№ 128
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604261 по описа за 2021 година
Образувано е по повод постъпил въззивен протест и допълнение към същия от
прокурор при Софийска районна прокуратура срещу присъда от 16.09.2021 г., постановена
от СРС, НО, 11-ти състав по НОХД 6463/2021 г.
Със същата подс. П. Ц.. К. с ЕГН ********** е признат за невиновен и на основание
чл. 304 НПК оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.
227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно за това, че на 24.08.2015 г. в гр. София, в качеството си на
управляващ и представляващ „А И Б Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Слатина“, ул. „******* което дружество имало непогасени, изискуеми
задължения към републиканския бюджет в общ размер на 79 760.80лв., от които 46
366,66лв. – по ЗДДС; 3018,69 лв. - вноски по ДОО; 980,28 лв. - вноски за ЗО; 941,67 лв. -
вноски към УПФ; 1 373,13 лв. - данък по ЗДДФЛ; 27 080,37лв. - данък по ЗКПО; 5 200 лв. -
задължения по издадени наказателни постановления, възникнали във връзка с
осъществяваната от дружеството търговска дейност, в 30- дневен срок от спиране на
плащанията поради настъпила неплатежоспособност, в периода от 24.07.2015 г. до
24.08.2015 г., да не е поискал от съда - Софийски градски съд, Търговско отделение, да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Във въззивния протест и допълнението към него се твърди неправилност и
1
назаконосъобразност на постановената присъда, по съображения, че в хода на проведеното
съдебно следствие били събрани писмени и гласни доказателства, които изцяло подкрепят
фактическата обстановка, установена в хода на досъдебното производство и описана в
обвинителния акт. В допълнението към протеста се поддържа, че неправилно районият съд е
определил датата, на която инкриминираното деяние се явява довършено, което категорично
се установявало от изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза.
В разпоредително заседание на 14.12.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че с оглед изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване не се
налага провеждане на разпит на обвиняемия и свидетели, както и изслушването на вещи
лица.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа
входирания протест, както и допълнението към него, като намира първоинстанционната
присъда за правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
Адв.А.В. – защитник на подсъдимото лице пледира за потвърждаване на атакувания
съдебен акт, като намира същия за правилен и законосъобразен.
В последната си дума подс. К. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като съобрази изложените доводи, доказателствата по делото и при
цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт съгласно чл.314 от НПК намира за
установено следното.
СРС е приел за установено от фактическа страна, че подс. П. Ц.. К., роден на
******* в гр. Враца, български гражданин, осъждан, със средно образование, разведен,
адрес: гр. Враца, ул. „Братя *******, ЕГН **********.
Към инкриминирания период подс. К. бил управител на търговско дружество "А и Б
Т.” ЕООД. Дружеството било със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Слатина“, ул. *******
През 2015 г. била извършена данъчна ревизия на “А и Б Т.” ЕООД от служители на
ТД-НАП София, която приключила с Данъчен ревизионен акт. Ревизията установила
публични задължения на дружеството към републиканския бюджет в общ размер на 79
760,80 лв., от които 46 366,66лв. - по ЗДДС; 3 018,69 лв. - вноски по ДОО; 980,28 лв. -
вноски за ЗО; 941,67 лв. - вноски към УПФ; 1 373,13 лв. - данък по ЗДДФЛ; 27 080,37 лв.-
данък по ЗКПО; 5 200лв.- задължения по издадени наказателни постановления, възникнали
във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност. Същите задължения,
дружеството не заплатило, тъй като към инкриминирания период било вече изпаднало в
неплатежоспособност.
В тридесет дневен срок от 24.07.2015г. подс. К. не поискал от Софийски градски съд
да открие производство по несъстоятелност, съгласно изискванията на чл.608, ал. 1 ТЗ.
Изготвена на досъдебната фаза СИE дала заключение, че дружеството е извършило
последно плащане на 23.07.2015 г. и плащанията са спрели на 24.07.2015 г. Едновременно с
това, експертизата дала заключение, че към дата 15.03.2014 г. пасивите на дружеството вече
2
значително са надвишавали активите му (вкл. ДМА), но въпреки това определила като
начална дата на неплатежоспособността – 24.07.2015 г.
След извършената цялостна служебна проверка настоящият съдебен състав намира,
че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка,
съответстваща на фактите, установени посредством надлежно приобщените по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Изложеното от районния съд
кореспондира с приетото за доказано от въззивната инстанция, поради което и последната
счита, че не са налице основания за изменението или допълнението на приетата от СРС
фактическа обстановка.
Настоящият съдебен състав, след извършването на самостоятелен анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност, намира за безспорно установени
гореизложените фактически положения.
На първо място, от показанията на свидетелите Б.С. се установява, че подс. К. е бил
управител на дружеството „А и Б Т.“ ЕООД. Това обстоятелство се установява и писмените
доказателства, находящи се в материалите по делото. Предвид обстоятелството, че
показанията на коментирания свидетел се подкрепят от съвкупната доказателствена маса,
съдът не намира основания същите да не бъдат кредитирани с довери.
Въззивната инстанция кредитира и показанията на св. С. Д., депозирани пред
разследващ орган и прочетени в хода на съдебното следствие. Свидетелката е била
служител на ТД на НАП, като възпроизведеното от същата изцяло се подкрепя от писмените
доказателства, приложени в досъдебното производство, както и от приложената съдебно-
икономическа експертиза. Показанията на обсъжданата свидетелка се явяват
безпристрастни, житейски логични и непротиворечащи си, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни.
На следващо място, настоящият съдебен състав кредитира заключението на
приложената съдебно-икономическата експертиза. Същото е изготвено от вещо лице-
специалист в съответната област, което е отговорило обективно, пълно и изчерпателно на
поставената му задача.
При изграждане на фактическите си изводи въззивният съд не се ползва от писмените
доказателства, приложени в кориците на досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав приема за правилен
крайния извод, до който е достигнал първостепенният съд, а именно, че инкриминираното
деяние се явява несъставомерно и от обективна, и от субективна страна. Съображенията за
това са следните:
Обективните признаци, характеризиращи престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1
НК са: субектът на престъплението да има качеството на търговец, да е налице изискуемо
парично задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа неплатежоспособност,
поради което да е спрял плащанията си и до 30-дневен срок не е заявил това пред съда.
Престъплението е формално и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите. В
3
този смисъл е и константната съдебна практиката относно обективната съставомерност на
това престъплението - Р № 554/13.02.2001 г. на ВКС по н.д. № 503/2000 г., I н.о.
Своеобразният бланкетен характер на нормата на чл. 227б НК препраща към
съдържанието на понятия от Търговското право, които са уредени в Търговския закон.
Неплатежоспособността е правна категория, която легално е определена в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Според чл. 608, ал. 2 от ТЗ (предходна редакция, действаща към инкриминираната дата)
законодателят, използвайки презумпция, е създал материалноправното правило, че
неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията. Макар моментът на
спиране на плащанията, но единствено поради обективна липса на достатъчно бързо
ликвидно имущество в патримониума на търговеца (най - вече пари бързо реализируеми
вещи или вземания), в действителност да следва момента на изпадането в състояние на
неплатежоспособност в строго икономически смисъл, законодателят е предпочел да придаде
наказателноправно значение тъкмо на времето, когато за контрагентите на търговеца става
ясно неговата обективна и трайна невъзможност да изпълни съответните задължения.
Практиката на ВКС по дела за несъстоятелност е константна, че неплатежоспособност на
търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние, което трябва да се
прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебно решение. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова
състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение.
В конкретния казус, прокуратурата е приела, че началният момент на
неплатежоспособността на управляваното от подсъдимия дружество е 24.07.2015 г. Този
извод е направен на базата на заключението по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, в което вещото лице е посочило датата 24.07.2015 г., като последен момент, на
които е било извършено фактическо плащане, което обстоятелство не води задължително до
извода, че това е и момента, в който неплатежоспособността е настъпила. Както по-горе
съдът изясни неплатежоспособността представлява състояние, в което длъжникът е в реална
невъзможност да изплаща конкретни задължения. Нещо повече, в този смисъл и вещото
лице в изложението на експертизата си посочва, че към 31.12.2014 г. пасивите на „А и Б Т.“
ЕООД вече са надвишавали активите на дружеството. Експертът посочва и по-ранна дата –
15.03.2014 г., когато активите на дружеството, в това число и дълготрайни, и краткотрайни
са били значително по-малко от пасивите, което води до извода, че по делото е изводима
дори и по-ранна дата, на която дружеството фактически е било неплатежоспособно.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че подс. К. правилно е признат за
невиновен и оправдан от районния съд по обвинението в извършване на престъпление по
чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като осъщественото от него поведение /в конкретния случай
изразяващо се в бездействие/, е обективно несъставомерно. Поради това и анализ на
оставалите елементи от обективната и субективната страна на процесното деяние се явява
безпредметен. Единствено за пълнота, обаче, въззивната инстанция ще посочи, че от
4
субективна страна също не са налице доказателства, от които да се установи,че подсъдимият
е знаел за задълженията на управляваното от него дружество и за неговата
неплатежоспособност, за да се счете, че бездействието от негова страна е съзнателен израз
на неизпълнение на законово задължение за уведомяване на СГС за откриване на
производство по несъстоятелност, поради което деянието се явява несъставомерно и от
субективна страна.
При извършената цялостна служебна проверка се констатира, че
първоинстанционното решение е постановено в съответствие с приетите за установени въз
основа на събраните по делото доказателства фактически и правни положения. Същото е
правилно - законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено, а
въззивният протест - да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 16.09.2021 г., постановено от СРС, НО, 11-ти състав
по НОХД № 6463/2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5