Р Е
Ш Е Н
И Е
№277 02.07.2020 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
ІV състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното
от съдия Д. Драгнева адм. дело №216 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.68 от Закона за защита от дискриминация вр. счл.128 от АПК, образувано по
жалбата на „ТЕХМАШ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, Западна индустриална зона, представлявано от управителя С.О.П., а в
съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против Решение
№142/28.02.2020г., постановено по преписка №627/2018г. на Комисията за защита
от дискриминация. С решението е установено, че Агенция по геодезия, картография
и кадастър, не е извършила нарушение по признак „обществено положение“ по
отношение на „Техмаш“ ООД, представлявано от
управителя, че Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Стара Загора не е
извършила нарушение по признак „обществено положение“, съгласно Закона за
защита от дискриминация като е оставена без уважение жалба вх.
№16-20-1371/04.12.2018г., подадена от „Техмаш“ ООД с
оплаквания за дискриминация по признак „обществено положение“. В решението
на КЗД е допусната явна фактическа
грешка по отношение номера –последните три цифри не са изписани, и датата на
подаване на жалбата не е 20.03.2018г, което е видно от самата жалба на стр. 11
по делото.
Фактите, изложени в
жалбата на дружеството до КЗД са следните:
Поземлен имот с
идентификатор 35167.501.7060 с площ от 6291 кв.м. е
нанесен в КК на град Казанлък при нейното първоначално одобряване през 2014г, а
в КР е записан като собственост на „ТЕХМАШ“ ООД по силата на нотариален акт
№42, том ХІV, рег. №5708, дело №3484/04.11.2004г. / акт №111, том VІ дело №3733
от 23.11.2004г на Служба по вписванията/ и този номер е посочен в КР при
одобряването му през 2014г. По този факт между страните няма спор, видно от
писмо изх.№24-16532/27.07.2018г на АГКК –СГКК Стара Загора до управителя на
„ТЕХМАШ“ ООД. Съгласно скица №15-395319/18.06.2018г за ПИ с идентификатор
35167.501.7060 на стр.34 по делото, „ТЕХМАШ“ ООД към 18.06.2018г. е вписано в КР като единствен собственик на
имота с номер по предходен план: квартал 470, парцел Х. Основание за вписването
е същото – нотариален акт №42, том ХІV, рег. 5705 дело 3484 от 04.11.2004г, акт
№111, том VІ, дело №3733 от 23.11.2004г, издаден от Служба по вписванията гр.
Казанлък. Нотариален акт №194 том VІ, рег. №9348, дело №1072 от 2004г. / стр.18
по делото/ е констативен и удостоверява констатацията на нотариуса, че „ТЕХМАШ“
ООД е собственик на сграда със ЗП 260 кв.м, представляваща едноетажна масивна сграда за
Чепкало, на сграда със ЗП 150 кв.м., представляваща едноетажна масивна стоманено
бетонна конструкция, ведно с терена под
тях, построени в имот пл. №7060 /
последни цифри от идентификатора/ в кв.1, кад. район
501. Констатирано е правото на собственост върху сградите и терена под тях, въз
основа на нотариален акт №44, том VІІІ, н.д.№2343/1994г на КРС, договор за
прехвърляне на предприятие от 02.06.2003г вписан в КРС с вх. №2443/05.03.2003г,
акт №298, том ІV и Скица №862/08.07.2004г на Община Казанлък, препис от решение
№2151/13.06.2003г по ф.д.№2915/91г. С нотариален акт №91, том ІІІ, рег. 4542,
дело №436 от 31.07.2018г, за поправка на цитирания констативен е извършена
поправка като на страница първа ред 14 да не се чете думата „построени“ и на
нейно място да се добави, представляващ 410/6291 ид.ч.
от“ или „ ведно с терена под тях, представляващ 410/6291 ид.ч
кв.м. от имот пл. №…“. До
поправката на документа за собственост № 194, том VІ, рег. №9348, дело №1072 от
23.11.2004г, който легитимира дружеството като собственик на двете сгради и на
терена под тях, представляващ 410/6291ид.ч кв.м от ПИ
35167.501.7060 по КК на град Казанлък се стига по повод на заявление от 15.06.2018,
13.32ч с вх. №01-221352, подадено от „ТАИС-91“ АД, с което се иска заличаване
на „ТЕХМАШ“ ООД като собственик и вписване само на „ТАИС-91“ АД въз основа на
АЧДС №6143 от 31.05.1995г издаден от община Казанлък. Услугата по промяна на КР
и издаване на скица е със срок до 26.06.2018г., изпълнена е на 21.06.2018г,
видно от скица на поземлен имот №15-410777/21.06.2018г./ стр.38/ На същата дата
-15.06.2018г, но в 14.48 часа със заявление вх. №01-221624/15.06.2018г „ТЕХМАШ“
ООД иска издаване на скица за поземления имот със срок за получаване 25.06.2018г.,
но скицата е издадена на 18.06.2018г., тъй като услугата не е обусловена от
извършване на промени по КККР, преди да бъде предоставена. За извършеното
действие по заличаване от КР на данните за собственост върху поземления имот,
„ТЕХМАШ“ ООД не е уведомено. На 20.07.2018г „ТЕХМАШ“ ООД иска промяна на
данните в КР като се отбележат данните за собствеността върху ПИ, съгласно
документа за собственост – нотариалния акт от 23.11.20004г, описан по-горе. До
„ТЕХМАШ“ ООД е изпратено писмо изх. №24-16532/27.07.2018г, получено на ръка на
03.08.2018г и след проведена среща в приемното време на Началник СГКК, на която
на управителя е разяснено, че следва да се представи документ, в който
идеалните части от собствеността върху поземления имот да бъдат вписани от
нотариус. На същата дата 03.08.2018г „ТЕХМАШ“ ООД представя в СГКК Стара Загора
заявление вх. №01-296242-03.08.2018г, с
приложен Нотариален акт №91, том ІІІ, рег. 4542, дело №436 от 31.07.2018г, за
поправка на констативния нотариален акт, в който сбора на застроените площи на
двете сгради е посочен цифром и словом от нотариуса като ид.ч/кв.м / обем/ от правото на собственост върху поземления
имот / терена под сградите/. След представяне на този документ СГКК Стара
Загора счита „ТЕХМАШ“ ООД за собственик, но в процедурата по заличаването му от
КР, извършено на 21.06.2018г дружеството не е третирано като
заинтересовано лице, включително и не му е предоставено по-късно, въпреки
изричното искане, заявлението на ТАЙС-91 АД от 15.06.2018г. Това е основния и
главен факт, на който управителя на дружеството се позовава като доказателство
за проявена дискриминация спрямо него. Твърди, че при идентични процедури /
документите на стр. 174-176/, СГКК Стара Загора има различно отношение спрямо
вписаните в КР собственици на поземлени имоти, съобразно вида на документа за
собственост, откъдето извлича твърдение за неравно третиране по признак
„обществено положение“ / АЧДС или държавата като собственик спрямо констативен
нотариален акт за частна собственост и тълкуване съдържанието на последния след
като лицето, което се легитимира с този документ е вече вписано в КР/. Изложени
са подробни съображения, че отношението е съзнателно, тъй като „ТЕХМАШ“ ООД е
вписано в КР като собственик на ПИ, а
след заличаването му, другия съсобственик „ТАИС-91“ АД продава на 17.07.2018г
целия поземлен имот на трето лице, което е видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот на стр. 36 по делото. Спрямо управителя на
„ТЕХМАШ“ ООД и управителя на „ТАЙС-91“ АД е проявено различно отношение, тъй
като искането на втория е удовлетворено без управителя на „ТЕХМАШ“ ООД да е
уведомен, както е различно отношението и към Д.С.К., който е уведомен за
искането на Х.С.К. да бъдат нанесени два самостоятелни обекти в сграда. На 20.07.2018г „ТЕХМАШ“ ООД подава заявление
/ стр.41/, с което иска да се впишат правата на собственост върху поземления
имот, съобразно документите за собственост на „ТЕХМАШ“ ООД и на „ТАИС-91“АД, по
повод, на което получава писмото от 27.07.2018г и е проведена среща на
03.08.2018г. В писмото / стр.34/ е пояснено, че ТАИС -91 АД е поискало на
15.06.2018г да бъде заличено ТЕХМАШ ООД като собственик, вписан в КР по силата
на приложен Акт за частна държавна собственост №6143/31.05.1995г, който
легитимира заявителя като собственик на целия имот и в него няма вписани данни
за съсобственици. При съобразяване на обстоятелството, че нотариалния акт, с
който „ТЕХМАШ“ ООД е бил вписан като собственик, легитимира дружеството като
собственик на две сгради – едната от 150кв.м., а другата от 260 кв.м, но не и като собственик на поземления имот, е прието,
че е налице основанието по чл.53 ал.1 т.3 /констатиране на несъответствие между
данните в КР и източника, удостоверяващ данните/ от ЗКИР и заявената промяна е
извършена. Посочено е, че текста в нотариалния акт „и на земята под сградите“
не може да доведе до еднозначен извод, че дружеството е собственик на идеална
част от имота, защото това не е изрично посочено от нотариуса. Дадени са
указания да се представи нотариален акт, в който изрично да се посочат кв.м./ид.ч. от поземления имот,
които са собственост на „ТЕХМАШ“ ООД, за да бъде извършена промяна в КР и видно
от Скица № 15-592031/20.08.2018г / стр.45/ промяната е извършена като „ТЕХМАШ“
ООД е вписано като собственик на 410/6291ид.ч. от поземления имот, а
приобретателя „МЕБЕЛИ ТИКОВ“ ООД като собственик на целия поземлен имот тоест
при условията на чл. 53 ал.2 от ЗКИР –При наличие на документи, удостоверяващи
дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно
право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
записват данните за всички лица и документи.
В производството пред КЗД,
становището на АГКК и конкретно на СГКК Стара Загора е, че СГКК Стара Загора не
е разполагала към 15.06.2018г с документ за собственост по отношение обема
права, притежавани от „ТЕХМАШ“ ООД върху поземления имот. Ако е имало такъв
документ, то „ТАЙС-91“ АД би било вписано при условията на чл.53 ал.2 от ЗКИР –
при дублиране на документи за собственост, се вписват данните и от двата
документа. Към момента на разглеждане на
жалбата в КР са вписани три субекта като собственици на поземления имот, единия
от които на целия, а са висящи и съдебни спорове за право на собственост. Във
връзка с наведените от „ТЕХМАШ“ ООД твърдения, че тъкмо заличаването му, извършено
към 21.06.2018г е довело до тези съдебни спорове и до продажба и на неговите
права на собственост върху поземления имот, СГКК е възразила, че вписването в
КР има само оповестително действие и е в правомощието
на нотариуса да се увери в притежаването на правото на собственост въз основа
не на вписванията в КР, а на документите, вписани в Службата по вписванията, до
които има достъп тоест – като превенция срещу извършване на сделки от страна на
не собственик, който се позовава на грешно/невярно отразяване на правата на
собственост в КР, нотариусът е длъжен да констатира правата не въз основа на
данните в КР, а въз основа на документите за собственост, от които са вписани
тези данни. Следователно извършеното
заличаване на данните за собственост на „ТЕХМАШ“ ООД по реда на чл. 53 т.3 от ЗКИР не е дискриминационно действие, нито е изисквало да бъде уведомявано
дружеството за неговото извършване предварително или след това.
Становището на „ТЕХМАШ“
ООД е, че е следвало да се процедира по реда за отстраняване на грешки в КР,
чрез образуване на производство с привличането му като заинтересовано страна,
при равно участие, изясняване на фактите, така както е процедирала СГКК Стара
Загора при сходна процедура, видно от уведомление от 07.12.2018г до Д.К., с
което е привлечен за участие по заявлението на Х.К. за промяна по реда на чл.51
ал.1 т.2 от ЗКИР на одобрените КККР.
Въз основа на тази
фактическа обстановка и становища, Комисията за защита от дискриминация е
приела, че за квалифициране на посоченото деяние като дискриминация е
необходимо да има за резултат нарушаване на принципа на равенство, обусловено
от защитен признак тоест съзнателно/умишлено, по причина тъкмо на посочен в чл.
4 от Закона за защита от дискриминация признак, да е извършено действие, което
има за резултат нарушаване на принципа на равенство и оттук цялото деяние /
поведението с неговия резултат/ ведно със субективния елемент да консумира
състава на забраната за дискриминация. За да е изпълнен този състав от
обективна и субективна страна е необходимо да са представени факти, въз основа
на които може да се направи обосновано предположение, че е налице неравенство в
третирането, след което ответната страна следва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен. Видно е, че дружеството „ТЕХМАШ“ ООД е
декларирало правата си на собственост през 2014г при събиране на данни за
изготвяне на ККР с протокол по чл.38 ЗКИР с вх. №4869/31.10.2014г. – тук е мястото отново да се посочи, че
нотариален акт №194, том VІ рег. №9348 дело 1072 от 2004г е вписан в Служба по
вписванията под №111, том V1 дело №3733 от 23.11.2004г и този номер е посочен в
КР при одобряването му през 2014г. От доказателствата по преписката свързани с
административно производство по чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР / тези на стр. 174-177/,
СГКК Стара Загора дава законоустановен срок на заинтересованото лице да възрази
и се постановява мотивиран отказ или се вписват промените. Съгласно чл.53 ал.1
т.3 от ЗКИР измененията в ККР на недвижимите имоти се извършва при констатиране
на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и
източника, удостоверяващ данните. В ал.2 е предвидено, че при наличие на
документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и
същи имот в КР се записват данните за всички лица и документи, а
съгласно ал.3 за измененията по ал.1 т.2 и ал.2 се съобщава по реда на АПК на
всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Според състава
на КЗД, нотариалния акт не е достатъчен да удостовери, че към момента на
заявяване на извършеното допълване в КР,
заявителят все още притежава придобитото с нотариалния акт вещно право. Това е
така, защото регистърът на имотите при службата по вписванията е автентичния
източник, удостоверяващ данните за правото на собственост за всеки УПИ към настоящия
момент. Преди да се изиска служебна информация от тази администрация и се убеди
в актуалността на данните за собственост, административния орган не трябва да
вписва или заличава заинтересована страна, тъй като тя има правната и
фактическа възможност да се разпореди с това право. По приложената преписка
липсват доказателства за изискана служебно информация от Служба по вписванията.
Констатирано е, че при заличаването на ТЕХМАШ ООД, същото не е било информирано
като заинтересована страна, че е постъпило искане за заличаването му като
собственик на имота, а при обратното вписване на права с КНА 91/18г /този за
поправката на вписания в КР нотариален акт от 94г/, СГКК Стара Загора са го
вписали след като са уведомили новия съсобственик „Мебели Тиков“. С основополагащо
решение на КС на РБ по тази норма Решение №14/10.11.1992г на КС на РБ по конст. Д.№14/92г е прието, че признаци като религия,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение
или имуществено състояние, фактически се придобиват или изменят в процеса на
социална реализация на гражданите в обществото в резултата на упражняване на
определени права. Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин
равна възможност, предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може
съгласно чл.6 ал.2 да бъде основание за привилегировано отношение към него или
за ограничаване на правата му в качеството му на гражданин. Признакът
„обществено положение“ няма легална дефиниция, но разбирането е, че се касае за
статус, работа, професия, звание, ранг на дадено лице. В КРБ е посочено, че
всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на
правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност,
пол, произход, религия, убеждения, образование, лично и обществено положение
или имуществено състояние“. За да бъде оправдано едно третиране, съответно
ограничение то следва да е в преследване на законна цел, като средствата за
нейното постигане не следва да надхвърлят необходимото. Стандарта за оправдаване на ограничителна
мярка е следния: да преследва законна цел от общ интерес, да е пропорционална
на преследваната цел – единствен начин за постигането и или онзи, който в
най-малка степен ще засегне личната сфера и така ще я постигне със същия ефект,
избраната мярка реално да постига целта / да е ефективна и ефикасна/, да е
налице съгласуваност тоест да не води до обратен резултат спрямо преследваната
цел. КЗД е преценила, че неравното третиране като факт не е достатъчно да
удовлетвори състава на дискриминационното деяние, поради което е необходимо да
е обусловено от защитен признак. Жалбоподателя не е поставен в
по-неблагоприятно положение по признак „имуществено състояние“. Законът за
защита от дискриминация не забранява неравното третиране само по себе си, той
забранява неравенството, основано на признак, който е защитен по смисъла на
чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. В настоящия случай липсва
обективно защитен и аргументиран защитен признак, с което става невъзможно да
се изисква от ответника да докаже, че не е нарушил забраната за неравно
третиране тоест спазил е посочените по-горе стандарти за мярка, която е
ограничителна, може да се счита за неравна, но преследва законна цел, постига я
и е пропорционална, при което неравното третиране е позволено като необходимо и
неизбежно.
С жалбата се иска от съда
да отмени Решение № 142/28.02.2020г на Комисията за защита от дискриминация и
да се постанови друго, с което да се установи, че е налице дискриминация от
страна на СГКК Стара Загора срещу „ТЕХМАШ“ ООД и неговите представители като се
присъдят разноските по делото. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на
тезата, че ответниците със заличаването на „ТЕХМАШ“ ООД като носител на правото
на собственост върху поземления имот са извършили акт на дискриминация спрямо
законния представител на дружеството, тъй като са преценявали дали е собственик
на имота, вместо да го привлекат като заинтересовано лице и да изяснят фактите
по случая, както са процедирали в други сходни като правно и фактическо
основание производства. При процедурата по вписване на „ТЕХМАШ“ ООД като
собственик в КР след заличаването му от 21.06.2018г, другият съсобствени на
имота е уведомен, а именно приобретателя на целия имот „МЕБЕЛИ ТИКОВ“ ЕООД. При
искане за промяна на КККР заявено от Х.К.е уведомено
лицето Д.К. и тези факти на неравно третиране са установени от КЗД, но при
неправилно приложение на материалния закон е отречено задължението на ответника
да докаже обратното, а именно че при спазване на закона не е уведомило вписания
в КР собственик преди да го заличи.
Ответника КЗД не изпраща
представител и становище по жалбата.
Ответника АГКК – София и
СГКК Стара Загора, чрез процесуалния си представител искат от съда да приеме,
че в процедурата по чл. 53 ал.1 т.3 от ЗИКР и по силата на чл.53 ал.3 от същия
закон, заинтересовани лица не се уведомяват по реда на АПК, а настоящия случай
е именно такъв. Освен това са изпълнили всичките си задължения по вписване на
правата на „ТЕХМАШ“ ООД след като дружеството е представило документ за
собственост, посочващ еднозначно и ясно обема на правата му на собственост
върху поземления имот. Счита, че в случая не може да се обсъжда и наличието на
деяние, сочещо нарушаване на забраната за дискриминация, тъй като юридическите
лица не са субекти на дискриминация. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗЗДискр.
сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по
този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1,
по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена на
24.03.2020г, при връчено на 11.03.2020г / стр. 216 и стр. 232/ в рамките на 14
–дневния срок за оспорване и от лице, за което Решение №124/28.02.2020г на КЗД
е неблагоприятно. Разгледана по същество се явява неоснователна. Неравното
третиране не е по причина на защитен признак по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, който да принадлежи на управителя на дружеството и
поради това двете производства пред СГКК, образувани по заявлението на ТАЙС -91
АД от 15.06.2020г и по заявлението на „ТЕХМАШ“ ООД от 20.07.2018г, които е
трябвало да протекат с участие на двете дружества, са проведени по различен и
по-благоприятен ред за първото дружество, при това има и намеса в правото на
собственост на жалбоподателя, която е незаконосъобразна, но не на основание
забраните и съставите по ЗЗДискр, дори и специалните
по чл.37 от ЗЗДискр. Изброените подробно в чл. 4, ал.
2 ЗЗДискр дискриминационни основания са характерни
единствено за физически лица, т. к. с оглед на правния им статут юридическите
не могат да бъдат разглеждани в този им аспект. Следователно управителя на
жалбоподателя трябва да е третиран неравно, поради притежавано качество от
изброените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, което нито е
наведено в жалбата до КЗД, но е преценено, че е допустима и въпроса е преклудиран, нито се установява по делото, че е причината
да се заличат данните за собственост „ТЕХМАШ“ ООД на основание чл.53 ал.1 т.3
от ЗКИР, вместо да се впишат наред с тях данните за собственост и на „ТАЙС-91“
АД на основание чл.53 ал.1 т.2 предл. второ вр. с
ал.2 от ЗКИР. Ефекта от това заличаване безспорно е намеса в правото на
собственост, тъй като КР има удостоверително спрямо него значение и за
изменението СГКК е длъжна служебно да уведоми Служба по вписванията, в която
нотариуса прави проверка за собственост, както и в КР, но тези факти и правни
заключения не се субсумират под състав на чл. 4 ал.2
от ЗЗДискр – те не са извършени, защото „ТЕХМАШ“ ООД
има за управител конкретното лице и това е същественото, което явно не се
разбира от процесуалния представител, оказващ правна помощ и съдействие.
Действията и техния ефект може и да представляват незаконосъобразна намеса в
правото на частна собственост, доколкото правят невъзможно да се удостоверят
пред трети лица притежаваните права и разрешават спор за собственост без този
въпрос да е подведомствен на СГКК, но реда за защита е друг. Законът за защита
от дискриминация дава възможно най-пълните възможности, включително и да се
прецени един административен акт като дискриминационен и да се отмени на това
основание, както и да се търси защита от специалната КЗД, когато привидно акта
е законосъобразен, но всъщност е постановен само, защото са налице признаците
по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр / най-често не пряка
дискриминация, което е привидно еднакво третиране, но с различен ефект поради
защитен признак/. Настоящия случай не разкрива подобна причина за действието по
чл.53 ал.1 т.3 от ЗКИР, което има правното значение на ИАА по чл.21 от АПК.
Действието на ответниците може да не е преследвало законова цел, да е дори
такова, каквото се твърди и в жалбата, но след като посочените в нея факти не
са лични признаци на управителя на жалбоподателя, а представляват описание на
незаконосъобразно по смисъла на ЗКИР действие на ответната администрация, което
има пряк и непосредствен ефект върху правната му сфера, то се налага извода, че
не са налице всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на
чл.4 ал.2 от ЗЗдискр. Неблагоприятно третиране – при сравними
обстоятелства лицата, притежаващи защитен признак не разполагат със същите
възможности като онези, които нямат тези признаци. В настоящия случай
единствената разлика е във вида на правото на собственост – частна собственост
срещу държавна собственост. Първия въпрос е дали собствеността е защитен
признак и отговора е положителен, тъй като имущественото състояние, по-точно
различното имуществено състояние в това число и вида на собствеността, която по
силата на КРБ е еднакво ценна, е защитен признак. На кого принадлежи собствеността
- на юридическото лице жалбоподател, но дори и то да е елемент от имуществото
на физическо лице, този факт не сочи принадлежност на правото за физическото
лице. Юридическите лица имат собствено имущество, макар те самите като правна
фикция да са притежание на физически лица, но последните нямат права върху
отделеното юридически имущество на юридическото лице. Имущественото състояние на физическото лице е
признак по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, но това имуществено
състояние не е посочено в жалбата, за да се обсъжда дали е причина за различно
разглеждане на заявленията на управителите
все за изменение на КР, поради грешка или непълнота. Общественото положение
е мястото на отделната личност спрямо другите в социума, а за това положение на
управителя няма данни по делото. Освен, че е управител на дружеството. Ето защо
правилно КЗД е преценила, че в случая няма твърдения в жалбата, които да се
квалифицират като пряка дискриминация спрямо личността, която да е поставила
дружеството –жалбоподател в по-неблагоприятно положение.
Съгласно чл. 3 ал.2 от ЗЗДискр юридическите лица се ползват от правата по този
закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл.4 ал.1 по
отношение на техния членски състав. Правната норма е следната: юридическите
лица също са субект на закрила, чрез предоставяне на правата по Закона за
защита от дискриминация, когато са третирани различно по причина на признак
посочен в чл.4 ал.1, който е присъщ на техния членски състав или на заетите в
тях лица. Следователно установените по
делото факти касателно различно третиране на „ТЕХМАШ“ ООД в качеството му на
вписан в Кадастралния регистър собственик на поземлен имот, нанесен в КР, могат
да бъдат преценявани като дискриминационни ако се установи, че това различно
третиране се дължи на признаци по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр,
които са присъщи на неговия управител. Факти, сочещи на различно обществено,
лично или имуществено състояние и положение на управителя на жалбоподателя
спрямо управителите на другите дружества, цитирани в жалбата не е установено.
Описания в жалбата случай е изцяло в приложното поле на преценката за
законосъобразност на административните актове, евентуално на вреди от
незаконосъобразни такива, в случай че са отменени по допустима жалба, в рамките
на срока за контрол, но не е относим към ЗЗДискр. Нито един личен признак по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр не е посочен в жалбата, нито се установява, а
следва за яснота да се каже, че признак
по чл.4 ал.1 от закона е правна квалификация, която се отнася към конкретни
социални факти, а такива няма. С какво е различно личното, обществено или
имуществено положение на управителя от това на управителя на „ТАЙС -91“ АД, не
е посочено. И двете лица са управители на дружества с документи за собственост
върху един поземлен имот, като собствеността на едното дружество е заличена в
очевидно противоречие с чл.53 ал.1 т.3 от ЗКИР, вместо да се процедира по реда
на чл.53 ал.1 т.2 предл. второ вр. с ал.2 от ЗКИР,
ако е било приложимо. Тези въпроси обаче се разглеждат при жалба против
административния акт.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕХМАШ“ ООД ЕИК ********* гр. Казанлък против Решение №142/28.02.2020г. на
Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА „ТЕХМАШ“ ООД ЕИК ********* гр. Казанлък да заплати на АГКК
гр. София сумата от 600лв /шестстотин/, представляваща възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневне срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: