били категорични, че болницата – бившия Дом № 3 , е била изградена и е започнала да функционира още през 1978г., че оградата била поставена преди 1984г., през 1983г.-1984г. бил изграден и сградата – пропусквателен пункт , че посадени били дървета, имало и нещо като паркинг. Съдът кредитира тези показания като резултат от личните впечатления на свидетелите, живеещи в гр. Б. и работещи в болницата от 1978г.-1979г.,  подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. По делото не е установено към влизане в сила на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ процесния имот да е бил завзет от държавата на валидно основание, че е проведена отчуждителна процедура по законовия ред. Събраните по делото доказателства установяват, че процедура по национализация, по отчуждаване на имота по някой от благоустройствени закони не се намира в СО, УАГ. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че към влизане в сила на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ имотът е бил отнет без законово основание от държавата в периода след 1962г. до 1989г. За да бъде налице фактическо отнемане на имотите следва да се установи, че собствениците на имота не могат да упражняват фактическа власт върху имота. Не е необходимо да се установява конкретен акт на принуда или отнемане на имота, за да може да се претендира възстановяване на имота на основание на чл. 2, ал2 от ЗВСОНИ. Ако имотът е бил завзет за реализиране на определено мероприятие без да е бил надлежно одържавен по национализационен или благоустройствен закон, то собственикът му е бил отстранен от него без да има основание за същото (В този смисъл Решение № 319/12.03.2014г. по гр.д. № 5343/2013г. на ВКС, І-во Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В конкретния случай по делото е установено, че процесният имот е бил заграден от държавата си в по-голямата си част и върху него са изградени паркинг, тревна площ, масивна сграда-пропусквателен пункт, включен е в терен по АДС, поради което и  доколкото доказателства за основание за завземането му не са ангажирани по делото, то съдът приема за установено по делото, че имотът  бил завзет от държавата  без основание.

По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото доказателства, че към влизане в сила на разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ процесният имот е  бил собственост на субектите по чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ, поради което и съдът приема, че за тази предпоставка  от правото на възстановяване на собствеността пречка за реституция не е съществувала.

Същевременно, съдът приема за установено по делото, че към влизане в сила на реституционната разпоредба на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ отнетият без основание процесен имот не е съществувал до размерите, в които е  бил отнет. За този извод съдът съобрази целта на ЗВСОНИ – да се възстанови собствеността върху имотите, които към момента на влизане на реституционния закон не са променени до степен, обосноваваща извод, че представляват вече друг имот. В хипотеза, в която имотът е бил отнет като незастроен, то извършеното в последствие застрояване е пречка да се възстанови имота. При тези случаи посторйката има главно значение, а теренът – обслужващо, той не може да се отдели от сградата като обособен и независим от сградата, в която е построен. Възстановяване ще  е възможно, само ако има незастроена част от имота, отговаряща на изисквания за обособяване на самостоятелен имот.  Пречка за реституция е само строителство в имота, което е извършено преди влизане в сила на реституционната разпоредба на закона и което е било законно. Такова е строителство, извършено  въз основа на издадени редовни строителни книжа. Строителство в имота от несобственик не е основание да се приеме, че имотите не са застроени законно. Незаконността на строежа не се свързва с незаконното отнемане на имота. Този извод се налага при съобразяване на обстоятелство, че чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ не разграничава случаите на одържавен и отчужден имот.  Незаконността на строежа е относима към влизане в сила на реституционната разпоредба.  (В този смисъл т.1 от ТР № 1/17.05.1995г. по тълк.д. № 3/1994г. на ОСГК на ВКС; т.1 и т. 2 от ТР № 6/10.05.2006г. по тълк.д. № 6/2005г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай по делото е установено, че преди да влезе в сила чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ по-голямата част от имота - 686кв.м.,  са били заградени от държавата, че тази част от имота фактически е била приобщена към терена за изграждане на балнеоложнкия комплекс в гр. Б., че сградите на Дом 1,2,3 са били изградени, че в процесния имот са изградени пропусквателен пункт, част от него е зает от асфалтирана площ за паркинг, друга част е завзета от затревена площ, изграден е  и цветарник. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства, съображения за което съдът изложи по-горе.  С оглед на така установените обстоятелства съдът приема, че извършеното строителство на сградите и засягането на процесния имот от отделни мероприятия променят съществено имота. Включването на имота в рамките на балнеоложкия комплекс , дори да не е засегнат пряко от строителство препятства извод, че имотът съществува реално във вида преди завземането му от държавата. Осъществяването на благоустройствени мероприятия , каквито са изграждане на улици, алеи, градинки, паркинг,  и др. променят съществено имота и извод, че той е останал същия като този при завземането му не може да се обоснове (В този смисъл Решение № 319/12.03.2014г. по гр.д. № 5343/2013г. на ВКС, І-во Г.О., Решение № 567/21.06.2010г. по гр.д. № 1112/2009г. на ВКС, І-во Г.О. , постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В конкретния случай  имотът е установено, че е включен в балнеоложкия комплекс, но и върху него до 1984г. вече са били  изпълни затревена площ, паркинг, пропускателен пункт-масивна сграда. При така установеното съдът приема, че по делото е установено че преди влизане в сила на реституционната разпоредба на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ имотът не  е съществувал във вида към завземането му. Следва да се посочи, че обстоятелството дали сградата на пропусквателния пункт има обслужващо значение и дали цветарник е строеж не се отразява на извода на съда дали имотът е променен до степен, която не непозволява реституция. Това е така, защото тази сграда и цветарника са  само част от благоустройствените мероприятия, изпълнени в имота преди влизане в сила на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ.

Съдът приема за установено по делото, че така извършеното застрояване в имота е било  въз основа на надлежни строителни книжа и като такова то е било законно. Вещото лице М.е обосновала категоричен извод, че за строителството извършено в имота е имало надлежни строителни книжа, че строителството е извършено съобразно тях. Съдът изцяло кредитира този извод на вещото лице, като резултат от задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, запознаване със строителни книжа – проекти за кръстовище, КПП, вертикална планировка от 1983г., проект за ограда от 1984г., паркоустройствено решение от 1983г., протоколи на приемателни комисии от 1986г. Вещото лице е направило собствени проверки на място, изчисления по проекти и е индивидуализирало реализираните в имота мероприятия по трасировъчния план в следствие на замервания. Вещото лице е било категорично в извода си, че строителството е изпълнено точно по одобрените проекта - както сградата на пропусквателния пункт, така и подхода към паркинга, озеленяването, цветарника, оградата. Действително вещото лице М.е посочило, че тези строителства не попадат в терена отреден за балнеоложки комплекс и оградата не е по регулационни линии на имота. Вещото лице, обаче, е обосновало извода си за законност на строежа с обстоятелството, че самите проекти са предвиждали тези строежи да се изпълнят извън терена, отреден за балнеоложки комплекс, тоест извършеното строителство не е в отклонение със строителните книжа.  Тези изводи на вещото лице съответстват на приетите по делото строителни книжа, съдържащи се в преписката по нотариално дело № 116/2009г. на нотариус  З.Т.. Тези изводи на вещото лице не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице Г.не е направило обратен извод -  не  е  обосновал изобщо извод дали строежи са законни. Следва да се посочи, че вещото лице Г.не  е посочило да е работило по част от строителни книжа, по които е работило вещото лице М., които в последствие са приети по делото като част от преписката по нотариалното дело от 2009г., поради което и съдът приема, че при противоречие  в изводите на вещите лица за това дали строеж е законен следва да се кредитира извода на вещото лице М..  Това е така, защото вещото лице М.е имало такава поставена задача и е работила по строителни книжа, съдържащи се в нотариалното дело от 2009г. Отделно, следва да се посочи, че двете вещи лица са имали различни задачи,  констатациите им по общите за задачите им обстоятелства не си противоречат. С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че застрояването на процесния имот е  било направено въз основа на надлежни строителни книжа. Така, независимо че е направено от несобственик този строеж е законен и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе.

По доводите на въззивника, че сградата на пропусквателния пункт е в имот № 1952 следва да се посочи, че този имот № 1952 се установи по делото, че е новосъздаден с изменението на регулационния план от 2007г. Преди 2007г. сградата на пропусквателния пункт  е попадала в имот 1720, като след измененията от 2007г. сградата е останала на границата на двата имота. Такива са еднозначните изводи на вещите лица, изготвили заключения по делото. Тези изводи се подкрепят от приетата Заповед от 2007г. и скици на имота и съдът кредитира този извод на вещите лица.   При така установеното като съобрази  момент на влизане в сила на реституционната разпоредба на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, то съдът приема, че изменения на регулационния план от 2007г. не могат да обосноват извод за приложимостта на тази разпоредба. Ирелевантно за делото е дали тази сграда е електрифицирана и водоснабдена. Релевантно е само дали строеж е законен. За пълнота на изложението следва да се посочи, вещото лице М.при проверка на място  е установила, че сградата е била снабдена с електричество и захранен с вода. Обстоятелството, че за него няма открити партиди  при доставчиците на комунални услуги не може да обоснове обратен извод.  

При така установеното съдът приема, че по делото не е установено осъществяването на фактическия състав на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ и твърденията на ответника, че е придобил имота по реституция и наследство и делба са неоснователни. Приетите по делото решение по допускане на съдебна делба, договор за доброволна делба с нотариално заверени подписи не са противопоставими на ищеца, защото той не е участвал в производствата по постановяването им. Заповедта на областния управител от 08.06.1999г. не поражда права за ответника и не може да обоснове извод, че го легитимира като собственик на имота. Това е така, защото  реституцията по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ настъпва по силата на закона и за същото не е нужно издаването на административен акт, а издадени такива са само констативни за правото на собственост и не обвързват съда. Постановления на прокурори, Определения на административни съдилища не разрешават спор за граждански права по начин, който да обвързва страните в производство по иск за собственост на имота, поради което и представените такива от ответника не установяват правата му върху имота.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че приетите по делото удостоверения за наследници установяват, че С.С.е имал няколко наследника – съпруга М., родни братя П.и Н., еднокръвни братя А.и Х., родна сестра М., еднокръвни сестри С.и Р., последната починала и оставила за наследник съпруга си П.Д., но от представените по делото удостоверения за отказ от наследство не се установява сестра му М. се е отказала от наследството му, както са направили останалите му наследници, освен брат му П.. Към момента на откриване на наследството на С.С.на 15.12.1931г. е действал Закона за наследството (1890г., отм), разпоредбите чл. 25, чл. 26 от който сочат, че  и сестра му М. е била негов наследник по закон, тоест дори да се пиреме, че разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ е приложима, то реституция би настъпила не само за наследниците на П.С., но и за тези на сестра му М..

По твърденията на ответника, че е придобила имота по придобивна давност:

Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време  непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е  съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване  може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).

Веднъж придобито правото на собственост може да се  изгуби само с акт на разпореждане на носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен способ.

По делото не е установено в определен момент преди подаване на исковата молба ответникът да е установил фактическа власт върху имота и в продължение на 10 години преди подаване на исковата молба спокойно и явно да го е владяла като собственик. Допуснатите на ответника свидетели не са доведени от нея и гласни доказателства в подкрепа на твърденията й не са ангажирани. Приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, доведени от ответника, констатациите на вещите лица при огледа на имота  установяват , че поставената стара ограда от преди 1984г. все още е на място, че едва след подаването на исковата молба по делото имотът е заграден с нова ограда по разрешение за строеж от 2015г. на ответника, че имотът и към момента се ползва от ищеца. При така установено, съдът приема, че по делото не е установено  ответникът да е завладяла имота преди подаване на исковата молба по отрицателния установителен иск.  Приетите по делото писма  от поделения на МВР, Постановления на прокуратурата не са от естество да установяват завземането на имота от ответника, а и не сочат такива обстоятелства.

С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е придобил имота по придобивна давност.

С оглед характера на иска – отрицателен установителен иск съдът приема, че следва да изложи съображения за основателността на твърденията на ищеца, обосновали правния му интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Тези твърдения са, че е придобил собствеността върху имота на основание на чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993г. и чл. 17а от ЗППДОбП(отм) вр. с чл. 61 от ТЗ,  евентуално – по придобивна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Постановление на МС № 201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуване, преобразуване, приватизация на държавни предприятия (ПМС 201/1993г.), при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху недвижими имоти, които са били предоставени на предприятието за стопанисване и управление на тези предприятия , се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставеното за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.  Разпоредбата е приложима и за общински предприятия по аргумент от чл. 9 от ДППДОбП(отм).

С тези разпоредби е уредено специално  основание за придобиване на собственост.  Фактическия състав на този придобивен способ включва няколко елемента, при наличието на които вещно-транслативният елемент настъпва по силата на акта на преобразуване на предприятието в търговско дружество и то от момента на възникването на това търговско дружество. Тези предпоставки са следните: вещта да е държавна/общинска собственост; вещта да е предоставена за стопанисване и управление на държавно / общинско предприятие; с акта за преобразуване на това държавно/общинско предприятие да не е изключено преминаването на собствеността върху вещта в търговското дружество. Не е необходимо за преминаване на собствеността да се извършват други действия, включително и осчетоводяване , заприходяване в баланс и др.  Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП(отм) респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 е уредено в разпоредбите на чл. 39, ал.2 и чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност (отм., наричан по-долу за краткост Правилника) и чл. 2 от Наредбата за държавните имоти (1975г., отм., наричана по-долу за краткост - Наредбата). То е право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на собственост върху имота, като владее, ползва и се разпорежда с тях в съответствие с  предмета на своята дейност, плановите задачи и предназначението на имота, в пределите на закона и за своя и на държавата сметка, в свой и на държавата интерес. Предоставянето за стопанисване и управление се осъществява с  административни актове, които при образуване на предприятието или след това посочват имуществото, с което ще се извършва стопанската дейност и което се предоставя за осъществяването й. При спор за собственост няма пречка предоставянето за стопанисване и управление да се докаже чрез самият акт, с който е предоставено това имущество, но и с косвени доказателства – актове за държавна собственост, в които изрично е посочено, че имуществото е предоставено за стопанисване и управление на предприятието; разделителни протоколи; имотни ведомости; записвания в инвентарни книги на държавното предприятие и др. Осчетоводяването или отразяването в инвентарна книга или друг подобен регистър не е елемент от предоставянето за управление и стопанисване, то не поражда право да се стопанисва/управлява, нито поражда право по чл. 1 от ПМС № 201, сътоветно по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) . Осчетоводяването, заприходяването в баланса  е само косвено доказателство за факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление. (В този смисъл т. 2г от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2012014г. на ОСГК на ВКС).

Съдът приема за установено по делото приетите по делото Заповед № РД-09-512/16.07.1990г. на Министъра на народното здраве , ПМС №1/15.01.1996г., Заповеди  № РД-18-01/22.03.2000г. и № РД-09-326/04.04.2000г. на Министъра на здравеопазването, Решение от 08.05.2000г. по ф.д. № 6912/2000г. на СГС, ФО, че с Решение на СГС от  08.05.2000г. е регистрирана „Специализирана болница за рехабилитация“ЕАД – фирма с държавно имущество, която фирма е поела активите и пасивите по баланса към 31.12.1999г. на няколко санитарно-курортни комплекса и лечебно-оздравителни заведения (ЛОЗ), едно от които е ЛОЗ „Я.“-Б., което е бил създадено считано от 01.06.1990г. към Санаторно курортно управление на базата на Дом № 3“ на ВС на БСП-гр.Б. и което считано то 01.01.1996г. е било юридическо лице на бюджетна издръжка. Установява се от приетите АДС 820 и извлечения от баланса на ЛОЗ „Я.”, на СБР-Б.“ЕАД, на СБР-Б.“АД,  че в баланса на ЛОЗ „Я.“ към 31.12.1999г. е бил заприходен целият терен по АДС № 820, тоест и процесния имот, че в последствие този имот е заприходен в баланса на новоучреденото дружество с държавно участие – СБР“ЕАД, а в последствие и в баланса на ищеца.  Площта на имота по АДС съответства на записванията по балансите, а изрично се сочи в баланса, че това е терена по АДС № 820. По делото е установено от заключенията на вещите лице, че в този терен е включен процесния имот. В АДС № 820/1990г изрично на стр. 2 е посочено, че ЛОЗ „Я.“ е създаден на базата на бившия Дом № 3, това се установява и от Заповедта на министъра на народното здраве от  16.07.1990г., последващите заповеди за преобразуване на ЛОЗ „Я.“ установяват преминаването на активите му към СБР- Бавкя“ЕАД. Че процесния имот е заприходен в баланса на ЛОЗ „Я.“ и на СБР Б.“АД се установява и от договора за приватизационна продажба и меморандума за приватизационната сделка Последните изрично сочат, че този имот е включен в баланса на дружеството.

Съдът приема за установено по делото, че новоучреденото дружество Специализирана болница за рехабилитация“ЕАД е възникнало  на 08.05.2000г. На тази дата е постановено решението на съда за образуването  на държавната ЕАД. Към този момент е била отменена разпоредбата на чл. 6, ал.2 от ТЗ, поради което и съдът приема, че обнародването на обявлението не е конститутивен елемент от възникването на дружеството. С оглед гореизложеното съдът приема, че с постановяването на решението на регистърния съд от 08.05.2000г. е възникнал новия правен субект Специализирана болница за рехабилитация“ЕАД и то е станало собственик на имотите, които към този  момент са били  на държавна собственост, която е била предоставена за стопанисване и управление на  ЛОЗ „Я.“ по баланса му към 31.12.1999г. – на основание на чл. 1 от ПМС № 201/1993г. Такъв имот е бил процесния имот и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе.  Актът за образуването на СБР”ЕАД не изключва процесния имот, той е бил предоставен на ЛОЗ „Я.”, включен е бил в баланса му, поради което и съдът приема, че този имот е бил придобит от ищеца в момента на образуването на търговското дружество СБР”ЕАД. Последващата приватизация на това дружество и преобразуването му в АД не е довело до загуба на така придобития имот. Това е така, защото тези юридически актове не съдържат отказ от права. Действително, с меморандума към приватизационната сделка и с разпоредбата на чл. 25 от договора за приватизация се съдържа изрично указание, че процесния имот не е част от оценяваното имущество. Това обаче не може да се приеме за валиден отказ от права от ищеца поради липсата на форма, а и на изрично такова изявление, чийто автор да е ищец.

Следва да се посочи, че приетите по делото договор за приватизационна продажба от 20.12.2000г. и информационен меморандум за приватизационната сделка установяват, че процесният имот е изключен от оценката на приватизираното предприятие, че имот № 2467 не е част от него и купувачът на акциите се е задължил да го отпише от баланса на дружеството. Това обаче не се отразява на придобиването на имота от ищеца, защото същото е настъпило преди сключването на приватизационната сделка, а процедурата по сключването на същата и самата сделка не установяват загубване на вече придобитото право на собственост на основание на чл. 1 от ПМС 201/1993г.

Безпредметно при този извод на съда е да се обсъжда евентуалното твърдение на ищеца, че е придобил имота по придобивна давност. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че в подкрепа на твърдението му, че е владял имота спокойно и явно като свой, присъединявайки и владението на ЛОЗ „Я.“, за повече от 10 години преди подаване на исковата молба, са събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива. Последните съдът кредитира като резултат от личните им впечатления, последователни и неопровергани от другите доказателства по делото. Приетите по делото писма от органи на МВР, постановления на прокуратурата не установяват обезпокояване на владението по начин, който да обоснове извод, че същото е било обезпокоено. Приетите по делото решение на СРС по дело № 23696/2001г.,  решение на СГС  по дело № 10077/2012г. и Определение на ВКС по дело № 4480/2014г. установяват, че е отхвърлен иска на Л.К. срещу СБР-Б.”АД  по чл. 109 от ЗС  за преустановяване на действия по прекарване на водопровод, електричество и ремонт постройка и изграждане на кафене, поради което и предявяването на този иск не може да обоснове извод, че владението на ищеца е било обезпокоено.

При така възприето сделката от 06.04.2012г. за продажба от Държавата на въззивника на новосъздадения през 2007г. имот с пл. № 1952 не може да обоснове извод, че въззивникът го е придобила по покупко-продажба. Това е така, защото към този момент  Държавата не е била негов собственик и не е могла да го прехвърли на въззивника.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то съдът приема, че правилно е уважен отрицателния установителен иск за площта от 686кв.м. от имот № 2467 показан на скицата изготвена от вещото лице М.в жълто и която е неразделна част от решението по делото.

По искането по чл. 537 от ГПК:

Правилно при този изход на делото по иска за собственост са уважени от районния съд  и исканията по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния  акт № 70, том ІІ, рег. № 2789/2001г. за частта от имота, за която е уважен отрицателния установителен иск. Този нотариален акт е  констативен и сочи права върху процесния имот на въззивника, а същевременно по делото не се установиха  негови права на собственост върху имота, поради което и основание за отмяна на нотариалния акт е установено по делото.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивника следва да се постави отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 2978,25лв. Уговорения и платен адвокатски хонорар с ДДС от въззиваемия е в размер на 3600лв., възражение за прекомерност на същия е направен своевременно. Правната и фактическа сложност на делото е висока, но съдът приема, че няма основание за присъждане на хонорар над тройния размер на минималния адвокатски хонорар по Наредба № 1/2004г. , тоест на сумата от 2978,25лв. с включен ДДС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 27462/21.01.2019г. по гр.д. № 32597 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 47-ми състав в обжалваната част.

Неразделна част от решението е приподписана от съдебния състав скица, изготвена по допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза от вещо лице М.– лист 894, том ІІІ от дело на СРС.

ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********  да заплати на Специализирана болница за рехабилитация  - Б.“АД, ЕИК ******на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК  сумата от 2978,25лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и 0,25лв),  представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.

Решение може да се обжалва пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.